Р Е Ш Е Н И Е
1191/10.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, IХ - ти състав, в
открито заседание, на единадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Районен съдия:
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ГД № 902/2019 г.,
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по искова
молба от Н.В.Н., против Кооперация „Шуменска заря“, в която по реда на чл. 422
вр. чл. 415 ГПК, е предявен положителен установителен иск, за признаване, като
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично
вземане, с правно основание чл. 36, ал. 1 ЗА вр. чл. 286 вр. чл. 79 ЗЗД и цена
7200 лева, с ДДС, за възнаграждение произтичащо от Договор за правни услуги от
21.08.2014 г., за месеците април - декември 2016 г., ведно с искане за присъждане
на законна лихва върху сумата, считано oт датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПK – 05.02.2019 г. до
окончателното плащане. От ответника е предявено възражение за връщане с правно
основание чл. 55, ал. 1, хип. 1 ЗЗД и цена 14 000 лева.
Ищецът обосновава исковата си претенция
твърдейки, че на 12.08.2014 г. между ответната кооперация, в качеството на
възложител, и ищецът, в качеството на изпълнител, бил сключен Договор за правни
услуги, по силата на който ищецът - адвокат, вписан в АК – Шумен, се задължил
да предостави правни услуги при поискване от страна на възложителя, а
последният се задължил да му плаща месечно възнаграждение в размер на 800 лв.,
до 10-то число на следващия месец. Договорът бил безсрочен. Първоначално
ответникът изпълнявал редовно задължението си за плащане, но в последствие
започнал да забавя договореното месечно възнаграждение, оправдавайки се с липса
на средства, а след това изцяло преустановил плащането. Последното платено
месечно възнаграждение по този договор било за месец март 2016 г..
Въз основа на Заявление, по реда на чл.
410 ГПК, било образувано ЧГД № 366/2019 г., по описа на РС Шумен, като на ищеца
била издадена Заповед № 207/05.02.2019 г., по описа на РС Шумен, за изпълнение
на парично задължение.
Моли да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 7200
лв. - неизплатени възнаграждения по Договор за правни услуги от 21.08.2014 г.
за месеците: април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и
декември 2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
Заявлението по чл. 410 ГПК - 05.02.2019 г. до окончателно плащане. Претендира
разноски по заповедното и исковото производства. Ответникът подал възражение в
срока по чл. 412, ал. 2 ГПК, с което твърди, че не дължи претендираните суми,
поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове,
за да не бъде обезсилена издадената Заповед за изпълнение.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът подал писмен отговор на исковата молба, като намира искът за допустим, но неоснователен. Признава, че между
страните е имало Договор за правни услуги от 21.08.2014 г., но счита, че
ответникът бил задължен да плаща месечно на ищеца сума в размер на 800 лв.,
само и единствено срещу предоставените от него услуги, т. е. задължението на
ответника не било абстрактно, а свързано със задължението да предоставя такива.
Твърди, че от момента на сключване на договора до момента на подаване на
исковата молба от ответника не били искани и ищецът не бил предоставял правни
услуги по този Договор за правна помощ. С ищеца многократно били сключвани договори
за правна защита по конкретни съдебни производства, по които ответникът плащал в
пълен размер всеки адвокатски хонорар – за периода 2014-2019 г. ответникът бил
представляван от ищеца по общо 69 съдебни производства: пред РС Шумен - 27 бр.;
пред ОС Шумен - 24 бр.; пред АС Варна - 5 бр.; пред ВКС – 13 бр., като разходите
за правни услуги били в размер на 65 739.96 лева, както и отделно разходи за
Частни съдебни изпълнители по броя 5 дела в размер на 25 535.20 лева. По този
ред само за 2016 г. ищецът получил 7 380 лв.. При условията на евентуалност, ако
искът на ищеца е неоснователен, прави възражение за връщане на платени от
ответника до м. април 2016 г. суми по процесния договор за правни услуги от 21.08.2014 г., в размер на 14 000 лв., като
получени без първоначално правно основание. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, чрез процесуалните си
представители, ищецът поддържа исковата молба, а ответникът поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че между
страните е имало валиден Договор за правни услуги от 21.08.2014 г. /л. 4/.
От приетата и неоспорена Справка за
изплатените от ответника суми по различни дела за адвокатски и юридически
услуги /л. 39/, се установява, че за периода месец 01.2016 г. – месец 12.2016 г.
по четиринадесет Договори за правна защита и съдействие /л. 40-53/ на адв. Н. са
изплатени като разходи суми в общ размер 3 000 лв., както и хонорари в общ размер
4 400 лв..
От приложеното ЧГД № 366/2019 г., по
описа на ШРС, се установява, че по Заявление рег. № 2112/05.02.2019 г., по
описа на ШРС, срещу ответника, е издадена Заповед № 207/05.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /л. 5 по ЧГД/ за сумите: 7 200
лв. - неизплатени месечни възнаграждения по Договор за правни услуги, сключен
на 12.08.2014 г., за периода от 01.04.2016 г. до 31.12.2016 г., общо 9 месечни
възнаграждения, ведно със законната лихва от 05.02.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 144,00 лева - разноски. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК
длъжникът подал Възражение рег. № 3130/21.02.2019 г. /л. 10 по ЧГД/ срещу
издадената Заповед, съобщението, за което е връчено на заявителя 27.02.2019 г.
/л. 13 по ЧГД/. Доказателство за предявяване на иск по чл. 422 ГПК е
представено с молба рег. № 5326/26.03.2019 г. /л. 14 по ЧГД/.
От показанията на свидетеля Е.Н., на
трудов договор при ответника, чиито показания съдът кредитира при условията на
чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се
установява, че е виждала ищеца 2-3 пъти в кооперацията, за да му се плащат възнаграждения
по конкретни дела. Не знае да е извършвал правни услуги, участия в общи
събрания, да получава документи и да ги носи другаде.
От показанията на свидетеля Ю.Б., чиито
показания съдът също кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално
заинтересованост от изхода на делото, тъй като работи като главен счетоводител
в ответното дружество, се установява, че не е получавал от адв. Н. отчети, не
знае адв. Н. да е извършвал определена правна дейност, адвокатски услуги във
връзка с процесния договор или по договори за конкретни дела, за които са подписвани
допълнителни договори.
Представени са и други неотносими към
предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази
доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството.
Искът по чл. 422 ГПК е положителен
установителен иск за установяване на вземане на кредитора срещу длъжника, за
което е издадена Заповед за изпълнение. Този иск е специален и той има
ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по
издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене.
В производството по чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на
правен интерес от предявяване на иска. По принцип, за да съществува интерес от
установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или
да се претендира отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск
по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални
положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на
установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение;
2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за
изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на
уведомление/; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
В случая правния интерес от предявяване
на иска ищецът обосновава с приложени по заповедното производство /ЧГД № 366/2019 г., по описа на РС Шумен/, документи.
Съдът извърши служебна проверка като констатира, че по издадената Заповед № 207/05.02.2019
г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, длъжникът е подал
възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което заповедният съд е дал
възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е
предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С предявеният иск се цели установяване
съществуване в полза на ищеца на паричното вземане, като предметът на
настоящото исково производство е обусловен от издадената Заповед № 207/05.02.2019
г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение. Като особен иск,
протичащ след като се е развило друго, „проверовъчно” производство, искът по
чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен със специфичните
изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от
протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е
необходимо наличието на допълнителни, специални, абсолютни, положителни
предпоставки за допустимост. Една от тези предпоставки е да има идентичност
между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно, както от
субективна, така и от обективна страна, при което цената на иска, следва да
съответства на размера на „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, за което
заявителят – ищец е получил Заповед за изпълнение.
В процесният случай съдът установява, че
е налице пълен идентитет, както субективен, така и от обективна страна между
цената на предявеният иск, която е за сума от 7200 лв. и размерът на вземането,
за което в заповедното производство заявителят - ищец е получил Заповед № 207/05.02.2019
г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, което е за сумата от 7200
лв. по Договор за правни услуги, сключен на 12.08.2014 г.. Ето защо
установителният иск по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, е допустим.
Основателността на претенция, по иск за
плащане на уговорено възнаграждение по Договор за правни услуги, с правно основание
чл. 36, ал. 1 ЗА вр. чл. 286 вр. чл. 79 ЗЗД, по общо правило, е предпоставена
от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: наличието
между страните на валиден договор; че задължението на ищеца е изпълнено точно;
че ответникът дължи възнаграждение; че ищецът е уведомил доверителя за
изпълнението – чл. 284, ал. 1 ЗЗД. Съответно в тежест на ответника е да
установи, при условие на пълно и главно доказване, всички наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в т. ч. да установи точното изпълнение
на задължението си по договора за поръчка в количествено, качествено и времево
отношение. В процесния случай относно възражението за връщане на недължимо
платени суми в тежест на ответника е да установи, че е дал сумата от 14 000
лева, а предвид твърдението му за начална липса на основание за даването -
ищецът трябва да докаже наличието на основание за получаване на даденото.
От представените по делото доказателства
се установява, а и страните не спорят, че на 21.08.2014 г. между тях е
възникнало валидно, безсрочно, облигационно правоотношение с източник Договор за
правно обслужване, по силата на който ищецът, срещу възнаграждение, е следвало
да извърши възложена му от ответника работа. Спорът между страните е дали задължението
на ищеца е изпълнено точно и дали ответникът дължи възнаграждение. В тази
насока ответникът, правейки възражение за недължимостта на претендираното
възнаграждение, обоснова твърдение за липса на фактическо възлагане на задачи по
процесния договор от страна на възложителя, което не се отрича от изпълнителя.
Основните характеристики на договора за
процесуално представителство по дела го определят като Договор за поръчка - с
договора за правна защита и съдействие адвокатът се задължава да извърши за
сметка на доверителя възложените му от последния правни действия. /В този
смисъл в Р. № 495/25.06.2010 г., ГД № 1669/2009 г. 3 г. о.; Р. № 623/1.12.2010
г., ГД № 1744/2009 г. на 4 г. о.; Р. №
224/11.07.2011 г., ГД № 371/2010 г., IV г. о./. Договорът за правна защита и
съдействие от адвокат е изрично регламентиран в Закона за адвокатурата, като за
неуредените въпроси е приложима и общата регламентация по чл. 280 и сл. ЗЗД. Принципно
договорът за поръчка не е възмезден, освен ако страните са уговорили
възнаграждение - чл. 286 ЗЗД, докато договорът за правна защита и съдействие по
принцип е възмезден договор – арг. от разпоредбата на чл. 36 ЗАдв., освен в
случаите на чл. 38 ЗАдв. Следователно в отклонение на общото правило на чл. 286
ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само,
когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство,
сключен с адвокат, се дължи винаги – чл. 36, ал. 1 ЗА. В този смисъл правилото
е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Възнаграждението се
определя в самия договор за правна помощ между адвоката и клиента.
В процесния случай съгласно приетия по
делото Договор за правни услуги възложителят /ответник в настоящото
производство/ възлага, а изпълнителят /ищец в настоящото производство/ приема
да извършва правни услуги във връзка с дейността на предприятието на
възложителя, при поискване от негова страна, включително: правни консултации,
мнения, становища, подготовка и изготвяне на документи, както и процесуална
зашита и представителство по всякакъв вид дела пред районните, окръжните,
апелативните и административните съдилища в страната, както и пред Върховния
касационен и Върховния административен съд. Във връзка с изпълнението на
възложената работа възложителят се е задължил да представя необходимата документация
и информация на изпълнителя. В тежест на изпълнителя било поставено
задължението да изпълнява възложената му работа съгласно изискванията на възложителя,
както и да посещава предприятието на възложителя във връзка с възложената му
работа при поискване от страна на последния. В тежест на възложителя е било
поставено задължението да плаща на изпълнителя ежемесечно възнаграждение, до
10-то число на следващия месец, в размер на 800 (осемстотин) лв., като при
процесуално представителство и защита пред съдилищата и особените юрисдикции в
страната и след сключване на съответни договори за това - да плаща отделно
възнаграждение съгласно установените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за размера на
адвокатските възнаграждения норми, както и командировъчни разходи, когато
такива са направени от изпълнителя.
Следователно страните по Договора са
предвидили, че възложителят възлага поръчки, а изпълнителят ги изпълнява, в
зависимост от нуждите на първия. В този смисъл, за да възникне изпълнение е
необходимо нуждата да го предхождаща, като изпълнението е предпоставено от
активни поведение на възложителя – да възлага поръчки и да предоставя
необходимата документация и информация на изпълнителя. Ако нуждата отпадне в
хода на действие на договора, това обуславя интереса на възложителя да оттегли
поръчката по реда на чл. 287 ЗЗД, което по естеството си представлява
едностранно прекратяване на договора - в клаузата на чл. 8 страните са
предвидили възможности договорът да може да бъде прекратен: по взаимно съгласие
между страните, изразено писмено, както и едностранно от някоя от страните,
като в този случай страната, поискали прекратяването му дължи на другата
неустойка и размер на десет месечни възнаграждения. Обстоятелството, че в
процесния период не са били възлагани задачи за изпълнение по този договор,
което се потвърждава косвено и от разпитаните свидетели на ответника, не
рефлектира върху уговореното възнаграждение, което си остава дължимо. Това
обстоятелство рефлектира и върху необходимостта ищецът да доказва правно релевантния
факт: че е уведомил доверителя за изпълнението – чл. 284, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2
ЗА „Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа“. Когато страните по договора не са определи размера му,
то възнаграждението е съгласно действащата Наредба за АВ, а изискуемостта на
вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката – от извършването на
уговореното от страните правно действие. В разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗА е
предвидена възможност при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от
ЕС или клиента, адвокатският съвет да определя възнаграждение съгласно
наредбата на Висшия адвокатски съвет.
От изложеното следва, че договорът между
страните е породил обвързаност, ответникът не е представил доказателства, които
да установяват изпълнение на задължението му за плащане на възнаграждение за
процесния период, по въпросния Договор за правни услуги от 21.08.2014 г., поради което предявения
иск е основателен и следва да бъде уважен.
Възражението на ответника, в условията на евентуалност,
за връщане на платени до м. април 2016 г. суми по процесния договор за правни услуги от 21.08.2014 г., в размер на 14 000 лв., като
получени без първоначално правно основание, не следва да бъде разглеждано
доколкото не се е осъществило условието при което е предявено - ако искът на
ищеца е неоснователен.
При този изход на делото в тежест на
ответника следва да бъде възложена сумата 978 лева – сторени от ищеца разноски,
по приет списък по чл. 80 ГПК, от които 288 – държавни такси и 690 лева –
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, по реда на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по отношение на ищеца – Н.В.Н., с ЕГН: **********
и адрес: ***, офис 15, че ответникът – Кооперация „Шуменска заря“, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „***, дължи сумата 7200 (седем
хиляди и двеста) лева, с ДДС - неизплатени общо 9 месечни възнаграждения по
Договор за правни услуги, сключен на 12.08.2014 г., за периода от 01.04.2016 г.
до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на
подаване на Заявление рег. № 2112/05.02.2019 г., по описа на ШРС - 05.02.2019
г. до окончателното плащане, за което парично вземане, по образувано ЧГД №
366/2019 г., по описа на ШРС, срещу ответника има издадена Заповед №
207/05.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на
основание чл. 36, ал. 1 ЗА вр. чл. 286 вр. чл. 79 ЗЗД.
Осъжда Кооперация „Шуменска заря“, с ЕИК
***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ***, да плати на Н.В.Н., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 978 лева – разноски, за които има приет по
делото списък по чл. 80 ГПК, от които 288 – държавни такси и 690 лева –
адвокатско възнаграждение, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред ШОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: