Р Е Ш Е Н И Е

 

117/20.2.2019г. ,            гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:                                                                                         

                                                                                               Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 18 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № В - 0047679/30.11.2018 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Микро Кредит ” АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление:       гр. София, р-н Младост, ж.к. „Дианабад“, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано от Г.А.А., ЕГН ********** и В.М.В., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за извършено нарушение по чл. 5, ал. 5 от ЗПК. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия дружеството - жалбоподател не се явява, като изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, а в съдебно заседание се излагат допълнителни мотиви.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател “Микро Кредит ” АД е със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. „Дианабад“, бул. „Цариградско шосе“ № 137,  ет. 3 и се представлява от Г.А.А., ЕГН ********** и В.М.В., ЕГН **********.

Дружеството – жалбоподател “ “Микро Кредит ” АД извършва следната дейност като финансова институция – отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Посочената дейност в гр. Шумен дружеството осъществявало в офис „Микро Кредит“, находящ се на ул. “Цар Освободител“ 24, като предлагало потребителски кредити във вид на заем. На 22.08.2018 г. е извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено  гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от А.Б.П. с Вх. № В – 03 - 1765 от 15.08.2018 г. относно твърдения, че е договорена определена сума за заем, а впоследствие са и начислени задължения по-големи от договорените с дружеството. По този повод на посочената дата от свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й. - инспектори в РД  на  КЗП   гр.  Варна,  звено  гр. Шумен била извършена проверка в посочения офис за спазване на Закона за потребителския кредит. При проверката било установено, че търговецът извършва търговско - банкова дейност. Същите изискали договора за потребителски кредит /Договор за заем Credi Home 1192-00040558/08.08.2018 г./, сключен с П., както и останалите документи към него. Освен това, от дружеството били изискани още три броя договори за предоставяне на потребителски кредити /заеми/, сключени през месец юли и август 2018 г. в офисите на  гр. Шумен, ведно с всички документи към тях. При проверка на представените договори и документи към тях е установено, че към цитирания договор заем Credi Home 1192-00040558/08.08.2018 г. е изготвен и приложен Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на преддоговорна информация, издаден но 08.08.2018 г. В изготвения от дружеството Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити било установено обаче, че същият не е попълнен изцяло и коректно. В раздел III, т. 3 на същия било посочено, че при получаване на кредита не се изисква сключването на застраховки по кредита и не се изисква друг договор за допълнителни услуги. В същото време към договора бил изготвен график за плащанията към договора за заем и услуги „Credi Home 1192-00040558/08.08.2018 г., като в графика били описани както задълженията по главницата с лихвата по нея, така и такси и вноските за услуги и застраховки. Установено било също, че цитирания договор за заем бил придружен с договор за допълнителни услуги и застаховка, разходите за които не били описани в СЕФ. Освен това, от представените от дружеството – жалбоподател документи, в т. ч. още три броя договори за предоставяне на кредит /заем/, проверяващите длъжностни лица установили, че във всички договори и графици за плащането им били начислени задължения за услуги и застраховки, които не са описани в СЕФ. Във връзка с тези констатации на 15.10.2018 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, в който е посочено, че е нарушило  чл. 5, ал. 5 от ЗПК - за това, че предоставеният Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за искания кредит не е бил попълнен изцяло от кредитора, а именно, че не е предоставил на потребителя П. преддоговорна информация чрез СЕФ, в който преддоговорната информация по чл. 5, ал. 2 и ал. 3 не е попълнена изцяло от кредитора. Актът бил съставен в присъствието на А.К.И. - упълномощено от представляващия дружеството – нарушител лице, бил предявен и подписан от нея без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно № В - 0047679/30.11.2018 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Микро Кредит ” АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. „Дианабад“, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано от Г.А.А., ЕГН ********** и В.М.В., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за извършено нарушение по чл. 5, ал. 5 от ЗПК.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят В.К.Г. и на свидетелят Н.И.Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение са показанията на свидетелите В.К.Г. и Н.Й., които следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са били допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Дружеството-жалбоподател има качеството „кредитор“ по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а именно - представлява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗПК задължава кредиторите да предоставят своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Втората алинея на цитираната норма конкретизира това задължение, като посочва, че информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2. От своя страна чл. 5, ал. 5 от същия закон изисква формулярите, съдържащи преддоговорната информация по ал. 2, да бъдат попълнени изцяло от кредитора.

От събраните по делото доказателства се установява, че в Част III, т. 3 от предоставения на потребителя Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ е посочено, че за получаване на кредита не се изисква сключването на застраховка по кредита и не се изисква друг договор за допълнителна услуга. От страна на санкционираното лице не се оспорва, че във връзка с посочения потребителски кредит от потребителят е бил сключен и договор за допълнителна услуга и застраховска. Твърди се обаче, че сключването на такъв допълнителен договор не е било задължително условие за отпускане на паричния заем „Credi Home“, а това е било индивидуално уговорено с потребителят въз основа на изразено негово писмено искане, с попълване на формуляр „Искане за допълнителни услуги към заем „Credi Home“ и след сключване на договор за допълнителни услуги към заем „Credi Home“. Нарушение на чл. 5, ал. 5 от ЗПК е налице само ако кредиторът поставя като незаобиколимо изискване за сключването на договора „Credi Home“ попълването на формуляр „Искане за допълнителни услуги към заем „Credi Home“ и сключването на договор за допълнителни услуги към заем „Credi Home“ от клиента и по този начин го задължава да попълни такъв документ, респ. сключи договор за допълнителни услуги, ако иска да му бъде отпуснат кредит. Въпреки доводите на дружеството - жалбоподател съдът намира, че точно такива обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства. От показанията на свидетеля В.Г., за който, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че потребителят П. изрично е заявил, че е бил задължен да подпише искане за допълнителни услуги към заем „Credi Home“ и договор за допълнителни услуги към заем „Credi Home“, което е било поставено като условие, за да му бъде отпуснат кредит. Изводът, че отпускането на кредит е било обусловено от подписване на цитираните документи, се налага и от самата обстановка, при която е сключен договорът. Още повече, че в случая, видно от приложения график на плащанията към договори за заем и услуги „Credi Home1192-00040558/08.08.2018 г., размерът на седмичната вноска е 18.34 лв., а седмичния размер на услугата е 3.20 лв., съответно 6.60 лв. за застраховката. Също така, от показанията на свидетеля В.Г. става ясно, че към всички проверявани договори имало сключени договори за допълнителни услуги към договора за заем, като във формата на договора за допълнителни услуги било записано, че потребителят трябва да плати за услуги, които обаче според Закона за потребителския кредит са вменени като задължение на кредитора. Въпреки, че в раздел III, т. 3 на издадения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит е посочено, че при получаване на кредита не се изисква сключването на застраховки по кредита и не се изисква друг договор за допълнителни услуги, в процесния случай договор за допълнителни услуги към заем „Credi Home“ е бил издаден още в деня на сключването на договора за заем „Credi Home“ № 1192-00040558/08.08.2018 г. Предвид обстоятелството, че още при сключването на договора за кредит е бил сключен договора за допълнителни услуги, се налага единствено възможният извод, че в действителност дружеството е изисквало подписването на такъв, подписването на който е било условие за отпускането на заема, като с непосочването на това изискване в Стандартния европейски формуляр очевидно се цели избягването на административнонаказателната отговорност. Информация в тази насока обаче не му е била предоставена в процесния СЕФ. За да вземе информирано решение кой вариант на кредитиране да избере, потребителят следва да е информиран по какъв начин това ще рефлектира върху неговите задължения като кредитополучател, което няма как да стане без снабдяването му с цялата необходима преддоговорна информация, отразена в съответния СЕФ. Изложеното виждане е възприето също в Решение № 185 от 7.06.2012 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 171/2012 г., Решение № 302 от 21.11.2011 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 258/2011 г. и др. Доколкото на потребителя с предоставения му СЕФ не е била осигурена цялата необходима информация, позволяваща му да вземе информирано решение за сключването на договора, съдът намира, че дружеството действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл. 5, ал. 5 от ЗПК, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

Следва да се посочи също, че разпоредбата на чл. 5 от ЗПК въвежда изискването за изготвяне на стандартен европейски формуляр с цел потребителят своевременно да бъде снабден с необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение. В този смисъл, за да вземе информирано решение кой вариант на кредитиране да избере, същият следва да е информиран по какъв начин това ще рефлектира върху неговите задължения като кредитополучател, което няма как да стане без снабдяването му с формуляр, изготвен съгласно Приложение № 2 към ЗКП. Изложеното виждане е възприето също в Решение № 185 от 7.06.2012 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 171/2012 г., Решение № 302 от 21.11.2011 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 258/2011 г., Решение № 177 от 24.03.2016 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 90/     2016 г., Решение № 164 от 26.05.2016 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 104/2016 г., и др.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото наказателно постановление нарушението на чл. 5, ал. 5 от ЗПК е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво неизпълнение е санкциониран. Датата на нарушението е посочена  изрично, а именно - 08.08.2018 г., което обуславя неоснователността на твърденията в тази насока, съдържащи се в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че при осъществяване на своята дейност дружеството - жалбоподател е извършило вмененото му административно нарушение. Съобразно административно - наказателна разпоредба на чл. 45, ал. 1 от ЗПК за нарушение на чл. 5 от ЗПК на виновните лица се налага глоба в размер от 700 лв. до 2 000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3 000 лв. до 8 000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.

При индивидуализация на наказанието, с оглед постигане целите,  установени с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, административно-наказващия орган е спазил разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, като е наложил наказание в минималния размер, предвиден в цитираната законова разпоредба.

Не са налице и условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не се отличава с по-малка тежест от обичайните от този вид. Напротив, в цитираното по - горе Решение № 302 от 21.11.2011 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 258/2011 г. се приема изрично, че нарушенията от вида на процесното засягат в значителна степен обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити на потребителите, доколкото предоставянето на преддоговорната информация по кредита в съответната форма е съществено задължение на банката – кредитор, благоприятстващо за създаването на равноправни условия между кредитора и потребителя при получаването на кредита. Съдът намира, че не е налице маловажен случай на извършено нарушение, доколкото се касае за приложение на норми, които безспорно спомагат за вземане на правилно решение при избор на възможности за получаване на кредит. При липсата на някакви конкретни обстоятелства, които да обусловят извода за маловажност на конкретния случай, доводите в тази насока следва да бъдат счетени за неоснователни.

Съдът намира за неоснователна тезата на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател за допуснато съществено нарушение на чл. 17 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление. Единственият съществен порок на процесното административно-наказателно производство би бил налице, ако беше нарушен принципа, визиран в разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, че никой не може да бъде наказван повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказван с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда, т. е. да е нарушен принципа „non bis in idem“. По делото не са налични доказателства за влязло в сила предходно наказателно постановление, издадено спрямо дружеството - жалбоподател за същото нарушение, поради което съдът намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателното постановление по посочените от жалбоподателя аргументи /в т. см. Решение № 91 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д. № 46/2016 г. по описа на ШАС, Решение № 46 от 18.02.2013 г. по к.а.н.д. № 496/2012 г. по описа на ШАС и др./.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че произнасянето на наказващия орган по административнонаказващия орган извън месечния срок, указан в нормата на  чл. 52, ал. 1, изр. 1 ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като този срок е инструктивен. Освен това, съдът счита, че не е налице и допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като посочената разпоредба дава възможност на разследващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя на самия решаващ административен орган.

Относно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното постановление, изразяващо се  нарушение  на  чл. 57, ал. 1, т. 5  от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно. В акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано достатъчно пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство. В този смисъл е установената практика на Административен съд – гр.Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение № 129/11.04.2016 г. по КНАХ № 73/2016 г. и др.

Не е допуснато нарушаване на правото на защита на дружеството - жалбоподател и при връчването на съставения акт. Дори същият да е донякъде трудно четлив, то възприемането на отразената в него информация е напълно възможно. В практиката си по подобни случаи също така ШАС приема изрично, че подобни доводи са неоснователни, тъй като при съставяне на акта за установяване на административно нарушение нарушителят се е запознал със съдържанието му, като е отбелязал, че няма възражения. В тази връзка е формиран извода, че нарушителят е бил наясно още при съставяне на акта какво нарушение му се вменява и е бил запознат с установените факти и обстоятелства във връзка с нарушението. В случай, че копието е било нечетливо, то жалбоподателят е могъл да възрази още в деня на съставянето и връчването на акта /в този смисъл е изрично Решение № 277/20.10.2016 г. по КАНД№ 233/2016 г./.

На следващо място, съдът не кредитира и твърденията, изложени в жалбата, че е налице съществено нарушение, тъй като акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, е съставен в нарушение на нормата на чл. 42, ал. 10 от ЗАНН доколкото след подробния опис на писмените материали и иззетите вещи в акта липсва положени подписи на актосъставителя и на представляващия дружеството – нарушител. Следва да се отбележи, че в акта за установяване на административно нарушение подробно са описани писмените материали, въз основа на които се повдига административното обвинение, като по този начин актосъставителят не е ограничил процесуалното правото на защита на нарушителя, като допуснатата непрецизност не е съществена и не е накърнила процесуалните права на санкционираното лице. Още повече разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност да се издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая посочените обстоятелства са били безспорно установени, като при издаването на наказателното постановление не са допуснати пороци и по този начин посочената непрецизност е била отстранена. 

Относно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното постановление, изразяващо се  нарушение  на  чл. 57, ал. 1, т. 6  от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД№ 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл. 5, ал. 5 от с. з., какъвто е и процесният случай.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво неизпълнение е санкциониран.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът  

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № В - 0047679/30.11.2018 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Микро Кредит ” АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. „Дианабад“, бул. „Цариградско шосе“ № 137,   ет. 3, представлявано от Г.А.А., ЕГН ********** и В.М.В., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за извършено нарушение по чл. 5, ал. 5 от ЗПК, като правилно и законосъобразно.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: