Р
Е Ш Е Н И Е
70/31.1.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На тридесети януари през две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД
№ 47 по
описа на ШРС за 2019 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
18-0869-002548 от 23.10.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – гр. Шумен, с което на Н.А.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 2 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
като незаконосъобразно и неправилно, като излага доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни
заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
процесуален представител, като поддържат жалбата на изложените в нея
съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на ОД на МВР
– гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от
ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.09.2018 г. поради пътно –
транспортно произшествие с тежкотоварен автомобил било ограничено временно движението
по автомагистрала № А – 2 /автомагистрала „Хемус“/ посока Варна при км 355 за
периода от 8.55 ч. до 12.40 ч., като движението било регулирано от
представители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен. По това време свидетелите И.П.С., М.И.Р., В.Ж.В., Р.Н.Ш., Х.Д.Б. и Й.Ж.Ж. - служители в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Шумен и ГООР при РУ – гр. Шумен били изпратени на посочената автомагистрала,
като бил създаден и обходен маршрут „Етапна връзка Каспичан“
по посока път I – 2 „гр.
Нови пазар – с. Ветрино – гр. Девня“.
Жалбоподателят Н.А.Б. на 08.09.2018 г. около
10.00 часа управлявала лек автомобил марка „Опел Вектра“, с рег. № СС 0396 АС, собственост
на Г.П.И., ЕГН **********, като се движел по автомагистрала № А – 2 /автомагистрала
„Хемус“/ в посока от гр. Варна към гр. София. По това време полицейският служител В.Ж.В.,
който бил изпратен на автомагистрала „Хемус“, се намирал около км. 350, където
да извършва контрол на движещите се автомобили, като мястото на контрол било на
пътен възел „Етапна
връзка Каспичан“. По време на престоя си в този участък, свидетелите В.Ж.В. и Р.Н.Ш. установили, че водачът
на МПС „Опел
Вектра“, с рег. № СС 0396 АС, управляван от жалбоподателят Н.А.Б. е навлязъл и се е
движил в посока изток - запад в платното, предназначено за движение на насрещно
движещите се превозни средства по АМ „Хемус“. Тогава полицейските служители
поискали съдействие от екип на „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Шумен.
Пристигналите на место служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Шумен съставили Акт за установяване на
административно нарушение № 2548 от 08.09.2018 г., с бланков номер 533340,
серия Д, в който актосъставителят е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 58,
т. 4 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителят без възражения. Впоследствие не се
е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №
18-0869-002548 от 23.10.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – гр. Шумен, с което на Н.А.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 2 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя И.П.С., на свидетеля В.Ж.В. - свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на акта и на свидетеля М.И.Р., Р.Н.Ш.,
Х.Д.Б. и Й.Ж.Ж. – свидетели при установяване на нарушението, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите И.С., В.В., М.Р., Р.Ш., Х.Б. и Й.Ж. следва
да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са
се намирали в никакви особени отношения с нарушителят, които дори не са го
познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат
за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания
да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
По делото като свидетел е разпитано и
лицето П.В.В., но съдът счита, че показанията му не следва да бъдат
кредитирани, доколкото същите са противоречиви и не се подкрепят от останалия,
събран по делото доказателствен материал. В тази връзка свидетелят П.В. заявява,
че полицейски служители са разпоредили на водачите да извършат нарушението по
ЗДвП. Тази версия на посоченият свидетел изглежда крайно неправдоподобна, не
съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно е израз на
изградена защитна теза от страна на жалбоподателят, доколкото същата е
противоречива и не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен
материал - показанията на свидетелите И.С., В.В., М.Р., Р.Ш., Х.Б. и Й.Ж.,
които в съдебно заседание заявяват, че няма такова разпореждане от тяхна страна.
Освен това, показанията му са резултат
от неговата субективни преценки, за това какво може да означава един жест на
униформен служител. Още повече, свидетелят П.В. е лице, което е част от въпросната колона, която се е отклонила
неправомерно в насрещното движение и е санкциониран за същия вид деяние и е
заинтересован по някакъв начин от изхода на този вид дела. Също така неговите
констатации бяха до голяма степен несигурни, обосноваващи се не на преки
впечатления и възприятия, поради което същият не успя да потвърди с
категоричност, че такъв сигнал е възприет, както и не можа да посочи конкретни
данни за полицейският служител, който е дал такъв сигнал.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При извършената служебна проверка съдът
установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение
и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Наказателното постановление № 18-0869-002548/23.10.2018 г. е издадено от компетентен орган - от ВПД
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Шумен, съгласно заповед Рег. №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В акта за
установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното
постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени
всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими към него обстоятелства. По този начин, е била осигурена възможност на
нарушителят да разбере за извършването на какво конкретни нарушение е
ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в
развилото се съдебно производство.
Производството е от административно -
наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние,
което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН,
същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно -
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в платното за насрещно движение.
От материалите по делото се установява
по безспорен начин, че жалбоподателят с управлявания от него лек автомобил
марка „Опел Вектра“, с рег. № СС 0396 АС се е движел по автомагистрала № А – 2
/автомагистрала „Хемус“/ в посока от гр. Варна към гр. София и то в платното, предназначено за
движение на насрещно движещите се превозни средства по АМ „Хемус“. В подкрепа
на този извод са показанията на
свидетелите И.С., М.Р. и В.В.. Видно от констатациите в Акта за
установяване на административно нарушение жалбоподателят се е движел в
платното, предназначено за движение на насрещно движещите се превозни средства
по АМ „Хемус“. Посоченият акт за установяване на административно нарушение е
съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. А противното в
настоящото производство не бе доказано. От показанията на двамата свидетели – И.С.
и В.В. се установява също, че жалбоподателят е бил запознат непосредствено след
това със съставеният акт за установяване на административно нарушение № 2548 от
08.09.2018 г., в който са посочени обстоятелствата и нарушението, без да
направи възражения, което обстоятелство се потвърждава и от отразеното в акта
за установяване на административно нарушение.
Още повече, не се спори, че въпросният
акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено оспорваното пред настоящия съдебен състав наказателно постановление, е
съставен от компетентен за това административен орган, в кръга на неговите
правомощия, в изискваната от закона форма за валидност, при спазване на
законоустановените изисквания относно процесуални правила, както и че той
съдържа всички изискуеми реквизити, за да породи целените правни последици.
Следователно актът за установяване на административно нарушение е редовно
съставен и се ползва с формална доказателствена сила до установяване на
противното. В тежест на жалбоподателя Б. е да установи, че отразеното в акта за
установяване на административно нарушение от фактическа страна не съответства
на действително случилото се. Настоящият съдебен състав намира, че нито при
връчване на акта за установяване на административно нарушение, непосредствено
сред неговото съставяне, нито в 3-дневния срок след това, жалбоподателят Б.
прави възражения и ангажира каквито и да било доказателства, въз основа на
които да може да се приеме, че описаната в акта за установяване на
административно нарушение фактическа обстановка не съответства на действително
случилото се. Следва да се отбележи и обстоятелството, че самият нарушител
собственоръчно е вписал в акта за установяване на административно нарушение, че
няма възражения срещу отразените в
него от контролните органи фактически констатации. Въпреки, че в съдебно
заседание бяха наведени доводи, с които
нарушителят оспорва констатациите в акта, като твърди, че на посочената
дата е управлявал посочения автомобил в платното, предназначено за движение на
насрещно движещите се превозни средства по АМ „Хемус“ по разпореждане на полицейски
служители, поради изложените по-горе съображения съдът не кредитира посочените
твърдения и счита, че същите не оборват така описаната фактическа обстановка.
От разпита на свидетелите И.С., М.Р. и В.В. се доказва по безспорен начин, че
нарушителят е автор на описаното нарушение.
Ето
защо настоящият
съдебен състав счита, че установената в акта за установяване на административно
нарушение фактическа обстановка и възпроизведена в наказателното постановление
е доказана.
За посоченото нарушение разпоредбата на чл.
178ж, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП предвижда за водача административно наказание
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 /три/
месеца и „глоба“ 1000 лв.
Процесното нарушение правилно е било
съотнесено и към съответната санкционна норма, а именно: разпоредбата на чл. 178ж, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП предвиждаща
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 /три/
месеца и „глоба“ 1000 лв. за извършено от Б. нарушение. Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е
законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба.
Не са налице
условия за приложението на чл. 28
от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не
се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и
някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които
да обусловят извода за маловажност на случая. Съдът счита, че следва да отбележи факта,
че мястото, на което е извършено описаното нарушение се отличава с висока
концентрация на ПТП. На първо място, поради това, че участъкът представлява
пътен възел с отклонение за други населени места. На второ място, във въпросния
участък скоростта на движение е висока, въпреки наложените ограничения, което
се явява предпоставка за възникване на ПТП. На следващо място, в резултат на
намесата на контролните органи, които са преустановили със спиране и вземане на
отношение към виновните водачи, в участъка не са регистрирани други случаи на ПТП
с настъпили вредни последици.
Предвид горното съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като такова.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0869-002548 от 23.10.2018 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Н.А.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: