Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 29/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д.О.Г. *** срещу Наказателно постановление № 86/13.12.2018г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води -гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.133, ал.4, т.1, предл.2 от Закона за управление на отпадъците. Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно и неправилно, както и че размерът на наложената глоба е прекомерен. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Жалбоподателят бил собственик на недвижим имот с идентификатор 83510.57.9 по кадастралната карта на гр.Шумен, местност „Теке дере”, с трайно предназначение на територията „Земеделска“. Имотът бил със значителна денивелация, поради което с цел заравняване на същия жалбоподателят започнал да натрупва в равнинната му част маси, състоящи се от камъни и пръст, примесени с бетон, асфалт, бетонови плочки и бордюри, които след това били пробутвани по склона на имота. На 08.08.2018г. експерти на РИОСВ-гр.Шумен извършили проверка в посочения имот, за да осъществят контрол по изпълнението на предписание, дадено на жалбоподателя с Констативен протокол №СР-64/25.07.2016г., във връзка с предходно констатиране на наличието на строителни отпадъци в обекта. При проверката било установено, че на входа на имота има бариера, както и табела, на която било изписано, че насипването на пръст е само срещу предварително заплащане. Установено било също, че наличните в имота натрупвания са в значително по-голямо количество от констатираните при предходната проверка. Констатациите били подробно описани в съставения на същата дата Констативен протокол, с който на жалбоподателя били дадени предписания да преустанови приемането и неконтролируемото управление на строителни и други отпадъци в имота, както и да предаде наличните такива на фирма, притежаваща документ по чл.35 от ЗУО за дейност със съответния код отпадък. Във връзка с тези констатации на 21.08.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че в качеството си на притежател на строителни отпадъци, събирани и съхранявани в посочения поземлен имот, неконтролирано ги е управлявал, като не ги е предоставил за събиране, транспортиране и третиране на лица, които извършват тези дейности в съответствие със Закона за управление на отпадъците и Наредбата по чл.43, ал.4 от ЗУО. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 13.12.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Д.Г. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение на чл.29, ал.2, предл. последно от Закона за управление на отпадъците, във вр. с т.39 и т.46 от §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелите П.Д.П., З.П.В. и Д.Д.Й., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Свидетелите също така не са в някакви специални отношения с жалбоподателя и не извличат полза от твърденията си, при което следва да бъдат счетени за незаинтересувани и непредубедени. По делото като веществено доказателство са приложени и фотоснимки, отразяващи извършеното нарушение. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.29, ал.2 от ЗУО установява забрана за изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците. Понятието "Управление на отпадъците" е дефинирано в §1, т. 46 от ДР на ЗУО, а именно- това са събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително осъществяваният контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер. От своя страна разпоредбата на §1, т. 41 от ДР на ЗУО посочва, че понятието "събиране" представлява натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци, а именно-такова, в което се извършват дейности по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане (§1, т.44 от ДР на с.з.). Дефиницията на понятието „съхраняване“ на отпадъци е дефинирана в §1, т.42 от ДР на ЗУО като дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, а третирането включва дейностите по оползотворяване или обезвреждане на отпадъците (§1, т.44 от ДР на с.з.). В настоящия случай от показанията на свидетелите П. и В. се установява, че в процесния имоти са се намирали (т.е. били са „натрупани”) големи количества бетон, асфалт, бетонови плочки и бордюри, камъни и пръст. В значителна степен спорът между страните по приложението на закона се свежда до преценката представляват ли посочените обекти „отпадък“ по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО и правомерно ли е било използването им за заравняване на терена. Според цитираната норма „отпадък“ е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Намиращите се в имота обекти са включени изрично в Приложение №1 към Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали /приета на основание чл.43, ал.4 от ЗУО/ и следователно се явяват неопасни строителни отпадъци. Разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредбата установява изискване строителните отпадъци да се третират само от лица, които имат право да извършват дейности по третиране на СО съгласно чл. 35 ЗУО, или да се предават за третиране на лица, които имат право да извършват дейности по третиране на СО съгласно чл. 35 ЗУО. От своя страна чл.6 от Наредбата забранява всяка форма на нерегламентирано третиране на СО. При тази нормативна уредба е видно, че Наредбата дефинира всички обекти от вида на процесните /бетон, плочки и т.н., визирани в Приложение №1/, образувани при извършване на СМР и/или при премахване на строежи, като строителни отпадъци, които следва да бъдат предадени за третиране на съответно оправомощени лица. Поради това съдът приема, че намиращите се в имота обекти представляват строителни отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 и т.39 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО, независимо от възможната им вторична употреба, тъй като представляват предмети, образувани от строителство и разрушаване, от които притежателят е бил длъжен да се освободи по силата на чл.5 и чл.6 от Наредбата, като ги предаде на лица, които имат право да извършват дейности по третиране на СО съгласно чл. 35 ЗУО. Предвид установената фактическа обстановка съдът приема, че в притежаваният от жалбоподателя имот действително са били „събирани“ и „съхранявани“ обекти, представляващи строителни отпадъци, с което са осъществени форми на понятието „управление на отпадъци“. Констатираното „управление на отпадъци” на територията на процесните имоти безспорно се явява неконтролирано, тъй като жалбоподателят не е разполагал със съответно разрешение по чл.35 от ЗУО за извършване на дейности по оползотворяване на СО. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е собственик на процесния имот, в който са разположени събраните отпадъци. Нарушителят не е направил възражения относно собствеността върху отпадъците нито при съставянето на акта, нито при изпълнението на дадените му предписания. Поради това съдът намира за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е бил собственик на процесните отпадъци. При така установеното съдът приема, че жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл. 29, ал. 2, предл. последно от ЗУО, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Неоснователни са доводите от страна на жалбоподателя, че е извършвано насипване като дейност по оползотворяване на отпадъци по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗУО, в изпълнение на издадено разрешение за строеж. По силата на Глава трета от Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали дейностите по третиране на СО се извършват от лица, които имат право да извършват тези дейности съгласно чл. 35 ЗУО, при спазване на изискванията на чл.16 и сл. от Наредбата. Така разпоредбата на чл.18 от Наредбата изисква наличието на специално разрешение за извършване на дейност по оползотворяване на СО в обратни насипи; чл.21 поставя специални изисквания, на които следва да отговарят строителните отпадъци, за да могат да се използват за оползотворяване в обратни насипи и т.н. В случая няма никакви данни изискванията на Глава трета от Наредбата да са били спазени и следователно осъществяваната с такива материали дейност по заравняване на терена се явява неправомерна. Поради това не е налице и хипотезата на цитирания от процесуалния представител на жалбоподателя чл.6 от Директива 2008/98г./ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008г., тъй като в същия е посочено, че за изпълнение на специфични технически цели могат да бъдат използвани вещества, само ако са в съответствие със законодателството, а в случая такова съответствие липсва. Няма данни и че употребата на веществото или предмета няма да доведе до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве /по смисъла на б.“г“ от цитираната разпоредба/.

При така установеното съдът приема, че жалбоподателят действително е нарушил виновно разпоредбата на чл.29, ал.2, предл.4 от ЗУО, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи тяхната отмяна. Наказващият орган правилно е издирил нарушената законова разпоредба. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено. Действително, в акта е посочено, че същият е съставен на 21.08.2016г. Доколкото обаче в обстоятелствената част ясно е описано, че проверката е извършена на 08.08.2018г., както и че нарушението е извършено на 08.08.2018г., съдът намира, че се касае за очевидна техническа грешка при изписването на акта, която не е накърнила реално процесуалните права на санкционираното лице, още повече, че допуснатата непрецизност е била преодоляна от наказващия орган в издаденото наказателно постановление по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице /Решение от 01.04.2009г. по КАНД№52/09г. на ШАС/, а в случая е видно, че несъответствието е само формално.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, а напротив-касае се за събиране на голямо количество строителни отпадъци, като има данни, че събирането им е извършвано срещу заплащане /видно от поставената на входа на имота табела/, без за това да има надлежно разрешение. Независимо дали точният размер на натрупванията е определен правилно, от приложените фотоснимки е видно, че количеството на отпадъците действително е значително. От съществено значение е и обстоятелството, че през 2016г. при предходна проверка е било констатирано наличието на отпадъци в имота на жалбоподателя, като му е било дадено предписания да премахне същите, без да му е съставен АУАН. От доказателствата по делото се установява, че отпадъците не само не са премахнати, но и количеството им значително се е увеличило. При това положение е видно, че санкционираното лице проявява трайно незачитане на нормите на ЗУО, поради което и не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Санкцията е наложена правилно, на основание чл.133, ал.4, т.1, предл.второ от ЗУО, предвиждащ специално наказание за физическо лице, което извършва форма на нерегламентирано третиране на отпадъци, какъвто е и настоящият случай. Наказанието е определено в минималния размер, предвиден в закона, като липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 86/13.12.2018г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води -гр.Шумен, с което на Д.О.Г. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.133, ал.4, т.1, предл.2 от ЗУО, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: