Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 954/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ.

Искова молба от “***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу Ж.Т.Ж., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ и цена от 1603,92 лева главница.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1603,92 лева, представляваща главница, обезщетение за срока на предизвестие, за 60 дни, по чл. 221, ал. 2 от КТ. Иска осъждане на ответника да му ги заплати и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът изпраща представител, който прави искане, за произнасяне с неприсъствено решение, и присъждане на разноските, а за ответника не се явява представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът, постановява неприсъствено решение когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание и искът вероятно е, или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретният случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат съществувало трудово правоотношение между страните, размера на дължимото трудово възнаграждение и обезщетение.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 484,16 лева разноски в производството.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ищецът следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 64,16 лева – държавна такса по уважените искове.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Ж.Т.Ж., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, на основание чл. 221, ал. 2, сумата от 1603,92 лева, представляваща обезщетение за срока на предизвестие.

ОСЪЖДА “***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати по сметка на ШРС, сумата от 64,16 лева – държавни такси, в производството на настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Ж.Т.Ж., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 484,16 лева разноски в производството.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :