Р Е Ш Е Н И Е
412/2.7.2019г.
Шуменският районен съд,
четиринадесети състав
На деветнадесети юни две хиляди
и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав
Председател: Кр.
Кръстев
Секретар: Ф. А.
Като разгледа докладваното от
районния съдия
ВАНД № 238 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 18-0869-003387/07.01.2018год. на ВПД Началник сектор
към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание
чл.53 от ЗАНН, чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП; чл. 185 от ЗДвП; чл. 185 от ЗДвП и
чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на Ж.И.Д. ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 20 лв. за първото нарушение,
„глоба“ в размер на 20 лв. за второто, „глоба“ в размер на 20 лв. за третото и
„глоба“ в размер на 50 лв. за четвъртото нарушение. Жалбоподателят моли съда НП
да бъде отменено, поради съществени нарушения на материалните и процесуални
разпоредби. Излага доводи за неяснота относно описанието на извършените
нарушения, обстоятелствата при които са допуснати, както и доказателствата
които ги потвърждават. Оспорва авторството на вменените нарушения. Явява се
лично, като за него се явява и процесуален представител – адв. Ст. Ст. от
ШАК. В хода по същество и в депозираните писмени бележки се излагат доводи, най
вече, че не е доказано авторството на нарушенията.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призован се
явява, като оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Жалбата
е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На
25.12.2018г. свидетелите П.С.П. и Е.С.Б. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при
ОДМВР – Шумен, като дежурен екип, работели по линия на КАТ. В изпълнение на
служебните си задължения, около 03.00 часа позиционирали служебния автомобил с
който работели на бул. „Ришки проход“ в района на кръстовището с ул.
„Съединение“. В 03:04:48 часа забелязали лек автомобил “Фолксваген Голф” с ДК № Н 0798 ВС, който движейки се по ул. „Съединение“ и преминавайки
през кръстовището с бул. „Ришки проход“ не спрял на знак Б-2 като продължил движението си в посока бул.
„Велики Преслав“. Свидетелите веднага последвали автомобила по
ул.“Съединение“ с цел да го спрат за проверка предвид извършеното
нарушение, но въпреки опитите им да го спрат чрез подаване светлинен и звуков
сигнал, водачът на процесния автомобил не се подчинил, а увеличил
скоростта си на движение. Следвайки процесния автомобил преминали през кръстовището на ул.“Съединение“ и
бул.“Велики Преслав“. В района зад Факултет
„Артилерия, ПВО и КИС“ на ул. „Съединение“ автомобила бил застигнат от
полицейския патрул, където отново бил подаден сигнал за
спиране, но водачът отново не се подчинил, а продължил движението
си по ул.“Карел Шкорпил“, бул.“Славянски“, като след това завил
по ул.“Климент Охридски“, на кръстовището с ул.“Цар Освободител“ завил на
ляво и
продължил към кръстовището с ул.“Панайот Волов“ . Продължил движението
на право по ул. „Цар Освободител“ като на кръстовището с ул.“Цар Асен“ завил на ляво. На кръстовището
с ул.“Иван
Александър“ завил
отново на ляво и на следващото кръстовище завивайки
също на ляво слязъл по ул.“Петър Делян“ отново на ул.“Цар Освободител“. Навлязъл в ул.“Янтра“,
която била без изход, като там спрял автомобила и го напуснал. Опитал да се отдалечи, но бил застигнат от свидетелите П. и Б., които го
следвали през цялото време от момента на засичане на автомобила в 03:04:48
часа на бул. „Ришки проход“ до спирането на патрулния автомобил до лекия
автомобил “Фолксваген Голф” с ДК№ Н 0798 ВС на ул. „Янтра“.
Следвайки автомобила по описания маршрут контролните органи забелязали, че в същия се намира само едно
лице от мъжки пол, което е и без закопчан предпазен колан. Същите задържали жалбоподателя и го отвели в служебния си автомобил за
извършване на проверка. Нарушителят отказал да се легитимира.
Самоличността му била установена с помощта на св. С.С. - полицейски инспектор в група ОДЧ при ОД на МВР-Шумен, който наблюдавайки задържането на
водача в служебния автомобил по системата за видеоконтрол го разпознал, а
именно жалбоподателя Ж.И.Д., когото познавал отпреди.
За
извършени различни нарушения на ЗДвП на жалбоподателя в РУ – Шумен били
съставени 7 АУАН, между които и процесния АУАН серия Д№526830 съставен от св. Е.
С. Б. за нарушения на чл. 6 т.1 от ЗДвП, чл.28 ал.1 т.1 п.1 от ЗДвП, чл.5 т.1
от ЗДвП, чл.137а ал.1 от ЗДвП за това, че при движението си по ул. „Петър
Делян“ на кръстовището с ул. „Цар
Освободител“ не съобразява поведението си с пътен знак Б- 2, като не спира пред
него преди да излезе на ул. „Цар Освободител“. При извършването на тази маневра,
завой на ляво, не използва предвидените за целта пътепоказатели. Като участник
в движението създава пречки и опасност за останалите участници в него,
изразяващи се в преплъзване задната част на автомобила, както и че не е
използвал обезопасителен колан. В акта не е отразено, жалб. Д.
да има възражения. Не се е възползвал и от законното си право да депозира
писмени такива в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на съставения акт и
материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.183 ал.3 т.3
пр.1 от ЗДвП, чл. 185 от ЗДВп, чл. 185 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП
на Ж.И.Д., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания – „глоба“ в
размер на 20 лева, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 20
лева, за нарушение на чл.28 ал. т.1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 20 лева, за
нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение
на чл.137а ал.1 от ЗДвП.
Така
изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и
гласни доказателства – показанията на свидетелите П.П., Е.Б., С.С., както и от приобщените веществени доказателства - диск
предоставен от ОДМВР – Шумен със записи от АИС ВПК, монтирана в служебния
автомобил. По отношение показанията на св. Я.Г.Ц., съдът намира, че същите не
следва да бъдат кредитирани.
При
така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57
от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Същественото
в административно – наказателното производство е да се установи: има ли
административно нарушение, извършено ли
е то от лицето посочено като нарушител лично и дали това лице го е извършило
виновно.
По делото не е спорно,
че на посочените в АУАН и в НП дата и час
лек автомобил “Фолксваген Голф” с ДК№ Н 0798 ВС,
собственост на св. Я.Г.Ц., е бил управляван и се е движил по ул.
„Петър Делян“ към кръстовището с ул. „Цар Освободител“ и е направил маневра
завой на ляво от ул. „Цар Освободител“. Спорно се явява
обстоятелството дали жалбоподателят е управлявал МПС, т.е. качеството му на водач. В жалбата и
в съдебно заседение, от страна на жалбоподателя се излагат твърдения, че не е
управлявал МПС. По отношение това обстоятелство са съотносими показанията на
свидетелите П.С.П., Е.С.Б. и Я.Г.Ц..
Свидетелите П.П. и Е.Б. подкрепят изложената в АУАН и в НП
фактическа обстановка и показанията им не са противоречиви. Действително са
налице някои разминавания в отделните разпити относно детайлите, но по
отношения основните факти обуславящи съставомерността на нарушенията от
обективна страна, както и относно обстоятелството, че автомобилът е бил
управляван от мъж, както и че не е имало
друго лице в МПС, свидетелите са
постоянни в твърденията си и не са налице противоречия. Същите са
очевидци на действията на водача. Следвали са автомобила през цялото време като
дистанцията между двата автомобила не е била голяма, а в един момент дори са го
били настигнали, поради което са имали възможност да възприемат водача. Съдът кредитира напълно показанията на П.П. и
Е.Б.,
тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в
пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия
на водача. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието
на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Показанията
им изцяло кореспондират и с приобщените запис от камерата на патрулния
автомобил, на който ясно се вижда момента, в който първоначално са забелязали
лекия автомобил да преминава по ул. „Съединение“ без да спре на знак Б-2 на кръстовището с
бул. „Ришки проход“, както и движението на автомобила до ул. „Янтра“. Показанията на тези
свидетели не се опровергават от показанията на св.Я.Ц., която подкрепя
версията на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила, заявявайки в съдебно
заседание, че лично тя го е управлявала, а жалбоподателят бил пътник в
автомобила, седнал на задната седалка в дясно. Съдът намира, че
показанията й не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на
останалите събрани гласни доказателства, които съдът кредитира поради
изложените по – горе съображения. При преценка показанията на тази свидетелка
съдът съобрази и обстоятелството, че има основания за нейната заинтересованост
казусът да се реши в полза на жалбоподателя, доколкото живее на семейни начала
с него и двамата имат дете от съвместния им живот. Показанията на св. Ц. съдът намира за недостоверни и сами по себе
си не опровергават изложената по-горе фактическа обстановка. В показанията си
свидетелката описва същият маршрут на движение на автомобила, който посочват и
свидетелите П. и Б.. Твърди, че през цялото време не била забелязала никакъв автомобил да се движи след нея. Категорична е, че полицейски автомобил не се е движил зад нея,
не я е следвал. Тези твърдения на свидетелката съдът намира за недостоверни,
предвид на това, че управляваният от св. Б. автомобил е бил обозначен като
полицейски, следвал е неотлъчно лекия автомобил “Фолксваген
Голф” с ДК № Н 0798 ВС от бул. „Ришки проход“ до ул. „Янтра“, което разстояние
е значително, ползван е както светлинен, така и звуков сигнал с цел преследваното МПС да бъде спряно, поради
което е невъзможно полицейският автомобилът да не е бил нито видян, нито чут от водача. Съдът намира за недостоверни
показанията на свидетелката, че е управлявала автомобила, а жалбоподателят е
седял отзад и поради обстоятелството, че минавайки по горепосочения маршрут,
автомобилите са се движили и в осветени
пътни участъци, поради което свидетелите П. и Б., вниманието на които
предвид създалата се ситуация през цялото време е било насочено към
преследвания от тях автомобил, биха забелязали
седнал на задната седалка човек и то в дясно според твърденията на
тъжителката, т.е. не зад водача, при което няма как силуета на водача да се
припокрива със седнал зад него пътник.
Предвид
липсата на съмнения относно обективността и безпристрастността на свидетелите П.
и Б., чиито показанията изцяло кореспондират със записите от системата за видеоконтрол, съдът
приема за безспорно установено обстоятелството, че автомобилът е бил управляван
именно от жалбоподателя Ж.И.Д.. В подкрепа на този извод е и факта, че при пристигането
на двамата свидетели на ул.“Янтра“ секунди след преследвания автомобил в района
не е имало никакви други хора освен жалбоподателя, който е опитал бързо да се
отдалечи. Това обстоятелство опровергава и показанията на св. Я.Ц., че
жалбоподателят слязъл в движение, след което тя паркирала автомобила, заключила
го и се е отдалечила, което няма как да стане за около 10 секунди и да не бъде
възприета от контролните органи. Видно от приобщения запис от момента, в който
л.а. “Фолксваген
Голф” с ДК № Н 0798 ВС е завил по ул. „Янтра“ до
момента, в който патрулния автомобил също е завил и се вижда, че л.а. “Фолксваген Голф” с ДК № Н 0798 ВС, вече
е паркиран в дъното на улицата, са минали 10 секунди. Основателен е доводът на
процесуалният представител на наказващият орган, че на записа се вижда, че в
този момент в дъното зад автомобила в ляво над нивото на тавана се вижда силует
на глава и две секунди по – късно в момента на спиране на патрулния автомобил
се вижда бягащ силует, който се
отдалечава надясно, в която посока се отправят и свидетелите П. и Б., и
установяват жалбоподателя. Също така от съдържанието на звукозаписа се
установява, че жалбоподателят твърди пред контролните органи, че е пешеходец, а
не че е бил пътник в автомобила.
Предвид всичко
изложено съдът намира изложената от св. Я.Ц. версия за недостоверна. В процеса не се доказаха
факти и обстоятелства, които биха
обосновали становището на съда за
различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни
правни изводи от тези на административно наказващия орган по отношение
авторството.
По отношение констатираните нарушения съдът намира следното:
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушения на чл. 6 т.1 от ЗДвП, чл.28 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.5 т.1 т.1 от ЗДвП и
чл.137а ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.6
т.1 от ЗДвП, задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, светлинните сигнали, с пътните знаци и
пътната маркировката. Пътните знаци от група В касаят въвеждане на забрана и отменяне на въведена забрана.
Пътен знак „В-2“ задължава водача на МПС да спре и пропусне движещите се МПС по
пътя с предимство. От приобщената по делото схема безспорно се
установява, че на процесното кръстовище е имало поставен знак
В-2 на кръстовището на ул. „Петър Делян“
и ул. „Цар Освободител“. Съдът намира, че от доказателствата по делото –
показанията на свидетелите П. и Б. и приобщения запис се доказва по
безспорен начин, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП, тъй като не е съобразил поведението с
пътен знак В-2 и не е осигурил предимство на МПС движещи се по ул. „Цар
Освободител“. Безспорно се установява и, че жалбоподателят е извършил маневрата
завой на ляво без да подаде сигнал /ляв пътепоказател/, с което
е нарушил и разпоредбата чл.28 ал.1 т.1 от ЗДвП, която задължава водача да
предупреди останалите участници в движението за намерението си да завие наляво, чрез подаване на сигнал,
посредством ляв пътепоказател или лява ръка. Установява се също така, че при
движението си жалбоподателя създава пречки и опасности за останалите участници
в движението изразяващи се в преплъзване задната част на автомобила с което е
нарушена разпоредбата на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащите за тези нарушения санкционни разпоредби, а
именно 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДП, чл. 185 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП поради което
в тази част НП следва да бъде потвърдено. Размерът на наказанията за тези нарушения е строго фиксиран от закона,
поради което не подлежат на ревизия.
По отношение нарушението на чл.137а ал.1 от ЗДвП съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП задължава водачите и пътниците в МПС,
когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които МПС са
оборудвани. Съдът приема, че
жалбоподателят действително е управлявал процесния автомобил, без да е
използвал съответния обезопасителен колан, поради което е нарушил визираната
разпоредба. Нарушението правилно е квалифицирано, приложената е и съотносимата
санкционна разпоредба. От показанията на свидетелите П. и Б. се установява, че
от момента, в който първоначално са забелязали лекия автомобил да преминава по ул.
„Съединение“ без да спре на знак Б-2 на
кръстовището с бул. „Ришки проход“ до преустановяване движението на автомобила
на ул. „Янтра“, през целия маршрут жалбоподателят е бил без поставен
обезопасителен колан. Видно от приобщените по делото писмени доказателства
освен процесния Акт №526830 срещу жалбоподателят са били съставени и Акт
№5268880, Акт №526881, Акт №526882, Акт
№526883, , в които наред с други нарушения на ЗДвП е включено и нарушение на
чл.137а ал.1 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е
осъществил едно нарушение, за което е следвало да бъде образувано едно
административно-наказателно производство. Със съставянето на повече от един
АУАН е бил нарушен принципът „non bis in idem“. Нарушението е осъществено чрез бездействие,
изразяващо се в непоставяне на обезопасителния колан при предприемане на движение и докато трае това бездействие
наказателно-отговорното лице е в нарушение. В случая при наличие на задължения за
действие, жалбоподателят е
бездействал непрекъснато през целия маршрут на движение. Когато едно административно нарушение се
осъществява чрез бездействие, което трае продължително във времето след
настъпване на съставомерния момент, в случая започване на движението, в който момент е следвало да бъде извършено
дължимото действие да бъде поставен колана, се установява едно трайно фактическо състояние. Последното следва да се квалифицира като продължено
административно нарушение осъществявано чрез бездействие, което се явява
довършено едва с предприемане на дължимите действия или с
преустановяване на движението на МПС. Доколкото през цялото време водачът е бил без колан
и няма прекъсване на движението на автомобила от момента на засичането му
до преустановяване на движението на ул.
„Янтра“ съдът намира, че се касае за едно нарушение. Предвид на това, че
процесният акт е бил съставен след Акт №5268880, Акт №526881, Акт №526882, Акт
№526883 т.е. явява се пети по ред, в който е включено и нарушение на чл.137а
ал.1 от ЗДвП, НП в тази чу част подлежи на отмяна като постановено в резултат
от по-късно образуваното административно-наказателно производство за същото
нарушение.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0869-003387/07.01.2018год. на ВПД Началник сектор към ОДМВР
- Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 183
ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП; чл. 185 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП от ЗДвП на Ж.И.Д. ЕГН **********
*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв. за първото
нарушение, „глоба“ в размер на 20 лв. за второто, „глоба“ в размер на 20 лв. за
третото нарушение.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0869-003387/07.01.2018год. на ВПД Началник сектор към ОДМВР
- Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53от ЗАНН и чл. 183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на Ж.И.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за четвъртото нарушение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: