Р Е Ш Е Н И Е

 

154/26.2.2019г. ,                 гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                       Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 231 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 17 – 0869 - 001190 от 15.06.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на В.И.Н., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, във вр. чл. 9, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения. В съдебно заседание излага и допълнително съображенията си за това.

            Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено, излагайки подробно съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В.И.Н. работел във фирма „ЖСП - Стил“ ООД. Със Заповед № 17 от 05.04.2017 г. на управителя на дружеството е определен за технически ръководител на обект „Жилищна сграда със стоматологичен кабинет и козметичен център“, намираща се в гр. Шумен, ул. „С.К.“. На 24.04.2017 г. във връзка с изливане на бетон в обекта, бил паркиран специален товарен автомобил „Ивеко Магирус 410 Е 44 Х 80“, с рег. № Н 0661 АХ /бетон помпа/, собственост на „Шуменска крепост“ АД, ЕИК 127015682 на пътното платно на ул. „С.К.“. В тази връзка била извършена проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, по време на която било констатирано, че отговорно лице по строителството в обекта е именно жалбоподателя и че същия е наредил паркирането на посочения товарен автомобил на ул. „С.К.“, в непосредствена близост с кръстовището с ул. „Съединение“, в резултат на което ул. „С.К.“ е била затворена от кръстовището с ул. „Съединение“ до кръстовището с ул. „Сан Стефано“. В същото време не са били взети мерки за безопасността на движението и са липсвали Разрешение и Заповед за затваряне на улицата от Община Шумен. На жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1190, с бланкетен № 642562 от 24.04.2017 г., в който било посочено, че жалбоподателят, като технически ръководител на обекта е наредил да се паркира товарен автомобил /бетон помпа/ на ул. „С.К.“, без да е взел мерки за безопасността на движението и без да има разрешение и заповед за затваряне на улицата от Община Шумен. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на  чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, във вр. чл. 9, ал. 3 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е изложил, че има възражения, които ще представи допълнително. От жалбоподателя били снети писмени обяснения на 24.04.2017 г., в които същият излага, че във връзка с изпълнение на бетонови работи на обекта се е наложило да бъде затворена ул. „С.К.“ за полагане на бетона, за времето от 10.30 ч. до 13.00 ч. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 17 – 0869 - 001190 от 15.06.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на В.И.Н., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, във вр. чл. 9, ал. 3 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.Г.М. и на свидетелят И.П.П. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетелите М.М. и И.П.. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По делото /в хода на бързото производство/ като веществени доказателства са приложени и фотоснимки на товарен автомобил „Ивеко Магирус 410 Е 44 Х 80“, с рег. № Н 0661 АХ /бетон помпа/ и мястото на констатиране на нарушението, отразяващи, че не са поставени всички необходими пътни знаци съгласно съгласуван проект за временна въведена организация, както и не са били взети мерки за безопасността на движението. Последните са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Доколкото създадените фотоснимки, направени на 24.04.2017 г. отразяват и съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 17 – 0869 - 001190 от 15.06.2017 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з – 746/01.06.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, който нареди да се ремонтира път или да се постави съоръжение или препятствие по него, без да е взел мерки за осигуряване на безопасността на движението се наказва с глоба от 2000 лв. до 7000 лв. Според нормата на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя.

Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на 24.04.2017 г. в качеството си на технически ръководител на обект е наредил да се паркира товарен автомобил – бетон помпа на ул. „С.К.“, без да има предварително издадено разрешение и заповед за затваряне на улицата от Община Шумен и без да са били взети мерки за безопасността на движението. В подкрепа на този извод са всички събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, от които става ясно, че улица „С.К.“ е била изцяло затворена от кръстовището с ул. „Съединение“ до кръстовището с ул. „Сан Стефано“, като е липсвала възможност за преминаване на МПС по нея, а позиционираната бетон-помпа не е била обозначена със съответните знаци или други средства за осигуряване безопасността на движението и неговото регулиране. Както бе посочено по-горе разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. В същото време условията и редът за създаване на временна организация и безопасност на движението /ВОБД/ при извършване на строителни и монтажни работи /СМР/ по пътища и улици, видът и начинът на поставяне на пътна маркировка, пътни знаци, пътни светофари и други средства за сигнализация, както и сигнализиране на препятствия в обхвата на пътя или улицата са регламентирани подробно с Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 74 от 21.09.2010 г., изм. и доп., бр. 34 от 12.05.2015 г., в сила от 18.05.2015 г.

При проверка законосъобразността на издаденото наказателно постановление съдът установи, че изписаното от актосъставителя и наказващия орган деяние осъществява признаците на две различни административни нарушения – едното – по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, изразяващо се в това, че жалбоподателят е наредил паркирането на товарния автомобил в обхвата на пътя, с което е причинил затваряне на улицата, без да е имал разрешение за затваряне на пътя от собственика на пътя, който в случая се явява Община Шумен и второто – представляващо поставянето на препятствие на пътя без да са взети мерки за осигуряване безопасността на движението, каквито предвижда Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. В същото време обаче въпреки текстовото изписване на две различни нарушения актосъставителят, а след това и наказващият орган са приели, че нарушителят е осъществил едно административно нарушение, като са квалифицирали същото по  чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, във вр. чл. 9, ал. 3 от ЗДвП. Посоченото несъответствие представлява нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В настоящия случай, въпреки, че двете форми на изпълнителното деяние, представляващи две самостоятелни административни нарушения, са били подробно описани словесно, на жалбоподателят е била наложена санкция на основание  чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

В същото време словесно описаното нарушение представлява смесване на съставите на административно-наказателните норми, съдържащи се съответно в чл. 178,   ал. 1, т. 3 от ЗДвП и в чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, доколкото първата визира липсата на взети мерки за осигуряване на безопасността на движението, а втората – промяна въведената организация на движението чрез затваряне на улицата без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и без разрешение от администрацията, стопанисваща пътя, която в случая се явява Община Шумен. Това, на свой ред, означава, че така изведената цифрова правна квалификация на административното нарушение в акта и в наказателното постановление субсумира само част от изложения словесно фактически състав. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че е налице противоречие между словесната и цифровата правна квалификация на нарушението, което е до такава степен съществено, че прави напълно неясна волята на наказващия орган за кое точно административно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя и му е наложено съответното административно наказание.

Налице е неяснота и в словесно изписаната наказателна норма в наказателното постановление, доколкото дословно е изписан текста на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, без да е посочено коя точно от посочените алтернативи се приема за нарушена – дали, че жалбоподателя е наредил да се ремонтира път или да се постави съоръжение или препятствие на него.

Това би имало за последица неопределеност при установяване на нарушението и в сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. Правоприлагането в частта му на налагане на административни наказания не може да почива на предположения, а само на конкретни данни и обстоятелства. Още при съставянето на акта трябва да е безспорно ясно какво е обвинението, което се отправя на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. В случая обаче това не е сторено. Следва да се има предвид, че административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Тяхното изпълнение е от съществено значение не само за защитата на санкционирания правен субект, който има право да научи коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно-наказателните разпоредби, да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Именно стриктното спазване на императивните правила е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение, включително и да конкретизират точно и изчерпателно текстовете от закона, които са били нарушени. Изпълнението на това задължение е от съществено значение не само за защитата на санкционирания правен субект, който има право да научи коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. Изложеното виждане е възприето също в Решение № 269 от 30.11.2015 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 260/2015 г. и др.

С оглед на всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че така описаните и обсъдени процесуални нарушения са съществени и се явяват достатъчно основание за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление, доколкото същото се неправилно и незаконосъобразно.

Освен това, настоящият съдебен състав счита, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

В този смисъл съдът напълно споделя доводите, наведени от процесуалния  представител на жалбоподателя в съдебно заседание в тази насока. Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В тази насока следва да се отчита обстоятелството, че нарушението е първо за жалбоподател. Нарушителят до момента, видно от приложените доказателства, не е санкциониран за противоправни деяния от категорията на процесното, т. е. реализираното поведение има инцидентен характер, а не носи белезите на тенденциозно несъблюдаване на разпоредбите на закона. На следващо място, съдът намира, че в случая са налице обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените нарушения по основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. В случая по делото е приложена представената от Община Шумен Заповед № РД – 25-782/26.04.2017 г., от която е видно, че се въвежда временен режим на движение по ул. „С.К.“ във връзка с обект „Жилищна сграда със стоматологичен кабинет и козметичен център“, намираща се в гр. Шумен, с период на ВОБД от 26.04.2017 г. до 26.05.2017 г. От разпита на свидетеля М.М. става ясно, че преди процесната проверка изпълнителя на обекта – „ЖСП – Стил“ ООД също са разполагали с разрешение, което е било изтекло, но междувременно отново е било подновено. Като се има предвид и обстоятелството, че веднага след като е разбрал, че заповедта е с изтекъл срок на валидност, нарушителят се сдобил с друга, следва, че извършеното от него нарушение разкрива много по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Настоящия състав намира, че незабавното снабдяване с необходимото разрешение, сочи, че жалбоподателят не е имал за цел да извърши нарушение на правилата за движение по пътищата, а е извършил същото поради несъзнателен пропуск. Съдът намира, че изводът за маловажността на нарушението би бил в унисон със смисъла на закона, поради което нарушението следва да бъде подведено под нормата на чл. 28 от ЗАНН, а санкционният акт се явява незаконосъобразен, доколкото административно-наказващия орган е пристъпил към стриктното прилагане на правната норма, без да отчете горните обстоятелства. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че посочените в чл. 12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, като постановеното решение, с което се прилага института на маловажността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца.

Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това също е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Ето защо поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а жалбата като основателна следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 17 – 0869 - 001190 от 15.06.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на В.И.Н., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, във вр. чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: