177/7.3.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският районен съд,
осми състав,
на пети март, през две
хиляди деветнадесета година,
в публично заседание, в
следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
като разгледа докладваното
от районния съдия
ВНАД №164 по описа на ШРС за 2019г.,
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №385326-F433620/03.12.2018г. на Зам. директора на НАП гр.Варна, с което на “Х.ПРИНТ
” ЕООД, с ЕИК 203181273, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от П.В.П., ЕГН **********, на основание чл. 74, ал. 1
от Закона за счетоводството /ЗСч/, е наложена „имуществена санкция“ в размер на
200 лева /двеста лева/, за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/.
Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение,
с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно. В
съдебно заседание представляващият дружеството – жалбоподател не се явява,
депозира молба, с която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Процесуалният представител на ТД на НАП – Варна, офис
Шумен -административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва
жалбата и моли съда да отхвърли същата
като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл.320 и
сл. от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството - жалбоподател “Х.ПРИНТ ” ЕООД, с ЕИК 203181273, със
седалище и адрес на управление: ******, се представлява от управителя П.В.П.,
ЕГН **********.
На 23.08.2018г. в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, при
извършена проверка по повод писмо № 20 – 00 – 149/17.09.2018 г. на ЦУ на НАП и
получена справка в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, А.И.А.
–инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, извършил проверка в ПП
на НАП и констатирал, че дружеството - жалбоподател „Х.ПРИНТ ” ЕООД, с ЕИК
203181273, не е изпълнило задължението си да публикува в Агенцията по
вписванията Годишния финансов отчет за дейността си за 2017г., в срок до 02.07.2018г.(тъй
като 30.06.2018г. е неприсъствен ден).
На 28.02.2018г. била подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за
2017г., вх. № 2700И0103464/28.02.2018г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис
Шумен, за „Х.ПРИНТ ” ЕООД, с ЕИК 203181273, съгласно която, за 2017г. нетните
приходи от продажби възлизат на 2670,10лв.
Била изпратена покана /стр. 7 от делото/ изх. № 3089
от 24.08.2018г., както и покана №3556 от 10.09.2018г. /стр. 10 от делото/, като
по делото не са представени доказателства за получаването й. В същата бил
посочено, че представител на дружеството следва да се яви в ТД на НАП, офис
Шумен, в 7 - дневен срок от получаването на поканата, за съставяне и връчване
на АУАН за неподадено и/или неподадено в срок заявление за вписване и представяне
за обявяване в търговския регистър на годишен финансов отчет за 2017г., съгласно
чл. 38, ал.,1 т.1 от ЗСч.
На 11.10.2018г., след датата на извършената проверка
от НАП, е подадено заявление за вписване и представяне за обявяване,
изискващият се по ЗСч годишен финансов отчет, по реда на чл. 38, ал.1, т.1 от
ЗСч за 2017г., в Агенцията по вписванията – търговски регистър.
Във връзка с направените констатации на дружеството
бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F433620 от 29.10.2018 г., за
нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗСч, съставен на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН,
в отсъствие на представител. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 03.07.2018
г., извършено е за първи път и е нарушен чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно
постановление № 385326-F433620/03.12.2018г. на Зам.
директора на НАП гр.Варна, с което, на “Х.ПРИНТ ” ЕООД, с ЕИК 203181273, със
седалище и адрес на управление: ******, представлявано от П.В.П.,
ЕГН **********, на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 лева /двеста/ лева, за нарушение
по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя, както и от присъединените на основание разпоредбата
на чл.283 от НПК, писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.в срок до
30 юни на следващата година, търговците следва, чрез заявяване и представяне за
обявяване в Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов отчет. Установено
е, а и не се оспорва от страните, че „Х.ПРИНТ ” ЕООД е търговец по смисъла на
Търговския закон.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, предприятията публикуват
годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по
глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от
съответния орган.
ГФО за 2017 г. на „Х.ПРИНТ ” ЕООД, с ЕИК 203181273, е следвало
да бъде публикуван до 02.07.2018г. (тъй като 30.06.2018г. е неработен ден), а видно от
материалите по делото, заявление
за вписване и представяне за обявяване на изискващият се по ЗСч годишен
финансов отчет, е било подадено на 11.10.2018г.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - от Зам. Директора на ТД на НАП
- Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-17/17.05.2018г.
В хода
на административно - наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. В тази връзка съдът съобрази показанията на разпитания
по делото свидетел. В своите показания в съдебно заседание, проведено на 05.03.2019г.,
актосъставителят сочи, че представител на дружеството не се явил в посочения в
поканите срок, поради което, на 29.10.2018г. е съставен АУАН, в отсъствие на
представляващ.
Съдът намира, че не е налице
нарушение в процедурата по съставяне и връчване на АУАН. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената
материално - правна норма, като депозираните срещу акта възражения са били
разгледани и доколкото в тях не е била оспорена фактическата обстановка, за
наказващия орган не е било налице задължение за провеждане на разследване по
смисъла на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Поради
това, съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя. В случая инкриминираната деятелност се установява
несъмнено както от събраните писмени доказателства, така и от показанията на
свидетеля.
Съдът намира за безспорно установено, че дружеството - жалбоподател
е извършило нарушение
на чл. 38, ал.1,
т 1 от ЗСч., вр. с чл. 74,
ал.1 от ЗСч. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.
74, ал. 1 от ЗСч предвижда „глоба“ в размер от
200 лв. до 3000 лв. за лице, което е
задължено и не
публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, ал.1 ЗСч, а за
предприятието – „имуществена
санкция“ в размер от
0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който
се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
Административно - наказващият орган е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба.
Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен
състав приема, че АНО неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя.
След съвкупен анализ на материалите по делото, настоящата инстанция счита, че
описаната в акта и в НП деятелност следва да се квалифицира като маловажен
случай на административно нарушение по чл. 74, ал. 1 от ЗСч. На първо място,
деецът и деянието се отличават с ниска степен на обществена опасност, при която
определената в минимален размер санкция не съответства на тежестта на
нарушението. По делото липсват данни, а и не се твърди деецът да е санкциониран
за други сходни нарушения по Закона за счетоводството. Следва да се отчете и
фактът, че се касае за нарушение, от което не са произлезли вреди за фиска и
осъществяването му може да бъде отдадено на пропуск, а не и на целенасочено
неспазване на правилата за публикуване на годишните финансови отчети. Не следва
да се пренебрегва и обстоятелството, че годишният финансов отчет е бил заявен
за вписване и публикуване, макар и със закъснение. Съдът приема, че
санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно
задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона. Процесуално задължение на съда
е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от
страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При
преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално: ТР №
1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.В настоящия
случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен
случай“, следва да
бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна
практика, при
преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и
начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и
подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е.
следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и
дееца. Като не е
приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за
това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е,
че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена
важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да
игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с
оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се
реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В тази насока отчита
обстоятелството, че нарушението е първо за дружеството – жалбоподател и това
,че ГФО за 2017 г., макар и
със закъснение, на 11.10.2018г.
е бил заявен за публикуване в Търговския регистър. Посочените обстоятелства,
макар и отбелязани в атакуваното наказателно постановление, не са отчетени в
достатъчна степен от наказващия орган, който е следвало да прецени, че
обществените отношения – обект на нарушението по ЗСч в случая не са били
засегнати съществено и деянието представлява маловажен случай. Наказващият
орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН– да не
налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на
нарушение, ще му бъде наложено наказание. Доколкото към момента на издаване на
наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона. Ето защо, с оглед на
гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 385326-F433620/03.12.2018 г. на Зам. директора на НАП гр.Варна, с което, на “Х.ПРИНТ ” ЕООД, с ЕИК 203181273, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от П.В.П., ЕГН **********, на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 лева /двеста лева/, за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: