О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

3424/25.10.2019г.

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание Председател: Жанет Марчева

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

Гр.д. № 287 по описа за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от Р.Т.М. с ЕГН **********, чрез адв. П. Т. Т. от АК-Варна срещу К.А.К. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.127а от СК. Исканията са за разрешение, заместващо съгласието на бащата, за издаване на документи – лични карти и задгранични паспорти на двете родени от брака на страните деца, както и децата, придружавани от своята майка да пътуват без ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност е времето през което ще се осъществяват до държави – членки на Европейския съюз, включително и Кралство Великобритания до навършване пълнолетие на децата.

Исковата молба, ведно с доказателствата към нея са надлежно връчени на ответника чрез назначения с Определение № 2758 от 12.09.2019г. особен представител. В срока за писмен отговор е постъпил такъв от адв. Ж.П. от ШАК. В него се взема становище, че спорът е с международен елемент, предвид обичайното местопребиваване на децата и компетентността на съда се определя от Регламент ЕО № 2201/2003г., доколкото се касае за дело, свързано с родителската отговорност. Излагат се аргументи и по съществото на спора, като се сочи, че по делото липсват достатъчно доказателства относно изложените в исковата молба фактически твърдения.

Съдът намира, че и към настоящия момент продължават да са налице обстоятелствата, които съдът е взел предвид при постановяване на Определение № 617 от 27.02.2019г., с което е счел, че не е компетентен да се произнесе по предявените пред него искове и което е отменено от въззивния съд, предвид, че е постановено преждевременно, без да са разменени книжата по делото и да е дадена възможност на ответника да вземе становище по исковете.

Становището на съда по въпроса относно компетентността му да разгледа спора е следното: Разногласието между родители за пътуване на деца – български граждани зад граница и издаване на документи за самоличност на тези деца попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета от 27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност. Чл.8, § 1 от Регламента установява общото правило, че компетентни да разгледат спора са съдилищата на държавата – членка, ако детето има местопребиваване в тази държава – членка по времето, когато съдът е сезиран. По настоящото дело безспорно се установява, че децата са родени извън пределите на Република България, като оттогава пребивават в чужбина – Кралство Великобритания, където живеят със своята майка, а бащата живее в Кралство Испания, Палма де Майорка. Правилото на чл.8, § 1 от Регламента обаче не е абсолютно. Съгласно чл.8, § 2 то се прилага при спазване условията на чл.9, чл.10 и чл.12 от Регламента, като посочените текстове касаят изключения от общото правило за компетентност. Затова при изпълнение на задължението си относно служебната проверка за компетентност следва да провери не само дали е компетентен по силата на чл.8, § 1 от Регламента, но и дали конкретния случай не попада в изключенията на общото правило. Предвидените като изключения три текста пророгират общата компетентност на съда и са с предимство пред правилото обуславящо общата такава. В настоящия случай не са приложими чл.9 и чл.10 от Регламента. За приложението на чл.12 от Регламента следва кумулативно да са налице предпоставките на б.“а“ и б.“б“ от разпоредбата. Съгласно б.“а“ детето следва да има основна връзка с държавата – членка, особено по силата на факта, че единия от родителите има обичайно местопребиваване там или детето е гражданин на държавата. Доколкото се сочи, че децата са български граждани, то тази предпоставка е налице. Другата предпоставка, която следва да е налице е тази по б.“б“ на чл.12, а именно компетентността на съда, пред който е бил предявен иска да е била изрично и по недвусмислен начин приета от съпрузите към момента на сезирането на съда и е във висш интерес на децата. В случая тази предпоставка липсва, предвид, че компетентността следва да е приета и от двамата и то по един недвусмислен начин. Отсъствие на изявление лично от ответника в тази насока, че се съгласява с компетентността на българския съд, води до извода, че не е налице пророгация в случая. Съдът намира, че такова становище не би могъл да изрази и особения му представител, въпреки че в случая становището е, че не се дава съгласие за разглеждане на спора от ШРС. В този смисъл са Определение № 496 от 10.11.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 1988/2015г., I г.о., Определение № 156 от 10.04.2018г. на ВКС по гр.д. № 1109/2018г. III г.о., Определение № 217 от 07.04.2015г. на ВКС по гр.д. № 522/2015г., III г.о., Определение № 6 от 07.01.2013г. на ВКС по гр.д. № 636/2012г., III г.о., Определение № 19 от 9.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7363/2014 г., III г. о., ГК, Определение № 7 от 9.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6366/2013 г., I г. о., ГК и други.

За пълнота следва да се отбележи, че висшия интерес на децата налага съда да прецени за колко време и за какъв период да отсъстват от Република България. Това от една страна е обезсмислено, предвид факта, че децата са родени и живеят в друга страна – членка на ЕС, а не в България. Интегрирани са в социалната и семейната среда там, като българския съд няма тясна връзка с тях и трудно би преценил най-добрия им интерес, още повече, че производството предполага даването на становище по ЗЗДт, като това в случая би било трудно осъществимо.

Поради всичко изложено, съдът намира, че производството следва да се прекрати, поради липса на компетентност на българския съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 287 по описа за 2019 г. на ШРС, на основание чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., поради липса на компетентност на съда да се произнесе по предявените от Р.Т.М. с ЕГН **********, чрез адв. П. Т. Т. от АК-Варна срещу К.А.К. с ЕГН ********** *** кумулативно съединени искове с правно основание чл.127а от СК.

ОПРЕДЕЛЕНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ШОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

След влизане на определението в сила, то делото следва да се докладва, предвид определяне на възнаграждение на особения представител и изплащането му.

На ищеца следва да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: