Р Е Ш Е Н И Е

678/8.7.2019г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 27 (двадесет и седми) юни Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Й.-Момова

гражданско дело номер 887 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

В исковата си молба ищцата М.А.А. твърди, че на срещу нея било образувано изп.д. № 5239/2018 г. по описа на ЧСИ Р.Р., което било преобразувано от изп.д. № 2684/2011 г. по описа на ЧСИ А.Т. Счита, че вземането на ответника „АПС Бета България“ ООД е погасено по давност, поради изтичане на тригодишния давностен срок. Последното извършено изпълнително действие било на 07.02.2013 г., поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК производството по него си счита прекратено по силата на закона. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сума в размер на 1264,76 лв., включваща главница, за което вземане е образувано изп.д. № 5239/2018 на ЧСИ Р.Р. – рег. № 931 на КЧСИ, поради погасяване на вземането по давност, както и да ѝ бъдат присъдени деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения изпълнителен лист от 20.01.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 5411/2010 г. по описа на ШРС е, че М.А.А. била осъдена да заплати на „Ти Би Ай кредит“ ЕАД гр. София сумата 551,22 лв. – главница, 100,44 лв. – договорна лихва, 1,01 лв. - неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата 125,00 лв. – разноски по делото. Изпълнителния лист е издаден въз основа на депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и издадена заповед за изпълнение № 3023/10.11.2010 г. по цитиранато дело. Съдът констатира от приложеното копие на изп.д. № 20189310405239 (стар № 20118770402684) по описа на ЧСИ Р.Р. рег. № 931 на КЧСИ, че същото било образувано на 14.12.2011 г. въз основа на молба от „Ти Би Ай кредит“ ЕАД гр. София срещу ответницата. Частният съдебен изпълнител е извършвал справки, като по делото не е връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение. Съдът констатира, че от ответника „АПС Бета България“ ООД била отправена покана за доброволно плащане до А., като в писмото до същата е описано, че задълженията на последната, предмет на описаното изпълнително дело били прехвърлени от „Ти Би Ай кредит“ ЕАД гр. София на ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищцата предявява отрицателен установителен иск, като твърди, че в полза на ответника не съществува право да получи сума в размер на 1264,76 лв., за което вземане е образувано изп.д. № 5239/2018 на ЧСИ Р. Р. – рег. № 931 на КЧСИ, поради погасяване на вземането по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Безспорно, такъв факт е правопогасяващия такъв – изтичане на предвиден в закона срок.

Установи се по делото, че „Ти Би Ай кредит“ ЕАД гр. София се снабдило с изпълнителен лист срещу ищцата, въз основа на издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Вземанията на дружеството се основавали на сключен договор за кредит. Тоест, задълженията на М.А. нямат характер на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Поради това, в настоящия случай, не са налице условията за приложение на специалната тригодишна давност, а следва да бъде приложена общата петгодишна давност. А. била уведомена от ответника, че вземанията на посоченото дружество му били прехвърлени чрез сключен договор за цесия, което обосновава правния ѝ интерес от водене на настоящото производство именно срещу този ответник.

Доказа се, че на 14.12.2011 г. въз основа изпълнителния лист, издаден на твърдяния праводател на ответника по ч.гр.д. № 5411/2010 г. по описа на ШРС, било образувано изп.д. № 2684/2011 г., понастоящем изп.д. № 5239 по описа на ЧСИ Р.Р. рег. № 931 на КЧСИ. Съдът констатира, че по посоченото изпълнително дело не са извършвани изпълнителни действия, тъй като не са такива и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и др. Когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като това прекратяване настъпва по силата на закона. В случая, след образуване на делото на 14.12.2011 г. не са предприемани изпълнителни действия, поради което следва да се приеме, че производството по цитираното дело е прекратено на 14.12.2013 г. Независимо от това, следва да се отбележи, че давността върху вземането не е прекъсвана с образуване на изпълнителното дело, като петгодишна давност е започнала да тече от 20.01.2011 г. Съобразно това, съдът намира, че вземанията на „“АПС Бета България“ ООД, респ. на „Ти Би Ай кредит“ ЕАД срещу М.А. по изпълнителния лист /за главница, лихви и разноски/ са погасени по давност, поради което са недължими от последната.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията е изцяло основателна, поради което следва да бъде признато за установено, че М.А. не дължи, поради погасяване по давност, на ответното дружество сума в размер на 1264,76 лв., включваща главница, за което вземане е образувано изп.д. № 5239/2018 на ЧСИ Р. Р. – рег. № 931 на КЧСИ.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 540,60 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Д.С. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В.“ № 15, ет. 1 и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК ***, със седалище: гр. С., адрес на управление: гр. С. 1404, район Т., бул. „Б” № 81В, ап. 3, представлявано по закон от П.Р. и Д.М., че М.А.А. не дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД сума в размер на 1264,76 лв. (хиляда двеста шестдесет и четири лева и 76 стотинки), включваща главница, за което вземане е образувано изп.д. № 5239/2018 на ЧСИ Р. Р. – рег. № 931 на КЧСИ, като погасена по давност.

ОСЪЖДА „АПС Бета България” ООД гр. София да заплати на М.А.А. направените деловодни разноски в размер на 540,60 лв. (петстотин и четиридесет лева и 60 стотинки).

Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: