Р Е Ш Е Н И Е

151/26.2.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На шести февруари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №46 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №18-0869-002992 от 21.11.2018 год. на ВНД Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на В.Й.В., с ЕГН**********,*** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП. Жалбоподателят моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

За ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В.Й.В. на 25.10.2018 год. управлявал собствения си лек автомобил марка „Опел Астра”, с ДК№ Н5832АК, като се движил в гр.Шумен по ул.”Панайот Волов” в посока пл.Кристал. При спиране за проверка от служители при ОД на МВР – гр.Шумен в района на ул.“Панайот Волов“, до дом №7 било установено, че водачът управлява превозното средство без поставен обезопасителен колан, с какъвто МПС-то е оборудвано, че управляваното МПС не е преминало ГТП, не носи свидетелство регистрация на управляваното от него МПС – част II и управлява посоченото МПС с наказателно постановление №17-0869-000205/13.03.2017 год., влязло в сила на 02.08.2017 год. с изтекъл едномесечен срок и незаплатена глоба по него. На В. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бланкетен номер №533978 от 25.10.2018 год. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна на жалбоподателя са нарушени разпоредбите на чл.137А, ал.1, чл.147, ал.1, чл.100, ал.1, т.2 и чл.157, ал.8 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, без да изложи възражения по него. На същата дата на В. била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0869-001061/25.10.2018 год., по силата на която му е била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „д“ от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба“. Тъй като непосредствено след издаването й жалбоподателят е внесъл дължимата от негова страна глоба в размер на 50 лева, наложена му с наказателно постановление №17-0869-000205/13.03.2017 год. свидетелството му за управление на МПС му е било върнато. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №18-0869-002992 от 21.11.2018 год. на ВНД Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на В.Й.В., с ЕГН**********,*** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Б.С. и на свидетеля Р.Н.Н. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на описаното в пункт първи на наказателното постановление наказание съдът приема, от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП задължава водачите и пътниците в моторните превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на извършената проверката управляваното от жалбоподателя МПС е било в движение, но водача не е имал поставен обезопасителен колан. Това обстоятелство се установява от разпита в съдебно заседание на свидетелите С.Б.С. и Р.Н.Н., които пряко са възприели това обстоятелство, а не се оспорва и от страна на жалбоподателя, който в съдебно заседание сочи възраженията си единствено по отношение на нарушенията, описани в пункт втори и четвърти на наказателното постановление, въпреки, че заявява, че обжалва наказателното постановление изцяло. В същото време от страна на жалбоподателя не се сочат обстоятелства, от категорията на изключенията, посочени в разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП, които да дават възможност на лицето да не използва обезопасителен колан по време на движение.

А с оглед на всичко изложено съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в пункт първи на наказателното постановление, доколкото на 25.10.2018 год. не е използвал обезопасителен колан, движейки се с управляваното от него МПС и от материалите по делото не се доказва наличието на някое от изключенията, посочени в чл.137а, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП предвижда за водача административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен предвиден в закона размер.

По отношение на описаното в пункт втори от наказателното постановление административно нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП регистрираните пътни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. От констатациите в акта за установяване на административно нарушение и от материалите по делото се установява, че управляваното от жалбоподателя МПС към момента на извършване на проверката не е било преминало годишен технически преглед. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя, който в жалбата сочи причината, поради която не е изпълнил посоченото задължение.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Също така правилно е била ангажирана и административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя, доколкото по делото не съществува спор, че именно той е собственик на управляваното от него МПС. В тази връзка правилно е била издирена и приложена и съответната санкционна разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗДвП, предвиждаща наказание за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед, като правилно на жалбоподателя е била наложена санкция в абсолютния предвиден в закона размер от 50 /петдесет/ лева.

Съдът не кредитира възражението, изложено от страна на жалбоподателя в жалбата, а именно, че посоченото МПС не е било представено на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност, поради обстоятелството, че същото е било на ремонт. В тази връзка от представените от страна на В. фактура и касов бон се установява, че същият е заплатил различни по вид резервни части за лек автомобил, част от които за марка „Опел“, но че това е станало на 23.11.2018 год., т.е. близо месец след датата на извършване на проверката, респективно на извършване на нарушението. Следователно от изложеното се налага извода, че жалбоподателят на 25.10.2018 год. е управлявал превозното средство, въпреки, че същото не е било минало проверка за неговата техническа изправност. Обстоятелството, че същото е било отремонтирано месец по-късно не заличава факта на нарушението, доколкото към датата на констатиране на нарушението същото се е движело по улиците на града, независимо от влошеното му техническо състояние.

По отношение на описаното в пункт трети от наказателното постановление административно нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. От доказателствата по делото – разпита на актосъставителя С.Б.С. и на свидетеля Р.Н.Н. се установява по безспорен начин, че по време на проверката В. не е носил в себе си свидетелство за регистрация на управляваното от него моторно превозно средство марка “Опел Астра”. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя, доколкото изложените в жалбата и в съдебно заседание мотиви за отмяна на обжалваното наказателно постановление касаят наказанията, наложени по други пунктове. Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за водач, който не носи свидетелство за регистрация на управляваното от него моторно превозно средство. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на предвидената санкция.

По отношение на описаното в пункт четвърти от наказателното постановление административно нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗДвП Наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. В настоящия случай от материалите по делото се установява, че жалбоподателят е бил наказан с наказателно постановление №17-0869-000205/13.03.2017 год., което е влязло в сила на 02.08.2017 год. Следователно същото е заместило отнетия контролен талон на водача за срок до 02.09.2017 год. От изложеното се налага извода, че към датата на проверката – 25.10.2018 год. едногодишния срок на посоченото наказателно постановление е бил изтекъл и водачът е имал задължението не само да заплати дължимата по него глоба, но и да представи документ за плащането в съответния сектор „Пътна полиция“ и да иска връщане на контролния талон към СУМПС. Въпреки, че по делото от представените от страна на жалбоподателя писмени доказателства се установява, че същият е заплатил наложената с наказателното постановление глоба в размер на 50 лева, доколкото е управлявал с издаденото му наказателно постановление, се налага извода, че не е изпълнил посоченото по-горе задължение и не е получил контролния си талон.

Това обстоятелство се потвърждава от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.Б.С. и Р.Н.Н., които по категоричен начин заявяват, че по време на извършената му проверка водачът е управлявал автомобила с посоченото в акта за установяване на административно нарушение наказателно постановление, което е било с изтекъл едномесечен срок на валидност. За състава на посоченото в разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗДвП нарушение е ирелевантно дали водачът е заплатил наложената му със същото санкция, доколкото за изпълнение на задължението по чл.157, ал.8 от ЗДвП законът изисква не само заплащане на санкцията, но извършване и на други действия, водещи до получаване на контролния талон от водача. По делото не се спори, че това не е било сторено поради което съдът намира, че актосъставителят правилно е квалифицирал деянието, като административно нарушение по чл.157, ал.8 от ЗДвП.

Административно-наказателната разпоредба на чл.185 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за водач, който извърши нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, преценявайки, че се касае именно за деяние, представляващо нарушение на този закон, за което не е предвидена изрична санкционна разпоредба.

За прецизност следва да бъде отбелязано и че нарушенията не могат да бъдат квалифицирани като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът, имайки предвид вида на всяко едно от нарушенията, намира, че същите не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид, доколкото както управлението на МПС без поставен обезопасителен колан, така също и управлението на технически неизправно или с непроверена техническа изправност МПС крие сериозен риск както за самия водач, така също и за останалите участници в движението. В същото време за съставомерността на останалите две нарушения е достатъчен факта, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си като водач на МПС. В същата насока е и изложеното становище от страна на административно – наказващият орган в самото наказателно постановление.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0869-002992 от 21.11.2018 год. на ВНД Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на В.Й.В., с ЕГН**********,*** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: