Р Е Ш Е Н И Е

 

             172/6.3.2019г.                                                             

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 188 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 386313 – 0079723/04.12.2018год. на Началник отдел „Оперативни дейности“  на   ТД  на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя “Б. – Н.И.” ЕТ, с ЕИК по Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “” ***, ***, *** *** с представляващ  Н.Н.И. ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева.

В жалбата си  жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като несправедливо и незаконосъобразно излагайки доводи за това в жалбата В съдебно заседание редовно призован, се явява представител, който поддържа депозираната жалба. Заявява, че като представител на ЕТ е непосилно да се плати тази сума.

Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага  съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: При извършена проверка на 04.11.2018г., документирана в ПИП, сер. АА № 0307112/04.11.2018 г. на търговски обект – Бърза закуска“, находящ се в с. Хитрино обл.гр. Шумен – общински пазар, стопанисван от “Б. – Н.И.” ЕТ, след многоминутно наблюдение от проверяващите, органът по приходите е констатирал следното: Търговският обект функционирал, като се предлагало за продажба и консумация току що изпечени кебапчета и кюфтета, както и натурални сокове и безалкохолно. От проверяващите било установено, че на обекта не се издават касови бележки, тъй като няма монтирано и работещо фискално устройство. От проведения разговор с представляващия ЕТ било установено, че представляващия ЕТ – Н.И., притежава касов апарат марка „ELTRADE B1KL“, който към момента на проверката не е включен и не работи. В снетите писмени обяснения И. посочва, че касовият апарат от момента на закупуването му – 19.05.2017г.  не го е включвал и използвал. Притежавал свидетелство за фискално устройство с ИН на ФУ ED2799671 и ИН на ФП 44279671. Бил представени и договор за сервизно обслужване № 000012662 изтекъл на 19.05.2018г. и неподновен.

За констатираното нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. св. И.П.И., същия ден – 04.11.2018г. съставила срещу “Б. – Н.И.” ЕТ, АУАН сер. АА № 0079723 в присъствието на представляващият търговеца Н.Н.И.. При предявяване на АУАН И. го е подписал и получил без възражения. Не се е възползвал и  от законното си право  да депозира допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя – “Б. – Н.И.” ЕТ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от събрани гласни такива – показанията на свид. И.И. - извършила проверката и актосъставител.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно-наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, настоящият състав приема за безспорно установено, че с описаната в АУАН и НП деятелност, «Б. – Н.И.» ЕТ е осъществил състава на регламентираното в чл. 185, ал.2 от ЗДДС неизпълнение на задължение към държавата, което ангажира и предвидената в цитираната правна норма административно-наказателна отговорност. Същото е констатирано чрез извършване на надлежна проверка от контролните органи и се установи и доказа по несъмнен и категоричен начин в процеса. Нарушението е резултатно и с видим вредоносен резултат. Задълженията на търговеца, произтичащи от ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, са императивни и всяко неизпълнение,  представлява нарушение на установения правов ред по отношение на фискалната система. Налице са елементите на констатираното нарушение, поради което “Б. – Н.И.” ЕТ следва да понесе предвидената в ЗДДС административно-наказателна отговорност за това нарушение. Събраните по делото доказателства обосновават по безсъмнен начин съставомерността на деянието на плоскостта на визирания в чл.185, ал.2 от ЗДДС административно-наказателен състав, доколкото е безспорно установено, че санкционираното лице е допуснало нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.  В административното и в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление жалбоподателят не оспорва факта, че на посочената в НП дата в стопанисвания от него търговски обект не е извършено цитираното нарушение. Оспорва единствено размера на наложената санкция, която била непосилна за изпълнение.

Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно чл.185 ал.2 от ЗДДС. Определената санкция е под средния размер предвиден от закона.  

Разпоредбата на  чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства задължава лицата по чл.3 от Наредбата да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване дейността на обекта. Жалбоподателя е лице отговарящо по критериите на чл. 3 от Наредбата - извършва продажба на стоки в търговски обект. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, извършващи продажба на стоки в търговски обект. Издаването на фискална касова бележка, чрез монтиран касов апарат за всяка извършена продажба в търговския обект е нормативно установено задължение на субектите стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при съответните предпоставки. Неспазването на тези конкретни задължения от страна на субекта, винаги води до негативни последици за фиска, тъй като е предпоставка да не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклоняване на данъчното облагане. С това свое поведение жалбоподателя накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като препятства възможността за отчитане на търговските си обороти и като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи и отклоняване от данъчното облагане. Именно поради това, настоящата инстанция счита, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство.  Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение не е формално, неговото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него, не само нямат отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни  за смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради което  обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът  

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 386313 – 0079723/04.12.2018год. на Началник отдел „Оперативни дейности“  на   ТД  на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя “Б. – Н.И.” ЕТ, с ЕИК по Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “” ***, ***, *** *** с представляващ  Н.Н.И. ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                                                                           

                                                                                                Районен  съдия: