Р Е Ш Е Н И Е

217/26.3.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На шести март през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил. Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №217 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №16-0869-000869 от 09.05.2016 год. на Началник сектор към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на П.Б.П., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания, съответно “глоба” в размер на 60 /шестдесет/ лева на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.първо и второ от ЗДвП, „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага конкретни съображения.

В съдебно заседание същият не се явява лично и не изпраща представител.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макари не на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.03.2016 год. около 21.40 часа жалбоподателят П.Б.П. управлявал собствения си лек автомобил марка “Опел Вектра” с рег.№ Н6798АН, като се движел в гр.Шумен по ул.“Софийско шосе“ в посока ул.“Генерал Скобелев“. В района пред дом №17 на ул.“Софийско шосе“ не съобразил поведението си с пътната маркировка, като я пресякъл и навлязъл в лентата за насрещно движение, като принудил движещия се срещу него лек автомобил марка „БМВ“ с рег. №СТ4220ВР да спре, за да избегне удар в него. Тъй като поведението му било възприето от свидетелите Ц.Е.Ц. и Д.Х.Д. ***, двамата отишли до водача и му поискали документи за проверка, се оказало, че П. не носи контролен талон. Било поискано съдействие от екип на сектор Пътна полиция, при което на место се явил свидетеля П.С.П.. На жалбоподателя било разпоредено да измести автомобила и да остане на место за извършване на проверка, но последният запалил автомобила и заминал. На водача на 28.03.2016 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №869, който бил връчен на нарушителя и подписан от него, без да изложи възражения. Актосъставителят е посочил, че с описаните деяния са били нарушение разпоредбите на чл.6, т.1, чл.6, т.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Впоследствие от страна на жалбоподателя, извън срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е била депозирана писмена молба, в която моли при определяне на наказанието да бъде съобразено обстоятелството, че дъщеря му се намира във влошено здравословно състояние.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №16-0869-000869 от 09.05.2016 год. на Началник сектор към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на П.Б.П., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания, съответно “глоба” в размер на 60 /шестдесет/ лева на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.първо и второ от ЗДвП, „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и на свидетелите Ц.Е.Ц. и Д.Х.Д., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят при движението си по ул.“Софийско шосе“ в посока ул.“Генерал Скобелев“, в района пред дом №17 на ул.“Софийско шосе“ не е съобразил поведението си с пътната маркировка, като я пресякъл и навлязъл в лентата за насрещно движение, като принудил движещия се срещу него лек автомобил марка „БМВ“ с рег. №СТ4220ВР да спре, за да избегне удар в него. Това обстоятелство било пряко възприето от свидетелите Ц.Е.Ц. и Д.Х.Д. ***, които се намирали в непосредствена близост. В показанията си в съдебно заседание на 06.03.2019 год. и двамата заявяват, че пряко са възприели поведението на водача и извършената от негова страна маневра. Описаното нарушение не се отрича и от страна на самия жалбоподател, който както в депозираната на 06.04.2016 год. писмена молба, така също и в жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство сочи други съображения относно отмяна на наказателното постановление, но не оспорва самото нарушение.

Поради изложените по-горе съображения следва да се приеме, че именно жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в пункт първи на наказателното постановление, като е нарушил пътната маркировка, посредством нейното пресичане и навлязане в лентата за насрещно движение. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП /в сила към датата на извършване на нарушението/, съгласно която се наказва с глоба в размер от 50 до 150 лв. водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Безспорно от материалите по делото се установява, че от действията на П. е била създадена непосредствена опасност за движението, доколкото действията му са принудили движещия се срещу него лек автомобил марка „БМВ“ с рег. №СТ4220ВР да спре, за да избегне удар в него.

В същото време съдът намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание над минимума, предвиден в съответната разпоредба, без да изложи никакви конкретни мотиви и съображения в тази насока. Следвало е при определяне на наказанието да бъде преценена тежестта на нарушението и на дееца като цяло и да бъдат изложени съображенията на органа, мотивирали го да наложи наказание в съответния размер. В тази връзка прилагането едва в производството пред съда на справка за нарушител от региона, от която се установява, че спрямо водача са били налагани множество административни наказания за различни нарушения на разпоредбите на ЗДвП, не е достатъчно, за да обоснове налагане на наказание в по-висок от предвидения в закона минимален размер. Ето защо с оглед на изложеното съдът намира за правилно и законосъобразно на нарушителя да бъде наложено наказание в размер на минималния, предвиден в разпоредбата на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП /в сила към датата на извършване на нарушението/ размер от 50 лева. При преценка на размера на наложеното наказание съдът съобрази обстоятелството, че след издаване на наказателното постановление, но преди влизането му в сила е последвала промяна в разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като размерът на предвидената санкция е бил увеличен на 150 лева. В същото време обаче редакцията на посочената норма, преди изменението с ДВ бр.101 от 2016 год., в сила от 21.01.2017 год.) се явява по-благоприятна за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото предвижда значително по-нисък долен праг на глобата в сравнение с абсолютния предвиден размер на наказанието след изменението.

С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по пункт първи следва да бъде изменено, като наложената на жалбоподателя „глоба“ бъде изменена от 60 на 50 лева.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.6, т.2 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, участниците в движението изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че след като на жалбоподателя е било дадено разпореждане от полицейските служители да не напуска местото на проверката, същият се е качил в автомобила и е потеглил. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите П.С.П., Ц.Е.Ц. и Д.Х.Д., които пряко са възприели поведението на жалбоподателя и отказа му да изпълни даденото му разпореждане да остане на место до приключване на проверката. Нарушението не се отрича и от страна на самия жалбоподател, който в депозираната по делото писмена молба изрично заявява, че признава, че е извършил нарушението, като сочи конкретни причини, поради които е потеглил.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че потеглянето от местото на проверката се е налагало, поради влошеното здравословно състояние на неговата дъщеря. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че от страна на жалбоподателят не са представени каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в молбата му. В същото време, както самият той сочи в депозираната на 06.04.2016 год. молба, здравословният проблем на дъщеря му датира от около година и половина преди датата на извършване на нарушението, като не се установяват и твърдените от негова страна причини, наложили незабавното му потегляне от мястото, на което му е била извършена проверката.

Поради изложените по-горе съображения следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна и нарушението, посочено в пункт втори на наказателното постановление, като не е изпълнил дадените му разпореждания, дадени от контролен орган. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Съдът намира, че при индивидуализация на двете кумулативно предвидени наказания административно-наказващият орган отново не е индивидуализирал правилно същите, като е наложил и двете наказания в размер над минималния, предвиден в закона размер, без да изложи конкретни мотиви и съображения относно решението си. Следвало е в случай, че е преценил, че на жалбоподателят следва да бъдат наложени наказания в размер над предвидения в закона минимум, да бъдат изложени конкретни мотиви и съображения въз основа на преценка на тежестта на извършеното нарушение и на дееца. Както бе посочено и по отношение на нарушението, визирано в пункт първи на наказателното постановление, представянето на справка за нарушител от региона едва в производството по обжалване на наказателното постановление не санира задължението на органа да извърши цялостна преценка и да обоснове решението си относно размера на наложеното наказание. С оглед на изложеното съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление в частта по пункт втори също да бъде изменено, като наложените на жалбоподателя административни наказания бъдат намалени на „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец. При преценка на размера на наказанията съдът съобрази и обстоятелството, че двете наказания са кумулативно предвидени и същите следва да кореспондират помежду си, а административно-наказващият орган е наложил наказанието „глоба“ в размер около средния, предвиден в закона, а второто наказание в размер близък до минималния.

С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по пункт втори следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.

По отношение на нарушението, описано в пункт трети на наказателното постановление, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От доказателствата по делото – разпита на актосъставителя П.С.П. и на свидетелите Ц.Е.Ц. и Д.Х.Д. се установява по безспорен начин, че по време на проверката П. не е носил в себе си контролен талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия жалбоподател. Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за водач, който не носи определените документи и по-конкретно контролен талон към свидетелство за управление на МПС. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на предвидената санкция.

Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че по отношение на описаните в наказателното постановление административни наказания е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Съгласно Тълкувателно постановление №1/2015 год. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС по тълк. д. №1/2014 год. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН относно погасяване на наказателното преследване по давност препраща към съответната уредба в Наказателния кодекс. За процесното нарушение е предвидено наказание „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвидения в чл.80, ал.1 от НК. В съдебната практика не съществува съмнение относно приложимостта на цитираните норми и в случаите, когато санкцията е наложена посредством издаване на наказателно постановление, какъвто е настоящия казус. В този смисъл е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение №53/26.02.2018 год. по КАНД№8/2018 год. на ШАС. За процесното нарушение, по силата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, давностният срок е в размер на три години. Следователно за този вид нарушение абсолютната давност възлиза на четири години и шест месеца, като започва да тече от датата на извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 25.03.2016 год., поради което се налага извода, че абсолютният давностен срок ще изтече на 25.09.2021 год. Следователно към момента на връчване на наказателното постановление, а и към настоящия момент не са изтекли сроковете за реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо жалбоподателя.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в частта по пункт първи и втори следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл, а в частта по пункт трети – потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №16-0869-000869 от 09.05.2016 год. на Началник сектор към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, в частта по пункт първи, с която на П.Б.П., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 60 /шестдесет/ лева на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.първо и второ от ЗДвП, като намалява размера на наложеното наказание „глоба“ от 60 /шестдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева и в частта по пункт втори, с която на П.Б.П., с ЕГН**********,***, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като намалява наложеното наказание „глоба“ от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева, а наложеното наказание „лишаване от прав ода управлява МПС“ от 2 /два/ месеца на 1 /един/ месец и

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №16-0869-000869 от 09.05.2016 год. на Началник сектор към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, в частта по пункт трети, с която на П.Б.П., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: