О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
1323/2.5.2019г.
Шуменският районен съд, в закрито
заседание, на втори май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Л. Григорова
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№368
по описа за 2019 г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Депозирана е искова молба от П.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу "ЮРОБАНК“ АД, ЕИК 00064749, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ 260, в която се твърди, че срещу
ищеца е образуван и се води изпълнителен процес по две изпълнителни дела-
ИД№622/2013 г., прекратено с постановление на съдебния изпълнител на 08.07.2016
г. и ИД №598/2016 г., образувано по молба на взискателя от 10.03.2016 г. Ищецът
счита, че е недопустимо да се образува ново изп.дело преди да е прекратено
старото, излагайки доводите си. Излагат се твърдения за погасяване по давност
на изтекли лихви, дължими по ИД№598/2016 г. Сочи се, че давността е започнала
да тече на 29.01.2013 г. и е изтекла на 29.01.2016 г. Твърди, че вземанията за
мораторни лихви и разноски по горепосоченото изп. дело са погасени по давност.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се
признае за установено, че не дължи сумата от 1032, 96 лева, представляваща
разноски по издаден изп. лист от 29.01.2013 г. по ч.гр.д.№214/2013 г. по описа
на ШРС, поради изтекла тригодишна погасителна давност и поради факта, че е
образуван недопустим изпълнителен процес. Предявява и иск, в условията на
евентуалност, че не дължи посочената сума от 1032, 96 лева, представляваща част
от лихви в общ размер на 1 533, 43 лева.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията са
изпратени на ответника по реда на чл.131 и сл. от ГПК. В срока за отговор,
ответникът излага доводи и възражения за недопустимост и неоснователност на
исковете.
Съдът като се запозна с изложените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателствата по делото намира, че предявените
искове са недопустими по следните съображения: Съобразно подробно изложените от
ищеца обстоятелства, обуславящи претенциите му, съдът заключава, че предявените
искове са с правно основание чл.439 от ГПК. Видно от представеното от ищеца
копие от изпълнителен лист, се установи, че ищцата, заедно с „Денипласт“ ООД,
ЕИК 127598548, са осъдени солидарно да заплатят на ТБ „Юробанк България“ АД
следните суми: 15 000 лева- главница, за неизпълнение на парично
задължение по договор за банков кредит, 1 533, 43 лева, представляваща
лихва за периода от 06.07.2012 г. до 24.01.2013 г., ведно със законната лихва,
счита от 28.01.2013 г., както и сума в размер на 1032, 96 лева- разноски по
делото. Предвид наведените от страните твърдения и възражения, при преценка
допустимостта на исковете, съдът е изискал гр.д.№950/2017 г. От същото се
установи, че по искова молба на ищцата, представена в ШРС на 04.04.2017 г. е
образувано гражданско производство срещу настоящия ответник, с предмет - иск по
чл.439 от ГПК за недължимост на сумите съгласно заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 29.01.2013 г., издадени
по ч.гр.д.№214/2013 г. по описа на ШРС, както следва: 15 000 лева-
главница, за неизпълнение на парично задължение по договор за банков кредит,
1 533, 43 лева, представляваща лихва за периода от 06.07.2012 г. до
24.01.2013 г. По делото е постановено решение, с което исковете на ищцата са
отхвърлени. Решението е влязло в законна сила на 19.03.2019 г. От исковата
молба на ищеца, станала основание за образуване на гр.д.№950/2017 г. по описа
на ШРС, става ясно, че ищецът е посочил като основание на претенциите си
погасяване на вземанията по давност, започнала да тече от 29.01.2013 г. и
изтекла до 04.03.2017 г., т.е. основал е исковете си на факти и обстоятелства,
изложени и в настоящата искова молба. В разглежданата хипотеза ищецът отново излага
твърдения за недължимост на вземанията по процесния изпълнителен лист, сочейки
че същите са погасени по давност, започнала да тече от 29.01.2013 и изтекла на
29.01.2016 г.- тригодишна давност за разноските, респ. за лихвите по
изпълнителния лист. Излага и други, ирелевантни за настоящия исков процес факти
и обстоятелства. Ето защо съдът счита, че в случая е налице процесуална пречка
за възникване право на иск за ищеца за вземането /вземанията/, по отношение на
които има постановен и влязъл в сила съдебен акт. Съгласно текста на
разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като ал.2 от
същия текст гласи, че повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Съдът счита, че в случая е налице пълно тъждество /обективно и субективно/
между предмета на гр.д.№950/2017 г. по описа на ШРС и настоящото гр.д.№368/2019
г.- страните са едни и същи, основанието на което ищецът основава претенциите е
едно и също- погасяване на вземанията по процесния изпълнителен лист по
давност, започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист и
изтекла още преди образуване на гр.д.№950/2017 г. В случая ищецът не основава
претенциите си за недължимост на сумите по изп. лист на давност, започнала да
тече след приключване на устните състезания по гр.д.№950/2017 г. по описа на
ШРС, а напротив сочи период, през който според него вземанията са погасени,
включен и разгледан по гр.д.№950/2017 г. по описа на Районен съд Шумен. На
следващо място претенциите на ищеца съвпадат с тези по приключилото с влязло в
сила решение производство- съдът е разгледал вземания по изпълнителен лист,
сочен и в настоящото производство. В случая е без значение, че ищецът сочи като
главна претенция само разноските по разглеждания изпълнителен лист, тъй като в
производството по гр.д.№950/2017 г., съдът е разгледал главната и акцесорна
претенции по същия изпълнителен лист, като разноските по същия изпълнителен
лист не представляват отделна претенция, която подлежи на самостоятелно
разглеждане по исков път на посоченото от ищеца основание. Специалните правила,
регулиращи средствата и способите за защита на длъжника срещу претендираните от
кредитора вземания, в рамките на образувано заповедно производство са
лимитативно изброени в процесуалния закон. Извън тези правила, длъжникът няма
право на друг способ /иск/ за защита. Това произтича от особеностите на
заповедното производство, като процесуален способ за реализиране на вземания на
заявителя срещу длъжника, при условията на бързина и процесуална икономия.
Заповедното производство е предоставило на длъжника правни способи за защита,
както срещу допуснати нарушения на материалноправните изисквания за законосъобразност,
(когато е образувано заповедно производство без да е налице претендираното от
заявителя материално право), обективирани в разпоредбите на чл.414 и чл.424 от ГПК, така и срещу
накърняване на процесуалните изисквания за законосъобразност, (когато заповедта
за изпълнение е издадена, въпреки че не са били налице изискванията на чл.410– чл.413 от ГПК). Законът предоставя и
още една възможност на защита на длъжника, уредена от нормата на чл.423 от ГПК
/относно възможността за възражение пред въззивния съд за оспорване на
вземането при наличие на предпоставките на цитираната разпоредба/. В горния
смисъл е трайната съдебна практика на ВКС (Определение №
643 от 2.11.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 680/2009 г., II т. о., ТК , Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 692/2009 г., III г. о., ГК, Определение
№ 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК). В тази връзка следва да се
посочи, както беше отразено по-горе, че установителният иск по чл.424 от ГПК и този по чл.439 от ГПК по принцип са допустими в заповедното
производство, но само при условията, предвидени в посочените нормативни
текстове, а именно когато длъжникът се позовава на новооткрити обстоятелства или
нови доказателства, или на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, факти. В настоящия случай ищецът се е позовал на новонастъпило
обстоятелство- погасяване на вземанията по давност, но това обстоятелство,
както е посочено по- горе, е вече било предмет и е разгледано в приключилото с
влязло в сила решение гр.д.№950/2017 г. по описа на ШРС. Предвид изложеното
заключава, че така предявените искове са недопустими и производството по настоящото
гражданско дело следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ
:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№368/2019 г. по описа на ШРС, поради НЕДОПУСТИМОСТ .
ВРЪЩА исковата молба, ведно с приложенията, на ищеца.
Определението може да се обжалва от ищеца, в едноседмичен срок от съобщаването му, с частна жалба, пред ШОС. Препис от определението да се изпрати и на двете страни по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: