О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

3166/7.10.2019г. , гр. Шумен

Районен съд Шумен, девети състав, в закрито заседание, проведено на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров

като разгледа докладваното от съдията ГД № 9736/2018 г., по описа на РС Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен, в условията на субективно съединение, негаторен иск от С.Н.С., Н.С.С. и С.В.И., чрез законния си представител В.И.И., против „М.“ ЕООД гр. Шумен, представлявано от Н.В. М., с правно основание чл. 109 ЗС.

След приключване на устните състезания съдът е постановил Решение № 766/31.07.2019 г., с което е уважил исковете.

В срокът за обжалване от ищците по делото е постъпило Заявление рег. № 16022/09.09.2019 г., по описа на ШРС, с което правят отказ от исковете предмет на делото, а от ответника въззивна жалба рег. № 16012/09.09.2019 г., по описа на ШРС.

С Разпореждане рег. № 4381/25.09.2019 г., по описа на ШРС, съдът е дал възможност на ответника да изправи нередовност на въззивната жалба, а искането на ищеца по чл. 233 ГПК е изпратено на ответника за становище. В изпълнение на предоставената възможност и срок с рег. № 17427/03.10.2019 г., по описа на ШРС, ответникът подава Становище, с което не се противопоставя производството да бъде прекратено, а постановеното съдебно решение обезсилено, като с Молба рег. № 17504/04.10.2019 г., по описа на ШРС, представя вносна бележка за платена държавна такса за въззивната обжалване.

Отказът от иска е подаден от надлежн упълномощено лице с право да се разпореди с предмета на иска, поради което е процесуално допустим. Разгледана по същество съдът приема молбата за основателна поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Отказът от иск представлява изявление на ищеца до съда, с което окончателно се отказва от търсената с иска защита, като по този начин десезира съда от спора. По общо правило отказ от иска ищецът може да направи винаги, докато делото е висящо, като ако е направен пред въззивна или касационна инстанция обжалваното съдебно решение се обезсилва. В тази хипотеза компетентен да се произнесе по обезсилване на постановеното съдебно решение е съдът, до който е адресирана жалбата. В хипотезата, когато отказът от иск се прави след постановяване на съдебно решение, в срока за обжалване, поради това, че отказът от иска е направен преди влизане в сила на постановеното по спора съдебно решение, по аналогия от разпоредбата на чл. 249 ГПК, следва същият съд да прекрати производството и обезсили постановеното от него решение. В този смисъл е Опр. № 57/14.02.1977 г., ГД № 300/1977 г., ІІ г. о.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Прекратява производството по ГД № 973/2018 г., по описа на РС-Шумен, поради отказ на предявените искове срещу всички ответници и връща исковата молба, на основание чл. 233 ГПК.

Обезсилва Решение № 766/31.07.2019 г., постановено по ГД № 973/2018 г., по описа на РС Шумен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, по реда на чл. 274 и сл. ГПК, в едноседмичен срок, пред Окръжен съд Шумен.

Районен съдия: