Р Е Ш Е Н И
Е
1146/27.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание проведено на четвърти ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 939/2019 г., по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение,
положителни установителни искове, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от „Енерго про Продажби“
АД, против М.М.Х., за
признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува парично вземане, произтичащо от Договор за продажба на електрическа
енергия, с правно основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 382.99 (триста осемдесет и два
лева и деветдесет и девет стотинки) лева за продадена на
ответника ел. енергия, по фактури издадени в периода от 13.04.2018 г. до
15.10.2018 г. и с правно основание чл.
98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 8.45
лв. (осем лева и четиридесет и пет стотинки) -
мораторна лихва върху главницата, представляваща сбора от мораторната лихва за
всяка фактура за периода от датата на падежа на съответната фактура до
06.12.2018 г., ведно с искане за
присъждане на законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на
заявление в съда – 16.01.2019 г. до окончателно плащане.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
ответникът е потребител на
електрическа енергия по Договор за продажба, при Общи условия на „Енерго-Про Продажби“ АД,
приети на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДКЕВР (КЕВР към момента), с
клиентски №: 1300113549 за обекти на потребление: село Ивански, ул. *** - аб. №
00501503137 и село Ивански, ул. ***-кожухар - аб. № 15621070. Към 16.01.2019 г.
ответникът не бил платил дължими суми, поради което по Заявление от доставчика
било образувано заповедно производство - ЧГД № 95/2019 г., по описа на ШРС и била издадена Заповед №
66/17.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Моли да бъде признато за установено,
че ответникът дължи, както следва: 382.99 лв. – цена на консумирана ел. енергия
по фактури издадени в периода 13.04.2018 г. – 15.10.2018 г. и 8.45 лв. - мораторна
лихва представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
06.12.2018 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху вземането
от датата на постъпване на Заявлението в съда – 16.01.2019 г. до окончателно
плащане. Претендира разноски по заповедното и исковото
производства.
Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ
адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП
е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял
да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес
от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената
заповед.
В срока по чл. 131 ГПК в писмен отговор на исковата
молба назначеният особен представител на ответника, намира исковете за
недопустими и неоснователни. Оспорва, както представителната власт на
процесуалния представител на ищеца, така и исковете по основание и размер. Намира направеното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответника за
неоснователно.
В проведеното съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител, поддържа исковете. Особеният представител на
ответника поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото са приети Извлечение от сметка на М.М.Х., с кл. № 1300113549, към 06.12.2018 г. /л. 5/, за аб. № 15621070 - село Ивански, ул. ***
и аб. № 0501503137 - село Ивански, ул. ***, както и Извлечение за фактури
и плащания към 05.03.2019 г. /л. 19 – л. 22/.
От Справка за потребление /л. 6/ с приложени, както следва:
фактура № 0268723108/12.07.2018 г.,
за отчетен период 28.05.2018 г. – 27.06.2018 г., с падеж 27.08.2018 г., за
сумата 209.24 лв. /л. 7/; фактура
№ 0269930154/13.08.2018 г., за отчетен период 28.06.2018 г. – 27.07.2018 г., с
падеж 25.09.2018 г., за сумата 61.09 лв. /л. 8/; фактура № 0271037853/13.09.2018 г., за отчетен период
28.07.2018 г. – 27.08.2018 г., с падеж 25.10.2018 г. за сумата 82.97 лв.
/л. 10/; фактура № 0272200949/15.10.2018 г., за отчетен периода
28.08.2018 г. – 26.09.2018 г., с падеж 26.11.2018 г. за сумата 5.17 лв. /л. 12/, се установява, че към 05.03.2019 г. за
електромер 1127011703752096 на адрес село Ивански, ул. Георги Димитров № 59, е начислена като
консумирана и неплатена електроенергия на стойност 362.47 лева.
От Справка за потребление /л. 13/ с приложени, както следва: фактура № 0265280395/13.04.2018 г., за отчетен период
27.02.2018 г. – 27.03.2018 г., с падеж 25.05.2018 г., за сумата 0.67 лв. /л. 14/; фактура
№ 0266394274/14.05.2018 г., за отчетен период 28.03.2018 г. – 26.04.2018 г., с
падеж 25.06.2018 г., за сумата 4.45 лв. /л.
15/; фактура № 0268724372/12.07.2018 г., за отчетен
период 28.05.2018 г. – 27.06.2018 г., с падеж 27.08.2018 г., за сумата 1.79 лв. /л. 16/; фактура
№ 0271039735/13.09.2018 г., за отчетен период 28.07.2018 г. – 27.08.2018 г., с
падеж 25.10.2018 г., за сумата 6.41 лв. /л.
17/; фактура № 0272201169/15.10.2018 г., за отчетен
период 28.08.2018 г.- 26.09.2018 г., с падеж 25.10.2018 г., за сумата 2.75 лв. /л. 18/, се установява, че към 05.03.2019 г. за
електромер 1127031700259412
на адрес село Ивански, ул. Георги Димитров № 53 - кожухар, е
начислена като консумирана електроенергия на стойност 16.07 лева.
По делото са представени „Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби“ АД /л. 23-30/ и
Решение № ОУ – 061/07.11.2007 г., на ДКЕВР за одобряване на „Общи условия на
договорите за продажба на ел. енергия на „Е.Он България продажби“ АД /л. 31/.
От ответника не са направени твърдения за погасяване
на дълга. Представена е Справка за лице от СВ Шумен /л. 66/,
от която се установява, че ответникът е собственик на имот находящ се в село
Ивански, Община Шумен, ул. ***
От представеното Искане № 1801014675/07.08.2018 г. /л. 105/
се установява, че ответникът е поискал от „ЕРП Север“ да бъде отчетен и
проверен електромерът му с абонатен № 0501503137,
на адрес с. Ивански, ул. „***. От Констативен протокол №
13153348, по описа на „ЕРП Север“ /л. 106/, се установява, че на 13.08.2018 г.,
в присъствието на М.М.Х. и А. М.Х. е
извършена проверка на електромер с абонатен
№ 0501503137, на адрес с. Ивански, ул. „***.
От приложеното ЧГД № 95/2019 г., по описа на РС Шумен,
се установява, че на 16.01.2019 г. ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа, на което е издадена Заповед № 66/17.01.2019 г. за изпълнение на парично
задължение срещу ответника с клиентски № 1300113549, за неплатена
електроенергия за обект с абонатен № 0501503137, находящ се в с. Ивански, обл.
Шумен, ул. „*** и за обект с абонатен № 15621070, находящ се в с. Ивански, обл.
Шумен, ул. „***, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради
което съдът е дал възможност на заявителя да предяви искове за вземанията си.
От Заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че задълженията на
ответника за консумирана електроенергия за периода от 13.04.2018 г. до
15.10.2018 г. са в размер на 374.54 лв., като мораторните лихви са в размер на
общо 8.47 лв.
Представени са и други неотносими към правния спор
писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС –
девети състав намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на установителните искове по чл. 422
вр. 415 ГПК.
От приложеното ЧГД № 95/2019 г., по описа на РС Шумен,
се установява, че по реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед № 66/17.01.2019
г. за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е
дадена възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, съобщението, за което му е връчено на 28.02.2019 г., като на 29.03.2019
г. с молба рег. № 5567/29.03.2019 г., по описа на ШРС, е подадена настоящата
искова молба, поради което производството се явява допустимо, а предявените
установителни искове подлежат на разглеждане по същество.
Относно основателността на установителният иск с
правно основание вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 374.54 лева.
Основателността на искът за доставена електрическа
енергия е предпоставена от установявана от ищеца, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на облигационна връзка между страните, както и
основанието, от което претендираното право е възникнало; количеството на реално
потребената от ответника електроенергия и размерът на претендираното вземане, а
в тежест на ответника - релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника.
По общо правило правоотношенията между ищеца, като
електроразпределително дружество и крайните потребители възникват по силата на
Договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния
характер на тези договори, то правата и задълженията на страните по тях се
регламентират с разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ) и от „Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия“ /ОУДПЕЕ/ на „Енерго-Про Продажби“
АД, издадени на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи към периода
на предоставяне на енергията на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.
1 ОУДПЕЕ, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и
закупува същата от ищцовото дружество. По делото не се оспори, а и от писмените
доказателства еднозначно се установява, наличието на облигационна връзка между
страните по делото за обект с абонатен № 0501503137, находящ се в с. Ивански,
обл. Шумен, ул. „*** - от приетата по делото Справка
за лице от СВ Шумен се установява, че ответникът е собственик на този имот. Спорът между страните е по въпроса дали е налице
валидно правоотношение по Договор за снабдяване с електрическа енергия, за
обект с абонатен
№ 15621070, находящ се в с. Ивански, обл. Шумен, ул. „*** – кожухар. Доказателства от ищеца ответникът да е собственик или
ползвател на този имот не са представени.
Следователно от ищцовото дружество не е доказана през процесния периода от 13.04.2018 г. до 15.10.2018 г.
облигационна връзка между страните по делото за имот на адрес: гр. Шумен, ул. ***, като
възражението на особения представител на ответника с отговора на исковата молба
се явява обосновано, поради което искът в тази част следва да се отхвърли като
неоснователен.
Правното основание, от което произтича вземането на ищеца
е разпоредбата на чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ, с която е предвидено задължение за
потребителя да плаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
срок и начин, подробно уредени в Общите условия, като в случай на неплащане и изпадане в забава след
настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на
изрична покана, изпадал в забава.
През процесния период от 13.04.2018 г. до 15.10.2018 г. реално
е било доставено и потребено отчетеното количество електроенергия за обект с абонатен
№ 0501503137, находящ се в с. Ивански, обл. Шумен, ул. „***, остойностена с приетите
по делото фактури: №
0268723108/12.07.2018 г., за отчетен период от 28.05.2018 г. до 27.06.2018 г.,
с падеж 27.08.2018 г. - 209.24 лв.; № 0269930154/13.08.2018 г., за отчетен
период от 28.06.2018 г. до 27.07.2018 г., с падеж 25.09.2018 г. - 61.09 лв.; №
0271037853/13.09.2018 г., за отчетен период от 28.07.2018 г. до 27.08.2018 г., с
падеж 25.10.2018 г. - 82.97 лв. и №
0272200949/15.10.2018 г., за отчетен периода от 28.08.2018 г. до 26.09.2018 г.,
с падеж 26.11.2018 г. - 5.17 лв. При това
положение цената за ползваната електроенергия през процесния периода от 13.04.2018 г. до 15.10.2018 г. за
този обект на потребление на
стойност 358.47 лева се дължи от ответника.
Предвид изложеното се налага извода, че главния иск се
явява основателен и следва да бъде уважен до този размер, като до пълно
предявения размер от 382.99 лева, подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Относно установителният иск, с правно основание чл. 38
ОУДПЕЕ вр. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 8.45 лева.
Предявеният иск е
акцесорен. Основателността му е предпоставена, както от основателността на
обуславящия иск с правно основание чл.
17, т. 2 ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, така и от изпадането
на длъжника в забава. Поради основателността на обуславящият иск на изследване
подлежи втората предпоставка: изпадането на потребителя в забава. С разпоредбата на чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ е предвидено
задължение за потребителя да плаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в срок уреден в Общите условия. Съгласно разпоредбата
на чл. 27, ал. 1 ОУДПЕЕ, при консумация
под 360 лева месечно, какъвто е процесния случай, потребителят заплаща
използваните количества ел.енергия веднъж месечно в срока, указан във
фактурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ОУДПЕЕ
потребител, който не изпълни задълженията си за плащане в срок на дължими към
електроразпределително дружество суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. От приетото по делото Заключение по
допуснатата ССчЕ, се установява, че лихвата за забава върху всеки един от
елементите на неизплатената главница за периода от 26.06.2018 г. /първата
падежна дата/ до 16.12.2018 г. /датата посочена в исковата молба/, съгласно
заключението на ССчЕ е в размер на 8.47 лева, като предвид доспозитивното
начало в процеса искът следва да бъде уважен в претендирания размер от 8.45 лв.
Относно наличието на неравноправни клаузи в Общите
условия към Договора между страните, предвид, че ищецът – доставчик претендира
само цената на доставеното количество електрическа енергия и мораторни лихви и
не претендира други акцесорни вземания, съдът не намира основание да се
произнася.
Относно отговорността за разноските.
Предвид изхода на делото ответникът дължи на ищеца разноски съразмерно с уважената
част от иска. Ищецът претендира разноски в исковото
производство, за което има представен
списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на 625
лв., от които 75 лв. - държавна такса, 100
лв. - възнаграждение на вещото лице, 150 лв. - юрисконсултско
възнаграждение,
както и 300 лв. - възнаграждение за особен
представител. Съгласно ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2013 г., по
описа на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и
относно разноските, направени в заповедното производство, които са в размер на 75 лв., от които 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Следователно претендираните от ищеца разноски са в общ размер 700 лева, като съобразно изхода на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени 655.18 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Енерго-про
продажби” АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „***, че М.М.Х., с ЕГН **********
и адрес: ***, дължи на ищеца парично вземане в размер на 358.47 (триста петдесет
и осем лева и четиридесет и седем стотинки) лева, произтичащо от Договор за
продажба на електрическа енергия, за обект на потребление, заведен с аб. №
0501503137, находящ се на адрес: село Ивански, Община Шумен, ул. ***, по
фактури издадени в периода от 13.04.2018 г. до 15.10.2018 г., на основание чл.
98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, платимо по банкова сметка *** „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, IBAN: ***: TTBBBG22, ведно със законната лихва за забава върху
вземането, считано от 16.01.2019 г. до окончателното плащане, за което
парично вземане въз основа на Заявление
от ищецът по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 95/2019 г., по описа на РС
– Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 66/17.01.2019 г., за
изпълнение на парично задължение, като до пълно предявения размер от 382.99
(триста осемдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки) лева отхвърля като
неоснователен.
Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Енерго-про
продажби” АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. ***, че М.М.Х., с ЕГН **********
и адрес: ***, дължи на ищеца парично вземане в размер на 8.45 лв. (осем
лева и четиридесет и пет стотинки) - мораторна
лихва върху главницата представляваща сбор от законовите лихви
върху сумите
по всяка фактура за периода от датата на падежа на
съответната фактура до 06.12.2018 г., платима по банкова сметка *** „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, IBAN: ***: TTBBBG22, на
основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД, ведно със
законната лихва за забава върху вземането, считано от 16.01.2019 г. до
окончателното плащане, за което парично вземане въз основа на Заявление от ищецът по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 95/2019
г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 66/17.01.2019 г., за изпълнение на парично задължение.
Осъжда М.М.Х., с ЕГН ********** и
адрес: ***, да плати на „Енерго-про продажби” АД, с ЕИК
***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „***, сумата 655.18
(шестстотин петдесет и пет лева и осемнадесет стотинки) лева разноски в исковото и заповедното производства,
съразмерно с уважената част от исковете, платима по банкова сметка ***: „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, IBAN: ***: TTBBBG22, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 95/2019
г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Районен съдия: