Р Е Ш Е Н И Е

1188/9.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №961 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са четири положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД по отношение на главницата, чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД – по отношение на претендираната договорна лихва, чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.92 от ЗЗД – по отношение на претендираната неустойка и чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.86 ЗЗД по отношение на претенциите за лихва.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”***” №29, ет.3, представлявано от Т. Я. К., съдебен адрес:***, чрез пълномощника юрисконсулт Д. В. А., с ЕГН********** срещу Н.П.Д., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди, че на 12.09.2016 год. между „***“ АД и ответника Н.П.Д. бил сключен Договор за паричен заем с №2638662 по силата, на който Заемодателят е предоставил на ответника сумата от 1500 лева. С посочената сума е бил рефинансиран текущ заем на ответника по Договор за паричен заем №2521241, който е бил в размер на 656.24 лева, като страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения. След извършеното прихващане първоначалния заем е бил погасен изцяло, а на ответника била изплатена разликата до пълния размер на отпуснатата като кредит сума от 1500 лева. Съгласно Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят се задължил да възстанови получения заем, като заплати сумата от 1688.27 лева, ведно с договорна лихва, чрез 17 двуседмични погасителни вноски всяка в размер на 99.31 лева.

Твърдят, че ответникът е извършил плащания в общ размер на 1385.59 лева и че към настоящия момент дължи сума в размер на 772.22 лева. Размерът на начислената договорна лихва, изчислена съгласно клаузите на договора за периода от 29.09.2016 год. – датата на първата вноска до 11.05.2017 год. – датата на настъпване на падежа на договора била в размер на 46.07 лева, като длъжникът дължал и неустойка поради неизпълнение на клаузата за предоставяне на обезпечение в размер на 418.32 лева. В исковата молба излагат, че длъжникът е следвало да заплати целия заем на 11.05.2017 год., когато е била последната падежна дата. На 03.07.2018 год. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 год., сключен между „***“ АД и „***“ ЕООД, по силата на което първото дружество е прехвърлило на второто вземането на ответника по посочения по-горе Договор за паричен заем №2638662/12.09.2016 год. Твърдят, че тъй като ответникът не им заплатил дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред. С настоящата искова молба предявяват четири положителни установителни иска с цена съответно 772.22 лева – главница, представляваща претенция за незаплатени суми по Договор за паричен заем с №2638662/12.09.2016 год., 46.07 лева – договорна лихва за периода от 29.09.2016 год. до 11.05.2017 год., 418.32 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 134.40 лева – мораторна лихва за периода от 12.05.2017 год. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 15.11.2019 год., в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът оспорва предявения иск, като счита същия за недопустим. В тази връзка излага, че ищцовото дружество не е активно легитимирано да предявява иск срещу ответника, доколкото по делото липсват доказателства за уведомяване на последния за извършената цесия и че ищецът е носител на посоченото вземане. В условията на евентуалност оспорва иска като неоснователен. Оспорва валидността на извършената цесия, като твърди, че към датата на прехвърляне на вземането, последното не е било ликвидно и изискуемо и следователно същото не е могло да бъде предмет на прехвърлителна сделка.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично и не изпраща представител.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.09.2016 год. между „***“ АД и ответника Н.П.Д. бил сключен Договор за паричен заем с №2638662 по силата, на който Заемодателят е предоставил на ответника сумата от 1500 лева. С посочената сума е бил рефинансиран текущ заем на ответника по Договор за паричен заем №2521241, който е бил в размер на 656.24 лева, като страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения. След извършеното прихващане първоначалния заем е бил погасен изцяло, а на ответника била изплатена разликата до пълния размер на отпуснатата като кредит сума от 1500 лева. Съгласно Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят се задължил да възстанови получения заем, като заплати сумата от 1688.27 лева, ведно с договорна лихва, чрез 17 двуседмични погасителни вноски всяка в размер на 99.31 лева.

Ответникът е извършил частични плащания в общ размер на 1385.59 лева. При сключване на договора ответникът се е задължил в 3-дневен срок да представи на заемателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като е била предвидена неустойка, в случай на неизпълнение на задължението. Последната следвало да бъде начислена еднократно, след изтичане на срок от 3-дни от датата на сключване на договора и същата представлява допълнителна сума, начислена към всяка погасителна вноска. Това условие не било изпълнено от длъжника, поради което съгласно предвиденото в чл.4 от договора на последния била начислена неустойка в размер на 888.93 лева, която сума следвало да бъде разсрочена и да се прибави към размера на договорената погасителна вноска. Общата погасителна вноска по този начин била в размер на 151.60 лева.

Съгласно клаузите на договора в случай, че заемателят забави плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни дължи на заемателя заплащане и на разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения на адреса и др. за събиране на просрочените вземания в размер на 9.00 лева. Таксата за направените разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят не може да надхвърля 45.00 лева. В тази връзка посочените разходи са били удържани от внесените от длъжника вноски и с настоящата искова молба не се претендират такива.

Длъжникът е следвало да заплати целия заем на 11.05.2017 год., когато е била последната падежна дата. , като от посочената дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до датата на подаване на исковата молба ответникът не е заплатил посочените суми.

На 03.07.2018 год. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 год., сключен между „***“ АД и „***“ ЕООД, по силата на което първото дружество е прехвърлило на второто вземането на ответника по посочения по-горе Договор за паричен заем №2638662/12.09.2016 год. Последното било упълномощено в качеството си на цесионер по договора да изпрати уведомление до длъжника. По делото липсват доказателства такова да е било изпратено, респективно връчено на длъжника преди датата на подаване на исковата молба.

Тъй като ответникът не им заплатил дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Договор за паричен заем №2638662/12.09.2016 год., Предложение за сключване на договор за паричен заем, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 год., Извлечение от Приложение №1/03.07.2018 год. към договора за цесия, Пълномощни, Уведомление за извършена цесия, Вносна бележка за заплатена държавна такса, материалите, приложени по ЧГД №3356/2018 год. по описа на ШРС, Пълномощно.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че остатъка от задължението на ответника към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 1371.01 лева, от които 772.22 лева - главница, 46.07 лева - договорна лихва за периода от 29.09.2016 год. до 11.05.2017 год., 418.32 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 134.40 лева – лихва за забава за периода от 12.07.2017 год. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че след прехвърляне на вземането не са постъпвали плащания от ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, като по силата на сключения на 12.09.2016 год. между „***“ АД и ответника Н.П.Д. Договор за паричен заем с №2638662 Заемодателят е предоставил на ответницата сумата от 1500 лева, като с посочената сума е бил рефинансиран текущ заем на ответника по Договор за паричен заем №2521241, който е бил в размер на 656.24 лева, като страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения. След извършеното прихващане първоначалния заем е бил погасен изцяло, а на ответника била изплатена разликата до пълния размер на отпуснатата като кредит сума от 1500 лева.

В същото време не се спори между страните, че Д. е забавил плащането на част от падежните вноски, като последното плащане е постъпило на 30.12.2017 год. Общата платена от страна на ответника сума е била 1385.59 лева, като с нея са били погасени главница в размер на 727.78 лева, договорна лихва в размер на 142.20 лева, неустойка в размер на 470.61 лева и 45 лева разходи за събиране на вземането.

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 12.09.2016 год. по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл.9 от Закона за потребителския кредит, съгласно която Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Доколкото ответникът по първоначалния иск е физическо лице, на което по силата на сключения договор от 12.09.2016 год. е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приемем, че ответникът, в качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В тази връзка съдът намира за неравноправна и съответно недействителна клаузата, визирана в чл.4 от договора, която предвижда неустойка за неизпълнение на договорно задължение на заемополучателя да представи някое от посочените обезпечения. Тази уговорка създава задължение за потребителя (заемополучателя) да заплати неустойка, която е прекалено висока, както спрямо задължението, което не е изпълнено, така и с оглед вида и предмета на договора. Действително неустойката винаги е форма на договорна отговорност. В този смисъл е Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС по тълк. дело №1/2009 год.. В същото време обаче автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняването на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В настоящия случай осигуряването от заемополучателя на някое от посочените обезпечения е не само практически трудно осъществимо, но и логически безсмислено. Приемането на условията на кредитора по процесния договор (значително скъп заем и без включените неустойки, с уговорена договорна лихва, надвишаваща многократно предлаганата такава от банкови институции по потребителски кредити) е твърде неприемливо за лица, които отговарят на изискванията за поръчители по договора. Логически неоправдано е представянето и на банкова гаранция от заемополучателя в размер, равен на получената в заем сума. Ако той разполагаше с такава сума е нелогично да поиска същата в заем от кредитора и то при толкова висока договорна лихва. Този тип обезпечение за предоставената услуга е несъвместим с целта на предоставената услуга. Посочените "обезпечения" от кредитора след като не са изискване за отпускане на кредита, то уговорената за тяхното неизпълнение неустойка всъщност представлява предварително, скрито и недобросъвестно определена от кредитора (а не договорена между страните) допълнителна договорна лихва и разходи, с които многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по чл.19 от ЗПК, т.е. тази уговорка заобикаля императивното изискването за максимален ГПР и съответно се явява нищожна и на основание разпоредбата на чл.21 от ЗПК.

Съдът не кредитира твърденията на упълномощения представител на ответника, че договорът за цесия не е произвел своето действие, доколкото не е бил съобщен на длъжника по предвидения за това ред. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че действително, както става ясно от материалите по делото преди предявяване на иска по чл.422 от ГПК длъжникът не е бил надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото по делото липсват доказателства да са правени опити за връчване, което налага извода, че уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД не му е било връчено. В същото време обаче е налице надлежно връчване на приложеното към исковата молба уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и останалите документи относно извършената цесия лично на длъжника и връчването на книжата представлява редовно уведомяване на длъжника за извършената цесия.

В конкретния случай по делото е приложено пълномощно, с което старият кредитор е упълномощил новия да уведоми длъжниците от името на първия за прехвърлянето на вземанията. В константната си съдебна практика ВКС трайно и последователно приема, че такова упълномощаване е валидно и допустимо и не нарушава императивната норма на чл.99, ал.3 от ЗЗД. С оглед на изложеното се приема, че уведомление, изходящо от предишния кредитор или упълномощено от него лице, но приложено към исковата молба на новия кредитор и достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99, ал.3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и това обстоятелство следва да бъде съобразено във висящото исково производство на основание разпоредбата на чл.235 от ГПК.

Съдът не кредитира и твърденията на упълномощения представител на ответника, че подаването на исковата молба не е извършено от легитимирано за целта лице. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че нито в исковата молба, нито в уведомлението за извършената цесия се съдържат твърдения ,че цедираното вземане впоследствие е било прехвърлено на трето лице. Видно от всички представени документи единствената цесия е извършена на 03.07.2018 год., като със същата е било прехвърлено вземането на „***“ АД от ответника Н.П.Д. по Договор за паричен заем с №2638662 от 12.09.2016 год. Действително в Приложение №1 към Договора за цесия неправилно е била посочена датата на сключения между страните договор, като вместо 12.09.2016 год. е била посочена дата 13.09.2016 год. В същото време обаче от материалите по делото и от изложеното в исковата молба става ясно, че се касае за допусната техническа грешка и доколкото от страните по делото не се твърди, между същите да е имало и други сключени подобни договори се налага извода, че същата не е съществена и не е довела до накърняване правата на длъжника в качеството му на потребител. Приложение №1 от 03.07.2018 год. е сключено след изтичане на падежа на договора, което налага извода, че посоченото в него вземане, към момента на цедирането е било изискуемо и ликвидно. В същото време Приложението е било подписано чрез електронни подписи от посочените в него лица, поради което същото е възпроизвело своето действие.

С оглед на изложеното съдът намира, че както заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а така също и исковата молба е била подадена от легитимирано за целта лице, а именно цесионера по сключени между страните Договор за цесия.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че основателни и доказани са три от общо четирите обективно съединени положителни установителни иска и следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че Н.П.Д., с ЕГН**********,*** дължи на „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”***” №29, ет.3, представлявано от Т. Я. К., съдебен адрес:***, чрез пълномощника юрисконсулт Д. В. А., с ЕГН********** сумата от 952.69 лева, от която 772.22 лева – главница, представляваща претенция за незаплатени суми по Договор за паричен заем с №2638662 от 12.09.2016 год., 46.07 лева – договорна лихва за периода от 29.09.2016 год. до 11.05.2017 год. и 134.40 лева – обезщетение за забава за периода от 12.05.2017 год. до 21.11.2018 год. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.11.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

В същото време по отношение на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.92 от ЗЗД, касаещ претендираната сума от 418.32 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира, че същия следва да бъде отхвърлен изцяло с оглед приетата по-горе нищожност на клаузата за неустойка, визирана в чл.4 от Договор за паричен заем с №2638662 от 12.09.2016 год.

С оглед изхода на спора на основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 486.42 лева, включващи заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

В същото време с оглед отхвърляне на част от исковете на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски в размер на 137.30 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.П.Д., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”***” №29, ет.3, представлявано от Т. Я. К., съдебен адрес:***, чрез пълномощника юрисконсулт Д. В. А., с ЕГН********** сумата от 952.69 лева /деветстотин петдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/, от която 772.22 лева /седемстотин седемдесет и два лева и двадесет и две стотинки/ – главница, представляваща претенция за незаплатени суми по Договор за паричен заем с №2638662 от 12.09.2016 год., сключен между „***“ АД и Н.П.Д., с ЕГН**********, вземането по който е било прехвърлено чрез Приложение №1 от 03.07.2018 год. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 год., сключен между „***“ АД и „***“ ЕООД, 46.07 лева /четиридесет и шест лева и седем стотинки/ – договорна лихва за периода от 29.09.2016 год. до 11.05.2017 год. и 134.40 лева /сто тридесет и четири лева и четиридесет стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 12.05.2017 год. до 21.11.2018 год. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно във законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.11.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.92 от ЗЗД, с който се иска признаване за установено, че Н.П.Д., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”***” №29, ет.3, представлявано от Т. Я. К., съдебен адрес:***, чрез пълномощника юрисконсулт Д. В. А., с ЕГН********** сумата от 418.32 лева /четиристотин и осемнадесет лева и тридесет и две стотинки/ – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, поради нищожност на клаузата за неустойка, визирана в чл.4 от Договор за паричен заем с №2638662 от 12.09.2016 год.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.П.Д., с ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕООД, с ЕИК*** направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 486.42 лева /четиристотин осемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ***” ЕООД, с ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ НА Н.П.Д., с ЕГН********** сумата от 137.30 лева /сто тридесет и седем лева и тридесет стотинки/, представляваща направени в хода на настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: