Р Е Ш Е
Н И Е
1203/12.12.2019г.
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№804 по описа за 2019 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1, предл. първо, вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., излага,
че по ч.гр.д.№3555/2018 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Ж.А.Р.,
ЕГН **********,***, за сумите както следва: 567,25 лв. - представляваща неизплатена главница по Договор за заем
CrediHome № 1181-10167845/12.07.2017 г.; 58,61 лв. -
представляваща договорна лихва за периода от 02.01.2018 г. до 19.06.2018 г.; 150,00 лв. -
представляваща допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 02.01.2018 г. до 19.06.2018 г.; 412,50 лв. - представляващa застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги: за периода от 02.01.2018
г. до 19.06.2018 г.; 27,04 лв. - лихва за забава по договор за заем за
периода от 03.01.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда; 19,72 лв. - лихва
за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 03.01.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът
излага, че на 12.07.2017 г. между „Микро Кредит“ АД и ответника е сключен
Договор за заем CrediHome №1181-10167845,
по силата на който соченото дружество е предоставило на ответника заем в размер
на 1 000.00 лева, с насрещното задължение на последния да върне така
получената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Сумата, която
ответникът се задължил да върне се равнявала на 1 203, 36 лева, включваща
главница и възнаградителна лихва, като връщането на сумата било уговорено да
става чрез 48 равни седмични вноски, всяка в размер на 25, 07 лева. Първата
погасителна вноска е следвало да бъде платена на 25.07.2017 г. Ищецът заявява,
че между „Микро Кредит“ АД и ответника бил сключен и договор за допълнителни
услуги към договора за заем, съгласно който дружеството се било задължило да
предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани подробно в
Приложение 1 към договора. За тези услуги ответникът дължал цена в размер на
288.00 лева, която също е следвало да заплати чрез 48 равни седмични вноски,
всяка в размер на 6.00 лева. Падежът на тази вноска бил идентичен с падежа на
вноските по заема. По силата на същия договор за допълнителни услуги, страните
се били уговорили, заемодателя да действа като посредник при сключване на
застраховка „Защита“, сключена от името на ответника. Ответникът от своя страна
се задължил да върне на заемодателя платената от последния застрахователна
премия /792, 00 лева/, чрез 48 седмични вноски, всяка в размер на 16, 50 лева,
платими, считано от 25.07.2017 г. Длъжникът бил спрял плащанията по договора.
На 10.04.2018 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., сключен между „Микро Кредит“ АД и
ищцовото дружество, по силата на който вземанията на първото дружество срещу
ответника по посочените по горе договори, ведно с всички привилегии и
обезпечения, били прехвърлени на ищеца. Ищецът, по силата на предоставени му от
„Микро Кредит“ АД пълномощия, направил опити да уведоми длъжника за настъпилата
цесия, но писмата се връщали в цялост с отбелязване, че адресатът се е
преместил на друг адрес. Ищецът заявява, че длъжникът следва да се счита
уведомен с настоящата искова молба, към която е приложено уведомлението за
настъпилата цесия. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата
на което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както
следва: 567,25 лв. - представляваща
неизплатена главница по Договор за заем CrediHome № 1181-10167845/12.07.2017 г.; 58,61 лв. -
представляваща договорна лихва за периода от 02.01.2018 г. до 19.06.2018 г.; 150,00 лв. -
представляваща допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 02.01.2018 г. до 19.06.2018 г.; 412,50 лв. - представляващa застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги: за периода от 02.01.2018
г. до 19.06.2018 г.; 27,04 лв. - лихва за забава по договор за заем за
периода от 03.01.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда; 19,72 лв. - лихва
за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 03.01.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Претендира се и обезщетение за забава, в размер на
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 1797 от 10.12.2018 год. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 3555/2018 г. по описа на Районен съд - Шумен.
Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът чрез назначения му особен представител представя писмен отговор.
Изразява становище, че счита исковете за неоснователни и недоказани, излагайки
правни и фактически доводи, и възражения.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№3555/2018 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответника, като е разпоредено длъжникът да
заплати следните суми: 567,25 лв. -
представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediHome
№ 1181-10167845/12.07.2017 г., сключен между „Микро Кредит“ АД и ответника; 58,61 лв. - представляваща договорна лихва за периода от
02.01.2018 г. до 19.06.2018 г.; 150,00 лв. -
представляваща допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 02.01.2018 г. до 19.06.2018 г.; 412,50 лв. - представляващa застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги, за периода от 02.01.2018 г. до
19.06.2018 г.; 27,04 лв. - лихва за забава по договор за заем за периода от 03.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда; 19,72 лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги
за периода от 03.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, като е присъдена и законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
както и извършените по делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК. Не се спори между страните, а се потвърждава и от
събраните писмени доказателства, че на 12.07.2017 г. между „Микро Кредит“ АД и
ответника е сключен Договор за заем CrediHome
№1181-10167845,
по силата на който соченото дружество е предоставило на ответника заем в размер
на 1 000.00 лева, с насрещното задължение на последния да върне така
получената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Сумата, която
ответникът се задължил да върне се равнявала на 1 203, 36 лева, включваща
главница и възнаградителна лихва, като връщането на сумата било уговорено да
става чрез 48 равни седмични вноски, всяка в размер на 25, 07 лева. Първата
погасителна вноска е следвало да бъде платена на 25.07.2017 г. На същата дата е
подписан и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome №1181-10167845, по силата на който
дружеството се е съгласило да предостави допълнителни услуги на ответника,
както и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на кредитора
застраховка. За тези услуги и застраховка, ответникът се задължил да заплаща
през времето, през което следва да връща заема и възнаградителната лихва, суми,
както следва: 6.00 лева, седмична вноска за пакета допълнителни услуги и 16.50
лева- вноска по застраховката. В договора за заем е посочен годишен фиксиран лихвен
процент 40, 69 % и ГПР 49, 97 %. Общата дължима сума по кредита, включваща и
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги и застраховка, се
равнява на 2 283, 36 лева. Няма спор, а се установява и от заключението по
извършената ССЕ, че ответникът е извършвал плащания по договора, като общият
размер на платената сума по договора е 1 095.00 лева, от които кредиторът
е погасил по кредита, както следва: 432,
75 лева- главница, 144, 75 лева- договорна лихва, 138.00 лева- за допълнителни
услуги и 379, 50 лева- застраховка.
По отношение на
претенцията за заплащане на сума за закупен от длъжника пакет от допълнителни
услуги, имащо характер на главно вземане, за да се произнесе съобрази следното:
Видно от текста на договора, се установи, че предметът на този договор е за
пакет от допълнителни услуги, както следва: посещение вкъщи или на удобно място
за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските, право за участие с
специални промоции, преференциално обслужване в офиса, преференциално
одобрение. Прави впечатление фактът, че тези суми следва да се заплащат за
„услуги“, които не е уточнено дали ще се предоставят или е само някаква
възможност за предоставяне, като размерът на насрещната за кредитора престация
е в размер по –висок от уговорената възнаградителна лихва по заема. На следващо
място, в договора липсва уточняване и конкретизиране размера на сумата, дължима
от длъжника за всяка една от услугите, които има възможност длъжникът да поиска
от кредитора. Уговорено е възнаграждението да е дължимо, независимо от обстоятелството
дали ще се предостави някаква услуга или не. Съдът счита този допълнителен
договор за нищожен, поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1,
предложение трето от ЗЗД и заобикалящи разпоредбите на закона за потребителския
кредит, /чл. 21, ал. 1 от ЗПК/. Добрите нрави са критерии и норми на поведение,
които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората,
според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са
писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им, съдът следи служебно /Тълкувателно
решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК/. При
възмездните сделки, накърняване на добрите нрави има най-често, когато се
нарушават принципа на справедливост и производният му - еквивалентност на
престациите. Уговореното възнаграждение по процесния договор, само поради
размера си, е в противоречие и с двата принципа, тъй като предвиждайки
възнаграждение за някакви бъдещи, неясно определени „услуги“ в размер, по-
висок от размера на възнаграждението на кредитора по основния договор за заем,
по който е ясно, че има насрещни права и задължения, води до липса на
еквивалентност на престациите. По този начин се позволява на кредитора да реализира
значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било
усилия за изпълнение на някакви насрещни задължения. Ето защо стига до извода,
че в случая този договор не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора,
възмездявайки го за изпълнение на някакви негови задължения, а да го обогати
неоснователно. Действително законът предвижда свобода на договаряне
съдържанието на договора /чл.9 от ЗЗД/, но автономията на волята означава
предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят
съдържанието на договора, като се съобразяват с повелителните разпоредби на
закона и добрите нрави. На следващо място, ЗПК /чл. 10а/, регламентира
възможностите на кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с потребителски кредит, но нормата изключва свързаните с усвояване и
управление на кредита. При разглеждания казус, се установи, че за услугата
“безплатно внасяне на вноските“ се изисква възнаграждение за изпълнение на задължението
на кредитора да приеме изпълнението на длъжника по договора за заем. Отделно от
това, както е посочено и по- горе, пакетът включва още четири „услуги“, като
нито в договора, нито в общите условия има яснота какво е дължимото
възнаграждение за всяка „услуга“, нито те са ясно и точно определени, каквото е
законовото изискване – ал. 4 на чл. 10а ЗПК. Само това е достатъчно на съда да
приеме, че този договор има за цел и резултат заобикаляне изискванията на Закона
за потребителския кредит, поради което и е нищожен. Поради изложеното
заключава, че искът, в частта му за заплащане на възнаграждение за допълнителни
услуги е изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Поради
неоснователност на това главно вземане, неоснователна е и акцесорната претенция
за мораторно обезщетие, в размер на 19, 72 лева.
По отношение претенцията
за заплащане на уговорената застрахователна премия по сключена застраховка
„Защита“, съдът счита същата за неоснователна, поради факта, че ищецът не
проведе главно и пълно доказване на факта на изплащане на твърдяната
застрахователна премия на застрахователя и размера на премията, т.е. факта на
възникване на застрахователно правоотношение. Ето защо заключава, че и тази
претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение
твърдението на ищеца, че е носител на вземанията по процесния договор за заем,
за да се произнесе, съобрази следното:
От представения по делото частно заверен препис от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., анекси към
рамковия договор, се установи, че „Микро Кредит“ АД е прехвърлило на ищеца
всички, дължими на цедента и станали ликвидни и изискуеми вземания, като
вземанията са индивидуализирани в Приложение №1 към договора. От частно заверен
препис от Приложение №1 към този договор от 10.04.2018 г. става ясно, че в
кръга на цедираните вземания са включени и задълженията на ответника по
процесния договор. В това приложение ясно и конкретно е индивидуализиран ответникът,
като длъжник по договора, размера на заемната сума и общото задължение по
договора, към датата на приложението. На
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането. По делото са представени
уведомления за настъпилата цесия, адресирани до ответника, които не са получени
от адресата. Като причина за неполучаването им на обратните разписки е
отразено, че получателят се е преместил на друг адрес. Съобразно задължителната
съдебна практика, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило
на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера, надлежно упълномощен да уведоми длъжниците по
прехвърлените му вземания, и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№2352/2013 г., II т.о., ТК,
Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В
разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно
връчени на ответника, като в приложенията са както уведомителното писмо от бившия
кредитор, действащ чрез ищеца по силата на надлежно извършена упълномощителна
сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно от цедента. Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска
това. Цесията е съглашение, в което цедирания длъжник не участва, тъй като при
този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само до
кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма
изрична забрана в закона или договора за това и естеството на вземането го
позволява/. В случая предвид изрично
сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на
цедиран длъжник, съдът приема, че е настъпил пълният прехвърлителен ефект на
цесията, като в този смисъл носител на вземанията по процесния договор за заем
е ищеца.
Предвид
установеността на възникване и съществуване на главното задължение и
изискуемостта на същото, съдът счита, че ответникът дължи връщане на
предоставената в заем парична сума, като се съобразят извършените до датата на
приключване на устните състезания плащания по договора. Както е посочено по-
горе, не се спори, че плащанията по договора се равняват общо на сума от 1 095.00
лева. Ето защо и съобразно уговорените начини и срокове на плащане, съдът
заключава, че са погасени задължения за главница и възнаградителна лихва общо в
размер на горепосочената сума /платени са пълни 43 вноски и частично е платена
44 вноска, а именно сума от 16, 99 лева/. Предвид изложеното и с оглед
разпоредбата на чл.162 от ГПК и приетото по делото заключение по извършената
ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в обективността и
правилността му, съдът счита, че ответникът е останало да дължи за главница по
договора сума в размер на 106, 42 лева, а за възнаградителна лихва- ответникът
е останало да дължи сума в размер на 1, 94 лева, като в тези си части
установителните искове за главница и възнаградителна лихва са основателни и
доказани и следва да се уважат, като за останалата част, до пълния предявен
размер, следва да се отхвърлят поради неоснователност. По делото не се установи
по безспорен и категоричен начин кога длъжникът е спрял плащанията, за да се
установи и точния период на забава. На следващо място, както е посочено по-
горе, съдът установи, че ответникът по договора е платил по- голямата част от
задълженията си по договора, представляващи предоставената в заем сума и
уговорената за кредитора възнаградителна лихва, като се установи, че остава да дължи
сумите по последните четири погасителни вноски и част от 44 вноска. Ето защо и
с оглед възможността, дадена от разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът определя
размера на обезщетението за забавено изпълнение в размер на 5, 13 лева, считано
за периода от 20.06.2018 г. до 07.12.2018 г., като в тази си част искът следва
да бъде уважен, като за остатъка до пълния предявен размер се отхвърли, поради
неоснователност.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, включително
и разноските, извършени в заповедното производство, съразмерно с уважената част
от исковете, в общ размер на 77, 78 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.А.Р.,
ЕГН **********,***, дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., сумите, както следва:
106, 42 лева /сто и шест лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
главница по Договор за заем CrediHome № 1181-10167845/12.07.2017 г., сключен между „Микро Кредит“ АД и
ответника, като в последствие вземането е прехвърлено на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на договор за цесия, 1, 94 лева /един лев и
деветдесет и четири стотинки/- възнаградителна лихва по договора и 5, 13 лева
/пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 20.06.2018 г. до 07.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.12.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, които
суми са присъдени по ч.гр.д. №3555/2018 г. по описа на ШРС, като отхвърля исковете
за главница по договора за заем, възнаградителна и мораторна лихви по същия
договор в останалата част, до пълния предявен размер.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., срещу Ж.А.Р.,
ЕГН **********,***, искове за заплащане на следните суми: 150,00 лв.
/сто и петдесет лева/, представляваща сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за
периода от 02.01.2018
г. до 19.06.2018 г.; 412,50 лв. /четиристотин
и дванадесет лева и петдесет стотинки/-
представляващa
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, за периода от 02.01.2018 г. до 19.06.2018 г. и 19,72 лв. /деветнадесет лева и
седемдесет и две стотинки/- лихва
за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 03.01.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Ж.А.Р.,
ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., сумата от 77, 78 лв. /седемдесет и седем
лева седемдесет и осем стотинки/, представляваща направените по делото,
включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част
от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: