Р Е Ш Е Н И Е

106/15.2.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 216/2019 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 18-0869-002175 от 08.10.2018 г. на ВПД Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на И.Г.И., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с упълномощени представители, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят И.Г.И. на 21.06.2018 г. управлявал МПС - лек автомобил марка „Мерцедес 230 Е”, с рег. № СТ 1691 СС, собственост на Е.С., ЕГН **********, като се движил по републиканската пътна мрежа, по път I-7, в посока от гр. Силистра към гр. Шумен. В района на км 105+43 бил спрян за проверка от служители при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, при която било установено, че за управляваното от И. ППС няма заплатена винетна такса, тъй като същият е с неперфориран винетен стикер. На нарушителя И.И. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д, № 49044 от 21.06.2018 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него без възражения. Впоследствие нарушителя се е възползвал от законното си право и депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в което излага, че в акта грешно с различна идентификация е изписано управляваното от него МПС, като са посочени други два автомобила, а именно, че е спрян за проверка „водач на лек автомобил марка „Фолксваген Транспортер“, с рег. № СС 1691 СС“, а нарушението е извършено с „лек автомобил марка „Мерцедес”, с рег. № СС 1691 СС“. Въз основа на възражението на 05.07.2018 г. била изискана докладна записка от актосъставителя, в която посочил, че „на 21.06.2018 г. около 19.45 ч. на път I-7, км 105+43 спряхме за проверка лек автомобил марка „Мерцедес 230 Е”, с рег. № СТ 1691 СС, собственост на Е.С., ЕГН ********** с водач И.И., ЕГН **********, като автомобила имаше залепен винетен стикер категория К3, който не беше перфориран. Водача не представи документ, удостоверяващ за кое МПС е заплатена винетната такса и какъв е срока на валидизация. Съставен му бе АУАН, но при съставянето на същия съм допуснал техническа грешка като рег. номера на МПС е въведен „СС 1691 СС“ вместо „СТ 1691 СС““. След извършване на проверка по депозираните възражения била изготвена справка с Рег. № 869р-4934/02.08.2018 г. до Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, въз основа на която и на основание чл. 54 от ЗАНН образуваното административно-наказателно производство по съставения Акт за установяване на административно нарушение серия Д, № 49044 от 21.06.2018 г. било прекратено. Впоследствие И. бил уведомен с писмо № 869000-10977/02.08.2018 г. за резултата от неговото възражение, както и бил призован в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен на 23.07.2018 г. След анулиране на цитирания акт, впоследствие на жалбоподателят бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 2175 от 23.07.2018 г., с бланкетен № 473208, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на И.Г.И. е нарушена разпоредбите на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Акта е бил съставен в присъствие на нарушителя, но последният отказал да го подпише, като отказа бил удостоверен чрез подписа на свидетеля П.И.П.. Впоследствие жалбоподателя И. не се е възползвал от законното си право и не депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 18-0869-002175 от 08.10.2018 г. на ВПД Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на И.Г.И., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И. Х.Д. и на свидетелите С.К.К. и П.С.П. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта и на свидетеля П.И.П., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се изяснява и от приложеното и прието по делото ксерокопие на снимки, изготвени по реда на чл. 189, ал. 7 от ЗДвП. С най-голямо значение са показанията на свидетелите И.Д., С.К., П.П. и П.П., които следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Последната разпоредба въвежда задължение за преминаване на пътните превозни средства по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея по техни участъци, след заплащане на такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, като размерът на винетната такса, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че жалбоподателят, движейки се по път от Републиканската пътна мрежа е бил длъжен да заплати винетна такса, срещу която да получи винетен стикер. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 5, т. 1 от Закона за пътищата, винетката е ценна книга, която удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, като същата се състои от две части: първата е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство и удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи, а втората част е във вид на талон и служи за доказателство за платената винетна такса при издаване на безплатен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 5, т. 2 от Закона за пътищата собственикът или ползвателят на пътното превозно средство има право да ползва републиканските пътища на Република България, като преминава по тях или по техни участъци с пътното превозно средство само когато са изпълнени кумулативно и двете условия: когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория пътно превозно средство и в долния десет ъгъл на предното стъкло на същото е залепен валиден винетен стикер.

Валидизацията на винетките е регламентирана в Наредбата за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура, за изминато разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях. Съгласно чл. 19 от същата валидизацията на месечната, седмичната и дневната винетка представлява маркировка, направена с механично устройство на предвидените за това места, в съответствие с годината, месеца и датата, от които стартира валидността на винетката, в зависимост от категорията на превозното средство и продължителността на валидност, а съобразно чл. 20 от същата Наредба валидизацията на тези винетки се извършва от продавача въз основа на данните за вида на превозното средство и срока, за който ще бъде винетката, предоставени от платеца на негова собствена отговорност.

От материалите по делото и по-специално от разпита в съдебно заседание на свидетелите И.Д., С.К. и П.П. се установява по безспорен начин, че по време на проверката на предното стъкло на управляваното от страна на жалбоподателят ППС, е имало залепен винетен стикер, но същият нямал перфорация, а имал отбелязване с маркер, което обаче не е процедурата, която е нормативно установена за валидизиране на винетен стикер. По време на съставяне на акта това обстоятелство не е било оспорено и от страна И.. Освен това от приложените по делото писмени доказателства, по-конкретно от Писмо с рег. № 2561/12.02.2019 г., депозирано от Г.Т.председател на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, става ясно, че месечен винетен стикер от Категория 3 за 2018 г., с № 0161293 и отрязък към него с ITF № 620016129382 е предоставен на бензиностанция „Петрол 6311, с. Окорш, обл. Силистра, където е продаден на 17.04.2018 г. на автомобил с регистрация № СС 16 91 СС, както и че месечната винетка е с валидност един календарен месец, считано от датата и месеца на валидизация - 17.04.2018 г. Следователно изключено е собственикът на автомобила, който си е закупил процесния винетен стикер да не е наясно, че не може да го ползва два и повече месеци, след като същият е месечен винетен стикер, закупен на 17.04.2018 г. А от приложеното по делото Писмо с рег. № 2422/11.02.2019 г., депозирано от инж. Д.К. – Директор на Областно пътно управление – Шумен, е видно, че на път I – 7 „гр. Силистра – гр. Шумен – гр. Ямбол“ на км. 105 + 434 в посока гр. Шумен има поставени пътни знаци Д25 на изхода на общинските пътища, излизащи на път I – 7.

Следва да се посочи също, че притежаването от жалбоподателя на винетен стикер само по себе си не означава, че към датата на проверката същият е бел изпълнил задължението да за заплащане на винетена такса за движение по републиканските пътища. Заплащането щеше да е реално единствено, ако жалбоподателя е имал надлежно валидизирана от определените за това лица винетка за конкретният месец /предвид на това, че се твърди заплащане с месечна винетка/. Невалидизираната винетка не може да удостовери за кой период се отнася плащането на винетна такса и след като тя не удостоверява плащане за конкретна дата или период, то и към инкриминираната дата жалбоподателя не е бил изпълнил задължението си за заплащане на дължимата за движението си по републикански път винетна такса. Противното би означавало да се допусне заобикаляне на закона, каквото явно жалбоподателя е целял. Жалбоподателя впоследствие извършил ли е надлежна валидизация на винетка или не, е без значение, доколкото към момента на проверката е нямал надлежно валидизирана и залепена на определеното за това място винетка.

От всичко изложено по-горе се доказва по безспорен начин, че И.Г.И. е управлявал ППС, без да има залепен на съответното место върху предното стъкло валиден винетен стикер, поради което съдът намира, че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото по-горе административно нарушение на разпоредбата чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП в редакцията, в сила към момента на извършване на нарушението, предвижда “глоба” за водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса, като при управление на посоченото ППС, “глобата” е в размер на 300 /триста/ лева. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на  чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Относно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното постановление, изразяващо се нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно. В акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано достатъчно пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства, включително коя категория е моторното превозно средство, коя категория винетка е била регистрирана за него. В случая деянието за което е бил санкциониран жалбоподателя, е описано в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление по следния начин: „Управлява МПС от категория N1 по път от републиканската пътна мрежа без да е платил винетна такса за категория, към която спада управляваното от него МПС“. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство. В този смисъл е установената практика на Административен съд – гр.Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение № 129/ 11.04.2016 г. по КНАХ № 73/2016 г. и др. Следва да се посочи също така, че предмет на делото е атакуваното наказателно постановление № 18-0869-002175 от 08.10.2018 г. на ВПД Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен и Акта за установяване на административно нарушение № 2175 от 23.07.2018 г., с бланкетен № 473208, въз основа на който то е било издадено същото. В случая в тези два документа са отразени вярно съществуващи факти, освен това са и спазени и процесуалните срокове, като административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение доколкото първоначално издадения Акт за установяване на административно нарушение серия Д, № 49044 от 21.06.2018 г. е анулиран, то административно-наказателното производство следва да бъде прекратено. Следва да се отбележи, че по силата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност на акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая извършването на нарушението е безспорно. Самоличността на нарушителя също е установена по несъмнен начин - от показанията на свидетелите С.К.К. и П.С.П.. При това положение наличието на друг предходен акт, в който конкретното МПС е изписано с абсолютно различна идентификация, не може да доведе до издаване на законосъобразно наказателно постановление по първия акт, т. е. този порок да бъде саниран по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като засяга идентичността на МПС, а винетката е пряко обвързана с конкретното МПС. Наказващият орган е упражнил своите правомощия по чл. 54 от ЗАНН и е съобразил, че деянието така, както е описано в първия акт за установяване на административно нарушение, всъщност не е извършено, защото не е извършено с конкретното МПС. Единственият съществен порок на второто производство би бил налице, ако беше нарушен принципа, визиран в разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, че никой не може да бъде наказван повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказван с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда, т. е. да е нарушен принципа „non bis in idem“. По делото не са налични доказателства за влязло в сила предходно наказателно постановление, издадено спрямо жалбоподателя за същото нарушение, поради което съдът намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателното постановление по посочените от жалбоподателя аргументи /в т. см. Решение № 91 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д. № 46/2016 г. по описа на ШАС, Решение № 46 от 18.02.2013 г. по к.а.н.д. № 496/2012 г. по описа на ШАС и др./. Освен това, нарушителят е бил наясно по повод неговото възражение, че при съставянето на втория акт за установяване на административно нарушение, първото административно-наказателно производство е прекратено, което се установява и от показанията на свидетеля П., който е присъствал в този момент и лично е разяснил тези последици на жалбоподателя. Също така, от материалите по делото е видно, че е извършена проверка, че наказващият орган се е съгласил с прекратяването на първото производство и до жалбоподателя е изпратено уведомително писмо за това обстоятелство.

Относно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното постановление, изразяващо се нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, предвиждащ санкция при нарушение на чл. 139, ал. 5 от с.з., какъвто е и процесният случай.

Освен това, съдът намира, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. На първо място, съдът намира, че това нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите деяния от същия вид. Действително, жалбоподателят не е собственик на процесния лек автомобил, но същият е следвало да се въздържа от управлението на МПС, за което не е била заплатена съответна такса. Още повече, от събраните по делото доказателства се установява, че за въпросното МПС не е била платена винетна такса и до приключване на проверката. В същото време по делото са налице и доказателства - Справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят е бил многократно наказван за различни нарушение на ЗДвП и от които да може да се направи извод, че лицето има по-висока степен на обществена опасност. Ето защо съдът счита, че административно-наказващият орган е съобразил правилата, визирани в разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, отчитайки тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в частта по пункт първи се явява правилно и законосъобразно.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0869-002175 от 08.10.2018 г. на ВПД Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на И.Г.И., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: