О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
1025/1.4.2019г.
Шуменският
районен съд осми състав
На първи април
две
хиляди и деветнадесета година
В закрито
съдебно заседание, в следния състав:
Председател Валентина Тонева
като
разгледа докладваното от съдия –докладчика
ГД номер 190 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 18 от Закона за защита от домашното насилие.
ГД №190/2019 год. по описа на ШРС е образувано въз основа
на депозирана искова молба от Т.И.Ц., с ЕГН**********,***, Вилна зона, местност
*** лично за себе си и като баща на
малолетната си дъщеря К. Т. Ц., с ЕГН********** срещу Й.М. Ц. /И./, с ЕГН**********,***.
В молбата посочва, че ответницата е негова
бивша съпруга и по силата на Решение №12/10.01.2018 год. по ГД
№2108/2017 год. по описа на ШРС упражняването на родителските права над детето
К, са били предоставени на
майката, а упражняването на родителските права върху непълнолетния син И. били предоставени на молителя Т.И.Ц., с ЕГН********** .Ищецът
излага, че режимът на лични контакти с детето му не се осъществявал пълноценно
и наблюдава как детето му се отчуждавало, като вината за това била на майката-ответница.
Излага, че на 22.11.2018г. е дал съгласието си в съответния предвиден законов
ред, т.е. писмена декларация дъщеря му да излезе извън границите на България и
да посети нейните близки в Гърция, за Коледните и Новогодишните празници на
2018 г. и началото на 2019 г. Твърди, че по повод заведено от него дело за
делба на имот, след като дал съгласие за
пътуване на детето К,, преценил, че всъщност е започнала ответна реакция
срещу него от ответницата ,чрез настройване на детето К, срещу баща му.
Заявява в молбата си, че на 06.12.2018г. е оттеглил съгласието. От материалите
по делото се установи, че за този факт ответницата и детето са разбрали
непосредствено преди осъществяване на полета, а именно -на летище София, където
са спрени от съответните гранични власти. Изяснява се, че именно това
обстоятелство е и причина за проведения
телефонен разговор на 23.12.2018г.около 20,30 часа.
Излага, че
ответницата упражнила актове на домашно насилие- психическо и емоционално
насилие спрямо него и спрямо детето
К,, извършени на датите:
*На 23.12.2018г. при
проведени телефонни разговори след 20, 00 часа с ответницата, чрез казани
изрази от нея в присъствие на детето – „искаш да побъркаш детето , да го направиш лудо
и откачено като тебе ли?; …..ти си келеш и за нищо не ставаш, защото си
боклук………..Ти си един голям боклук.“, както и заплаха, „че ще се качи на самолета и ще остави К, сама“;
*На 24.12.2018г.
се твърди, че е осъществен акт на домашно насилие- психическо и емоционално върху молителя, чрез хвърляне от ответницата
на дрехи –подаръци от молителя за детето К,, хвърлени през оградата на
дома в който живее молителя.
* На 25.12.2018г.
твърди, че е осъществен акт на домашно насилие от ответницата чрез
осуетяване на режима на свиждане на бащата с детето , като сочи, че на
позвъняването от него по телефона на ответницата и на телефона на детето никой
не му отговорил .
*На 26.12.18г. твърди, че е осъществен акт на
домашно насилие от ответницата чрез осуетяване на режима на свиждане на
бащата с детето – позвънил на входния звънец и на телефоните , никой не се
обадил, сочи, че подал сигнал на тел. 112.
* На
12.01.2019г. твърди, че е осъществен акт на домашно насилие от ответницата,
осъществено от ответницата чрез „внушаване
на детето, че може да осъществи контакт с баща си чрез съдебен изпълнител“.
Посочва, че при негово позвъняване по телефона на ответницата той бил блокиран. Ответницата се показала /на
тераса/ и заявила, че детето спи. Осъществил контакт с детето К, по
месинджър , като тя му заявила , че трябва да я пита дали иска или не да вижда
с баща си, поради което молителят отново
подал сигнал на тел. 112 за съдействие.
С молбата
моли съда да издаде заповед за защита по смисъла на ЗЗДН и да бъдат приложени следните мерки за защита –
задължаване на извършителката да се въздържа от домашно насилие спрямо него и
малолетното дете и задължаване на извършителката да посещава специализирана
програма.
Преди първото по делото с.з.
ответницата представя отговор, като заявява, че молбата е неоснователна. Заявява,
че в молбата са изложени неверни и манипулативни твърдения. Не оспорва, че на
23.12.2018г. е проведен телефонен разговор между страните и цитираните думи са изречени
от нея по адрес на ищеца, но заявява, че
същите са извадени от контекста на целия разговор. Посочва се, че молителят със
своето поведение, като е оттеглил 17 дни преди пътуването на детето извън
страната, даденото съгласие за пътуване в чужбина и не е казал за това, нито на майката, нито на
детето, го е поставил в риск и това обстоятелство
е причина и за реакцията на детето на
летище София – изпаднало в емоционална криза и нервен срив, който факт е
причината за разговора на ответницата с молителя. Сочи се, че ответницата при тези обстоятелства
също е попаднала в състояние на стрес, обусловил нейната емоционална реакция,
включително и от състоянието и реакцията на малолетното дете на летището след
като не са допуснати да отпътуват.
Притесненията за състоянието на
детето са наложили срещи с психиатър и психолог след връщането им в Шумен и е
назначена терапия. Заявява, че разговорите
с молителя по телефона на 23.12.2018г. не са проведени в присъствие на детето. Заявява,
че не са налице данни за упражнено домашно насилие от нея и на другите посочени
дати – на. 24.12.2018г. ; 25.12.2018г.; 26.12.2018г. и на 12.01.2019г. като
излага мотиви.
По делото
е изискана и представена индивидуална психологическа оценка на детето
К. Т. Ц. от детски
център за застъпничество и подкрепа „Зона закрила“ –Шумен. В становището се
посочва, че в детето е налице напрежение от липсата на комуникация между
родителите, което я поставя в ситуация на избор между тях, че детето се напряга
предвид цялостната семейна ситуация, че въвличането му в системните конфликти
между двамата родители го поставят в ситуация на остър конфликт на лоялност,
вътрешно напрежение и лутане, ту към майката ту към бащата.
По делото
е назначена и изготвена съдебно
психологична експертиза, от заключението на която се установява, че детето
на рационално и на дълбинно ниво показва еднакво отношение към майката и към
бащата , както и потребност да бъде еднакво подкрепяна от двамата . Детето
поставено в конфликт който не желае и не може да се справи с него и за да оцелее
компенсира чрез постижения . В експертното обсъждане се посочва, че при
наблюденията и изследванията на К, не са наблюдавани индикатори за
наличието на родителско отчуждение спрямо бащата. Реакцията и поведението на
детето при описания инцидент през м. декември / на летището/ носи облика на
фрустрационно преживяване. Възникналата емоционално поведенческа реакция е
следствие на съчетаване на неочакваност на събитието, невъзможност да реализира
желаната цел / пътуване/ , последвалите негативни преживявания и възрастовите
особености .
По делото
са проведени разпити на свидетелите
поискани от молителя и от ответницата- св. Н. Й. ,св. И.Т.Ц., св. Д.Т.Й.
и св. Кр. Г. Б.. Разпитани са и полицейските служители св. К. и св. Й., които
са се отзовали на подаденият сигнал на 26.12.2018г. от страна на молителя.
Съдът като
се запозна приложените по делото доказателства, установи следното: Ответницата е
бивша съпруга на молителя и е майка на
детето К,. Молителят и ответницата са разведени, а родителските права по
отношение на детето са предоставени за упражняване на майката и е определен режим
на лични контакти на бащата с детето, поради което, молителят се явява лице от
категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.1 и сл. от ЗЗДН. Молбата е подадена в
законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се сочи, че действията
на ответницата са извършени на 23.12.2018 год. ; на 24.12.2018 г.; на 25.12.2018г.;
на 26.12.2018г. и на 12.01.2019г., т.е. преди изтичане на срока, визиран в
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Поради изложените съображения настоящият
състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.
Не се
спори между страните за фактите предхождащи събитията на 23.12.2018г.- а
именно, обстоятелствата свързани с дадена писмена декларация – съгласие от
молителя, дъщеря му К, да пътува извън границите на България и да посети
нейните близки в Гърция по Коледните и Новогодишните празници на 2018 г. Не се
спори също , че молителя на 06.12.2018г. е оттеглил тази декларация-съгласие, не
е уведомил за оттеглянето детето или ответницата преди пътуването и в самия ден
на пътуването 23.12.2018г. въпреки, че
през този ден е бил заедно с детето, който факт се установява и от
показанията на св. И.Т.Ц.. Детето и неговата майка са разбрали за оттеглянето непосредствено преди полета на летище София от
съответните гранични власти. При тези обстоятелства, разстроена, притеснена и
уплашена от емоционална реакция на
детето К, на летището ,
ответницата провела разговор с бащата на
дъщеря си по телефона.
*Относно
сочените актове на домашно насилие на 23.12.2018г. чрез разговор по телефона
Ответницата не отрича и потвърди, че в
разговор по телефона на 23.12.2018г. е казала посочените от молителя думи– „искаш да побъркаш детето , да го направиш
лудо и откачено като тебе ли?; …..ти си келеш и за нищо не ставаш, защото си
боклук………..Ти си един голям боклук.“, „че
ще се качи на самолета и ще остави К, сама“, като това казване не е
станало в присъствие на детето.
От показанията на св.Б., се установява, че
К, и ответницата Й. са били силно разстроени на летището :“…То
не можеше да говори. Дъщеря ми също
беше разстроена и плачеше…“ Това
обстоятелство- че разговора не е проведен в присъствие на детето, се потвърждава
изслушването на детето в с.з. на 28., както и от съдебно психологичната
експертиза –от заявеното от детето при психологичното изследване, поради което
съдът намира, че поделото липсват доказателства осъществен акт на насилие в
присъствие на малолетното дете.
Св. св.
Д. Т.Й. заяви:“…………..Разбрах,
че не са успели да минат, тъй като декларацията за напускане е анулирана.
Поисках да говоря с детето ……….тя плачеше по телефона , успокоих я……….беше
доста разтревожена ………..беше доста негативно настроена срещу баща си ……на
24.12. знам, че е връщала подаръци на баща си …………след като разбира, че
декларацията е анулирана ………тя иска да
му върне дрехите ……това беше желание на детето…….искаше да ги върне защото доста
се чувстваше обидена ……беше доста разстроена като си спомняше за пътуването и
от самата обида реши да му върне дрехите ……“
Същевременно от преценявайки доказателствата
по делото, свързани със събитията на 23.12.2018г. съдът приема, че необходимостта
от провеждането на телефонните разговори
на 23.12.2018г., кризисната ситуация в която изпадат майката и детето на летище
София, изживения от детето К, емоционален стрес и състоянието на
ответницата, е вследствие поведение на молителя, което поведение в конкретната
ситуация е насочено срещу интересите на детето и неоснователно става причина за
негативните му емоционални изживявания. В този смисъл съдът намира, че
състоянието на ответницата в момента на провеждане на телефонните разговори с
молителя и отправянето от нея на горепосочените изрази е резултат от
наблюдаваното от ответницата фрустрационното преживяване на детето й К,.
Съдът споделя становището на представителя на ответницата, че казаното от нея
по телефона на молителя е всъщност реакция на майка поставена в трудна
ситуация, която се опитва да предпази себе си и детето си от ситуационната
криза. В този контекст думите казани по телефона, според настоящата съдебна
инстанция, не представляват домашно насилие, доколкото се явяват реакция
вследствие поведение на молителя и не изпълват смисъла вложен от законодателя в
чл. 2 ал.1 от ЗЗДН за домашно насилие, а именно “Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство.“
Не са
налице предпоставките на чл. 2 ал.2 от ЗЗДН поради липса на доказателства, че
акт на домашно насилие е извършен в присъствие на малолетното дете.Факта че
разговора между родителите не е бил проведен в присъствие на детето се
установява от самото дете К, ,
при неговото изслушване: “….бях по
настрани, не съм слушала разговорите
между мама и тате, не съм чула
конкретно думите които майка отправи към тате …..“ Поради изложеното съдът намира, че на
23.12.2018г. при проведените разговори по телефона ответницата не е осъществила
акт на домашно насилие, психическо и емоционално върху молителя и върху детето
К,.
*Относно
соченият акт на домашно насилие на 24.12.2018г., чрез хвърляне от ответницата
на дрехи през оградата на дома в който живее молителя. По делото не се
представиха категорични доказателства за това, че хвърлянето на дрехи през
оградата е извършено от ответницата. От проведеното изслушване на детето
К, се установява, че тя е хвърлила подарените от баща й дрехи ,защото му
е била много обидена и ядосана .
В показанията
си дадени на 28.03.2019г св. И. Ц. посочва :“………….когато влязохме дрехите бяха паднали в контейнер ………бяха върху
контейнера…… „
Поради
изложеното съдът приема, че няма акт на осъществено домашно насилие от
ответницата на 24.12.2018г.сочен от молителя .
*Относно
твърдения акт за домашно насилие на 25.12.2018г. осъществен от ответницата чрез осуетяване на
режима на свиждане на бащата с детето
От
представеното по делото доказателство копие на решение по гр.д. № 2108/2017г.по
описа на ШРС се установява, че определеният режим на лични контакти между
молителя и малолетната К, е всяка втора и четвърта събота и неделя, без
преспиване, в часовете от 10,00часа до 18,00 часа на съответния ден , двадесет
дни през лятото когато майката не ползва платен годишен отпуск ; втората
половина от коледните, новогодишните и великденските празници на всяка четна
година и първата половина от същите празници на всяка нечетна година ; по два
часа за всеки рожден ден на бащата и на детето.
От
изслушването на детето К, се установи, че по принцип баща й звъни, понякога
тя му звъни за да уговорят времето за контакти : “…………… …….…………Ако имам
ангажимент му казвам от колко до колко часа , той се съобразява с мен –идва
малко по късно име взема ……………… на 25.12.2018г сутринта към шест часа ,баба и
дядо с техен приятел си дойдоха от
Гърция ……..….цял ден не излизах
никъде защото ме болеше стомахът и главата
.На 25 ти бяхме в апартамента. Никой не е звънял …………………………На 25 баща ми не ме
е търсил да осъществи контакт и аз не съм го търсила ……………“
Това се
подкрепя от показанията на свидетелката К.Б. дадени в съдебно заседание на
28.03.2019г.: “………………На 25-ти през деня Т.
не е идвал за да търси контакт .Бяхме пристигнали от път и бяхме в апартамента
. В жилището беше колегата, съпругът ми, аз, Й. и К,. Целият ден бяхме
там. Все някой от нас би трябвало да чуе звънеца ……………..На 25 не е звънял
звънеца …………..“
От
показанията на св. Н.Я. Й. и на св. И.Т.Ц. се установява, че на 25.12.2018г.
молителят е помолил двама свои приятели, единият от които Н. Й. и синът на
молителя- И. да го придружат до дома на бившата му жена, за вземе детето
К, за личен контакт.
На
28.03.2019г свидетелят Н.Я. Й. заяви : “……………………..аз бях там, за да съм свидетел при евентуален случай. Друг път никога
не съм ходил с него да взема детето, това беше първият и единствен случай…………Дойде
негов приятел и звънна на звънеца. Той
дойде по същия повод като мен-за свидетел. Тримата отидохме до дома където
живее детето .Аз и Т. отидохме заедно и синът му И.. Другият му приятел
дойде направо там ……………….…….…Детето никога не съм виждал и не го познавам. Не
познавам тази жена /ответницата/………………..…Идеята беше, че може да я няма ………………….………..отидохме
звъннахме на звънците и си тръгнахме.“
Съдът
кредитира показанията на св.Б. и изявленията на детето и приема, че на
25.12.2018г . не е имало пречка и не е била създавана такава за осъществяване
на личен контакт на бащата с детето. Не се събраха категорични доказателства за
поведение или действие на ответницата насочено към осъществяване на домашно
насилие чрез осуетяване на личен контакт с бащата. Налице са обаче безспорно данни за режисирани действия от страна на молителя
за процесната дата, а именно в поведението на молителя да организира
присъствие на още 3-ма свидетели относно взимането на детето за контакт .
*Относно
твърдения акт за домашно насилие на 26.12.18г. осъществен от ответницата чрез осуетяване на
режима на свиждане на бащата с детето и подал сигнал на тел. 112.
Видно от решението
по развода на страните/ стр. 77 от делото /, молителя има право да осъществява
контакти с детето си К, втората половина от коледните, празници на всяка
четна година, не е посочен часовия период и дали е с преспиване или не.За да
бъде осъществен контакта следва да има уговорка и съгласие в тази хипотеза. От
показанията на св. Б., от твърденията на детето К, и показанията на
св. Д. Т.Й. се установи, че на датата 26.12.2018г. майката и
детето са били до около 10 часа в дома си , след което отишли в гр. Велики
Преслав заедно с приятели. По късно молителя позвънил в дома на ответницата и
същевременно подал сигнал на телефон 112 за осуетен личен контакт, на който се
отзовали двама полицейски служители, провели разговор с бащата на ответницата и
се установило, че майката и детето са в гр.Велики Преслав. По късно през
деня ответницата завела детето К,
със съдействие на своята близка св. Д. Т.Й. до уговореното място
за вземане за личен контакт. Св. св. Д. Т.Й. заяви :“………………. Й. получи обаждане по телефона от
полицай, около единадесет и нещо………..като влезе каза че трябва да се върнем за
да предаде детето на баща му…………….прибрахме се с моята кола……………оставени са на
пети полк…………..срещу магазин Трънчев ……………..на 26 когато детето разбра че бащата
ще я взема ,то не искаше но майката каза, че трябва да отиде. През този ден то
не искаше майката го мотивира да се срещне с него ……………………..“
Съдът
кредитира показанията на св. К., който
заяви, че е положи подпис на приложената по делото Докладна записка от 26.12.2018г./ стр. 137-140/, включително и
относно показанията му, че в хода на проверката установили, че майката и детето
не се намират в жилището в момента. Показанията на св. Й.-полицейски служител,
доколкото същият не си спомня нищо от проверката на тази дата , съдът не
кредитира. Анализа на събраните по делото доказателства налага извод за липса
на осъществен акт на домашно насилие от ответницата, чрез осуетяване на режима
на свиждане на бащата с детето. Няма посочен конкретно времеви период в горецитираното
съдебно решение за осъществяване на личния контакт през втората половина на
коледните празници, няма доказателства осуетяване от страна на ответницата ,
напротив налични са данни, че именно майката е мотивирала детето да се види с
баща си . Установи се безспорно, че личен контакт се е осъществил през деня на
26.12.2018г. Съдът намира , че не е осъществен акт на домашно насилие на датата
26.12.2018г.
*Относно
твърдения акт за домашно насилие на 12.01.2019г. осъществен от ответницата чрез
„внушаване на детето, че може да осъществи контакт с баща си чрез съдебен
изпълнител“. За
датата 12.01.2019г. не са налице доказателства за осъществен от ответницата акт
на насилие описан от молителя. От събраните доказателства обаче се установи тенденциозно
подаване на сигнали на тел. 112 от молителя в случаите, когато детето К,
не иска да се вижда с баща си или има ангажименти свързани с учене , като по
този начин се осъществява натиск над майката и детето.
В потвърждение на този извод е казаното от детето
К, при изслушването му : “………..Аз
му казах, че днес няма да стане, че имам да уча имам два теста , в този момент той
звънна на полицаите. Мама каза :Най-добре
слез да нямаме проблеми“.Аз слязох качих се в колата и полицаите дойдоха
…………..“ Съдът намира, че няма доказателства
за осъществено домашно насилие над молителя от страна на ответницата на
12.01.2019г., личен контакт на бащата с детето е бил осъществен видно от
посоченото от самия молител и от показанията на детето. Анализирайки всички
събрани по делото доказателства съдът
стига до извод , че няма доказателства за осъществено домашно насилие-
психическо и емоционално над молителя и
над малолетното дете от страна на бившата му съпруга на сочените дати в
исковата молба, както и липсват доказателства за действия или бездействия на
ответницата които да водят до психическа и емоционална вреда за молителя и за
детето.
По делото е
приложена и декларация по чл. 9 от ЗЗДН от молителя,в която е отразено:“Изложените в молбата ми фактически обстоятелства отговарят на истината „.Съгласно чл. ал.3 от ЗЗДН към молбата се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие. Според трайната и безпротиворечива съдебна практика по прилагането на ЗЗДН,
Декларацията по чл.9 от ЗЗДН се приема за достатъчно доказателство досежно изложените в
нея факти, освен ако те не бъдат опровергани по
категоричен начин от останалите доказателства по делото. Съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 е
доказателствено средство в производството, наред с други доказателствени
средства по ГПК. Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от закона/Решение
№130/07.05.2015г. по дело №24/2015г. на ВКС, НК, I н.о./ ЗЗДН предвижда
задължително подаване от молителя на декларацията по чл. 9, ал. 3
с оглед възможността изобщо да се развие производството пред съда. Законът
придава значение на тази декларация като доказателствено средство за посочените
в нея обстоятелства на извършеното домашно насилие. Предвиденото от
законодателя че, при липсата на други доказателства, декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила /чл.13, ал.3 ЗЗДН/, обаче
не създава презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото
правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и на
основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, следва да се прилагат общите правила на ГПК, т.е.
молителят следва да установи, в условията на пълно и главно доказване,
извършените от ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци
– време, място и начин на извършване на деянието. Съгласно изричната
разпоредба на чл.13, ал.3 ЗЗДН, особената доказателствена сила на декларацията
по чл.9 следва да се зачете когато по делото няма други доказателства. При
наличието на други такива обаче, съдът е длъжен да обсъди и тях във взаимната
им връзка, като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не.
В настоящия казус съдът, съобрази обстоятелството, че в декларация приложена
към молбата от молителя няма изложени конкретни факти, липсва конкретно и ясно описание, посочване на дати,
място, време и конкретните действия, с които е извършено насилие по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН,
т.е. в случая конкретната декларация не
съдържа изискуемите от закона
обстоятелства, които представляват доказателствено средство
в хипотезата предвидена от закона.
Същевременно зявените
твърдения от молителя изложени в молбата му бяха оспорени от ответната страна и бе проведено успешно насрещно доказване и оборване на твърденията на молителя.
Поради гореизложените мотиви,
съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията, визирани в
разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЗДН и не следва да бъде издадена заповед за
незабавна защита.
Водим от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т.И.Ц., с ЕГН**********,***, Вилна зона, местност
*** лично за себе си и като баща на
малолетната си дъщеря К. Т. Ц., с ЕГН********** срещу Й.М. Ц. /И./,с ЕГН**********,***, за защита по смисъла на ЗЗДН, с искане за задължаване на
ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие над него и
малолетното дете
и задължаване на извършителката да посещава специализирана програма.
ОСЪЖДА Т.И.Ц.,
с ЕГН********** да заплати на Й.М. Ц. /И./, с ЕГН**********,***, сума в размер на 400.00
лв. /четиристотин лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.И.Ц.,
с ЕГН**********,***, Вилна зона, местност *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС, сума в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса за
водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен, в
7-дневен срок, от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: