Р Е Ш Е Н И Е

 

256/22.4.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, единадесети състав

На трети април през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                     Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №232 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №17-0869-001194 от 15.06.2017 год. на Началника на група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на А.С.Е., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.второ от ЗДвП за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата си излага конкретни съображения в подкрепа на искането. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.С.Т. от ШАК, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения.

            Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.           Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, макар и не изцяло на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката А.С.Е., с ЕГН ********** е собственик на лек автомобил марка „БМВ 120Д“, като първоначално посочения автомобил бил с регистрационен номер Н4055ВР. Тъй като констатирала, че една от табелите на автомобила липсва на 03.05.2017 год. подала декларация в РУ към ОД на МВР – Варна, като заявила, че едната регистрационната табела на автомобила е изгубена. По този повод и било издадено Удостоверение, в което било посочено, че лицето е заявило, че на 02.05.2017 год. е изгубило предната регистрационна табела на посочения по-горе автомобил, както и че по случая е заведена преписка с вх.№460000-533/2017 год. по описа на Пето РУ към ОД на МВР – Варна. По този повод жалбоподателката посетила сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Шумен, като подала заявление за промяна на регистрацията на управляваното от нея МПС с оглед снабдяването с нови регистрационни табели. Тъй като пререгистрацията не могла да завърши до края на работния ден, а Ердоглу вече била снела старата регистрационна табела на автомобила с №Н4055ВР към 17.00 часа на 04.05.2017 год. си тръгнала от Сектор Пътна полиция, управлявайки автомобила, като се движела в гр.Шумен, по ул.“Университетска“ в посока към Студентски парк. Заедно с нея, но с друг автомобил пътувал и нейния съпруг – свидетелят Ю.К. Е..*** била спряна за извършване на проверка от служители на РУ към ОД на МВР – гр.Шумен. Било констатирано, че управляваното от нея моторно превозно средство е без поставени регистрационни табели на определените за това места. По този повод на жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение №1194 от 04.05.2017 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът е бил подписан от нарушителката, като същата е изложила като възражения, че на 04.05.2017 год. целия ден е прекарала в КАТ Шумен, при което  е минала канал, но не й е бил даден нов регистрационен номер, тъй като е имало технически проблем в системата.  Впоследствие не се е възползвала от законното си право и не е депозирала допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.  Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №17-0869-001194 от 15.06.2017 год. на Началника на група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на А.С.Е., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.второ от ЗДвП за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Н.Х., на свидетеля – И.Г.И. и на свидетеля Ю.К. Е.,  както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира,         че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите  С.Н.Х. и И.Г.И.. Същите са били преки очевидци на извършеното от жалбоподателката нарушение, като пряко са възприели автомобила и липсата на поставени регистрационни табели. В този смисъл свидетелят И. пряко е възприел и поведението на жалбоподателката, изразяващо се в управление на посочения по-горе автомобил и то в момент, в който същият е нямал поставени регистрационни табели.  Показанията на двамата свидетели са еднопосочни, последователни, кореспондират помежду си и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. В същата насока са и показанията на свидетеля Ю.К. Е., който също не оспорва обстоятелството, че въпреки липсата на регистрационни табели са си тръгнали с двата автомобила от сектор Пътна полиция и че съпругата му е управлявала автомобила без поставени на него регистрационни табели.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: 

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1, изречение първо  от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателката е управлявала посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил, който е бил в процес на пререгистрация, поради загубена предна регистрационна табела и в момента на извършване на проверката същият не е имал табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самата Е.,  поради което се налага извода, че управлявайки автомобил без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места е осъществила от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателката е осъществила нарушението и от субективна страна и то с форма на вината умисъл.  В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Е. е била наясно с обстоятелството, че управлявания от нея автомобил е без регистрационни табели и че същата няма право да го управлява.

В тази връзка съдът не споделя твърдението на жалбоподателката, изложено в жалбата и в съдебно заседание, че полицейските служители от сектор Пътна полиция Шумен са й заявили, че може да управлява автомобила, въпреки липсата на поставени табели. В тази връзка следва да бъде посочено, че липсват каквито и да е доказателства, които да потвърждават твърденията на жалбоподателката в тази насока, а дори и да имаше такива, указването на извършване на очевидно нарушение, както и непознаването на закона по никакъв начин не могат да оневиняват лицето.

Същото се отнася и до наведените доводи, че поради обстоятелството, че в сектор Пътна полиция няма паркинг, на който да се остави автомобила, същият е трябвало да бъде прибран до дома на жалбоподателката, с оглед предотвратяване на евентуално нанесени щети по същия. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че в случай, че жалбоподателката не е искала да остави автомобила пред сградата на сектор пътна полиция е можела да транспортира същия да дома си и обратно, чрез използване на платформа или друго техническо средство, както и да остави същия на охраняван паркинг   намиращ се в близост до сектор „Пътна полиция“, гр.Шумен. 

С оглед на изложеното съдът намира, че наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като правилно е издирил и приложил и съответната за това нарушение санкционна норма, предвиждаща наказание за водач, който управлява моторно превозно средство, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съдът намира, че наказващият орган правилно е индивидуализирал и наказанията, като е наложил на жалбоподателката предвидените в разпоредбата на чл.175, ал.3, предл. второ от ЗДвП санкции в техния минимален размер, а именно „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.   

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя и процесуалният му представител, че нарушението следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка, въпреки, че в самото наказателно постановление не са изложени мотиви в този смисъл, съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата, доколкото липсата на поставени регистрационни табели води до невъзможност моторното превозно средство да бъде индивидуализирано. Управлението на МПС без регистрационни табели би довело и до избягване на административно-наказателна отговорност от страна на управляващото го лице при евентуално извършено нарушение, регистрирано с техническо средство, доколкото същото следва да бъде установено и регистрирано именно чрез заснемане на регистрационни номер на автомобила и неговото последващо установяване. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото не  може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.  

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17-0869-001194 от 15.06.2017 год. на Началника на група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на А.С.Е., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.второ от ЗДвП за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП.      

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: