Р Е Ш Е Н И Е

 

209/21.3.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На дванадесети март  две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                     Председател: Пламена  Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 4  по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №27 - 0000711/06.12.2018 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на  “А. ГЛАС” ЕООД с ЕИК ******, гр.Ш.е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно излагайки  доводите си за това в жалбата. Оспорва констатираното нарушение по същество. Излага доводи, че се касае за маловажен случай. В съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален представител – адв. Г. С.от ШАК.  

            Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Във връзка с изпълнение на план за контролна дейност на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен, компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Ш.извършили проверка относно спазване на трудовото законодателство на „А. ГЛАС” ЕООД с ЕИК ******, гр.Ш.на 30.10.2018г. в цех за производство на метална дограма, находящ се в гр.Шумен, Индустриална зона и на 06.11.2018г. по документи, представени в Дирекция „ИТ“ – Шумен. Проверката била  извършена в присъствието на О.Г.Ф.– управител на дружеството.

При пристигане в цеха  инспекторите заварили лицето  Х.С.Х., който заедно с управителя  изготвяли заготовки за алуминиеви дограми. От проведения разговор с Х.било установено, че между него и дружеството  няма подписан трудов договор. В деня на проверката в цеха, на основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ  лицето  Х.С.Х. в саморъчно попълнена декларация посочило, че работи в обекта като общ работник от понеделник, с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа с работна заплата 500 лева, в деня на проверката приготвял заготовки. Въз основа на декларираните обстоятелства контролните органи приели, че лицето престира работна сила без сключен писмен трудов договор, т.е. касае се за трудови правоотношения, поради което обявили съществуването на трудово правоотношение на основание чл. 405а ал.1 от КТ. Постановлението за обявяване на трудово правоотношение от 30.10.2018г. , било връчено на управителя на дружеството О.Ф.и на работника Х.Х.на същата дата. На основание чл.405а ал.4 от КТ на “А. ГЛАС” ЕООД било дадено предписание да предложи на Х.сключване на трудов договор. Поради обстоятелството, че управителят, макар български гражданин,  не говорел добре български език, св. Г. Г.насрочил документална проверка на 06.11.2018г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен, на която присъствал и лицензиран преводач. На 06.11.2018г. лицето  Х.С.Х., отново декларирало, че от 28.10.2018г. работи в цеха, в деня на проверката /30.10.2018г. в 12.25 часа/ не е бил подписал трудов договор, правел заготовки,след проверката около 15.00 часа подписал трудовия договор. На основание чл.402 ал.1 т.2 от КТ били снети писмени обяснения и от управителя О.Ф., чрез преводача Ш.Ю., в които Ф.също посочил, че в момента на извършване на проверката не е бил подписан трудовия договор с Х.  За извършените проверки бил съставен  Протокол №ПР1837499, връчен на управителя Ф.на 06.11.2018г., след като му бил преведен устно от преводача Ш.Ю..  На 30.10.2018г. в 14.31 часа в ТД  на НАП е постъпило уведомление  по чл.62 ал.4 от КТ.   

Предвид направените констатации при проверката в обекта и в Дирекция „ИТ“ - Шумен, св. Г. Г.на 06.11.2018г. съставил срещу дружеството АУАН № 27-0000711 за нарушение на  чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, в присъствието на управителя О.Ф.и преводача Ш.Ю.. При предявяване на акта не са отразени обяснения или възражения. Такива не са депозирани и  в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На чл.414 ал.3 от КТ  на  “А. ГЛАС” ЕООД с ЕИК ******, гр.Ш.е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение  на чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава  от събраните по делото гласни доказателства – свид. Г. Г.- актосъставител и участник в проверката,  свид.П.С. - свидетел по акта и участник в проверката, св.Х.С.Х., както и от приетите и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на  разпитаните по делото свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено като показанията им са логични и безпротиворечиви, кореспондират със събраните писмени доказателства..

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: При извършената проверка настоящият съдебен състав не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя административнонаказващият орган е посочил нарушени разпоредби на чл. 62 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Тези норми са императивни и следва да се изпълнят от лицата, явяващи се работодатели. При тяхното нарушение е определена и административно-наказателна отговорност съгласно чл. 414. ал.3 от КТ, а именно, че при нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ всеки работодател се наказва с “имуществена санкция” или “глоба” в размер от 1500лв. до 15 000 лева

Видно от материалите по делото и от разпита на свидетелите, в деня на проверката Х.С.Х. е бил в обекта стопанисван от дружеството и е  работил. Това се доказва по безспорен начин, както от показанията на свидетелите Г.и С., така и от декларираните обстоятелства лично от св.Х. Безспорно установено е и, че в момента на проверката в цеха не е бил представен никакъв договор или какъвто и да е документ, който да обективира отношенията на лицето с дружеството. От страна на дружеството не се излагат твърдения, че е бил налице сключен трудов договор с писмена форма, подписан и от двете страни. Предвид направените констатации, че лицето престира работна сила без сключен писмен договор, контролните органи  са обявили съществуването на трудово правоотношение. От представената в съдебно заседание разпечатка от Регистъра  на уведомления за трудови договори е видно, че на 30.10.2018г. в 14.31 часа, т.е. след извършване на проверката,  в ТДНАП е постъпило уведомление  по чл.62 ал.4 от КТ. Предвид посоченото основание - ал.4 на чл.62 от КТ, се установява, че уведомлението е било изпратено  във връзка с даденото предписание от контролните органи на инспекцията по труда.

Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства съдът намира за безспорно установено, че към момента на проверката – 30.10.2018г. в 12.25 часа Х.С.Х. е престирал работна сила, като е бил допуснат до работа, без сключен писмен  трудов договор, поради което дружеството  действително е осъществило от обективна  страна състава на визираното в чл.62, ал.1, във вр. с чл.1 ал.2  от КТ нарушение. Тези норми са императивни и следва да се изпълнят от лицата, явяващи се работодатели.

 Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно  санкционната норма на чл.414 ал.3 от КТ.

 Административно-наказващият орган при издаване на НП е обсъдил и възможността за приложение разпоредбите на чл.28 и чл.415в от КТ, като правилно е преценил, че липсват основания за тяхното прилагане. Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално-правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права, а извършеното нарушение рефлектира пряко и накърнява множество осигурителни права на работника (от момента на регистрация на трудовия договор, започват да текат срокове за различни по вид осигурителни права), което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен случай. Този период от време, въпреки че същото е престирало работната си сила не може да бъде зачетен за негов трудов стаж, както поради липсата на сключен трудов договор, респективно подадено уведомление в ТД на НАП, а така също и поради липсата на заплатени осигурителни вноски. Това обстоятелство само по себе си е причинява на работника вредоносни последици.

 От друга страна в КТ е предвидена специална норма, регламентираща отговорността при маловажни нарушения – чл.415в ал.1 от КТ. Същата предвижда по – леки санкции за  нарушения на КТ, които са били отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители. Към момента на извършване на нарушението е била в сила ал.2 на чл.415в от КТ, която изрично регламентира, че нарушението на чл.62 ал.1 от КТ не е маловажно.

Санкционната норма на чл.414 ал.3 от КТ предвижда за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62 ал. 1 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.  В конкретният случай е наложена имуществена санкция над минималния размер без в НП да са изложени конкретни съображения обосноваващи размера на санкцията. По делото няма доказателства дружеството да е било санкционирано за други нарушения на КТ, поради което съдът намира, че справедливо и съответно на извършеното нарушение ще бъде имуществена санкция в размер на минимума предвиден от закона по време на извършване на нарушението, а именно 1500 лева.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като размера на наложената санкция бъде намален на 1  500 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

   ИЗМЕНЯ наказателно постановление №27 - 0000711/06.12.2018 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на  “А. ГЛАС” ЕООД с ЕИК ******, гр.Ш.е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева като намалява  размера на наложената имуществена санкция на 1500 / хиляда и петстотин/ лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: