Р Е Ш Е Н И Е

1155/29.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 912 описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № 542097902, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Д.Д., в качеството му на заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.М.срещу Е.И.А. с ЕГН ********** с адрес: ***.

В исковата молба се сочи, че с Договор за предоставяне на потребителски заем PLUS – 14166731 от 28.11.2016г. на ответника бил отпуснат заем в размер на 6200 лв. и закупуване на застраховка от 2083.20 лв. Усвояването на сумата било удостоверено с полагане на подписа на длъжника в поле „Удостоверение на изпълнението“. Кредита следвало да се върне на 60 месечни вноски всяка от 268.38 лв., в които се включвали главницата и оскъпяването на база годишен лихвен процент 37.11% и ГПР – 46.09%. Длъжникът преустановил плащането на 20.09.2017г., като към тази дата погасил 8 месечни вноски. С просрочването на две и повече месечни вноски кредита ставал предсрочно изискуем, като длъжника – ответник следвало да заплати 12 428.08 лв. представляващи останалите 52 вноски. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 274/2019г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 141/01.02.2019г. Поради ненамирането на длъжника на адресната му регистрация, както и поради липсата на регистриран трудов договор и осъществяване на стопанска дейност, съдът е указал на заявителя да предяви искова молба на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. В заключение молят за решение, с което да бъде установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 6339.49 лв., представляващо главница по паричен кредит, сума в размер на 6088.59 лв., представляваща възнаградителна лихва по кредита, законна лихва за забава в размер на 797.37 лв. за периода от 20.10.2017г. до 14.01.2019г., както и разноските в заповедното и исковото производства.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника чрез назначения особен представител – адв. С.П. от ШАК, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че исковете са допустими, но неоснователни, тъй като не са доказани по основание и размер. Оспорва се обстоятелството сумата да е получавана от ответника, оспорва се и подписа на ответника в представените документи. Сочи се, че размера на претендираната възнаградителна лихва и на лихвения процент и ГПР са прекомерни и надхвърлят многократно нормативно установените размери.

В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване изцяло на предявените искове, като се излагат обстойни доводи за горното.

В съдебно заседание за ответника се явява особения представител – адв. С.П., като се поддържа писмения отговор, като счита, че няма безспорни доказателства, че ответника дължи сумите по договора за кредит.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 274/2019г. на ШРС по заявление по чл.410 от ГПК подадено от ищеца – заявител била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 141/01.02.2019г. за сумата от 6 339.49 лв. главница по Договор № PLUS – 14166731 от 28.11.2016г., сумата от 6 088.59 лв. възнаградителна лихва от 20.09.2017г. до 20.12.2021г. и сумата от 797.37 лв. мораторна лихва за периода от 20.10.2017г. до 14.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 31.01.2019г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на общо 314.51лв. Заповедта била връчена на основание чл.47 от ГПК, поради ненамирането на ответника и по указания на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.

Между страните по делото не се спори, а и видно от Договор за потребителски паричен кредит PLUS -14166731 от 28.11.2016г. ищцовото дружество предоставило на ответника сумата от 6 200 лв. срещу задължението му за погасяването му в срок от 60 месечни погасителни вноски всяка в размер на 268.38 лв. с падежна дата 20 – то число на месеца. Годишния лихвен процент на разходите бил в размер на 46.09%, а лихвения процент – 37.11%, като общата стойност на плащанията е в размер на 16 102.80 лв. В параметрите на договора били посочени и застрахователна премия от 2083.20 лв. и такса ангажимент от 155 лв. На клиента-ответник били връчени и общи условия към договора, подписани на всяка страница от него, удостоверявайки че е запознат със съдържанието. Ответника попълнил и подписал и медицински въпросник за приемане на застраховане, като между страните бил сключен Договор – сертификат от 28.11.2016г., както и му били връчени общи условия към Застраховката „Защита на плащанията“ на кредитополучателя. По делото е представен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и извлечение от кредита на лицето. Видно от покана от 22.05.2018г. лицето е уведомено, че кредита е обявен за предсрочно изискуем, поради неплащането на повече от две погасителни вноски, като е посочен общия размер на задължението и същото по пера. Уведомлението е връчено лично на ответника на 30.05.2018г., видно от обратна разписка (лист 41 от делото).

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и се кредитира от съда, като пълно, обосновано и компетентно дадено. Вещото лице заключава, че сумата от 6200 лв. е приведена по сметката на лицето и е усвоена от кредитополучателя, като в нея са включени 155 лв. такса, както и 232.96 лв. сума за покриване на старо задължение по друг кредит между същите страни. Общия размер на постъпилите по кредита суми били 2 147.04 лв., като към датата на подаване на заявлението в съда са се падежирали 25 вноски, а датата, на която се падежира цялото задължение е 20.12.2021г. Към датата на изготвяне на заключението дължимите суми са както следва – 6339.49 лв. главница, 6 088.59 лв. договорна лихва и 825.89 лв.-лихва за забава.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и съдът е дал указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта.

По основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 79 от ЗЗД: Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и ответника, усвояването на кредита и факта на настъпила предсрочна изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане по неговите отделни пера. По делото се установи безспорно, че между страните са възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит (ЗПК). В случая при сключването на договора за кредит и установяване на клаузите му не е допуснато нарушение на чл.11 и чл.10 от ЗПК. След като всички условия по договора са описани ясно и пълно в него, то не може да се направи извода, че са нарушени ЗПК и ЗЗП и има неравноправни клаузи. Относно уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията са представени доказателства по делото – писмо от банката за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми на 22.05.2018г. (лист 41 от делото), както и обратна разписка на товарителница, от което е видно, че уведомителното писмо до него са получени лично от А. на 30.05.2018г. Предвид, че заповедното производство срещу него е образувано на 31.01.2019г., то съдът намира, че предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, са налице. Така предсрочната изискуемост е променила изискуемостта на вноските по кредита, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването на техния падеж. От представения договор за кредит, както и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че размера на главницата по кредита е 6 339.49 лв., като в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума за главница и лихви. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Предвид изложеното главния иск за претендираната договорна главница е основателен и следва да бъде уважен в предявения размер от 6 339.49 лв.

По отношение на договорната (възнаградителна) лихва: Възнаградителна е лихвата, която представлява цената или възнаграждението по договора и се дължи по силата на уговорката между страните. Възнаградителната лихва се дължи наред с главното задължение и при точно изпълнение на главния дълг. В случая нейния размер е определен писмено в договора – 37.11 % през договорния период. Съгласно т.2 от Тълкувателно Решение № 3 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2017г. уговореното възнаграждение за ползване за последващ период след настъпване на предсрочната изискуемост не се дължи. С волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора, а именно връщане на заетата сума, поради което искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забава. В настоящия случай предсрочната изискуемост е обявена на лицето на 30.05.2018г. или възнаградителна лихва се дължи за периода от 20.10.2017г. до 30.05.2018г. и видно от приложения към експертизата погасителен план е в размер на 1428.35 лв., като до пълния предявен размер от 6 088.59 лв. претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.

По отношение на обезщетението за забава: Мораторната лихва се дължи наред с главното задължение, но само при забава в изпълнението на главния дълг. Съгласно т.2 Тълкувателно Решение № 3 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2017г. изпълнението на задължението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост - 30.05.2018г. до плащане на вредите на кредитора от неизпълнение (в случая е предявен до 14.01.2019г.) подлежат на обезщетяване. Предвид приетото в ТР на ОСГТК на ВКС, то съдът следва да присъди мораторната лихва за горепосочения период, която математически изчислено е в размер на 405.02 лв., като следва да се отхвърли претенцията до пълния размер от 797.37 лв. за периода от 20.10.2017г. до 14.01.2019г.

Неоснователни са възраженията на особения представител, че ответникът не дължи вземанията, поради недоказаност на същите, тъй като по делото се събраха безспорни доказателства относно основанието на вземанията и техните размери.

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото и в заповедното производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер общо на 194.36 лв., включващи държавна такса и юрисконсулско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. Разноските, които следва да заплати в исковото производство са в общ размер на 771.41 лв., включващо държавна такса, юрисконсулско възнаграждение, възнаграждение за вещо лица и възнаграждение за особен представител.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Д.Д. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от Е.И.А. с ЕГН ********** с адрес ***, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит PLUS -14166731 от 28.11.2016г., по силата на който се дължат суми в следните размери: 6339.49 лв. (шест хиляди триста тридесет и девет лева четиридесет и девет стотинки), представляваща дължима и непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 31.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сума от 1428.35 лв. (хиляда четиристотин двадесет и осем лева и тридесет и пет стотинки), представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 20.09.2017г. до 30.05.2018г. – датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, както и сума в размер на 405.02лв. (четиристотин и пет лева и две стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху дължимата непогасена главница по договора за периода от 30.05.2018г. – датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземането до 14.01.2019г., за които вземания е издадена Заповед № 141/01.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 274/2019г. по описа на ШРС, като отхвърля исковете за възнаградителна лихва и мораторна лихва до пълните им предявени размери, като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.И.А. с ЕГН ********** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК 204915054 разноски по заповедното производство в размер на 194.36 лв.(сто деветдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки), съобразно уважената част от исковете и разноски по исковото производство в размер на 771.41 лв.(седемстотин седемдесет и един лева и четиридесет и една стотинки), съобразно уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: