РЕШЕНИЕ

 

203/19.3.2019г., гр.Шумен

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесет и първи февруари 2019 година

В публично заседание в следния състав:

                                                       Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 172/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от К.М.С. *** срещу Наказателно постановление №46-0000358/31.12.2018г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на лицето била наложена глоба в размер на 500 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози. Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно и необосновано. Привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

              В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят бил водач на лек таксиметров автомобил. На 22.12.2018г. същият управлявал лек таксиметров автомобил „Шевролет Круз“ с ДК№ Н 8779 ВН по бул.“Симеон Велики“ в гр.Шумен, с поставена табела „Такси”, без табела „Не работи” и с включен ЕТАФП. Около 13,15 часа на посочената дата, в близост до дом №68, С. бил спрян за проверка от служители на ОО „АА”-гр.Шумен, които установили, че лекият таксиметров автомобил е вписан в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз №11558/04.01.2016г., издадено на „К. Б.“ ООД. Установили също, че в автомобила е наличен попълнен пътен лист №000094 за 22.12.2018г. от надлежно заверена пътна книжка. От водача било поискано за проверка разрешение за извършване на таксиметров превоз, издадено от Община Шумен, но С. не представил такова. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не представя разрешение за извършване на таксиметров превоз, издадено от Община Шумен. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с обяснение, че ще представи документа в законоустановения срок. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят представил Разрешение за извършване на таксиметров превоз №3 от 01.01.2018г., придружено с Възражение/Заявление, съдържащо молба представените документи да бъдат взети предвид при определяне на санскцията. Въз основа на съставения акт на 31.12.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на К.С. била наложена глоба в размер на 500,00 лева за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници.

 Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите И.С.С. и К.Л.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредба №34/99г. задължава водачите на таксиметров автомобил при управление на такъв да носят редица документи, необходими за извършване на таксиметрови превози. Първият от изброените документи, които водачът следва да носи, е разрешението за извършване на таксиметрови превози /чл.31, ал.1, т.1 от Наредбата/. От своя страна чл.31, ал.2 от Наредбата задължава водачите на таксиметрови автомобили, при проверка от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", да представят документите по ал. 1. От показанията на свидетелите, за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява по несъмнен начин, че при извършена проверка от инспектори към ОО „АА“ –Шумен жалбоподателят не е представил визираният в чл.31, ал.1, т.1 от Наредбата документ, а именно валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз. В жалбата се твърди, че при проверката е представено Разрешение №115/01.12.2015г., но от показанията на свидетелите се установява, че валидно разрешение не е било представено. Следва да се отбележи, че действащото разрешение за процесния автомобил е било Разрешение №3/01.01.2018г., за което не се твърди, че е било представено.       

При така установеното и с оглед обстоятелството, че таксиметровият автомобил се е намирал в работно положение, съдът намира, че водачът действително нарушил нормата на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34/99г., тъй като при управление на таксиметров автомобил не е носел изискуемият от посочената разпоредба документ. За извършеното административно нарушение правилно е наложена санкция по реда на чл.93, ал.2 от ЗАвП, предвиждащ специално наказание за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници и не представи в момента на проверката разрешението, което се изисква от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, какъвто е и настоящият случай. Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, за наличие на порок при описанието на нарушението, тъй като в акта е посочено, че нарушението се изразява в непредставяне на съответно разрешение, а не в неизпълнение на задължението за носене на разрешението. Касае се за несъществена непрецизност, която не е накърнила реално процесуалните права на санкционираното лице, още повече, че санкционната разпоредба е определена правилно, а същата освен санкция съдържа и дължимото от водачите на таксиметрови автомобили поведение. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице /Решение от 01.04.2009г. по КАНД№52/09г. на ШАС/, а в случая е видно, че несъответствието е само формално.

Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид. Нарушението е формално, като не е свързано с настъпването на конкретни вредни последици. Поради това за приложението на цитираната норма е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването му, а наличието на такива в случая не е констатирано. Следва да се отбележи също, че нарушението се изразява в неизпълнение на задължението за носене на съответен документ, а не за липса на такъв, поради което обстоятелството, че водачът е притежавал разрешение и го е представил впоследствие не обуславя отпадането на административнонаказателната му отговорност, нито води до извод за маловажност на нарушението.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №46-0000358/31.12.2018г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на К.М.С. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози е наложена глоба в размер на 500,00 лева, като законосъобразно.

             Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: