Р Е Ш Е Н И Е

187/12.3.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №154 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1729-000611/28.12.2018г. на Началник РУ към ОДМВР - гр. Шумен с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на А.М.Х. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.161 т.3 от ЗДвП. В жалбата до съда, жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, като излага съображенията си за това. Счита, че е налице неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, но изпраща процесуален представител, който пледира за отмяна на НП.

За АНО, редовно призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, се явява процесуален представител, който оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 02.11.2018г., около 11.45 часа в с. Близнаци по улица «Херсон» към улица «Добруджа», жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил «Ситрон С3» с рег. № Н 80 54 ВН. По време на управлението му жалбоподателят бил спрян за извършване на проверка от служители на РУ гр. Шумен, които били на специализирана акция на територията на община Венец. В хода на проверката било констатирано, че Х. управлява със свидетелство за управление на МПС № R085822„стар образец“ Република Турция. Така представеното свидетелство не е било съпроводено с легализиран превод. Жалбоподателя представил и нотариално заверен превод на това свидетелство. За констатираното нарушение на нарушителя бил съставен АУАН серия Д бл.№ 0267998/02.11.2018г. като актосъставителят е приел, че с действията си жалбоподателят е нарушил чл.161 т.3 от ЗДвП. При предявяване на акта на жалбоподателя, възражения не били записани. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, такива не са постъпили. Въз основа на съставения акт, и съобразявайки материалите в административно – наказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на А.М.Х. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.161 т.3 от ЗДвП. НП и е връчено лично на 04.01.2019г.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от писмените доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел – Б.Г.М. – актосъставител и свидетел при установяване на нарушението. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел. Същият пресъздава това което е възприел непосредствено, като показанията му са логични и безпротиворечиви, кореспондират изцяло с приложените към делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят Х. е извършил визираното в акта и в НП нарушение, а именно управлявал е МПС със свидетелство, невалидно за Република България, тъй като не е придружено от легализиран превод на български език. Чл.161, т.3 от ЗДвП изисква чуждестранното СУМПС да бъде придружено с легализиран превод на български език. Режимите за легализация са консулска (дипломатическа) легализация и легализация под формата на апостил, който по силата на чл.3 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана от Р.България и Р.Турция, удостоверява истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата или марката поставени върху документа. От събраните в хода на производството доказателства се установява, че жалбоподателя е представил издаденото от Р.Турция свидетелство за управление на МПС пред проверяващите органи, без да е придружено с изискващия се легализиран превод. Действително същият е представил превод на посочения документ от турски език, но този превод категорично не може да се квалифицира като легализиран такъв по смисъла на чл.161, т.3 от ЗДвП, тъй като не представлява дипломатическа легализация, нито легализация посредством апостил. В подкрепа на този извод е и Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи от чужд език на български език, според който, за да е валиден преводът от чужд език на документ, същият следва да е извършен след легализацията на документа по реда на глава втора от този правилник (т.е. от Министерство на външните работи - чл.3 от правилника) и трябва да е осъществен от лице, включено в списъка на физическите лица, които извършват преводи на документи и други книжа от български на чужд език и от чужд на български език на територията на Република България, поддържан от Министерство на външните работи (чл.18, ал.1 и ал.2), едва след което подписът на преводача, положен в извършения от него превод, може да бъде нотариално удостоверен в Република България (чл.21а, ал.1). А в случая легализация на свидетелството на жалбоподателя не е извършена. В тази връзка следва да се отбележи, че ЗДвП изисква легализиран превод, а не обикновен превод на СУМПС, тъй като легализираният превод освен превод на съдържанието на документа, установява и автентичността и верността на същия. Съобразявайки се с изложеното, съдът счита, че в конкретната хипотеза, жалбоподателя е действал в дисонанс с чл.161 т.3 от ЗДП, поради което и напълно адекватно е бил ангажиран с административно-наказателна отговорност.

След констатиране на нарушението по делого е представено СУМПС нов образец, но това е извън спора по делото и не следва да се коментира.

В хода на административно-наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна.

При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е определил размера на наказанието в максималния предвиден такъв в чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН .

Съдът намира, че не е налице маловажен случай на извършено нарушение по чл. 28 от ЗАНН, предвид обществените отношения които засяга, неговата тежест и с оглед личността на нарушителя.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно наказателното производство е безспорно установено и доказано, както извършеното нарушение, така и неговия субект, поради което атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановленние постановление № 18-1729-000611/28.12.2018г. на Началник РУ към ОДМВР - гр. Шумен с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на А.М.Х. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.161 т.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: