Решение по Наказателно дело 236/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

398/26.6.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: М. М.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 236 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление № 18 – 0869 - 003385/07.01.2019г. на ВПД Началник сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП, чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на Ж.И.Д., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, поради съществени нарушения на материалните и процесуални разпоредби.Излага доводи за неяснота относно описанието на нарушенията, обстоятелствата при които са допуснати, както и доказателствата, които ги потвърждават. Оспорва авторството на вменените нарушения В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител – адв. Ст. С.от ШАК. В хода по същество и в депозираните писмени бележки се излагат доводи най-вече, че не е доказано авторството на нарушенията, както и че неправилно е наказан за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно като излага доводите си за това.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

На 25.12.2018г. свидетелите П.С.П. и Е.С.Б. – мл. атоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР – Шумен, работили в екип по КАТ. Около 03.00 часа позиционирали служебния автомобил на бул. „Ришки проход“ в района на кръстовището с ул. „Съединение“. В 03:04:48 часа забелязали лек автомобил “Фолксваген Голф” с ДК№ Н 0798 ВС, който движейки се по ул. „Съединение“ преминавайки през кръстовището с бул. „Ришки проход“ не спрял на знак Б2 като продължил движението си в посока бул. „Велики Преслав“. Свидетелите веднага последвали автомобила по ул.“Съединение“ с цел да го спрат за проверка, но въпреки опитите на контролните органи да спрат автомобила, чрез подаване светлинен и звуков сигнал, водачът не се подчинил, а увеличил скоростта си на движение. Следвайки автомобилът преминали през кръстовището на ул.“Съединение“ и бул.“Велики Преслав“. В района зад Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ на ул. „Съединение“ бил застигнат от свидетелите, където отново бил подаден сигнал за спиране, но водачът отново не се подчинил, а продължил движението си по ул.“Карел Шкорпил“, бул.“Славянски“, след това водачът завил по ул.“Климент Охридски“, на кръстовището с ул.“Цар Освободител“ завил на ляво и продължил към кръстовището с ул.“Панайот Волов“. През кръстовището с ул. „Панайот Волов“ преминал без да спре въпреки наличието на знак Б2 като продължил движението по ул. „Цар Освободител“. На кръстовището с ул.“Цар Асен“, завил на ляво и излязъл на ул.“Иван Александър“, където завил отново на ляво и на следващото кръстовище завивайки на ляво слязъл по ул.“Петър Делян“ отново на ул.“Цар Освободител“ и навлязъл в ул.“Янтра“, която била без изход. Водачът напуснал автомобила и опитал да се отдалечи, но бил застигнат от свидетелите, които го следвали през цялото време от момента на засичане на автомобила в 03:04:48 часа на бул. „Ришки проход“ до спирането на патрулния автомобил до лекия автомобил “Фолксваген Голф” с ДК№ Н 0798 ВС на ул. „Янтра“. Следвайки автомобила по описания маршрут контролните органи забелязали, че в същия се намира само едно лице от мъжки пол, което е и без предпазен колан. Същите задържали жалбоподателя и го отвели в служебния си автомобил за извършване на проверка. Нарушителят отказал да се легитимира. Самоличността му била установена с помощта на св.С.С. - полицейски инспектор в група ОДЧ при ОД на МВР-Шумен, който наблюдавайки задържането на водача в служебния автомобил по системата за видеоконтрол го разпознал, а именно жалбоподателя Ж.И.Д., когото познавал отпреди.

За извършени различни нарушения на ЗДвП на жалбоподателя в РУ – Шумен били съставени 7 АУАН, между които и процесния АУАН серия Д№526883 съставен от св. П.С. Пенков за нарушения на чл.119 ал.1 от ЗДвП, чл.6 т.1 от ЗДвП, чл.137а ал.1 от ЗДвП за това, че на кръстовището на ул. „Цар Освободител“ и ул. „Панайот Волов“ на сигнализирана пешеходна пътека с пътен знак Д 17 не пропуснал пресичащи пешеходци от дясно на ляво, не спрял на пътен знак Б2 на кръстовището, както и че не е използвал обезопасителен колан. При предявяване на акта жалб. Д. отразил, че има възражения без да ги кокретизира. Не се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП,чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на Ж.И.Д., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите П.С.П., Е.С.Б., С.Й.С., както и от приобщените веществени доказателства - диск предоставен от ОДМВР – Шумен със записи от АИС ВПК, монтирана в служебния автомобил. По отношение показанията на св. Я.Г.Ц., съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Същественото в административно – наказателното производство е да се установи : има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител лично и дали това лице го е извършило виновно.

По делото не е спорно, че на посочените в АУАН и в НП дата и час лек автомобил “Фолксваген Голф” с ДК№ Н 0798 ВС, собственост на св. Я.Г.Ц.,*** и е преминал през кръстовището с ул. „Панайот Волов. Спорно се явява обстоятелството дали жалбоподателят е управлявал МПС, т.е. качеството му на водач. В жалбата и в съдебно заседение, от страна на жалбоподателя се излагат твърдения, че не е управлявал МПС. По отношение това обстоятелство са съотносими показанията на свидетелите П.С.П., Е.С.Б. и Я.Г.Ц..

Свидетелите П.С.П. и Е.С.Б. подкрепят изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и не са противоречиви. Действително са налице някои разминавания в отделните разпити относно детайлите, но по отношения основните факти обуславящи съставомерността на нарушенията от обективна страна, както и относно обстоятелството, че автомобилът е бил управляван от мъж, както и че не е имало друго лице в МПС, свидетелите са постоянни в твърденията си и не са налице противоречия. Същите са очевидци на действията на водача. Следвали са автомобила през цялото време като дистанцията между двата автомобила не е била голяма, а в един момент дори са го били настигнали, поради което са имали възможност да възприемат водача. Съдът кредитира напълно показанията на П.С.П. и Е.С.Б., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на водача. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Показанията им изцяло кореспондират и с приобщените запис от камерата на патрулния автомобил, на който ясно се вижда момента, в който първоначално са забелязали лекия автомобил да преминава по ул. „Съединение“ без да спре на знак Б2 на кръстовището с бул. „Ришки проход“, както и движението на автомобила до ул. „Янтра“. Показанията на тези свидетели не се опровергават от показанията на св.Я.Г.Ц., която подкрепя версията на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила, заявявайки в съдебно заседание, че лично тя го е управлявала, а жалбоподателят бил пътник в автомобила, седнал на задната седалка в дясно. Съдът намира, че показанията й не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на останалите събрани гласни доказателства, които съдът кредитира поради изложените по – горе съображения. При преценка показанията на тази свидетелка съдът съобрази и обстоятелството, че има индиция за нейната заинтересованост казусът да се реши в полза на жалбоподателя, доколкото живее на семейни начала с него. Показанията на св.Ц. настоящият съдебен състав намира за недостоверни и сами по себе си не опровергават изложената по-горе фактическа обстановка. В показанията си свидетелката описва същият маршрут на движение на автомобила, който посочват и свидетелите П. и Б.. Твърди, че през цялото време не била забелязала никакъв автомобил да се движи след нея. Категорична е, че полицейски автомобил не се е движил зад нея, не я е следвал. Тези твърдения на свидетелката съдът намира за недостоверни, предвид на това, че управляваният от св. Б. автомобил е бил обозначен като полицейски, следвал е неотлъчно лекия автомобил “Фолксваген Голф” с ДК № Н 0798 ВС от бул. „Ришки проход“ до ул. „Янтра“, което разстояние е значително, ползван е както светлинен, така и звуков сигнал с цел преследваното МПС да бъде спряно, поради което е невъзможно полицейският автомобилът да не е бил нито видян, нито чут от водача. Съдът намира за недостоверни показанията на свидетелката, че е управлявала автомобила, а жалбоподателят е седял отзад и поради обстоятелството, че минавайки по горепосочения маршрут, автомобилите са се движили и в осветени пътни участъци, поради което свидетелите П. и Б., вниманието на които предвид създалата се ситуация през цялото време е било насочено към преследвания от тях автомобил, биха забелязали седнал на задната седалка човек и то в дясно според твърденията на тъжителката,т.е. не зад водача, при което няма как силуета на водача да се припокрива със седнал зад него пътник.

Предвид липсата на съмнения относно обективността и безпристрастността на свидетелите П. и Б., чиито показанията изцяло кореспондират със записите от системата за видеоконтрол, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя Ж.И.Д.. В подкрепа на този извод е и факта, че при пристигането на двамата свидетели на ул.“Янтра“ секунди след преследвания автомобил в района не е имало никакви други хора освен жалбоподателя, който е опитал бързо да се отдалечи. Това обстоятелство опровергава и показанията на св. Я.Ц., че жалбоподателят слязъл в движение, след което тя паркирала автомобила, заключила го и се е отдалечила, което няма как да стане за около 10 секунди и да не бъде възприета от контролните органи. Видно от приобщения запис от момента, в който л.а. “Фолксваген Голф” с ДК № Н 0798 ВС е завил по ул. „Янтра“ до момента, в който патрулния автомобил също е завил и се вижда, че л.а. “Фолксваген Голф” с ДК № Н 0798 ВС, вече е паркиран в дъното на улицата, са минали 10 секунди. Основателен е доводът на процесуалният представител на наказващият орган, че на записа се вижда, че в този момент в дъното зад автомобила в ляво над нивото на тавана се вижда силует на глава и две секунди по – късно в момента на спиране на патрулния автомобил се вижда бягащ силует, който се отдалечава надясно, в която посока се отправят и свидетелите П. и Б., и установяват жалбоподателя. Също така от съдържанието на звукозаписа се установява, че жалбоподателят твърди пред контролните органи, че е пешеходец, а не че е бил пътник в автомобила.

Предвид всичко изложено съдът намира изложената от св. Я.Ц. версия за недостоверна. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган по отношение авторството.

По отношение констатираните нарушения съдът намира следното: Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушения на чл.119 ал.1 от ЗДвП, чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП, задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната маркировката. Пътните знаци от група Б касаят предимството като пътен знак „Б2“ задължава водачите да спрат и да пропуснат движещите се по пътя с предимство. От приобщената по делото схема безспорно се установява, че на процесното кръстовище е имало поставен знак Б2 за движещите се по ул. „Цар Освободител“. Съдът намира, че от доказателствата по делото – показанията на свидетелите П. и Б.и приобщения запис се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП, тъй като не е съобразил поведението с пътен знак Б2, поставен на ул. „Цар Освободител“ на кръстовището с ул. „Панайот Волов“ да спре и да пропусне движещите се с предимство МПС по ул. „Панайот Волов“. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДП, поради което в тази част НП следва да бъде потвърдено. Размерът на наказанието е строго фиксиран от закона, поради което не подлежат на ревизия.

По отношение наложеното наказание на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че въз основа на събраните доказателства не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото нарушение. Разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП задължава водача на МПС при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или спре. От обстоятелствената част на АУАН и НП е видно, че е прието, че жалбоподателят не е пропуснал преминаващи по пешеходната пътека пешеходци. Не е спорно, а и се установява от приобщената по делото схема, че на процесното кръстовище е имало обозначена чрез маркировка и пътен знак пешеходна пътека. Съдът намира за недоказано обстоятелството, че в момента, когато жалбоподателят с управлявания от него автомобил е приближавал към пешеходната пътека и е преминал през нея, на пешеходната пътека да е имало преминаващ пешеходец или да е стъпил на нея и да се е опитвал да премине. По отношение на тези обстоятелства свидетелите П. и Б. не са категорични и доколкото няма други доказателства, по отношение на това нарушение, съдът намира същото за недоказано, поради което НП в тази част следва да бъде отменено като недоказано.

По отношение нарушението на чл.137а ал.1 от ЗДвП съдът намира следното: Разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП задължава водачите и пътниците в МПС, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Съдът приема, че жалбоподателят действително е управлявал процесния автомобил, без да е използвал съответния обезопасителен колан, поради което е нарушил визираната разпоредба. Нарушението правилно е квалифицирано, приложената е и съотносимата санкционна разпоредба. От показанията на свидетелите П. и Б. се установява, че от момента, в който първоначално са забелязали лекия автомобил да преминава по ул. „Съединение“ без да спре на знак Б2 на кръстовището с бул. „Ришки проход“ до преустановяване движението на автомобила на ул. „Янтра“, през целия маршрут жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан. Видно от приобщените по делото писмени доказателства освен процесния акт срещу жалбоподателят са били съставени и Акт №5268880, Акт №526881, Акт №526882, Акт №526830, Акт №526829, в които наред с други нарушения на ЗДвП е включено и нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е осъществил едно нарушение, за което е следвало да бъде образувано едно административнонаказателно производство. Със съставянето на повече от един АУАН е бил нарушен принципът „non bis in idem“. Нарушението е осъществено чрез бездействие, изразяващо се в непоставяне на обезопасителния колан при предприемане на движение и докато трае това бездействие наказателно-отговорното лице е в нарушение. В случая при наличие на задължения за действие, жалбоподателят е бездействал непрекъснато през целия маршрут на движение. Когато едно административно нарушение се осъществява чрез бездействие, което трае продължително във времето след настъпване на съставомерния момент, в случая започване на движението, в който момент е следвало да бъде извършено дължимото действие да бъде поставен колана, се установява едно трайно фактическо състояние. Последното следва да се квалифицира като продължено административно нарушение осъществявано чрез бездействие, което се явява довършено едва с предприемане на дължимите действия или с преустановяване на движението на МПС. Доколкото през цялото време водачът е бил без колан и няма прекъсване на движението на автомобила от момента на засичането му до преустановяване на движението на ул. „Янтра“ съдът намира, че се касае за едно нарушение. Предвид на това, че процесният акт е бил съставен след Акт №5268880, Акт №526881, Акт №526882, т.е. явява се четвърти по ред, в който е включено и нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, НП в тази чу част подлежи на отмяна като постановено в резултат от по-късно образуваното административнонаказателно производство за същото нарушение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18 – 0869 - 003385/07.01.2019г. на ВПД Началник сектор ПП при ОДМВР - Шумен, в частта с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП на Ж.И.Д., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18 – 0869 - 003385/07.01.2019г. на ВПД Началник сектор ПП при ОДМВР - Шумен, в частта с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на Ж.И.Д., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: