Р Е Ш Е Н И Е

369/18.4.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На десети април през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №853 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от Д.И.Е., ЕГН**********,*** и Т.М.Е., с ЕГН**********,***, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях, относно местоживеенето на детето, родителските права и личните контакти. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Молителят Д.И.Е. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител - адв.Д.С.от ШАК, като поддържа молбата си за прекратяване на брака и изложеното споразумение.

Молителката Т.М.Е. в съдебно заседание също се явява лично и с упълномощен представител - адв.Д.С.от ШАК, като също поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Д.И.Е. и Т.М.Е. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 01.06.2011 год. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак №0133/01.06.2011 год. От брака си имали родени две деца – М. Д.Е., с ЕГН**********, родено на *** год. и К. Д.Е., с ЕГН**********, родено на *** год, които към настоящия момент са малолетни. Двамата живеели в семейно жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №3, вх.3, ет.3, ап.52. Последното за в бъдеще ще се ползва от молителката и малолетните деца, като молителят го е напуснал. В молбата си заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си. Двамата нямат претенции един спрямо друг за изплащане на издръжка, като сочат, че молителката е променила фамилното си име след сключване на брака, поради което заявява, че за в бъдеще желае да възстанови предбрачното си фамилно име М..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за раждане от *** год., Удостоверение за раждане от 14.14.2016 год., Удостоверение за сключен граждански брак, Ксерокопие на лични карти, Нотариален акт за договор за дарение на недвижим имот №175, том II, рег.№7979, дело №254 от 13.06.2005 год., Нотариален акт за замяна на недвижим имот №31, том II, рег.№1771, дело №157 от 2016 год., Схема №15-173424-27.02.2019 год., Свидетелство за регистрация на МПС, част I, Удостоверение №0000003148/26.02.2019 год., Пълномощно, Документ за заплатена държавна такса.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно местоживеенето на децата, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, ведно с направените в съдебно заседание уточнения, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Д.И.Е. и Т.М.Е. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, като взе предвид тяхната възраст и факта, че двамата са в трудоспособна възраст и са в състояние да реализират доходи, поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителят е заплатил държавна такса в размер на 25 лева, поради което молителката следва да бъде осъдена да заплати разликата до пълния определен от съда размер.

Молителят Д.И.Е. дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката по отношение на всяко едно от децата и върху полученото в дял имущество в размер общо на 226 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Д.И.Е., ЕГН**********,*** и Т.М.Е., с ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №0133/01.06.2011 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Д.И.Е. и Т.М.Е. споразумение в следния смисъл:

І. Местоживеенето на родените от брака деца – М. Д.Е., с ЕГН********** и К. Д.Е., с ЕГН********** за в бъдеще ще бъде при майката - Т.М.Е., с ЕГН**********, на адрес: ***.

ІІ. Родителските права върху родените от брака деца - М. Д.Е., с ЕГН********** и К. Д.Е., с ЕГН********** се предоставят на майката Т.М.Е., с ЕГН**********, като бащата Д.И.Е., ЕГН********** ще има право на лични контакти с децата всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с приспиване, тридесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, петнадесет дни по време на зимната ваканция по допълнителна уговорка между родителите.

ІІІ. Бащата Д.И.Е., ЕГН********** ще заплаща месечна издръжка на децата М. Д.Е., с ЕГН********** и К. Д.Е., с ЕГН********** чрез тяхната майка и законен представител Т.М.Е., с ЕГН********** в размер на по 150 /сто и петдесет/ лева месечно по отношение на всяко едно от децата, платими до 05-то число на текущия месец, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ІV. Семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №3, вх.3, ет.3, ап.52, се предоставя за ползване на молителката Т.М.Е., с ЕГН********** и децата, като съдът констатира, че молителят Д.И.Е., ЕГН********** го е напуснал.

V. След прекратяване на брака молителката Т.М.Е., с ЕГН********** възстановява предбрачното си фамилно име М..

VІ. Молителите декларират, че по време на брака е била извършена замяна на недвижим имот, находящ се на адрес: гр.Шумен, ул.“Ген.Драгомиров“ №38а, подробно описан в Нотариален акт за договор за дарение на недвижим имот №175, том II, рег.№7979, дело №254 от 13.06.2005 год., който е бил изключителна собственост на молителя Д.И.Е., ЕГН********** с недвижим имот, находящ се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №44, подробно описан Нотариален акт за замяна на недвижим имот №31, том II, рег.№1771, дело №157 от 2016 год., като след прекратяване на брака придобития в резултата на замяната недвижим имот остава в изключителна собственост на молителя Д.И.Е., ЕГН**********.

VII. В дял на Д.И.Е., ЕГН********** се предоставя и същият става изключителен собственик на следното МПС – товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег.№***, с № на двигател ТНХ и с рама №VF7233B4215732112 със застрахователна стойност 500 /петстотин/ лева.

За уравнение на дяловете молителите не си дължат пари.

VIII. Молителите декларират, че по отношение на изтеглените по време на брака банкови кредити, а именно Договор за ипотечен кредит, сключен с Банка ДСК АД за сумата от 39470.00 лева със срок за погасяване 360 месеца, считано от 23.03.2016 год., както и Договор за потребителски кредит №9180 КР-АА-6278 от 16.06.2017 год. при банка ЦКБ АД за сумата от 6000 лева с краен срок за погасяване 24.06.2022 год. молителят Д.И.Е., ЕГН********** остава единствен задължен длъжник, като се задължава да изплаща същите до пълното им погасяване, като ще поема и евентуалните лихви и санкции, свързани с несвоевременното изплащане на дължимите вноски по тях, както и в случай, че същите бъдат принудително събрани.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА Т.М.Е., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща разлика до окончателния размер на държавната такса, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Д.И.Е., ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 226 лева /двеста двадесет и шест лева/, представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: