Р Е Ш Е Н И Е  

 

1079/12.11.2019г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова  

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №956 по описа за 2019 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС.

В исковата си молба, ищецът З.С.М., ЕГН **********,***, излага, че с ответника И.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, са съсобственици на недвижим имот, находящ се в с. Ясенково, общ. Венец, ул.„Н.“ №58. Сочи се в молбата, че съсобственият имот се използва от ответника, но през периода от 2009 г. до 2013 г., през лятото ищцата и съпругът ѝ ползвали първия етаж от къщата, поради което взели решение да обособят баня на същия етаж от къщата. За обособяването на баня изразходили сума от 2000.00 лева. Ищцата твърди, че тя и съпругът ѝ са сменили дограмата на първия етаж от къщата, за която подмяна платили сума от 1000.00 лева. Твърди се в молбата, че за периода от 2010 г. до 2014 г. изцяло е плащала дължимите за наследствения имот данъци и такси, ведно с начислените лихви, равняващи се общо на сума от 1 260.00 лева. Отделно от това твърди, че през годините / през периода от 2009 до 2018 г./ редовно е изпращала пари на ответника за различни текущи разходи по къщата, възлизащи на обща сума от 4 302.00 лева. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да ѝ заплати сума в общ размер на 8 562.00 лева, от която: 2000.00 лева, представляваща направени от ищеца в съсобствен между страните недвижим имот, находящ с в с. Ясенково, общ. Венец, ул.„Н.“ №58, подобрения, изразяващи се в обособяването на баня на първи етаж от имота; 1000.00 лева, представляваща направени от ищеца в същия имот подобрения, изразяващи се в подмяна на дограмата на първия етаж от къщата; 1260.00 лева, представляваща изплатени данъци и такси за имота, включително натрупани лихви, считано за периода от 2010 г. до юни 2017 г.; 2 200.00 евро /4302.00 лева/, представляващи изразходвани суми за текущи разходи по къщата.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, представя писмен отговор, в който изразява аргументи за неоснователност на исковете.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът от фактическа и правна страна намира за установено следното:

Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че страните са съсобственици на недвижим имот, находящ се в с. Ясенково, общ. Венец, ул.„Н.“ №58, представляващ жилищна сграда на два етажа, с обща площ от 140.00 кв. м. /всеки етаж с площ от 70 кв.м./, изградена в дворно място с площ от 650 кв.м. Не е спорно, че всеки притежава по ½ ид.ч. от имота, като имотът се използва предимно от ответника, тъй като ищцата живее в чужбина. Не е спорно, че съсобствеността е възникнала по силата на наследствено правоприемство, настъпило след смъртта на родителите на страните.  Прието е за безспорно, че през 2013 г., ищцата със собствени средства е закупила и подменила дограмата на първия етаж от съсобствената къща, като изразходената за това сума е 500 евро /1 000.00 лева/. За размера на заплатената сума за подмяна на дограмата сочи и представения от ищеца документ- фактура №0000000032/21.08.2017 г.  По делото са изслушани и свидетели, доведени както от ищеца, така и от ответника, от които показания също се установи, че имотът се използва предимно от ответника, като ищцата, от време на време, през лятото го посещава и е подменила дограмата на първия етаж от къщата.

Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите  и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. В настоящия случай, при определяне основанието на претенциите си, ищецът заяви, че всички изброени от него подобрения в имотите са извършени със знанието и съгласието на ответника, поради което и съдът е квалифицирал исковете по чл.30, ал.3 от ЗС. Предвид посоченото ищецът по тази претенция има право да претендира стойността на твърдените като извършени от него подобрения в делбения имот, равняваща се на стойността на извършените разходи.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест в разглеждания казус, всяка страна е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, от чието настъпване извлича благоприятни за себе си последици, като в този смисъл ищецът следва да установи, че за посочения от него период /през периода 2009 г.- 2013 г./ е извършил изцяло със собствени средства посочените от негова страна подобрения, като в тази връзка следва да установи и размерите на претенциите си, а именно, че посочената и искана от него сума представлява направените разходи за извършване на изброените подобрения в съсобствения недвижим имот. В настоящия случай, ответникът призна, че в имота през 2013 г. ищцата е извършила подмяна на дограмата, като разходите за това възлизат на сума от 1000.00 лева. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Ищецът призна и фактът, че тези подобрения са извършени изцяло с предоставени от ищцата средства. Поради изложеното заключава, че този иск е основателен и следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата съответната, припадаща му се част от извършените, с лични средства на ищцата, в имота подобрения, която се равнява на сума от 500.00 лева. Ето защо счита, че до този размер искът се явява основателен и доказан, и следва да се уважи. За остатъка до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли, поради неоснователност.

За останалите претенции, а именно за исковете за заплащане на сумите от  2000.00 лева, представляваща направени от ищеца в съсобствения имот подобрения, изразяващи се в обособяването на баня на първи етаж от имота и 2 200.00 евро /4302.00 лева/, представляващи изразходвани суми за текущи разходи по къщата, съдът счита същите за недоказани. По делото не се ангажираха надлежни доказателства, че ищцата, на първо място е извършила твърдяното от нея подобрение /обособяването на баня на първия етаж от имота/ и на следващо, че е предоставила някакви средства било за извършване на сочените подобрения, било за заплащане на текущи разходи по къщата. Нещо повече, от разпитания в полза на ищеца свидетел, се установи, че бащата на страните, приживе е направил банята в къщата. Не се установи по безспорен и категоричен начин, че ищцата е изпращала някакви пари на брат си, ответника по делото, за поддръжка на съсобствения имот. Събраните в този смисъл доказателства, показанията на свидетеля А.О., са неясни, като сведенията на свидетеля не почиват на преки и непосредствени наблюдения и впечатления, а са придобити единствено от разказ на ищцата. Ето защо заключава, че тези искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По отношение на претенцията за 1260.00 лева, представляваща изплатени данъци и такси за имота, включително натрупани лихви, считано за периода от 2010 г. до юни 2017 г., по делото от двете страни се представиха писмени доказателства, от които може да се направи извод, че всеки един от съсобствениците, през периода от 2010-2016 г. е заплащал съответната на дела му част от местните данъци и такси за имота. При внимателен прочит на документите става ясно, че заплатените от страните суми за идентични периоди са равни по размер, което води съда до извода, че всеки, съобразно дела си е поемал задълженията за местни данъци и такси за съсобствения имот. Поради изложеното заключава, че и този иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Водим от горното,  

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА И.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати, на основание чл.30, ал.3 от ЗС, на З.С.М., ЕГН **********,***, сумата от 500.00 лева /петстотин лева/, представляваща направени от ищеца в съсобствен между страните недвижим имот, находящ се в с. ***, подобрения, изразяващи се в подмяна на дограмата на първия етаж от къщата, като отхвърля иска в останалата му част, до пълния предявен размер, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявените от З.С.М., ЕГН **********,***, срещу И.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени искове, с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумите от 2000.00 лева /две хиляди лева/, представляваща направени от ищеца в съсобствен между страните недвижим имот, находящ с в с. ***, подобрения, изразяващи се в обособяването на баня на първи етаж от имота; 1260.00 лева /хиляда двеста и шестдесет лева/, представляваща изплатени данъци и такси за имота, включително натрупани лихви, считано за периода от 2010 г. до юни 2017 г.; 2 200.00 евро /4302.00 лева /четири хиляди триста и два лева//, представляващи изразходвани суми за текущи разходи по къщата през периода от 2009 г. до 2018 г., като неоснователни и недоказани.   

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: