Р Е
Ш Е Н
И Е
837/12.9.2019г., гр.Шумен
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на девети септември 2019
година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н.Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 857/2019г.по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск, с
правно основание чл.45 от ЗЗД.
Искова молба от
пълномощник Т.В.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу П.К.В., ЕГН : **********,
с адрес ***, с посочено правно основание чл.45 ЗЗД, и цена от 3000 лева.
Ищецът сочи, че
ответникът бил признат за виновен, с влязло в сила определение по НОХД №
310/2019г.на ШРС, за извършено престъпление по чл.325, ал.4, във вр.с ал.2
от НК.Хулиганските му действия били насочени и засегнали ищеца, като служител
на МВР.Считайки, че деянието на ответника му е причинило вреди, претендира
осъждането му, да заплати сумата от 3000 лева, неимуществени вреди, в едно със
законната лихва върху сумата от датата на причиняване на увреждането –
22.04.2018г., до окончателното плащане.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, взема становище, както по
допустимостта и основателността на иска, така и по обстоятелствата на които той
се основава.Счита го за допустим и неоснователен.Твърди, че деянието му не е
причинило вреди на ищеца, а и той следвало да търпи подобни поради служебното си
положение.Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно
заседание, страните, редовно призовани, лично и чрез представители, поддържат
заявеното в исковата молба и отговора.
Така депозираната
молба е допустима, разгледана по
същество е основателна, по следните
съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
От приложеното НОХД № 310/2019г.по описа на ШРС, е
видно, че ответникът П.К.В., е признат, за виновен, в това, че „…на 22.04.2018г.,
при условията на продължавано престъпление извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, … като
деянието му било съпроводено със съпротива срещу орган на властта и се
отличавало с изключителна дързост – блъскал, ритал, държал се агресивно,
псувал, заплашвал и обиждал полицейските служители от РУ – Шумен – Т.В.Р.и Н.Р.К.…и деянието е извършено повторно…“.Материалите по посоченото НОХД и
разпитаните свидетели, на които съдът, не намери основание, да не даде вяра,
независимо от явната им заинтересованост, сочат, че ищецът, е бил обиден и
възмутен от ответното поведение при самия инцидент, а след него изпитвал страх
за малолетните си деца, към които били отправени закани, включително и за
сексуално насилие.Наложило се да ги придружава до учебните им заведения.Това
разстроило съня му, за не кратък период, чувствал се уморен и отпаднал, станал
по-колеблив в работата си, в следствие преживения стрес.Приетите, неоспорени
медицински документи сочат, че почти година след инцидента, все още е налице преживяна
адаптационна реакция, отразила се на психичното му състояние.Този състав,
приема, че последиците на преживения стрес, при инцидента с ответника, не са
още отшумели, тъй като, при разпит на настоящия ищец, като свидетел по ГД № 888/2019г.,
по описа на ШРС, при описване на произшествието се наблюдава посоченото „емоционално
преживяване на разказа“, споменато в коментирания амбулаторен лист от
27.02.2019г..
Така приетата за установена фактическа обстановка доведе
до следните изводи :
За ангажиране отговорност, за вреди от непозволено
увреждане, е необходимо да са на лице следните предпоставки – деяние –
противоправно действие или бездействие, вина, вреда, наличие на причинна
връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от отправените
закани, обиди и грубо, цинично отношение, и съпротива срещу правоприлагащ орган.Приетото за установено от фактическа страна и разпоредбата на чл.300 ГПК, сочи
наличието на всички предпоставки, правейки иска установен, по основание, за
претендираните неимуществени вреди.
Прилагайки принципа на справедливост, залегнал в основата на определянето размера, на обезщетението, за тях, съдът намира, искания размер от 3000 лева, по-малко от съответен, както на вътрешните преживявания на ищеца, така и на продължителния период, през които са се проявявали.Обезщетението в тази му част определя на сумата от 3000 лева, както е поискано, въпреки, че този размер е по-малко от съответен на негативни преживявания, които могат да бъдат предизвикани у служител на МВР, от дори само необходимостта да сведе реакцията си до настоящата /предявяване на иск/, при подобно демонстративно, брутално и цинично отношение към него, при изпълнение на служебни задължения.Достатъчни, също по отделно, са и преживения срам от отправените обиди, последиците на изпитвания страх за осъществяване на закани за посегателства към малолетни деца.В съвкупност, посочените негативни преживявания на ищеца обосновават претендирания размер на обезщетение от една страна, а от друга изключват основателност на ответното възражение за липса на елемент от фактическия състав на отговорността – претърпяна вреда.
Досежно твърдението
в отговора на ответника, че професии като ищцовата изискват от упражняващите ги
„по високо ниво на търпимост“, следва да се отбележи липсата на законово,
обичайно, етично и въобще каквото и да е задължение на правоохранителните, правоприлагащите,
правораздавателните и които и да било органи на държавна власт, да търпят
грубо, обидно и цинично отношение към тях и то по време на изпълнение на
служебни задължения.Затова посоченото, въпреки, че само подчертава отношението
на ответника към правилата в обществената организация, в която живее, се приеме
като възражение, то е неоснователно.
Изложеното налага уважаване на предявения иск, като на
основание чл.84, ал.3, във вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД, следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на увреждането, както е поискано, до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът, следва да
заплати на ищеца сумата от 400 лева разноски в производството на настоящата
инстанция.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът, следва да
заплати по сметка на ШРС, сумата от 120 лева държавна такса.
Водим от горното и
на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.К.В., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на Т.В.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, обезщетение
за непозволено увреждане, в размер на 3000 лева(три хиляди лева), сума представляваща неимуществени
вреди, в едно със законната лихва, върху главницата от 3000 лева, считано от 22.04.2018г.,
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.К.В., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати, по сметка на ШРС, сумата от 120 лева – държавна такса в
производството.
ОСЪЖДА П.К.В., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на Т.В.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 400
лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен
срок, от връчването му, на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: