Р Е Ш Е Н И Е

 

173/6.3.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:  

                                                                                Председател: Диана Георгиева  

При секретаря  В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 173 по описа на ШРС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 46-0000321 от 19.12.2018 г. на Началника на ОО “АА”, гр.Шумен, с което на С.И.С., с ЕГН ********** *** са наложени две административни наказания: 1. “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП за нарушение на чл.18, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.199г. на МТ и 2. „глоба“ в размер на 2 000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П за нарушение на чл.31, ал.1,т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага конкретни съображения в жалбата. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. В деловодството на ШРС са постъпили подробни писмени бележки от упълномощен представител на жалбоподателя.  

            Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. 

            Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е частично основателна,  поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.11.2018г. около 14,30 часа, свидетелите С.Х.С. и И.Д.И. *** спрели за проверка лек таксиметров автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № Н26 93ВТ. Свидетелите се намирали на ул. Станционна в гр. Шумен, между бул. Симеон Велики и бул. Плиска, а таксиметровия автомобил се движел в посока към ЖП гара Шумен. Таксиметровият автомобил бил с поставена табела „ТАКСИ“ на тавана, включен ЕТАФП в режим „свободно“ и без поставена табела „не работи“. При проверка на документите на автомобила и на водача му, свидетелите установили, че водач бил жалбоподателя С.И.С., таксиметровия автомобил бил негова собственост и бил включен в списъка към удостоверение за регистрация на „К.Б. - 13“ ООД с разрешение № 047/27.08.2018г. на кмета на Община Шумен. При проверката двамата свидетели констатирали, че водача на таксиметровия автомобил няма удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и пътна книжка. Свидетелят С. направил справка по телефона в Областен отдел „АА“ гр. Шумен по имена и ЕГН на жалбоподателя и установил, че С.И.С. не притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил 

За констатираните две нарушения на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия А-2018 № 254004 от 23.11.2018 г., в който актосъставителя С.С. посочил, че: 1. Водача не притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, валидно за Община Шумен и 2. Не носи пътна книжка, издадена от превозвача „К.Б. – 13“ ООД, с което са нарушени разпоредбите на: 1.  чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ и 2. чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.  Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и подписан от него, като е изложил, че ще представи нужните документи. Впоследствие не се е възползвал от право си не е депозирал писмени възражения  в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № 46-0000321 от 19.12.2018 г. на Началника на ОО “АА”, гр. Шумен, с което на С.И.С., с ЕГН **********,*** били наложени две административни наказания: 1. “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП за нарушението на чл.18, т.5 от Наредба № 34/1999г. на МТ и 2. “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП за нарушението на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34/1999г. на МТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя С.Х.С. и на свидетеля И.Д.И., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.  

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.

По отношение на визираното в пункт 1 от атакуваното НП, при така установената фактическа обстановка, приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.18, т.5 от  Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, водачът на лек таксиметров автомобил трябва да притежава удостоверение за „Водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за съответната община /приложение №7/.  Безспорно установено по делото е, че именно жалбоподателя С.И.С. на 23.11.2018г. е управлявал лек таксиметров автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № Н26 93ВТ по ул. Станционна в гр. Шумен. Безспорно установено е също, че жалбоподателя С. при извършената му проверка от компетентните длъжностни лица не е представил удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за Община Шумен, каквото е длъжен да притежава, съгласно чл.18, т.5 от Наредба № 34/1999г. на МТ. Това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател. В подкрепа на този извод са събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.С. и И.И. В същото време от разпита на свидетеля С. се установява, че той е извършил и телефонна справка по имена и ЕГН на жалбоподателя в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Шумен, от където са му съобщили, че лицето С.И.С. няма издадено удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“. Съгласно чл.20 от Наредба № 34/1999г. на МТ, изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" води регистър на водачите, получили удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил".

Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя и неговия процесуален представител, че при съставяне на АУАН са нарушени чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН. При извършената служебна проверка, съдът констатира, че при провеждането на административно-наказателното производство са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на издаденото наказателно постановление. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено и да организира съответно защитата си. Правото на защита на санкционираното лице не е накърнено.

Съдът не споделя и твърдението на жалбоподателя и процесуалния му представител, че настоящият случай следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла чл.28 от ЗАНН. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано с осъществяване на таксиметров превоз на пътници, за който нормативната база предвижда строги правила за осъществяване. С деянието се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за извършване на превоз на пътници, който ред, предвид завишените изисквания при осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се ползва с висока степен на защита. Непредставянето и непритежаването на съответните изискуеми от нормативната база документи, води до невъзможност от осъществяване на контрол за спазване на изискванията за осъществяване на посочената дейност от съответните водачи. Посоченият вид дейност и неспазване на изискванията, свързани с нея би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай.

С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно е била ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на водач на лек таксиметров автомобил. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.93, ал.1, т.1 от ЗАв.П, съгласно която се наказва с „глоба” в размер 2 000 лева при първо нарушение водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. По делото не съществува спор, че документът, който жалбоподателят не е представил – удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за Община Шумен, който се изисква по силата на подзаконов нормативен акт, какъвто се явява Наредба № 34  от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници на МТ.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил „глоба” в нейния абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че нарушението  е извършено за първи път, поради което обжалваното наказателно постановление по пункт 1 се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в тази му част.

По отношение на визираното в пункт 2 от атакуваното НП, при така установената фактическа обстановка, приема от правна страна следното: В АУАН и в атакуваното НП е описано следното констатирано нарушение: „Не носи пътна книжка, издадена от превозвача „К.Б. – 13“ ООД.“ Съгласно чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34/1999г. на МТ, при управление на таксиметров автомобил, водачът е длъжен да носи пътна книжка, издадена от превозвача.

Неизпълнението на задължението от водача да носи и да представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му се санкционира по реда на ал.2 на чл.93 от ЗАвт.П.     Следователно, нарушение по  чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, каквото нарушение е описано както в АУАН, така и в обжалваното НП подлежи на наказание по чл.93, ал.2 от ЗАвт.П. Във връзка с това, административно-наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, поради което пункт 2 от процесното НП се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено в тази му част.  

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА пункт 1 от Наказателно постановление № 46-0000321 от 19.12.2018 г. на Началника на ОО “АА”, гр. Шумен, с което на С.И.С., с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП за нарушението на чл.18, т.5 от Наредба № 34/1999г. на МТ, като правилно и законосъобразно.

ОТМЕНЯВА пункт 2 от НП № № 46-0000321 от 19.12.2018 г. на Началника на ОО “АА”, гр. Шумен, с което на С.И.С., с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП за нарушението на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34/1999г. на МТ, като неправилно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: