Р Е Ш Е Н И Е
1058/7.11.2019г.
07.11.2019г., гр.Шумен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на петнадесети октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: М. Марков
при секретаря М.Н.,
като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №818
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.415, ал. 1, вр. с
чл.422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – за съществуване на
вземането.
Производството по
делото е образувано по повод предявени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, Седалище и адрес на управление: Област София (Столична), Община Столична,
гр.София, район „Младост“, ***, Законен представител: О.Б.Ш. – Изпълнителен
директор, Пълномощник: адвокат Н.А.Ш., Съдебен адрес:***, п.к. 1606 срещу С.Т.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, положителни установителни искове с правно
основание, чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец
съществува вземане против ответника в размер на 997,06лв./деветстотин
деветдесет и седем лева и шест ст./ лева-неизпълнено парично задължение,
произтичащо от следните договори между длъжника и „Теленор България“ ЕАД:
Договор за мобилни услуги от 23.05.2015г. с предпочетен № *** и Договор за
лизинг към него; Договор за мобилни услуги от 17.06.2015г. с предпочетен № ***
и Договор за лизинг към него от 14.09.2015г.; Допълнително споразумение от
06.08.2015г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен № *** и Договор за
лизинг към него; Допълнително споразумение от 31.03.2016г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен № *** и Договор за лизинг към него, като задълженията са индивидуализирани
в следните фактури: № 7245357893/01.09.2016г., петендирана в размер на
237,74лв.; № 7246681658/01.10.2016г., претендирана в размер на 212,38лв.; №
7247951993/01.11.2016г., претендирана в размер на 180,51лв.; №
7250791536/01.01.2017г., претендирана в размер на 366,43лв., както и да заплати
законната лихва от 29.10.2018г. до изплащане на вземането. Претендират се и
разходите в заповедното и съдебното производство.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове,
навеждайки следните фактически твърдения:
Между длъжника и
„Теленор България“ ЕАД са сключени: Договор за мобилни услуги от 23.05.2015г. с
предпочетен № *** и Договор за лизинг към него; Договор за мобилни услуги от
17.06.2015г. с предпочетен № *** и Договор за лизинг към него от 14.09.2015г.;
Допълнително споразумение от 06.08.2015г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен № *** и Договор за лизинг към него; Допълнително споразумение от
31.03.2016г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен № *** и Договор за
лизинг към него.
Предвид
неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е
учредено заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Същата е връчена с уведомление на
ответника. На ищеца е указано и за него е налице правен интерес от провеждане
на избраната форма на искова защита.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на
исковата молба. На същия са му изпратени и е получил лично исковата молба, с
всички приложения към нея. Не се явява или представлява в съдебно заседание. Не
сочи доказателства.
Ищецът
чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество сочи, че
поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение при наличие на условия за това.
Съдът
е събрал като относими по делото представените ИМ писмени доказателства –
ксерокопия на: договор за мобилни услуги от 23.05.2015 г., договор за лизинг от
23.05.2015 г., запис на заповед от 23.05.2015 г., декларация-съгласие от
23.05.2013 г., приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица
от 23.05.2015 г., заявление за смяна на номер, заявление за пренасяне на
номер/а в мрежата на Теленор от 17.06.2015 г., договор за мобилни услуги от
17.06.2015 г., декларация-съгласие от 17.06.2015 г., приложение – ценова листа
за абонаментни планове за частни лица от 17.06.20015 г., заявление за смяна на
номер от 25.08.2015 г., договор за лизинг от 14.09.2015 г., приложение – ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от 14.09.2015 г.,
декларация-съгласие от 14.09.2015 г., заявление за смяна на номер от 11.01.2016
г., договор за мобилни услуги от 30.05.2015 г., приложение – ценова листа за
абонаментни планове за частни лица от 30.05.2015 г., декларация-съгласие от
30.05.2015 г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 06.08.2015 г., договор за лизинг от 06.08.2015 г.,
декларация-съгласие от 06.08.2015 г., приложение – ценова листа за абонаментни
планове за частни лица от 06.08.2015 г., запис на заповед от 06.08.2015 г.,
договор за мобилни услуги от 11.11.2015 г., приложение – ценова листа за
абонаментни планове за частни лица от 11.11.2015 г., декларация-съгласие от
11.11.2015 г., заявление за смяна на номер от 11.11.2015 г., допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 31.03.2016 г., договор
за лизинг от 31.03.2016 г., запис на заповед от 21.08.2014 г.,
декларация-съгласие от 31.03.2016 г., приложение – ценова листа за абонаментни
планове за частни лица от 31.03.2016 г., общи условия на Теленор България ЕАД
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги в сила от
10.09.2010 г., фактура /дубликат/ №7245357893/01.09.2016 г. ведно с общо
потребление за мобилен/фиксиран номер 0890526666 – 3 стр., фактура /дубликат/
№7246681658/01.10.2016 г. ведно с общо потребление за мобилен/фиксиран номер
0890526666 – 3 стр., фактура /дубликат/ №7247951993/01.11.2016 г. ведно с общо
потребление за мобилен/фиксиран номер 0890526,
– 3 стр., 3 бр. пълномощни.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Предявени са положителни установителни искове от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, Седалище и
адрес на управление: Област София
(Столична), Община Столична, гр.София, район „Младост“, ***, Законен
представител: О.Б.Ш. – Изпълнителен директор, Пълномощник: адвокат Н.А.Ш.,
Съдебен адрес:***, п.к. 1606 срещу С.Т.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
положителни установителни искове с правно основание, чл. 422, ал. 1 от ГПК, във
вр. чл. 415, ал. 1 за признаване за установено в отношенията между страните, че
в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на
997,06лв./деветстотин деветдесет и седем лева и шест ст./ лева-неизпълнено
парично задължение, произтичащо от следните договори между длъжника и „Теленор
България“ ЕАД: Договор за мобилни услуги от 23.05.2015г. с предпочетен № *** и
Договор за лизинг към него; Договор за мобилни услуги от 17.06.2015г. с
предпочетен № *** и Договор за лизинг към него от 14.09.2015г.; Допълнително
споразумение от 06.08.2015г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен № ***
и Договор за лизинг към него; Допълнително споразумение от 31.03.2016г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен № *** и Договор за лизинг към него, като задълженията са индивидуализирани
в следните фактури: № 7245357893/01.09.2016г., петендирана в размер на
237,74лв.; № 7246681658/01.10.2016г., претендирана в размер на 212,38лв.; №
7247951993/01.11.2016г., претендирана в размер на 180,51лв.; № 7250791536/01.01.2017г.,
претендирана в размер на 366,43лв., както и да заплати законната лихва от
29.10.2018г. до изплащане на вземането. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК
на кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което е
направено в законния срок. Настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.1 от
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК,
ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено
решение. Тези последици са редовно указани на ответника с разпореждането на
съда по чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 ГПК.
С
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства и
правилата на доказателствената тежест, по силата на които ответникът следваше
да установи изпълнението на претендираните парични задължения, съдът приема, че
предявените искове за изпълнение на договорни задължения са вероятно
основателни.
По
изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238
ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено
решение.
На основание чл.78
ал.1 ГПК искането на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради
което следва да бъде уважено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.Т.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
дължи на кредитора „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, Седалище и
адрес на управление: гр.София, район
„Младост“, ж.к. “Младост“ № 4, Бизнес парк София, сграда 6, п.к. 1766, Законен
представител: О.Б.Ш. – Изпълнителен директор, съдебен адрес:***, п.к. 1606,
следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1698/27.11.2018г.,
постановена по ч.гр.д. №3413/2018г. по описа на РС-Шумен:
997,06 лв. /деветстотин деветдесет и
седем лева и шест ст./ лева-неизпълнено парично задължение, произтичащо от
следните договори между длъжника и „Теленор България“ ЕАД: Договор за мобилни
услуги от 23.05.2015г. с предпочетен № *** и Договор за лизинг към него;
Договор за мобилни услуги от 17.06.2015г. с предпочетен № *** и Договор за
лизинг към него от 14.09.2015г.; Допълнително споразумение от 06.08.2015г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен № *** и Договор за лизинг към него;
Допълнително споразумение от 31.03.2016г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен № *** и Договор за лизинг към
него, като задълженията са индивидуализирани в следните фактури: №
7245357893/01.09.2016г., петендирана в размер на 237,74лв.; №
7246681658/01.10.2016г., претендирана в размер на 212,38лв.; №
7247951993/01.11.2016г., претендирана в размер на 180,51лв.; №
7250791536/01.01.2017г., претендирана в размер на 366,43лв.,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.10.2018г. – датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.Т.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, Седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к. “Младост“ №
4, *** Законен представител: О.Б.Ш. – Изпълнителен директор, съдебен адрес:***,
п.к. 1606 - сума в общ размер на 710,00 лева, от
които 325,00 лева – разноски в исковото
производство и 385,00 лeва - разноски в
заповедното производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи ч.гр.д. №3413/2018г. по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: