Р Е Ш Е Н И Е

628/25.6.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №926 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД – по отношение на главницата и по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Н.Й.И., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.М. В.от ШАК срещу Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”, с ЕИК***3, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №115, представлявано от Г. В. К.. Ищцата твърди, че работила при ответника считано до 01.01.2019 год., когато трудовият й договор бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, поради „изтичане на уговорения срок“. Излага, че отделно от съществуващия трудов договор между нея и ответника всяка календарна година през м.януари бил сключван „Договор за преподавателска дейност“, във връзка с който полагала часове в обучението по магистърските програми „Иновации в предучилищното образование“ и „Иновации в предучилищното и начално образование“. Твърди, че съгласно сключения договор за 2018 год. е положила допълнителни часове, като учебната й заетост била отразена в учебните разписи на съответните курсове. Счита, че за положените часове й се дължи общо възнаграждение в размер на 1200 лева, които не й били изплатени.

С настоящата искова молба предявява два осъдителни иска като моли ответника да бъда осъден да й заплати сумата от 1228.67 лева, от която 1200 лева – главница и 28.67 лева – мораторна лихва върху претендираната главница, считано от 02.01.2019 год. до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Молят също ответника да бъде осъден да им заплати и направените разноски в настоящото производство.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител – адв.М. В.от ШАК, като поддържа предявените искове. Заявява, че 15.05.2019 год. й е била заплатена сумата от 1245 лева. Моли с оглед постъпилото плащане и признание на иска съдът да се произнесе с решение по смисъла на чл.237 от ГПК.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът не оспорва факта, че между него и ищцата е бил сключен граждански договор за преподавателска дейност от 08.01.2018 год. с рег. №РД-10-079/22.01.2018 год. за извършване през календарната 2018 год. преподавателска дейност. В същото време твърди, че плащането по договора се осъществявало след поетапна проверка на счетоводни и други документи, като в отговора на исковата молба излагат, че на 14.05.2019 год. са изплатили на ищцата сумата от 1245.05 лева, от която 1200 лева – главница, представляваща неизплатени хонорари по процесния договор за преподавателска дейност от 08.01.2018 год., 28.67 лева – мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 02.01.2019 год. до датата на депозирана на исковата молба, 16.38 лева – обезщетение за забава плащането на сумата от 1228.67 лева за периода от 28.03.2019 год. до 14.05.2019 год.

С оглед на посоченото плащане считат, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. В същото време с оглед на изложената в отговора на исковата молба процедура, предхождаща плащането на дължимите на ищцата възнаграждения по посочения граждански договор считат, че не са станали причина за завеждане на иска и не дължат направените по делото разноски.

В съдебно заседание за ответника се явява упълномощен представител – адв.С. З. С.от ШАК, като оспорва изцяло предявените искове и излага конкретни съображения в тази насока. Изрично заявява, че независимо от извършеното плащане на претендираните от ищцата суми, не признават иска.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Н.Й.И. работила по трудово правоотношение при ответника Шуменски университет “Епископ Константин Преславски” до 01.01.2019 год., когато трудовият й договор бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, поради „изтичане на уговорения срок“. Отделно от съществуващия трудов договор между нея и ответника всяка календарна година през м.януари бил сключван „Договор за преподавателска дейност“, във връзка с който полагала часове в обучението по магистърските програми „Иновации в предучилищното образование“ и „Иновации в предучилищното и начално образование“. На 08.01.2018 год. бил сключен „Договор за преподавателска дейност“, във връзка с който полагала часове в обучението по магистърските програми „Иновации в предучилищното образование“ и „Иновации в предучилищното и начално образование“ с рег. №РД-10-079/22.01.2018 год. за извършване на преподавателска дейност през календарната 2018 год. Съгласно сключения договор за 2018 год. положила допълнителни часове, като учебната й заетост била отразена в учебните разписи на съответните курсове.

На 02.01.2019 год. подала заявление до ректора с вх.№РД-08-1, с което поискала да й бъде изплатена посочената сума, но на 18.01.2019 год. й било поискано с писмо, получено чрез електронна поща да попълни и предаде „Договор за преподавателска дейност“ за 2019 год., като условие за изплащане на дължимите й се като хонорари суми.

На 14.05.2019 год. ответникът заплатил по сметка на ищцата сумата от 1245.05 лева, от която 1200 лева – главница, представляваща неизплатени хонорари по процесния договор за преподавателска дейност от 08.01.2018 год., 28.67 лева – мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 02.01.2019 год. до датата на депозирана на исковата молба, 16.38 лева – обезщетение за забава плащането на сумата от 1228.67 лева за периода от 28.03.2019 год. до 14.05.2019 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Заповед №РД-12-322/19.12.2018 год., Ксерокопие на страници от трудова книжка, Допълнително споразумение №РД-08-160/15.04.2011 год., Допълнително споразумение №РД-12-321/09.12.2014 год., Допълнително споразумение №РД-12-015/03.01.2017 год., Допълнително споразумение №РД-12-063/01.03.2017 год., Заявление вх.№РД-08-1/02.01.2019 год., Разпореждане №271-00-37-1 от 24.01.2019 год., Регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“, Имейл кореспонденция, Писмо изх.№19012863/08.03.2019 год., Справка за изчислена лихва, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Документ за заплатена държавна такса, Споразумение от 01.09.1987 год., Заповед №РД-12-322/19.12.2018 год., Договор за преподавателска дейност рег. №РД-10-079/22.01.2018 год., Справка от 13.05.2019 год., Протокол №Рд-05-04/14.12.2012 год., План – сметка – 4 бр., Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, Писмо изх.№РД-08-180/01.03.2019 год., Разпис на учебните занятия – 6 бр., Служебна справка – 8 бр., Доклад – 2 бр., Справка за изчислени лихви, Искане за превод – 2 бр., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения по силата на сключения на 08.01.2018 год. „Договор за преподавателска дейност“ с рег. №РД-10-079/22.01.2018 год., във връзка с който ищцата е следвало да извършва преподавателска дейност през календарната 2018 год. срещу съответно заплащане от страна на ответника.

Не се спори между страните по делото, че ищцата е изпълнила задължението си по договора, като е отработила посочените часове във връзка с което на 02.01.2019 год. е депозирала до Ректора на ШУ „Епископ Константин Преславски“ заявление с вх.№РД-08-1 да й бъдат изплатени хонорарите във връзка с посочените в заявлението отработени часове по договора. Не се спори между страните и че претендираните от ищцата суми са й били заплатени с платежно нареждане от 14.05.2019 год., след завеждане на настоящото съдебно производство.

Съдът не кредитира твърденията на ответника, че причина за забавеното плащане на сумите е обстоятелството, че е била допусната техническа грешка в процеса на изчисляване на дължимите суми и че същите са дължими от тяхна страна едва след изясняването им. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.4 от Раздел II от Договора за преподавателска дейност рег. №РД-10-079/22.01.2018 год., Възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение, съобразно тарифата, утвърдена в план-сметката на курса, след отработване на учебните занятия и след представена служебна справка, заверена по утвърдения ред. От материалите по делото се установява, че по отношение на отработените часове от ищцата са били подадени 4 справки, съответно на 21.01.2019 год. и 22.01.2019 год. Изцяло в правомощията на ответника е било задължението да извърши проверка на представените документи и в случай на открити несъответствия да отстрани същите в един разумен срок. Не може да бъде споделено становището, че за отстраняване на същите е нужно технологично време от порядъка на няколко месеца, визирайки периода от датата на подаване на заявлението до датата на депозиране на исковата молба. Още повече, че от изявлението в съдебно заседание на процесуалния представител на ответника се установява, че посочените неточности не се дължат на поведението на ищцата, а на поведение на длъжности лица при ответника. Следователно страната не може да черпи права от своето или това на служителите си неправомерно поведение.

От изложеното се налага извода, че ищцата е изпълнила точно задълженията си по договора и е имала право да получи своевременно договореното възнаграждение, което не е било сторено до датата на завеждане на исковата молба. С оглед на изложеното предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан. В същото време обаче с оглед на постъпилото плащане на претендираната сума от 1200 лева, след датата на завеждане на исковата молба същият следва да бъде отхвърлен, именно поради полученото плащане.

С оглед изпадането си в забава ответникът дължи и обезщетение за забава плащането на дължимата главница за периода от 02.01.2019 год. до датата на завеждане на исковата молба – 28.03.2019 год. в размер на 28.67 лева. По отношение на този иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД също е налице постъпило плащане след датата на завеждане на исковата молба, поради което искът следва да бъде отхвърлен именно поради постъпилото плащане по него.

Основателна е и претенцията на ищцата за заплащане на законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на завеждане на иска – 28.03.2019 год. до окончателното изплащане на сумата. В този смисъл имайки предвид постъпилото плащане на главницата на 14.05.2019 год. се налага извода, че дължимата за този период сума е в размер на 16.00 лева. В същото време от страна на ответника е постъпило плащане, като видно от представената справка за изчислена лихва е била изчислена и изплатена сума, представляваща законна лихва не само върху дължимата главница от 1200 лева, а и върху претендираната мораторна лихва в размер на 28.67 лева. В този смисъл страната е заплатила сумата от 16.38 лева, вместо 16.00 лева. Независимо от изложеното обаче доколкото е заплатена законната лихва върху дължимата главница за периода от завеждане на исковата молба - 28.03.2019 год. до окончателното изплащане на сумата – 14.05.2019 год. то иска и в тази си част следва да бъде отхвърлен също поради постъпилото плащане.

С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 420 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък. При преценка на иска за заплащане на посочените разноски съдът съобрази обстоятелството, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане и на двата обективно съединени осъдителни иска и въпреки, че и двата иска следва да бъдат отхвърлени, поради постъпилото плащане след датата на образуване на настоящото производство, то разноските следва да бъдат поети от него в посочения размер. В тази връзка съдът взе предвид именно обстоятелството, че извършеното плащане е постъпило в банковата сметка на ищцата на 15.05.2019 год., т.е. след датата на подаване на исковата молба.

Съдът намира за неоснователно искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл.237, ал.1 от ГПК. Съгласно константната съдебна практика и правната теория признанието на иска следва да бъде направено по начин, категорично насочващ на отказ на страната от защита срещу иска, признание, че действителното положение съответства на посоченото в исковата молба, т. е. да съдържа недвусмислен отказ от защита. В настоящия случай в съдебно заседание процесуалният представител на ответника изрично заявява, че независимо от извършеното пращане на претендираните суми, не признава иска и оспорва искането на ищеца за произнасяне на съда с решение при признание на иска. Наред с липсата на подобна безспорна категоричност в изявлението на ответника, вкл. предвид последващото му волеизявление за поддържане възраженията срещу иска, следва да се приеме, че в настоящия случай липсва каквото и да е признание, което от своя страна да е тъждествено с петитума на исковата молба. Кумулативно необходимата предпоставка за произнасяне на съда с решение по реда на чл.237 от ГПК - изрично искане на ищеца за съобразяване на този процесуален ред, е реализирана при изричното изявление на ответника, с което по същество изрично е оспорено признание на иска и изразена готовност за продължаване защитата срещу същия, на първоначално заявените основания. А с оглед на изрично заявеното становище на ответника, че по делото не е налице изрично признание на иска, за съда не съществува възможност да премине към постановяване на решение по този процесуален ред. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Определение №355 от 20.05.2015 год. на ВКС по т.д. №2976/2014 год., I т.о., ТК, Определение №36 от 18.01.2019 год. на ВКС по ч.т.д. №3202/2018 г., I т.о., ТК и др.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Й.И., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.М. В.от ШАК срещу Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”, с ЕИК***3, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №115, представлявано от Г. В. К. обективно съединени осъдителни искове, от които първия с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева - главница, представляваща неизплатени хонорари по „Договор за преподавателска дейност“ с рег. №РД-10-079/22.01.2018 год., сключен на 08.01.2018 год., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на завеждане на иска – 28.03.2019 год. до окончателното изплащане на сумата /14.05.2019 год./ и втория с правно основание чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 28.67 /двадесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/ лева – мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 02.01.2019 год. до датата на депозирана на исковата молба – 28.03.2019 год., поради постъпило плащане на посочените суми след датата на завеждане на исковата молба.

ОСЪЖДА Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”, с ЕИК***3, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №115, представлявано от Г. В. К. на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Н.Й.И., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.М. В.от ШАК сумата от 420 лева /четиристотин и двадесет лева/, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: