Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 16/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Микро Кредит” АД- гр.София, срещу Наказателно постановление № В-0047686/30.11.2018г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Дружеството-жалбоподател оспорва наличието на неизпълнение на административно задължение. Привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

Компетентен да разгледа жалбата е Районен съд-Шумен. Според константната съдебна практика отговорността за деяние, осъществено във формата на бездействие, възниква там, където е трябвало да се извърши дължимото действие (Решение №36/1999г. на ВКС, І н.о.). Съдът намира, че действията по предоставянето на информация относно получения кредит е следвало да бъдат извършени в населеното място, в което е сключен договорът за кредит. Поради това мястото на нарушението се явява гр.Шумен, където се намира офисът на дружеството-жалбоподател, в който е подписан и процесния договор и където е следвало да бъде изпълнено съответното задължение.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството –жалбоподател извършвало банкова дейност, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Посочената дейност в гр.Шумен дружеството осъществявало в офис, находящ се на ул.”Цар Освободител” №24. На 13.11.2017г. лицето Ю.Р.Х. сключило със санкционираното дружество Договор за заем CrediHome 1181-10174315, по силата на който му била предоставена сумата от 850,00 лева, като бил уговорен срок за изплащане на заема от 48 седмици. Впоследствие кредитополучателят преценил, че е изплатил дължимата сума, но установил, че дружеството изисква заплащането и на други вноски. Поради това Х. посетил посочения офис и поискал да получи информация за извършените от него и за все още дължимите плащания, но такава не му била предоставена. По съвет на служители на КЗП-РД Варна-гр.Шумен на 01.08.2018г. същият изпратил до управителя на дружеството искане да му бъде предоставено извлечение по сметката по сключения от него договор за заем, под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания по кредита, като посочил срок за удовлетворяване на искането- до 08.08.2018г. Тъй като до посочената дата потребителят не получил исканата информация, на 15.08.2018г. същият депозирал потребителска жалба в КЗП-РД Варна-гр.Шумен, в която изложил случая. По този повод на 22.08.2019г. от В.К.Г. и Н.И.Й. -инспектори в КЗП-РД-Варна била извършена проверка в посочения офис за спазване на Закона за потребителския кредит, при която били изискани всички документи, отнасящи се до потребителя. В хода на проверката било установено, че твърденията в жалбата отговарят на истината, като до приключването ѝ на потребителя все още не били предоставени исканите справки. Във връзка с тези констатации на 15.10.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че е отказало при поискване да предостави на потребителя Х. извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството; бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 лева за нарушение на чл.11, ал.3 от Закона за потребителския кредит.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата са се запознали с относимите към случая документи и са разговаряли с потребителя и със служителите в офиса на дружеството, като непосредствено са установили обстоятелството, че на кредитополучателя не е била предоставена исканата информация. При липсата на мотиви за потвърждаване на неистини от страна на свидетелите съдът намира техните твърдения за изцяло достоверни, като същите се явяват от решаващо значение за изясняването на фактическата обстановка по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По силата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа, наред с други реквизити, и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Цитираната норма установява и изискванията, на които следва да отговаря погасителния план. От своя страна чл.11, ал.3 от ЗПК задължава кредитора, когато се прилага ал. 1, т. 12, да предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Кредитополучателят притежава качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, тъй като е физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Дружеството-жалбоподател има качеството „кредитор” по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, а именно- представлява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Поради това същото е било задължено да предостави на кредитополучателя при поискване, безвъзмездно и във всеки един момент на договора справка - извлечение по сметка под формата на погасителен план, която в съответствие с чл. 11, ал.3, вр. ал.1, т.12 от ЗПК да съдържа изискуемата от закона информация. Информацията следва да бъде предоставена при поискване, което може да бъде направено във всеки момент от изпълнението на договора. Доколкото цитираната норма не съдържа срок за изпълнение на това задължение, а същото следва да бъде изпълнено при поискване, съдът намира, че погасителния план следва да бъде предоставен на потребителя незабавно и непосредствено след отправянето на искане, т.е.-същия ден. В случая потребителят е отправил до дружеството писмено искане да му бъде предоставено извлечение по сметката под формата на погасителен план, като е определил и срок за изпълнение на това задължение. Макар и в закона да не е предвидена изрично възможност за уговаряне на срок за изпълнение на задължението по чл.11, ал.3 от ЗПК, при спазването на определения от Х. такъв не би било налице нарушение, тъй като в случая волята на потребителя е била да получи съответната информация до 08.08.2018г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на Юнал Х. не е било предоставено извлечение по сметка нито незабавно, нито в определения от потребителя срок. При положение, че потребителят е упражнил правото си по чл. 11, ал.3, вр. ал.1, т.12 от ЗПСК, като е предявил искане за предоставяне на съответната информация, свързана с отпуснатия му кредит, дружеството-жалбоподател е било длъжно да удовлетвори това искане в съответствие с изискванията на закона. Като не е направило това, санкционираното лице е осъществило състава на нарушение по чл. 11, ал. 3 от Закона за потребителите, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Изложените в жалбата твърдения, че при посещението на потребителя в офиса му е бил предоставен погасителен план, но той е отказал да го получи, не обуславят формирането на различен извод- същите не само не са подкрепени от конкретни доказателства, но и се явяват неотносими към конкретния случай, тъй като в наказателното постановление се приема, че нарушението е осъществено във връзка с писменото искане на лицето, а не при личното му явяване в офиса на дружеството в гр.Шумен. Не могат да бъдат споделени и доводите за липса на нарушение, тъй като потребителят не бил обяснил точно какво иска. От приложеното по делото копие от отправеното искане се установява, че същото е оформено по начина, избран от законодателя при формулирането на разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗПК и очевидно не е налице никаква неяснота в писменото му изявление. Не обуславя отпадането на административнонаказателната отговорност на дружеството и обстоятелството, че съответните документи са били изпратени на лицето впоследствие, тъй като това е направено едва след извършването на проверка от служители на КЗП-РД Варна-гр.Шумен и по никакъв начин не би могло да бъде счетено за надлежно изпълнение на процесното задължение. Съдът не намира основания да се съгласи и със становището, че задължението по чл.11, ал.3 от ЗПК възниква едва след погасяване на цялата главница по кредита. В посочената нормата изрично е посочено, че искане може да бъде направено във всеки един момент на договора и следователно не само при цялостно погасяване на главницата, но и в хода на погасяването ѝ, в какъвто смисъл следва да се тълкува употребения в чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК израз „при погасяване на главницата“. Доколкото препратката към т.12 от цитираната норма се съдържа в самата разпоредба на чл.11, ал.3 от ЗПК, изписването на посочената точка не е необходимо и непосочването ѝ изрично не представлява процесуално нарушение. Изложените в жалбата доводи за неправилно приложение на материалния закон са основани на посочването в диспозитива на наказателното постановление, че наказанието се налага за нарушение на чл.11, ал.3 от ЗПК /обн., ДВ, бр.18/05.03.2010г., сила от 12.05.2010г./. Следва да се напомни, че наказателното постановление представлява единство между обстоятелствена част и диспозитив. В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление не е посочена коя редакция на нарушената норма се визира, от което е видно, че се касае за действащата такава. Словесно описанието на нарушението също съответства напълно на действащата редакция на чл.11, ал.3 от ЗПК. При това положение съдът намира, че в диспозитива е отразен просто момента на въвеждане на целия нормативен акт, като придаването на различно значение на това обстоятелство е необосновано.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. Както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво неизпълнение е санкциониран. Неоснователни са доводите, че датата на извършване на нарушението е определена неправилно. За такава е приета датата, на която е изтекъл предоставения от потребителя срок за изпълнение на неговото искане. Макар и по начало дружеството да е следвало да изпълни процесното задължение в деня на получаване на искането, санкционираното лице не би могло да възразява срещу предоставения му допълнителен срок, доколкото същият е по-благоприятен за него. Отново следва да се отбележи, че актосъставителят е съставил АУАН не за отказа на потребителя да бъде предоставен погасителен план при личното му явяване в офиса на дружеството, а за непредоставянето на такъв в отговор на депозираното от лицето писмено искане. Както беше посочено по-горе, мястото на извършване на нарушението е определено правилно, а именно- в гр.Шумен, тъй като неизпълнението се изразява в бездействие, а дължимото действие е следвало да бъде извършено в посоченото населено място. За разлика от срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, този по чл.52 ал.1 от с.з. е инструктивен и неспазването му не води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Не представлява процесуално нарушение непосочването в НП от наказващия орган, че е извършил проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН, тъй като със самото издаване на наказателно постановление мълчаливо е отговорено на този въпрос. Не представлява процесуално нарушение включването на описа на писмените материали след подписите на актосъставителя и представителя на нарушителя в съставения акт, доколкото това обстоятелство по никакъв начин не е накърнило правото на защита на санкционираното лице. Предоставеното на дружеството копие от акта също така е достатъчно четливо и позволява изложената в него информация да бъде възприета. Следва да се отбележи и че в практиката си по подобни случаи ШАС приема изрично, че подобни доводи са неоснователни, тъй като при съставяне на АУАН представителят на нарушителя се е запознал със съдържанието му. В тази връзка е формиран извода, че нарушителят е бил наясно още при съставяне на акта какви нарушения му се вменяват и е бил запознат с установените факти и обстоятелства във връзка с нарушенията. Счетено е, че е спазена разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН, тъй като няма съмнение, че нарушителят е получил препис от акта, като в случай, че копието е било нечетливо, то същият е могъл да възрази още в деня на съставянето и връчването му /в този смисъл е изрично Решение №277/20.10.2016г., по КАНД№233/16г./.

Не са налице условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност на случая. В практиката си ШАС изрично приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на неизпълнението му. В случая такива обстоятелства не са налице, а напротив- на потребителя е бил предоставен погасителен план едва след извършването на проверката и след отразяването на констатациите на проверяващите в съответен констативен протокол.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е наложил наказание на основание чл.45, ал.1 от ЗПК, който предвижда специална санкция за нарушение на чл.11 от с.з., какъвто е и процесният случай. Санкцията е наложена в минималния размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Водим от горното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

Р Е Ш И :

Потвърждава Наказателно постановление № В-0047686/30.11.2018г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на „Микро Кредит” АД- гр.София с ЕИК: 202073629, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: