1121/21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На пети
ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 899 описа
на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка
с чл.422 от ГПК за сумата от 166.60 лв.,
представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата, както и осъдителен иск по чл.342, ал.1 от ТЗ за сумата от 169.44 лв., представляваща сбора от дължими
и незаплатени лизингови вноски.
Производството по делото е образувано по искова молба от
“Теленор България” ЕАД с ЕИК
130460283, със седалище и адрес на управление гр.*** чрез адв. В.П.Г.от АК –
София със съдебен адрес *** срещу П.З.А. с ЕГН ********** с адрес ******. Ищецът твърди, че на 13.01.2016г. между страните бил сключен Договор за
мобилни услуги с клиентски номер 005518566 за мобилен номер 0894 257525 по
програма Резерв Стандарт 39.99 за срок до 13.01.2018г. За периода от 18.04.2016г. до 17.09.2016г.
били издадени следните фактури: Фактура № 7240929256 от 18.05.2016г. за отчетен
период 18.04.2016г. – 17.05.2016г. с начислени разговори и лизингова вноска в
общ размер на 78.50 лв. с ДДС и с падежна дата 02.06.2016г.; Фактура №
7242233416 от 18.06.2016г. за отчетен период 18.05.2016г. – 17.06.2016г. с начислени
разговори и лизингова вноска в общ размер на 56.77 лв. с ДДС и с падежна дата
03.07.2016г.; Фактура № 7243582446 от 18.07.2016г. за отчетен период
18.06.2016г. – 17.07.2016г. с начислени разговори и лизингова вноска в общ
размер на 56.77 лв. с падежна дата 02.08.2016г.
След корекция сумата дължима от ответника била в общ размер на 166.60
лв. Между страните бил сключен и договор за лизинг за устройство Alcatel
One touch pop star за срок от 23 месеца при
лизингови вноски от по 10.59 лв., като имало дължими лизингови вноски след
м.09.2016г. – 12.2017г. в общ размер на 169.44 лв. Било образувано ч.гр.д. №
2310/2018г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 1151/14.08.2018г. Заповедта била връчена
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедния съд указал на ищеца – заявител,
че следва да предяви иск, поради което за ищеца възникнал правен интерес от
провеждане на избраните форми на искова защита.
Заповедта била частично обезсилена за вземането за мораторна лихва,
поради непредявяване на иск за тази сума. В заключение се иска да бъде признато за
установено между страните, че ответницата
дължи сума от 166.60 лв., представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
номер 005518566 за периода от 10.03.2016г. до 09.08.2016г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата и осъдителен иск за сумата от 169.44 лв., представляваща
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 05.04.2016г. за мобилен
номер 0894 257525 за периода м.септември 2016 – месец декември 2017г., като се претендират и разноските в настоящото и в
заповедното производство.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответницата като
в писмения си отговор се твърди, че след получаване на книжата по делото
претендирата сума е заплатена в пълен размер, за което се представят и
доказателства. С извършване на плащането ответницата е признала дълга си.
Обстоятелството на плащането следва да се съобрази от съда на основание чл.235
от ГПК, като се отхвърлят предявените искове. Моли се в тази връзка и да не се
присъждат разходи в полза на ищеца, като в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно
заседание за ищецът не се явява представител, не депозира и становище по хода
на делото.
Ответницата,
редовно призована, не се явява лично в съдебното заседание и не изпраща
представител. По делото е постъпило становище да се даде ход на делото и се
моли при постановяване на решението да се съобразят новонастъпилите
обстоятелства, а именно направеното плащане. Счита се, че не следва да се
дължат разноски, но ако съдът ги присъди да намали адвокатското възнаграждение,
като прекомерно.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност
представените по делото доказателства и
становищата на страните, приема от фактическа страна следното:
Със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 1151 от 14.08.2018г. по ч.гр.д. № 2310/2018г.
на ШРС било разпоредено ответника да заплати на ищеца сума в размер на 336.04
лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, потребени в периода
от 18.04.2016г. до 17.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.08.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 62.86 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху просроченото задължение за периода от
04.10.2016г. до 08.08.2018г., както и разноски в заповедното производство в
размер на 205 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Поради връчването на заповедта при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, заповедния съд указал на ищеца – заявител, че следва да предяви
иск, поради което за ищеца възникнал правен интерес от провеждане на избраните
форми на искова защита. Заповедта била
частично обезсилена за вземането за мораторна лихва, както и за част от главницата, а именно 169.44
лв. поради непредявяване на иск за тези суми.
Видно от представения по делото Договор за мобилни
услуги, сключен на 13.01.2016г. за предпочетен мобилен номер 359894257525 се
установява, че страните уговорили
абонаментен план „Резерв Стандарт 39.99“ с месечен абонамент от 39.99 лв. за
срок от 24 месеца. При сключването на договора на абоната бил предоставен на
лизинг телефон марка Alcatel модел Onetouch pop star със сим
карта № 89359050000709458718, като бил сключен Договор за лизинг от 13.01.2016г.,
с включен в него погасителен план. Съгласно плана месечната лизингова вноска
била 10.59 лв. за срок от 23 месеца, като общата цена била 243.57 лв. с включен
ДДС. Клиента-абонат подписал и получил и Ценови листи за абонаменти планове за
частни лица и действащите към тогава Общи условия на „Теленор България“ ЕАД, като
подписал и Запис на заповед за сумата по лизинговия договор. На 18.05.2016г.
била издадена фактура № 7240929256 за отчетен период 18.04.2016г. – 17.05.2016г. на стойност 78.50лв., на 18.06.2016г. била
издадена фактура № 7242233416 за отчетен период 18.05.2016г. –
17.06.2016г. на стойност 135.27лв., на
18.07.2016г. била издадена фактура № 7243582446 за отчетен период 18.06.2016г.
– 17.07.2016г. на стойност 160.85лв., на
18.08.2016г. била издадена фактура № 7244968253 за отчетен период 18.07.2016г.
– 17.08.2016г. на стойност 166.60лв. и
на 18.09.2016г. била издадена фактура № 7246287582 за отчетен период
18.08.2016г. – 17.09.2016г. на стойност
916.83лв. Падежната дата на плащане по фактурите била посочена, както във
фактурите (до 2-ро число на текущия месец), така в Общите условия на мобилния оператор, където
максимално определения срок за заплащане на сумата по фактурата бил определен
на не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Поради неплащане на
дължимите суми оператора приложил чл.75 във връзка с чл.19б, т.в от Общите
условия, а именно прекратил едностранно договора с потребителя, поради
неплащане на дължимите суми след изтичане на сроковете. Съгласно клауза
включена в индивидуалните договори с потребителя, в случай на прекратяване на
договора по вина на клиента, оператора има право на пълния размер на дължимите
лизингови вноски.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Предявения установителен иск е допустим. Налице е правен
интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано
заповедно производство, в което е депозирано възражение от длъжника. Съдът
намира, че са изпълнени и предпоставките за допустимост на осъдителния иск.
По
основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК: За
уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно
правоотношение между „Теленор България“ ЕАД и ответника; изправността си по
договорите; наличие на задължения от ответника към мобилния оператор и техния
размер.
В конкретния
случай не се спори от страните по делото, че са съществували валидни договори
за мобилни услуги сключени на 13.01.2016г. По силата на договореното между
страните оператора предоставял мобилни услуги за предпочетен мобилен номер,
като абонаментните такси за тази услуга били съответно в размер на 39.99 лв.
Срокът на действие на договора изтичал на 13.01.2018г. Съгласно чл.27 от Общите условия на „Теленор
България“ ЕАД (лист 16 от делото) плащането на посочената във фактурата цена се
извършва в срока, указан в самата фактура (в случая второ число на следващия
месец), но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й ( в случая
издаване на фактурата е 18-то число всеки месец). Видно от доказателствата по
делото плащане от страна на ответницата на дължимите суми е нямало към момента
на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Такова е направено в по-късен
момент, след образуване на заповедното производство.
По
основателността на иска по чл. 342, ал.1 от ТЗ: За успешното провеждане на този иск ищецът
следва да установи наличието на действително правоотношение по договор за
лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да предостави на
лизингополучателя лизинговата вещ за временно ползване срещу уговореното
лизингово възнаграждение и лизингодателят да е предоставил държането на
мобилното устройство в състояние, годно за обичайното или уговореното
потребление. В разглеждания случай от
доказателствата се установява, че между страните е сключен договор за лизинг от 13.01.2016 г., съгласно който ищецът, в
качеството му на лизингодател, е предоставил на ответника, в качеството му на
лизингополучател, за временно и възмездно ползване мобилно устройство срещу
заплащане от страна лизингополучателя на
обща лизингова цена в размер на 243.57 лв. Договорът бил със срок 23 месеца,
като е приложен погасителен план, съгласно който лизингополучателят всеки месец
се е задължил да заплаща лизингова вноска в размер на 10.59 лв. Съгласно чл. 4 от
договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му
е предал устройството във вид, годен за употреба. Доколкото се установява, че
ищецът е предоставил за ползване на ответника мобилното устройство във вид,
годен за употреба, и е изтекъл срокът на лизинговия договор, то съдът намира,
че ответникът е следвало да заплати цената на остатъка от лизинговите вноски в размер на 169.44 лв. за периода след месец септември
2016г. до месец декември 2017г.
Ответната страна доказа изпълнение на
задължението си за заплащане на таксите по далекосъобщителните услуги и лизингови
вноски, направено в хода на настоящото производство. Видно от представено
преводно нареждане от 31.07.2019г. ответницата е заплатила сума в размер на
336.04 лв., представляваща претендираното към нея вземане за такси и лизингови
вноски, с което изцяло е платила дълга към ищеца. Съгласно точка 9 от
Тълкувателно Решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в настоящото производство съдът
взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право и това са
фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска по чл.422 от ГПК. Поради погасяване на вземанията, предявени от
ищеца, то исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни.
По отношение
на искането за заплащане на законна лихва върху сумата за потребени
далекосъобщителни услуги в размер на 166.60лв. от датата на депозиране на
заявлението в съда – 13.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, то
съдът намира, че същото е основателно за периода от 13.08.2018г. до датата на
плащането – 31.07.2019г.. Изчислено математически е в размер на 16.34 лв., като
същото се дължи на ищеца. Такова искане не е направено за претенцията по
осъдителния иск, поради което съдът не дължи произнасяне.
По отношение
на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Съдът съобрази
обстоятелството, че с поведението си ответницата е станала причина за завеждане
на иска и разноските следва да бъдат поети от нея изцяло. В заповедното са
извършени такива в размер на 205 лв., от които 25 държавна такса и 180 лв.
адвокатски хонорар. В исковото производство разноските са отново в същия размер
и включват 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатски хонорар. Направено е
искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца на
основание чл.78, ал.5, поради прекомерност, което е неоснователно, поради това,
че възнагражденията са под минимума, определен съгласно чл.7, ал.2, т.1 и ал.7
в Наредба № 4 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че П.З.А. с ЕГН ********** с адрес ****** дължи
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283, чрез адв. В.Г.от АК – гр.София, със
съдебен адрес *** сумата от 16.34 лв.(шестнадесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща
законна лихва върху сумата от 166.60 лв. за неплатени далекосъобщителни услуги,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1151 от
14.08.2018г. по ч.гр.д. № 2310/2018г. на ШРСкато законната лихва се дължи за периода от 13.08.2018г. – датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до 31.07.2019г. – датата на
погасяване на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283, чрез адв. В.Г.от АК – гр.София положителен установителен иск с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.422 от ГПК срещу П.З.А. с ЕГН ********** за това, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 166.60 лв., представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № 005518566
за периода от 10.03.2016г. до 09.08.2016г, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1151 от 14.08.2018г. по ч.гр.д. №
2310/2018г. на ШРС, като погасен поради
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283, чрез
адв. В.Г.от АК – гр.София осъдителен иск с правно основание по чл.342 и сл. от ТЗ срещу П.З.А. с ЕГН ********** за осъждане на ответника за сумата от 169.44 лв. (сто шестдесет и девет лева и четиридесет
и четири стотинки), представляваща сбора от незаплатените лизингови вноски за
периода от месец септември 2016г. до месец декември 2017г. по Договор за лизинг
от 13.01.2016г. за предоставено устройство Alcatel Onetouch pop star Color
на обща лизингова цена 243.57
лв. с включено ДДС,
като погасен поради плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.З.А. с ЕГН ********** да заплати на „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК 130460283 сторените в исковото и заповедното производства
разноски в общ размер на 410 лв. (четиристотин
и десет лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: