Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 235/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Ж.И.Д. срещу Наказателно постановление № 18-0869-003384/07.01.2019г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 50,00лв. на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 20,00 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 25.12.2018г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Фолксваген Голф” с ДК№ Н 0798 ВС по улиците на гр.Шумен. Около 03.07 часа същият се движел по ул.“Съединение“, като пресякъл бул.“Ришки проход“ и продължил движението си в посока бул.“Велики Преслав“, без да спре, въпреки наличието на пътен знак Б2-„Стоп“. Това обстоятелство било забелязано от свидетелите П.С.П. и Е. С. Б.- служители в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Шумен, които извършвали проверка за спазване на ЗДвП на посоченото кръстовище. Свидетелите последвали управлявания от жалбоподателя автомобил по ул.“Съединение“, като подали светлинен сигнал за спиране. След подаването на сигнала обаче водачът увеличил скоростта си на движение и преминал през кръстовището на ул.“Съединение“ и бул.“Велики Преслав“, без да се съобрази с наличния пътен знак „Б2“. Двамата свидетели продължили да преследват автомобила и забелязали, че в същия се намира само едно лице от мъжки пол, което е без предпазен колан. При движението на жалбоподателя в района зад Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“-гр.Шумен същият бил застигнат от свидетелите, които подали и звуков сигнал за спиране, но Д. отново не спрял, а продължил по ул.“Карел Шкорпил“, а след това –по бул.“Славянски“, без да спре на кръстовището на посочените улица и булевард, въпреки наличния пътен знак „Б-2“. След това водачът завил по ул.“Климент Охридски“, а при пристигането си на кръстовището с ул.“Цар Освободител“ завил по посочената улица и продължил към кръстовището с ул.“Панайот Волов“. След това жалбоподателят завил по ул.“Цар Асен“, излязъл на ул.“Иван Александър“, на следващото кръстовище слязъл по ул.“Петър Делян“ отново на ул.“Цар Освободител“ и навлязъл в ул.“Янтра“, която била без изход. Като забелязал това обстоятелство, водачът напуснал автомобила и опитал да се отдалечи, но бил застигнат от свидетелите, които го следвали през цялото време. Същите задържали жалбоподателя и го отвели в служебния си автомобил за извършване на проверка. Междувременно св.С.С.- полицейски инспектор в група Оперативна-дежурна част при ОД на МВР-Шумен, наблюдавал задържането на водача в служебния автомобил по системата за видеоконтрол и разпознал същия като лицето Ж.Д., когото познавал отпреди. Свидетелят уведомил свидетелите П. и Б. за самоличността на нарушителя, тъй като последният отказвал да се легитимира. Св.С. установил също, че управляваният от жалбоподателя автомобил е собственост на неговата фактическа съпруга. След установяването на самоличността на жалбоподателя на същата дата му бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на ул.“Съединение“ в гр.Шумен до ВВАУПВО в посока ул.“Карел Шкорпил“ управлява процесния лек автомобил, като при подаден от униформен полицай от служебен автомобил сигнал за спиране не спира, а продължава движението си в посока по ул.“Карел Шкорпил“; за това, че не използва обезопасителен колан, с какъвто моторното превозно средство е оборудвано, както и за това, че на кръстовището на ул.“Карел Шкорпил“ и бул.“Славянски“ в гр.Шумен не спира на пътен знак „Б2“ /“Стоп“/. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 07.01.2019г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Ж.Д. била наложена глоба в размер на 100,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП, глоба в размер на 50,00 лв. за извършено нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 20,00 лв. за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите П.С.П., Е. С. Б. и С. Й. С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Сочените от процесуалния представител на жалбоподателя противоречия и разминавания са несъществени и лесно могат да се обяснят с изтеклия период от време и с многото възприета информация, като не рефлектират върху достоверността на показанията на двамата. Посочените свидетели не са били в някакви особени отношения с жалбоподателя, като първите двама дори не са го познавали, и не извличат ползи от твърденията си. При това положение и при липсата на данни за наличие на мотив за отклоняване от истината съдът не намира основания за съмнение в достоверността на дадените показания, още повече, че същите кореспондират и на записите от системата за видеоконтрол. С най-съществено значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите П. и Б., тъй като двамата непосредствено са възприели действията на жалбоподателя. Като свидетел по делото е разпитано и лицето Я.Г.Ц., която заявява, че автомобилът не е управляван от жалбоподателя, а от нея. Съдът не намира основания да кредитира твърденията на свидетелката. Като фактическа съпруга на жалбоподателя същата несъмнено е заинтересована от изхода на делото и не може да се счете за непредубеден и обективен свидетел. Свидетелите П. и Б. от своя страна са категорични, че автомобилът е управляван от лице от мъжки пол, както и че в хода на преследването са имали видимост към водача, който е същото лице, което са задържали впоследствие. Съдът не споделя изложените в писмените бележки доводи, че не е било възможно двамата свидетели да са видели лицето на водача на процесния автомобил, тъй като служебният автомобил е бил на разстояние, което е правело разпознаването невъзможно. От показанията на св.П. се установява, че поради особеностите на камерите, с които е оборудван служебния автомобил, записите са с недобро качество, като свидетелите са възприемали много по-ясно случващото се. При липсата на основания за съмнение в достоверността на показанията на свидетелите П. и Б., подкрепени и от записите от системата за видеоконтрол, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя, а показанията на св.Ц. се явяват недостоверни и не опровергават изложената по-горе фактическа обстановка. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че при пристигането на двамата свидетели на ул.“Янтра“ секунди след преследвания автомобил в района не е имало никакви други хора освен жалбоподателя, който е опитал бързо да се отдалечи. Изводът за недостоверността на показанията на св.Ц. се подкрепя и от обстоятелството, че същата твърди, че не е забелязала полицейски автомобил, който да ги следва, а това очевидно е невъзможно, тъй като управляваният от свидетелите П. и Б. служебен автомобил е следвал притежавания от свидетелката такъв на значително разстояние по улиците на гр.Шумен, с включени сигнални светлини. От записите от системата за видеоконтрол се установява също, че скоростта на движение на двата автомобила е била значителна /на моменти- от 80 км/ч/, като от показанията на посочените свидетели се установява, че преследваният от тях автомобил рязко е увеличил скоростта си на движение след подаването на сигнал за спиране, с явно намерение на водача да избегне проверка, което изключва възможността полицейският автомобил да не е бил забелязан.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.103 от ЗДП задължава водачите на пътни превозни средства, при подаден сигнал за спиране, да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. По изложените по-горе съображения съдът приема за установено по несъмнен начин, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил в гр.Шумен, като на ул.“Съединение“, до Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“-гр.Шумен, му е бил подаден сигнал за спиране, но същият не е изпълнил дадените му указания, а именно- да спре на това място. Светлинен сигнал за спиране е бил подаден от свидетелите П. и Б. още на кръстовището на посочената улица с бул.“Ришки проход“, но в близост до кръстовището с ул.“Карел Шкорпил“ е бил подаден и съответен звуков сигнал /видно от показанията на посочените свидетели/, поради което съдът намира, че мястото на извършване на нарушението е определено правилно. Безспорно е също така, че свидетелите, в качеството им на служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, са били надлежно овластени да регулират и контролират движението по пътищата. Доколкото нарушителят не се е подчинил на подадения му сигнал от контролните органи за спиране, видно е, че същият виновно е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДП, за което законосъобразно му е наложено наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП, предвиждащ санкции за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Съдът намира, че санкциите правилно са наложени в размер над минималния предвиден в закона, предвид особената упоритост, с която е извършено нарушението. При това положение не са налице основания за отмяна или изменение на наказателното постановление в тази му част.

На следващо място, разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДП задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Предвид установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е управлявал процесния автомобил, без да е използвал съответния обезопасителен колан. По този начин същият виновно е нарушил посочената разпоредба, като това обстоятелство правилно е констатирано в процесното наказателно постановление. Санкционната норма е издирена правилно, като на жалбоподателя е наложено наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДП, предвиждащ специална санкция за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Независимо от изложеното обаче съдът намира, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление в тази му част. От приложените по делото Акт №5268880 и Акт №526881 е видно, че на жалбоподателя са съставени и други АУАН за неизползване на обезопасителен колан във връзка със същия случай, но на други места в гр.Шумен. Съдът намира за основателни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че се касае за едно нарушение, за което е следвало да бъде образувано едно административнонаказателно производство. Със съставянето на повече от един АУАН действително е бил нарушен принципът „non bis in idem“, който се прилага при идентичност на субекта в двата процеса и при наличие на наказателно обвинение за едно и също деяние като "тъждество или идентичност на фактите или такива, които по същество са значително сходни". Съдът приема, че двете административнонаказателни производства са образувани по повод едно и също събитие, осъществено на едно и също място /в гр.Шумен/, по едно и също време, и с едно и също бездействие- непоставяне на обезопасителен колан при привеждането на автомобила в движение. Според Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ОСНК, ВКС, забрана за преследване и наказване за второто деяние е налице, когато и двата процеса имат за предмет същото деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по същество са "значително същите" – сходни. Доколкото актът, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление е бил съставен след посочените два акта, Наказателно постановление №18-0869-003384/07.01.2019г. подлежи на отмяна в тази му част като постановено в резултат от по-късно образуваното административнонаказателно производство.

С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран и за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП, задължаващ участниците в движението да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и маркировката на пътя. От своя страна пътен знак „Б-2“ задължава водачите да спрат и да пропуснат движещите се по пътя с предимство. От показанията на свидетелите, които, както беше посочено, се явяват напълно достоверни и убедителни, се установява, че на посочената в НП дата жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, както и че не се е съобразил с наличието на посочения пътен знак. Отново следва да се посочи, че свидетелите П. и Б. лично са възприели действията на жалбоподателя и са категорични, че същият е преминал на кръстовището на бул.“Славянски“ и ул.“Карел Шкорпил“ с висока скорост, без да спре. Заявяват и че на съответното място е бил наличен и видим пътен знак „Б-2“-обстоятелство, което се установява и от изисканата от Община Шумен схема с поставена вертикална и хоризонтална сигнализация. При така установеното съдът приема, че жалбоподателя действително не се е съобразил с посочения пътен знак. По този начин същият виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП, за които правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Съдът намира и че санкционната норма е определена законосъобразно. Разпоредбата на чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП установява наказание във фиксиран размер, за водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", каквото нарушение е извършено в процесния случай.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушенията е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено. Не представлява процесуално нарушение непосочването изрично в наказателното постановление на начина, по който на жалбоподателя е бил даден сигнал за спиране, доколкото същият очевидно правилно е възприел подаването на такъв сигнал и е реагирал с опит да избегне проверката. Не са нарушени процесуалните правила и с неизлагането на подробни мотиви за размера на санкциите за първото нарушение, тъй като същите съответстват на тежестта на нарушението и не са налице затруднения в тълкуването на волята на наказващия орган.

Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията не се отличават с по-малка тежест от обичайните такива от съответния вид. Напротив, от обстоятелствата около нарушенията се налага извода, че същите са извършени с цел осуетяване на проверка, което потвърждава извода за неприложимост на цитираната разпоредба. От показанията на свидетелите очевидци и от записите на монтираните в служебния автомобил камери се установява, че жалбоподателят се е движел с голяма скорост през кръстовищата, при което е могло да възникне и опасност за останалите участници в движението. Липсата на конкретни вредни последици е резултат от случайност, а не от поведението на жалбоподателя, поради което и не води до по-малка тежест на нарушението.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено в частта, с която са наложени наказания за нарушения на чл.103 от ЗДвП и на чл.6, т.1 от ЗДвП, а в останалата част – да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0869-003384/07.01.2019г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, в частта, с която на Ж.И.Д. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, а на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20,00 лева, като законосъобразно.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0869-003384/07.01.2019г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция в останалата му част, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: