Р Е Ш Е Н И Е
197/15.3.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав,
на дванадесети
март, през две хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар:
Й.К.
като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД 21 по описа на ШРС за 2019г.,
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №В-0047685/30.11.2018 год., на Директора на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с
което, на “Микро Кредит” АД, с ЕИК202073629, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Младост, ул. „Цариградско шосе“ №137, ет. 3,
представлявано от Г.А.А. ЕГН ********** и В.М.В., с ЕГН **********, е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.45,
ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, за нарушение на чл.11, ал.4 от
ЗПК.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в
жалбата. В съдебно заседание се явява представител на дружеството-жалбоподател и
поддържа жалбата.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
„Микро Кредит” АД, с ЕИК 202073629, със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н Младост, ул. „Цариградско шосе“ №137, ет. 3,
представлявано от Г.А.А. ЕГН ********** и В.М.В., с ЕГН **********, извършва
търговско - банкова дейност в стопанисвания от него обект – Офис „Микро
Кредит”, находящ се в гр.Шумен, ул.“Цар Освободител“ №24, като предоставя
потребителски кредити във вид на заеми.
По повод постъпила потребителска жалба с вх. №
В-03-1765 от 15.08.2018г., била извършена проверка на 22.08.2018г. в Офис на
„Микро Кредит”, находящ се в гр.Шумен, ул.“Цар Освободител “ №24, от служители
при КЗП – РД – Варна, офис гр.Шумен.
По време на проверката, длъжностни лица от КЗП – РД –
Варна, гр.Шумен, изискали три броя заверени копия на договори за предоставяне
на потребителски кредити, ведно с всички документи към тях, сключени в гр.
Шумен през месец юли и август, произволно избрани от кредитора.
При проверката на договора и приложените към него
документи по повод потребителска жалба с вх. № В-03-1765 от 15.08.2018г., било
установено, че към договора за заем Credi Home № 1181-10174315 от 13.11.2017г., сключен
с потребителя, има и друг -договор за допълнителни услуги.
Проверяващите установили, че към договора за заем Credi Home № 1181-10174315 от 13.11.2017г. е
приложен график на плащанията по договори за заем и услуги Credi Home № 1181-10174315, от който е видно,
че част от сумата по внесените от потребителя вноски по кредита е разпределена
за покриване на услуга и застраховка, а не покрива задължението /главница и лихви/
по заема. Това се установявало и от справката, представена от кредитора на
31.08.2018г.
Проверяващите преценили, че „Микро Кредит” АД, с
ЕИК202073629 не е изпълнило разпоредбата на чл. 11, ал.4 от ЗПК, като на
13.11.2017г. е изготвил и предоставил на потребителя Х.договор за заем Credi Home № 1181-10174315 от 13.11.2017г., в който
не е посочено, че този договор не предвижда гаранция за погасяване на общия
размер по кредита, усвоен по договора за кредит.
Резултатите от проверката били отразени в Констативен
протокол №К-0047685/15.10.2018 год.
На 15.10.2018г., за констатираното нарушение на
дружеството-жалбоподател, бил съставен АУАН №К-0047685/15.10.2018 год., като
актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.11, ал.4 от ЗПК. Нарушението е извършено на 13.11.2017г.
Актът е бил съставен и връчен в присъствие на
упълномощено от дружеството лице, което е подписало акта, без да изложи
възражения.
Впоследствие дружеството не се е възползвало от
законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирало писмени
възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, с издадено Наказателно
постановление №В-0047685/30.11.2018 год. на Директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което
на “Микро Кредит” АД, с ЕИК202073629, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н Младост, ул. „Цариградско шосе“ №137, ет. 3, представлявано от Г.А.А.
ЕГН ********** и В.М.В. с ЕГН **********, е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.45, ал.1 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, за нарушение на чл.11, ал.4 от ЗПК.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в
наказателното постановление административно нарушение, по следните правни
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.4 от ЗПК (Предишна ал. 3 – ДВ,
бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), при договори за кредит, съгласно
които плащанията, направени от потребителя, не водят незабавно до съответстващо
погасяване на общия размер на кредита, а се използват за възстановяване на
средствата (капитала) при условия и в срокове, предвидени в договора или в
допълнителен договор, се посочва ясно, че този вид договори не предвиждат
гаранция за погасяване на общия размер на кредита, усвоен по договора за
кредит, с изключение на случаите, когато е предоставена такава.
От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че дружеството-жалбоподател има качеството „кредитор“ по смисъла на
чл.9, ал.4 от ЗПК, доколкото се явява юридическо лице, което предоставя или
обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална
или търговска дейност.
Безспорно е и не се спори, че на 13.11.2017г. “Микро
Кредит” АД, с ЕИК202073629 е сключил договор за заем Credi Home № 1181-10174315 от 13.11.2017г. с подателя на потребителска жалба с вх. №
В-03-1765 от 15.08.2018г., Ю.Р.Х. ЕГН **********.
От приложените по делото материали /включително от
приложената в цялост преписка от АНО и представеното от представителя на
жалбоподателя доказателство – договор за допълнителни услуги/ се установи, че
по заявление от потребителят Х.към заема
Credi Home №
1181-10174315, страните са сключили и договор за допълнителни услуги. Тези
допълнителни услуги не могат да бъдат предоставени независимо от договора за
заем, което бе заявено също и от представителя на дружеството жалбоподател в съдебно
заседание.
От договора за допълнителни услуги се установи, че по
искане за допълнителни услуги, направено чрез подписаното Искане за допълнителни
услуги към заем Credi Home № 1181-10174315, на потребителя е предоставен пакет от допълнителни услуги и финансиране и
разсрочване на сключена с посредничество на „Микро Кредит” застраховка,
както следва :
– пакет „Преференциално обслужване“, със срок от 48
седмици, вноска 5,10лв., ден на плащане: петък;
-застраховка защита пакет „Премиум Живот“, със срок 48
седмици, вноска 14,03лв, ден на плащане:петък.
В застрахователната полица „Защита“ №
МС320141181-10174315, с посочен застраховател ЗК „Уника Живот “ АД и
застрахователен посредник и ползващо се лице -„Микро Кредит” АД, е отразена застрахователна сума 850лв., а
застрахователната премия е 673,44лв.
В договора за допълнителни услуги са посочени дните, в
които следва потребителят да извършва плащане по пакета от допълнителни услуги
и финансиране и разсрочване на сключена с посредничество на „Микро Кредит”
застраховка- седмична вноска 5,10лв., в
петък и седмична вноска 14,03лв., ден на плащане-петък. Видно от приложената
справка по делото – график на плащания към договори за заем и услуги / стр.
98-99/ от делото е видно, че вноските от страна на потребителя в размер на
21,32лв. по договор за заем Credi Home № 1181-10174315 от 13.11.2017г., са
погасявали всъщност сумите, дължими по допълнителния договор за услуги и
застраховка /5,10 лв. услуги и 14,03лв. за финансиране и разсрочване на.
застраховка/.
В
хода на проверката е установено по безспорен начин, че в процесния договор за
заем, сключен между дружеството - жалбоподател и потребителя Ю.Р.Х. не е
посочено ясно,
че този договор не предвижда гаранция за погасяване на общия размер на кредита,
усвоен по договора за кредит. А съгласно чл. 11, ал. 4 от ЗПК, при договори за
кредит, съгласно които плащанията, направени от потребителя, не водят незабавно
до съответстващо погасяване на общия размер на кредита, а се използват за
възстановяване на средствата (капитала) при условия и в срокове, предвидени в
договора или в допълнителен договор, се посочва ясно, че този вид договори не
предвиждат гаранция за погасяване на общия размер на кредита, усвоен по
договора за кредит, с изключение на случаите, когато е предоставена такава.
По възраженията.
Съдът намира за неоснователно възражението, че НП е
издадено в нарушение на чл. 52, ал.1 от ЗАНН. Нормата на чл. 52, ал.1 от ЗАНН
предвижда, че наказващият орган е длъжен да се произнесе по административно
- наказателната преписка в месечен срок от получаването й. В случаите по чл. 44,
ал.4, наказващият орган се произнася в деня на получаване на административно - наказателната
преписка.
Срокът, посочен в чл. 52, ал.1 от ЗАНН, е инструктивен,
а не императивен и неспазването му няма за последица незаконосъобразност на
наказателното постановление. Пропускането на този срок не отменя задължението
на наказващия орган да се произнесе по образуваната административно - наказателна
преписка, а след като е издадено наказателно постановление, от значение за
неговата законосъобразност е спазването на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Не се споделя и възражението за нарушение на чл.
52, ал.4 от ЗАНН, доколкото в самото НП е отразено, че АНО е съставил НП, след
като „разгледах административно - наказателната
преписка, образувана по Акт за установяване на административно нарушение № 2018
№ К -0047685, съставен на 15.10.2018г. от Вл. Кр. Г., на длъжност главен
инспектор при РД –Варна на КЗП“ Очевидно е, че АНО е преценил дали АУАН е
законосъобразен и обоснован и в резултат е издал процесното НП, т.е. със самото
издаване на наказателно постановление, мълчаливо е отговорено на този въпрос.
Възражението за допуснато нарушение относно посоченото
в НП, че наказанието се налага за нарушение на чл.11, ал.4
от ЗПК /обн. ДВ, бр.18/ 05.03.2010г., в сила от 12.05.2010г./, съдът намира за неоснователно,
доколкото приема, че АНО е отразил дата на обнародване целия нормативен акт на
ЗПК, а не конкретната редакция на нормата на чл. 11 към 2010г.от ЗПК. Доколкото в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
няма отразяване на конкретна редакция на нарушената норма по чл. 11, ал.4 от
ЗПК, това налага извод, че се касае за действащата такава към датата на
проверката. Освен това, описанието на нарушението с думи съответства напълно на
действащата редакция на чл.11, ал.4 от ЗПК. В горния смисъл съдът намира, че
липсват основания за придаването на това обстоятелство на друго и различно
значение.
Не се споделя и възражението за допуснато нарушение на
нормата на чл. 42, т.10 от ЗАНН. Тази норма предвижда, че АУАН трябва да съдържа
опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива и кому са
поверени за пазене. Видно е от приложения АУАН, че той съдържа такъв опис на
писмените материали. Липсата на втори подпис на съставителя, положен след описа
на писмените документи, не води до незаконосъобразност на АУАН, респ. на НП. Не
без значение е фактът, че описаните документи са именно предоставените документи от дружеството-жалбоподател,
както и констативния протокол от 22.08.2018г., който е подписан както от проверяващите,
така и от представител на ЮЛ. Съдът счита, че не е процесуално нарушение
включването на описа на писмените материали след подписите на актосъставителя и
представителя на нарушителя в съставения акт, тъй като това обстоятелство не е
накърнило правото на защита на санкционираното лице. Няма нарушение на чл. 43, ал.5
от ЗАНН, регламентираща, че при подписване на акта на нарушителя, се връчва
препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото
подписване, доколкото не се спори, че е връчен такъв и е положен подпис на
упълномощено лице за връчения екземпляр от АУАН. По делото няма данни за
депозирано възражение в срок по акта, а фактът, че НП е обжалвано в срок от дружеството
- жалбоподател води до извод за липса на нарушение на право на защита и за
реализирана такава с пълна сила .
Съдът не споделя становището, изразено в жалбата,
за допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т .6 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
е посочена нарушената разпоредба на чл. 11, ал.4 от ЗПК, който факт е бил ясно
и категорично възприет от нарушителя.
Съдът намира също за неоснователно твърдението,
че не е посочено от АНО, че
нарушението по чл. 11, ал.4 от ЗПК, е осъществено с оглед констатирано наличие
на две кумулативни предпоставки: 1) плащанията на договора,
направени от потребителя да не водят незабавно до съответстващо погасяване на
общия размер на кредита и 2) и плащанията по
договора, направени от потребителя да се използват за възстановяване на
средствата /капитала/.Безспорно е, че в договора за заем, представен и сключен
с потребителя, АНО е констатирал липса на отразяване на изискуемата информация
по чл. 11, ал.4 от ЗПК, а именно: „При
договори за кредит, съгласно които плащанията, направени от потребителя, не
водят незабавно до съответстващо погасяване на общия размер на кредита, а се
използват за възстановяване на средствата (капитала) при условия и в срокове,
предвидени в договора или в допълнителен договор, се посочва ясно, че този вид
договори не предвиждат гаранция за погасяване на общия размер на кредита,
усвоен по договора за кредит, с изключение на случаите, когато е предоставена
такава“.
АНО е констатирал също, че извършените плащания по
заема от потребителя в срока и размера, посочен в договора, не са довели до
незабавно и съответстващо погасяване на общия размер на кредита, като именно
този факт е и причина за потребителската жалба, инициирала процесната проверка
на АНО. Освен това, в хода на проверката и от приложените по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че от плащанията по вноските от
потребителя е отделяна сума, която е използвана за погасяване по договора за допълнителни услуги, включващ
пакет от допълнителни услуги и
финансиране и разсрочване на сключена с посредничество на „Микро Кредит”
застраховка, т.е. за възстановяване
на средствата /капитала на дружеството във връзка с договора за допълнителни
услуги, явяващ се друг договор.
Самият представител на дружеството - жалбоподател потвърди, че „Микро Кредит“,
като посредник на услугата и с цел да подпомогне клиентите си да закупят тази
услуга, заплаща премията на „Уника“ веднага, след което си я разсрочва
от клиента. Т.е. плащанията по договора, направени от потребителя, се използват
за възстановяване на средствата/капитала на дружеството, поради което формално
са налице сочените от представителя на дружеството - жалбоподател предпоставки
за отразяване на текста от нормата на чл. 11, ал.4 в договора за заем на
клиента. Поради изложеното, съдът приема, че по категоричен начин е установен
фактът на извършено нарушение на чл. 11, ал.4 от ЗПК.
Съдът намира, че административно-наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната
норма на чл.45, ал.1 от ЗПК, предвиждаща административно наказание „имуществена
санкция“ в размер от 3000лв. до 8000 лв. за еднолични търговци и юридически
лица, допуснали нарушение на изрично посочени законови текстове, между които и
на разпоредбата на чл.11 от ЗПК. При индивидуализацията на наказанието,
административно-наказващият орган се е съобразил с обстоятелствата, предвидени
в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и отчитайки тежестта на нарушението, е наложил
на дружеството имуществена санкция в размер на минимума, предвиден в
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗПК, а именно „имуществена санкция“ в размер на
3000 лева.
В настоящия случай не са налице условията за
приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка, съдът съобрази
обстоятелството, че Законът за потребителския кредит охранява особен вид
обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и
недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на просто
извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни
вредни последици от деянието.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че
предвид характера на охраняваните обществени отношения и заложената от
законодателя безусловна защита при упражняване правото на информация на
потребителите, в настоящия случай институтът на "маловажния случай" е
неприложим. Наказващият орган е действал законосъобразно, преценявайки, че не
са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че
случаят не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба.
Липсват
условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на
административно задължение не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид и липсват някакви особени извинителни обстоятелства във
връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност на случая.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.
първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №В-0047685/30.11.2018 год., на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП, с което на “Микро Кредит” АД, с ЕИК202073629, със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н Младост, ул. „Цариградско шосе“ №137, ет. 3,
представлявано от Г.А.А. ЕГН ********** и В.М.В. с ЕГН **********, е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.45,
ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, за нарушение на чл.11, ал.4 от
ЗПК, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд, в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: