Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                    171/6.3.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, четиринадесети  състав

На тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                               Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 20 по описа на ШРС за 2019г.,

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № В-0047677/30.11.2018г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище със седалище Варна към главна дирекция “Контрол на пазара” при КЗП, с което на „Микро Кредит” АД, ЕИК 202073629 със седалище  и адрес на управление гр. София, р-н. „Младост“ бул. „Цариградско шосе“ №137 ет.3 е наложена имуществена санкция в размер на 3000  / три хиляди / лева на основание чл.45 ал.1 от ЗПК за нарушение на  чл.5 ал.5 от ЗПК.

Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание за дружеството - жалбоподател се явява процесуален представител, който пледира за отмяна на НП.  

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП със седалище гр.Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател извършвало банкова дейност, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Посочената дейност в гр.Шумен дружеството осъществявало в офис, находящ се на ул.”Цар Освободител” № 24. На 13.11.2017г. лицето Ю.Р.Х. сключило със санкционираното дружество Договор за заем Credi Home 1181-10174315, по силата на който му била предоставена сумата от 850,00 лева, като бил уговорен срок за изплащане на заема от 48 седмици. Впоследствие кредитополучателят преценил, че е изплатил дължимата сума, но установил, че дружеството изисква заплащането и на други вноски. Поради това Х. посетил посочения офис и поискал да получи информация за извършените от него и за все още дължимите плащания, но такава не му била предоставена. По съвет на служители на КЗП-РД Варна-гр.Шумен на 01.08.2018г. същият изпратил до управителя на дружеството искане да му бъде предоставено извлечение по сметката по сключения от него договор за заем, под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания по кредита, като посочил срок за удовлетворяване на искането- до 08.08.2018г. Тъй като до посочената дата потребителят не получил исканата информация, на 15.08.2018г. същият  депозирал потребителска жалба в КЗП-РД Варна-гр.Шумен, в която изложил случая. По този повод на 22.08.2019г. от В.К.Г. и Н.И.Й. - инспектори в КЗП-РД-Варна била извършена проверка в посочения офис за спазване на Закона за потребителския кредит, при която били изискани всички документи, отнасящи се до потребителя. Към представените документи бил и Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ с който на потребителя била предоставена преддоговорната информация.

При проверката на предоставения от кредитора СЕФ било установено, че същият не е попълнен изцяло от кредитора. В раздел III Разходи по кредита, в точка 3 от СЕФ предоставен на потребителя с предоговорната информация било описано: изисква ли се застраховка, свързана с кредита било описано – НЕ; друг договор за допълнителна услуга – НЕ. Било установено, че потребителят е получил преддоговорната информация, че няма и не се изисква застраховка към кредита и няма и не се изисква договор за допълнителна услуга, но видно от представения от кредитора „График на плащанията към договор за заем Credi Home 1181-10174315/13.11.2017г. от потребителя се изискват задължения за плащане на застраховка и договор за услуга, които са част от задълженията по договора.

Във връзка с тези констатации на 15.10.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че в представения СЕФ същият не е бил попълнен изцяло от жалбоподателя с преддоговорната информация, която е можело да се запише. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството; бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 лева за нарушение на чл.5, ал.5 от Закона за потребителския кредит.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата са се запознали с относимите към случая документи и са разговаряли с потребителя и със служителите в офиса на дружеството, като непосредствено са установили обстоятелството, че СЕФ не е бил попълнен с преддоговорната информация която е трябвало да се отрази. При липсата на мотиви за потвърждаване на неистини от страна на свидетелите съдът намира техните твърдения за изцяло достоверни, като същите се явяват от решаващо значение за изясняването на фактическата обстановка по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са били допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Дружеството-жалбоподател има качеството „кредитор“ по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а именно - представлява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗПК задължава кредиторите да предоставят своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Втората алинея на цитираната норма конкретизира това задължение, като посочва, че информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2. От своя страна чл. 5, ал. 5 от същия закон изисква формулярите, съдържащи преддоговорната информация по ал. 2, да бъдат попълнени изцяло от кредитора.

От събраните по делото доказателства се установява, че в Част III, т. 3 от предоставения на потребителя Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ е посочено, че за получаване на кредита не се изисква сключването на застраховка по кредита и не се изисква друг договор за допълнителна услуга. От страна на санкционираното лице не се оспорва, че във връзка с посочения потребителски кредит от потребителят е бил сключен и договор за допълнителна услуга и застраховска. Твърди се обаче, че сключването на такъв допълнителен договор не е било задължително условие за отпускане на паричния заем „Credi Home“, а това е било индивидуално уговорено с потребителят въз основа на изразено негово писмено искане, с попълване на формуляр „Искане за допълнителни услуги към заем „Credi Home“ и след сключване на договор за допълнителни услуги към заем „Credi Home“. Нарушение на чл. 5, ал. 5 от ЗПК е налице само ако кредиторът поставя като незаобиколимо изискване за сключването на договора „Credi Home“ попълването на формуляр „Искане за допълнителни услуги към заем „Credi Home“ и сключването на договор за допълнителни услуги към заем „Credi Home“ от клиента и по този начин го задължава да попълни такъв документ, респ. сключи договор за допълнителни услуги, ако иска да му бъде отпуснат кредит. Въпреки доводите на дружеството - жалбоподател съдът намира, че точно такива обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства. Изводът, че отпускането на кредит е било обусловено от подписване на цитираните документи, се налага и от самата обстановка, при която е сключен договорът. Още повече, че в случая, видно от приложения график на плащанията към договори за заем и услуги „Credi Home“ № 1181-10174315/13.11.2017г., размерът на седмичната вноска е 21.31 лв., а седмичния размер на услугата е 5.10 лв., съответно 14.03 лв. за застраховката. Също така, от показанията на свидетеля В.Г. става ясно, че към всички проверявани договори имало сключени договори за допълнителни услуги към договора за заем, като във формата на договора за допълнителни услуги било записано, че потребителят трябва да плати за услуги, които обаче според Закона за потребителския кредит са вменени като задължение на кредитора. Въпреки, че в раздел III, т. 3 на издадения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит е посочено, че при получаване на кредита не се изисква сключването на застраховки по кредита и не се изисква друг договор за допълнителни услуги, в процесния случай договор за допълнителни услуги към заем „Credi Home“ е бил издаден още в деня на сключването на договора за заем „Credi Home“ № 1181-10174315/13.11.2017 г. Предвид обстоятелството, че още при сключването на договора за кредит е бил сключен договора за допълнителни услуги, се налага единствено възможният извод, че в действителност дружеството е изисквало подписването на такъв, подписването на който е било условие за отпускането на заема, като с непосочването на това изискване в Стандартния европейски формуляр очевидно се цели избягването на административно-наказателната отговорност. Информация в тази насока обаче не му е била предоставена в процесния СЕФ. За да вземе информирано решение кой вариант на кредитиране да избере, потребителят следва да е информиран по какъв начин това ще рефлектира върху неговите задължения като кредитополучател, което няма как да стане без снабдяването му с цялата необходима преддоговорна информация, отразена в съответния СЕФ. Изложеното виждане е възприето също в Решение № 302 от 21.11.2011 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 258/2011 г. и др. Доколкото на потребителя с предоставения му СЕФ не е била осигурена цялата необходима информация, позволяваща му да вземе информирано решение за сключването на договора, съдът намира, че дружеството действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл. 5, ал. 5 от ЗПК, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

Следва да се посочи също, че разпоредбата на чл. 5 от ЗПК въвежда изискването за изготвяне на стандартен европейски формуляр с цел потребителят своевременно да бъде снабден с необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение. В този смисъл, за да вземе информирано решение кой вариант на кредитиране да избере, същият следва да е информиран по какъв начин това ще рефлектира върху неговите задължения като кредитополучател, което няма как да стане без снабдяването му с формуляр, изготвен съгласно Приложение № 2 към ЗКП. Изложеното виждане е възприето също в Решение № 164 от 26.05.2016 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 104/2016 г., и др.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото наказателно постановление нарушението на чл. 5, ал. 5 от ЗПК е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво неизпълнение е санкциониран. Датата на нарушението е посочена  изрично, а именно - 13.11.2017г., което обуславя неоснователността на твърденията в тази насока, съдържащи се в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че при осъществяване на своята дейност дружеството - жалбоподател е извършило вмененото му административно нарушение. Съобразно административно - наказателна разпоредба на чл. 45, ал. 1 от ЗПК за нарушение на чл. 5 от ЗПК на виновните лица се налага „глоба“ в размер от 700 лв. до 2 000 лв. - за физическите лица, и „имуществена санкция“ в размер от 3 000 лв. до 8 000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.

При индивидуализация на наказанието, с оглед постигане целите,  установени с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, административно-наказващия орган е спазил разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, като е наложил наказание в минималния размер, предвиден в цитираната законова разпоредба.

Не са налице и условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не се отличава с по-малка тежест от обичайните от този вид. Напротив, в цитираното по - горе Решение № 302 от 21.11.2011 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 258/2011 г. се приема изрично, че нарушенията от вида на процесното засягат в значителна степен обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити на потребителите, доколкото предоставянето на преддоговорната информация по кредита в съответната форма е съществено задължение на банката – кредитор, благоприятстващо за създаването на равноправни условия между кредитора и потребителя при получаването на кредита. Съдът намира, че не е налице маловажен случай на извършено нарушение, доколкото се касае за приложение на норми, които безспорно спомагат за вземане на правилно решение при избор на възможности за получаване на кредит. При липсата на някакви конкретни обстоятелства, които да обусловят извода за маловажност на конкретния случай, доводите в тази насока следва да бъдат счетени за неоснователни.

Съдът намира за неоснователна тезата на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател за допуснато съществено нарушение на чл. 17 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление. Единственият съществен порок на процесното административно-наказателно производство би бил налице, ако беше нарушен принципа, визиран в разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, че никой не може да бъде наказван повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказван с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. По делото обаче не са налични доказателства за влязло в сила предходно наказателно постановление, издадено спрямо дружеството - жалбоподател за същото нарушение, поради което съдът намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателното постановление по посочените от жалбоподателя аргументи /в т. см. Решение № 46 от 18.02.2013 г. по к.а.н.д. № 496/2012 г. по описа на ШАС и др./.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че произнасянето на наказващия орган по административнонаказващия орган извън месечния срок, указан в нормата на  чл. 52, ал. 1, изр. 1 ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като този срок е инструктивен. Освен това, съдът счита, че не е налице и допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като посочената разпоредба дава възможност на разследващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя на самия решаващ административен орган.

Относно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното постановление, изразяващо се  нарушение  на  чл. 57, ал. 1, т. 6  от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

Не е допуснато нарушаване на правото на защита на дружеството - жалбоподател и при връчването на съставения акт. Дори същият да е донякъде трудно четлив, то възприемането на отразената в него информация е напълно възможно. В практиката си по подобни случаи също така ШАС приема изрично, че подобни доводи са неоснователни, тъй като при съставяне на акта за установяване на административно нарушение нарушителят се е запознал със съдържанието му, като е отбелязал, че няма възражения. В тази връзка е формиран извода, че нарушителят е бил наясно още при съставяне на акта какво нарушение му се вменява и е бил запознат с установените факти и обстоятелства във връзка с нарушението. В случай, че копието е било нечетливо, то жалбоподателят е могъл да възрази още в деня на съставянето и връчването на акта.

На следващо място, съдът не кредитира и твърденията, изложени в жалбата, че е налице съществено нарушение, тъй като акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, е съставен в нарушение на нормата на чл. 42, ал. 10 от ЗАНН доколкото след подробния опис на писмените материали и иззетите вещи в акта липсва положени подписи на актосъставителя и на представляващия дружеството – нарушител. Следва да се отбележи, че в акта за установяване на административно нарушение подробно са описани писмените материали, въз основа на които се повдига административното обвинение, като по този начин актосъставителят не е ограничил процесуалното правото на защита на нарушителя, като допуснатата непрецизност не е съществена и не е накърнила процесуалните права на санкционираното лице. Още повече разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност да се издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая посочените обстоятелства са били безспорно установени, като при издаването на наказателното постановление не са допуснати пороци и по този начин посочената непрецизност е била отстранена. 

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво неизпълнение е санкциониран.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В-0047677/30.11.2018г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище със седалище Варна към главна дирекция “Контрол на пазара” при КЗП, с което на „Микро Кредит” АД, ЕИК 202073629 със седалище  и адрес на управление гр. София, р-н. „Младост“ бул. „Цариградско шосе“ №137 ет.3 е наложена имуществена санкция в размер на 3000  / три хиляди / лева на основание чл.45 ал.1 от ЗПК за нарушение на  чл.5 ал.5 от ЗПК, като правилно и законосъобразно. 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: