Р Е Ш Е Н И Е

 

88/8.2.2019г.,               гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На шести февруари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                   Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 230 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 46-0000323 от 19.12.2018 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на „П.– Автосервиз“ ЕООД, ЕИК 127620189, със седалище и адрес на управление:      ******, представлявано от П.Г. П.е наложено „имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 42, т. 6 от Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /Наредба № 32 от  16.12.2011 г./. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия дружеството - жалбоподател, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока. 

За Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. В съпроводителното писмо до съда излага също аргументи за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвръдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател „П.– Автосервиз“ ЕООД, ЕИК 127620189 е със седалище и адрес на управление: ****** и се представлява от управителя П.Г. П..

„П.– Автосервиз“ ЕООД стопанисва пункт за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, находящ се на *******. Дружеството притежава издадено от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Разрешение по чл. 148, ал. 2 от ЗДвП за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС № 622, с валидност до 13.02.2023 г. Във връзка с дейността си дружеството периодично получавало от Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация протоколи за ППТИ на ППС, контролни талони за това и знаци за залепване на предното стъкло на автомобила, като номерацията на контролните талони съответствала на тази на знаците за залепване.

На 09.11.2018 г. била извършена комплексна проверка на посочения пункт, стопанисван от „П.– Автосервиз“ ЕООД, от длъжностни лица към Областен отдел “Автомобилна администрация” - гр. Шумен с цел установяване спазването на нормативните изисквания за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. В хода на проверката на заявените, получени, изразходвани, бракувани и налични знаци за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС /знаци за ПППТИППС/ от дружеството – жалбоподател и след направена справка в информационна система „Прегледи“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - гр. София била установена липса на 28 броя знаци за ПППТИППС. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол за извършена комплексна проверка 42-09-33-2028/09.11.2018 г., във връзка с което е дадена задължителна за изпълнение препоръка да се следи за промени в нормативната уребда и при настъпили такива да се уведомят техническите специалисти, извършващи периодични прегледи за проверка на техническата изправност на МПС, както и да предостави в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен информация относно липсващите знаци за ПППТИППС, със срок за изпълнение до 17.30 часа на 09.11.2018 г. Тъй като в указания срок от страна на дружеството не били представени липсващите знаци за ПППТИППС и във връзка с тези констатации, н Впослеа 26.11.2018 г. в присъствието на управителя на дружеството – жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия А - 2018, № 259532, като актосъставителят е описал тези свои констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл. 42, т. 6 от Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /Наредба № 32 от 16.12.2011 г./, а именно, че дружество „П.– Автосервиз“ ЕООД е извършило нарушение, като не е уведомило Областен отдел “Автомобилна администрация” към Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” - гр. София по реда и в срока по    чл. 28, ал. 4 от Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за липсващите 28 броя знаци за ПППТИППС, като към акта бил приложен списък с номерата на липсващите /непредставени/ 28 броя знаци за ПППТИППС. Впоследствие актът бил предявен на управителя на дружеството – жалбоподател и подписан от негова страна, сочейки, че има възражения, но без да ги конкретизира. Писмени такива били депозирани  в срока по      чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено Наказателно постановление № 846-0000323 от 19.12.2018 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на „П.– Автосервиз“ ЕООД, ЕИК 127620189, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от П.Г. П.е наложено „имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 42, т. 6 от Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /Наредба № 32 от       16.12.2011 г./.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.Л.К. и свидетеля И.С.С. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.К. и И.С. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление 46-0000323 от 19.12.2018 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ -   гр. Шумен, съгласно заповед № РД – 08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения и Заповед № 194/07.03.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

В изпълнение на чл. 148, ал. 1 от ЗДвП министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи издал Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, в сила от 01.01.2012 г.

В разпоредбата на чл. 16 от Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /Наредба № 32 от 16.12.2011 г./. се регламентира, че периодичните прегледи на ППС и прегледите и проверките по чл. 1, т. 1 и 3 се извършват от Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция Технически операции, Националната служба за охрана, учебни заведения по Закона за професионалното образование и обучение и Закона за висшето образование, физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и от лица, регистрирани по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които притежават разрешение, издадено по реда на тази наредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 6 от Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,  лицата по чл. 16, получили разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС уведомяват Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по реда и в срока по чл. 28, ал. 4 за липсващи знаци и/или контролни талони за преминат периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. А съобразно нормата на чл. 28, ал. 4 от цитираната Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г. при установяването на липсващи знаци за преминат периодичен преглед лицето по чл. 16 писмено уведомява изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в срок до 24 часа от установяване на липсата.

По делото не се спори, че санкционираното дружество „П.– Автосервиз“ ЕООД е лице притежаващо разрешение по чл. 148, ал. 2 от ЗДвП за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, издадено от  Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията № 622, с валидност до 13.02.2023 г.

Безспорно установено по делото е, че в деня на извършване на проверката в стопанисвания от дружеството - жалбоподател пункт за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, находящ се на ******* е установена липса на 28 броя знаци за ПППТИППС. В тази връзка с Констативен протокол за извършена комплексна проверка 42-09-33-2028/09.11.2018 г., на представляващия длужеството е било дадено задължително предписание да предостави в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен информация относно липсващите знаци за ПППТИППС, със срок за изпълнение до 17.30 часа на 09.11.2018 г. В подкрепа на този извод са събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.К. и И.С.. От разпита на посочените свидетелите се установява, че дружеството - жалбоподател, след поискване от тяхна страна не им е представило липсващите знаци за ПППТИППС в указания срок. Видно от материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на актосъставителят К. и на свидетеля С. проверяващите длъжностни лица са достигнали до извода, че е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 6 от Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /неуведомяване на Областен отдел “Автомобилна администрация” към Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” - гр. София по реда и в срока по чл. 28, ал. 4 от цитираната Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г. за липсващите 28 броя знаци за ПППТИППС/ на базата на представената им за проверка документация.

Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател чрез бездействието си е осъществило от обективната страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 42, т. 6 от Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, тъй като същото като лице по чл. 148, ал. 2 от ЗДвП не е изпълнило задължението си да уведоми писмено изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез ръководителя на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен в срок до 24 часа от установяване на липсата за липсващи знаци и/или контролни талони за преминат периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Доколкото отговорността на ЮЛ е безвиновна, ирелеванто е дали е било съзнавано, че се извършва нарушение. Според настоящия съдебен състав няма доказателства, които да сочат, че това задължение е било изпълнено от страна на субекта на административна отговорност – както се твърди в жалбата и както изтъква процесуалния му представител, тъй като няма приложени документите, които да удостоверяват това изпълнение.

Относно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, изразяващо се в обстоятелството, че в същото не са били посочени точно кои и от коя година са липсващите 28 бр. знаци, съдът счита същото за неоснователно, поради следното: Действително в атакуваното наказателно постановление е вписано само, че липсват 28 броя знаци за ПППТИППС. Същевременно обаче следва да се отбележи, че към акта за установяване на административно нарушение е бил приложен списък с номерата на липсващите /непредставени/ 28 броя знаци за ПППТИППС. А с оглед на изложеното настоящият състав намира, че в никакъв случай не е нарушено правото на защита на дружеството -жалбоподател. От материалите по делото се налага извода, че управителят на последното не само е разбрал какво точно нарушение се твърди, че е било извършено от дружеството, но е могъл и да организира защитата си по един адекватен начин, подавайки съответната жалба и ангажирайки процесуален представител – адвокат.    

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: “няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл. 42, т. 6 от Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, какъвто е и процесният случай.

Съдът не споделя твърдението на дружеството - жалбоподател и неговия процесуален представител, че към момента на извършване на проверката констатираната липса на 28 бр. знаци за ПППТИППС се дължи на унищожаването им като негодни, като причината за това е, че се купуват в кашони по 120 бр., поради което стикерите се залепват и повреждат, като е нормално за период от седем години да липсват няколко знака за технически преглед. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 6 от Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, лицата по чл. 16 от същата наредба, получили разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС уведомяват писмено изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез ръководителя на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен в срок до 24 часа от установяване на липсата за липсващи знаци и/или контролни талони за преминат периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Имайки предвид, че по време на извършване на проверката от страна на дружеството – жалбоподател, а и впоследствие в указания срок, не е бил представен документ, който да удостоверяват това изпълнение, се налага извода, че към момента на извършване на проверката е възникнало задължението при поискване от контролните органи да представи посоченият документ.

Съдът не кредитира твърденията, посочени в жалбата и поддържани в съдебно заседание от страна на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател,  че административно-наказателното производство е следвало да бъде прекратено, тъй като е изтекъл тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба административно-наказатепно производство не се образува, ако не е съставен акт в продължение на три месеца от откриването на нарушителя. Нарушителя обаче е открит не както се твърди в жалбата в момента на получаване на знаците за ПППТИППС през 2012 г., а едва при извършване на комплексната проверка, по време на която е установено посоченото обстоятелство - липса на 28 броя знаци за ПППТИППС. Срокът по чл. 34, пр. 2 от ЗАНН започва да тече от момента, в който фактът на нарушението бъде установен от конкретен служител, овластен да съставя актове за този вид административни нарушения, а не от датата на извършване на нарушението, когато е съществувала само възможност същото да бъде констатирано. Проверката е била извършена на 09.11.2018 г., а актът е съставен на 26.11.2018 г., т. е. преди изтичането на тримесечния срок от откриване на нарушителя. От своя страна наказателното постановление също е издадено в рамките на предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, шестмесечен срок, считано от издаване на акта за установяване на административно нарушение, доколкото акта е издаден на 26.11.2018 г., а наказателното постановление - на 19.12.2018 г.

Ето защо, поради изложеното, съдът намира, че правилно е била ангажирана административно - наказателната отговорност на дружеството - жалбоподател. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 178а, ал. 4, т. 1 от ЗДвП, съгласно която се налага „имуществена санкция” в размер 1 000 лева на лице, получило разрешение по реда на чл. 148, ал. 2, което не изпрати уведомление или документ, свързани с дейността по извършването на периодични прегледи до съответните компетентни органи. Т. е. в санкционната норма по чл. 178а, ал. 4, т. 1 от ЗДвП се касае за обвързващо поведението на лицата по чл. 148, ал. 2 от ЗДвП, регламентирано в разпоредбата на чл. 42, т. 6 от Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и то с определен срок, визиран в чл. 28, ал. 4 от цитираната Наредба, какъвто е процесния случай.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил „имуществена санкция” в нейния абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.

Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано с осъществяване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, за които нормативната база предвижда строги правила за осъществяване. С деянието се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за извършване периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, който ред, предвид завишените изисквания при осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се ползва с висока степен на защита. Непредставянето на съответните изискуеми от нормативната база документи, води до невъзможност от осъществяване на контрол за спазване на изискванията за осъществяване на посочената дейност от съответните лицата по чл. 16 от Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г. и чл. 148, ал. 2 от ЗДвП, получили разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС. Посоченият вид дейност и неспазване на изискванията, свързани с нея би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай. Още повече, че както става ясно от материалите по делото, дружеството -жалбоподател не е било изпълнило и друго задължение по цитираната Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г., като му е бил съставен и друг акт. Следователно, не може да се направи извода, че посочената проява е инцидентен и изолиран случай, което от своя страна да налага приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН или да обосновава извода, че наложеното на жалбоподателя наказание е несправедливо или прекомерно. В практиката си ШАС приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на административно-наказателното производство - обстоятелства, които в случая несъмнено не са налице и следователно липсват основания случаят да бъде счетен за маловажен.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 46-0000323 от 19.12.2018 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на „П.– Автосервиз“ ЕООД, ЕИК 127620189, със седалище и адрес на управление:      ******, представлявано от П.Г. П.е наложено „имуществена санкция” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 42, т. 6 от Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /Наредба № 32 от 16.12.2011 г./, като правилно и законосъобразно.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                  

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: