Р Е Ш Е Н И Е

193/14.3.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 187 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №386321 - 0079722/04.12.2018г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя „Д.-С. Р.“ ЕТ, БУЛСТАТ ******, гр.Разград е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.7 ал.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В жалбата си до съда жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като излага доводите си за това. Оспорва по същество констатираното нарушение. Не е съгласен с направената констатация, че няма регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Не оспорва, че по време на проверката фискалното устройство е липсвало като посочва причините за това. В съдебно заседание редовно призован явява е представляващият С.Р.Р..

Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 04.11.2018г. С.Р.С. и И.П.И. – служители на ЦУ на НАП, сектор МГ - Варна посетили открит пазар в с.Хитрино с цел извършване на проверка на търговците, продаващи стоки на пазара. На същият пазар жалбоподателят „Д.-С. Р.“ ЕТ продавал дрехи, които били изложени на сергия. Контролните органи направили контролна покупка на анцуг - долнище и бикини. Плащането било прието от жалбоподателя, но извършената продажба не била регистрирана и отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от ЕКАФП. Не бил издаден и бон от ръчен кочан. При извършената проверка на ЕТ било констатирано, че на мястото на проверката липсва ЕКАФП. Предвид направените констатации при проверката св. С.Р.С. счел, че е нарушен чл.7 ал.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, поради което на 04.11.2018г. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия АА №0079722. При предявяване на акта не са отразени възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведена фактическата обстановка, описана в акта. На основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя „Д.-С. Р.“ ЕТ, БУЛСТАТ ******, гр.Разград е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.7 ал.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства - св. С.Р.С. - актосъставител и участник в проверката, както и от приложените в преписката и приети от съда писмени доказателства. Съдът намира, че показанията на свидетеля С. следва да се кредитират, тъй като отразяват преките му впечатления. Свидетелят е установил нарушението и е очевидец на същото. Показанията му са източник на пряка доказателствена информация за установеното.Не са противоречиви. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на този свидетел, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Самият жалбоподател не оспорва факта, че към момента на проверката използвания от него ЕКАФП не е бил на обекта като излага причините за това.

При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

С процесното наказателното постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, за нарушение на чл.7 ал.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Жалбоподателят не оспорва факта, че при извършване на проверката фискалното устройство не е било налично. Оспорва вмененото му нарушение като посочва, че притежава регистриран в НАП и въведен в експлоатация ЕКАПФ. В подкрепа на твърденията си представя с жалбата заведени копия на Договор за техническо обслужване и ремонт, Свидетелство за регистрация и 3 бр. служебни бонове.

Наредба Н-18 е издадена във връзка с приложението на чл. 118 ал.4 от ЗДДС и с нея се определят: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин.

Съгласно чл.3 ал.1 Наредбата Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В чл.7 от Наредбата, са предвидени задължения на лицата по чл.3, да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, а в ал.2 и ал.3 са предвидени забраните да се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращо ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба и да се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл.3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.

Видно от посочените норми, в тях законодателят е предвидил няколко самостоятелни и независими едно от друго задължения и забрани на лицата извършващи продажби в търговски обекти и неизпълнението на което и да е от тях е самостоятелно административно нарушение, за което е предвидена възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата. Описаната и приета за установена фактическа обстановка в АУАН и НП, съдържа описание на две отделни нарушения. Едното касаещо реда и начина за регистриране и за въвеждане в експлоатация на ЕКАФП, а другото – реда за отчитане на продажбите. С процесното НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, т.е. касаещо задължението на лицето да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ.

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че правилно актосъставителят и наказващият орган, са квалифицирали поведението на едноличния търговец като нарушение на чл.7 ал.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки /продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност / ИАСУТД/ (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, като редът за това, съобразно с чл.118, ал.4 от ЗДДС се определя от специална Наредба, каквато е именно издадената от МФ Наредба № Н -18/2006 г. Нормата на чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/2006г. на МФ не допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в наредбата, а чл.7 ал.1 от Наредбата задължава лицата по чл.3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява категорично, че жалбоподателят е извършил продажба на датата на проверката. Безспорно се установи, че същия притежава регистрирано в НАП и въведено с експлоатация ФУ, но в деня на проверката и към момента на извършване на продажбата, то не е било налично, поради което е нарушена забраната да се извършва продажба без функциониращо фискално устройство и доколкото не попада в изключенията на Наредбата, настоящият съдебен състав намира, че е осъществен състава на посоченото в наказателното постановление нарушение. Едноличният търговец се явява субект на нарушението, доколкото е лице, което извършва продажби.

Доколкото се касае до нарушение, осъществено от ЕТ, в случая не се издирва въпросът за вината и с факта на осъщественото поведение вече е налице осъществяване състава на нарушението и основание за реализиране на отговорност. В случая е без значение причината, поради която ФУ не е било налично, доколкото жалбоподателя не е следвало изобщо да осъществява дейност по продажба при липса на функциониращо фискално устройство.

Извършеното нарушение следва да бъде санкционирано съгласно разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС. Нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС сочи, че на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 от закона или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат по-леките санкции по ал.1 на чл.185 от ЗДДС. В конкретния случай се касае до нарушение на Наредба, издадена на основание чл.118 от ЗДДС. Нарушението е такова, което на безспорно води до неотразяване на приходи, доколкото липсата на фискално устройство в обекта не дава възможност за регистриране на извършените продажби, поради което са неприложими санкциите, предвидени по чл.185 ал.1 от ЗДДС. В случая на ЕТ е наложена имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер.

От друга страна съдът намира, че в конкретния случай се касае за маловажен случай на административно нарушение. Настоящият състав счита, че при издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние. При определяне на наказанието наказващият орган следва да извърши преценка на обстоятелствата по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН, както и на съразмерността на наложената санкция с тежестта на нарушението и обществената опасност на дееца. В конкретния случай такава преценка не е извършена от административнонаказващия орган, доколкото последният се е задоволил с общото посочване, че при определяне на наказанието били взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства, без да са посочени кои конкретно смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са съобразени, както и каква е тежестта на конкретното нарушение. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 ДР НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма доказателства ЕТ да е санкциониран за други нарушения, свързани с данъчната и фискална дисциплина. Установи се, че лицето има регистрирано и въведено с експлоатация ФУ. От доказателствата не може да се направи извод, че нарушението е извършвано и преди това. Самият наказващ орган е приел, че се касае за първо нарушение. Горното води до извода , че се касае за инцидентен случай. Минималният размер на предвидената санкция за този вид нарушения – имуществена санкция в размер на 3000 лева се явява несъразмерно тежка, съобразно конкретния случай.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №386321 - 0079722/04.12.2018г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя „Д.-С. Р.“ ЕТ, БУЛСТАТ ******, гр.Разград е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.7 ал.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: