Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 239/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Ж.И.Д. срещу Наказателно постановление № 18-0869-003388/07.01.2019г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 25.12.2018г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Фолксваген Голф” с ДК№ Н 0798 ВС по улиците на гр.Шумен. Около 03.07 часа същият се движел по ул.“Съединение“, като пресякъл бул.“Ришки проход“ и продължил движението си в посока бул.“Велики Преслав“, без да спре, въпреки наличието на пътен знак Б2-„Стоп“. Това обстоятелство било забелязано от свидетелите П.С.П. и Е. С. Б.- служители в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Шумен, които извършвали проверка за спазване на ЗДвП на посоченото кръстовище. Свидетелите последвали управлявания от жалбоподателя автомобил по ул.“Съединение“, като подали светлинен сигнал за спиране. След подаването на сигнала обаче водачът увеличил скоростта си на движение и преминал през кръстовището на ул.“Съединение“ и бул.“Велики Преслав“, без да се съобрази с наличния пътен знак „Б2“. Двамата свидетели продължили да преследват автомобила и забелязали, че в същия се намира само едно лице от мъжки пол. При движението на жалбоподателя в района зад Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“-гр.Шумен същият бил застигнат от свидетелите, които подали и звуков сигнал за спиране, но Д. отново не спрял, а продължил по ул.“Карел Шкорпил“, а след това –по бул.“Славянски“, без да спре на кръстовището на посочените улица и булевард. След това водачът завил по ул.“Климент Охридски“, а при пристигането си на кръстовището с ул.“Цар Освободител“ завил по посочената улица и продължил движението си по различни по-малки улици, като в даден момент отново излязъл на ул.“Цар Освободител“ и навлязъл в ул.“Янтра“, която била без изход. Като забелязал това обстоятелство, водачът напуснал автомобила и опитал да се отдалечи, но бил застигнат от свидетелите, които го следвали през цялото време. Същите задържали жалбоподателя и го отвели в служебния си автомобил за извършване на проверка. Междувременно св.С.С.- полицейски инспектор в група Оперативна-дежурна част при ОД на МВР-Шумен, наблюдавал задържането на водача в служебния автомобил по системата за видеоконтрол и разпознал същия като лицето Ж.Д., когото познавал отпреди. Свидетелят уведомил свидетелите П. и Б. за самоличността на нарушителя, тъй като последният отказвал да се легитимира. Св.С. установил също, че управляваният от жалбоподателя автомобил е собственост на неговата фактическа съпруга. Свидетелите П. и Б. предложили на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотици, но същият категорично отказал. На Д. бил издаден талон за медицинско изследване, но същият отказал да го подпише. Въпреки това му бил издаден такъв талон, но жалбоподателят отказал да даде кръвна проба. С оглед тази обстановка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че отказва да бъде изпробван с техническо средство „Дръг тест5000“ с фабричен номер ARJF-0023 за употреба на наркотични вещества. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен, но същият отказал да го подпише. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 07.01.2019г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Ж.Д. била наложена глоба в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите П.С.П., Е. С. Б., И.А.Г., С. Й. С. и М.Н.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. По делото като веществено доказателство е приложен и CD със записи от система за видеоконтрол, с която е оборудван полицейския автомобил. Последният не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

Показанията на свидетелите П., Б., Г., С. и С. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не са били в някакви особени отношения с жалбоподателя, като повечето от тях дори не са го познавали, и не извличат ползи от твърденията си. Сочените от процесуалния представител на жалбоподателя противоречия и разминавания в показанията на свидетелите П. и Б. са несъществени и лесно могат да се обяснят с изтеклия период от време и с многото възприета информация, като не рефлектират върху достоверността на показанията на двамата. При това положение и при липсата на данни за наличие на мотив за отклоняване от истината съдът не намира основания за съмнение в достоверността на дадените показания, още повече, че същите кореспондират и на записите от системата за видеоконтрол. С най-съществено значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите П. и Б., тъй като двамата непосредствено са възприели действията на жалбоподателя и отказът му да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Като свидетел по делото е разпитано и лицето Я.Г.Ц., която заявява, че автомобилът не е управляван от жалбоподателя, а от нея. Съдът не намира основания да кредитира твърденията на свидетелката. Като фактическа съпруга на жалбоподателя същата несъмнено е заинтересована от изхода на делото и не може да се счете за непредубеден и обективен свидетел. Свидетелите П. и Б. от своя страна са категорични, че автомобилът е управляван от лице от мъжки пол, както и че в хода на преследването са имали видимост към водача, който е същото лице, което са задържали впоследствие. Съдът не споделя изложените в писмените бележки доводи, че не е било възможно двамата свидетели да са видели лицето на водача на процесния автомобил, тъй като служебният автомобил е бил на разстояние, което е правело разпознаването невъзможно. От показанията на св.П. се установява, че поради особеностите на камерите, с които е оборудван служебния автомобил, записите са с недобро качество, като свидетелите са възприемали много по-ясно случващото се. При липсата на основания за съмнение в достоверността на показанията на свидетелите П. и Б., подкрепени и от записите от системата за видеоконтрол, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя, а показанията на св.Цветкова се явяват недостоверни и не опровергават изложената по-горе фактическа обстановка. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че при пристигането на двамата свидетели на ул.“Янтра“ секунди след преследвания автомобил в района не е имало никакви други хора освен жалбоподателя, който е опитал бързо да се отдалечи /видно и от видеозаписите/. Изводът за недостоверността на показанията на св.Цветкова се подкрепя и от обстоятелството, че същата твърди, че не е забелязала полицейски автомобил, който да ги следва, а това очевидно е невъзможно, тъй като управляваният от свидетелите П. и Б. служебен автомобил е следвал притежавания от свидетелката такъв на значително разстояние по улиците на гр.Шумен, с включени сигнални светлини. От записите от системата за видеоконтрол се установява също, че скоростта на движение на двата автомобила е била значителна /на моменти- от 80 км/ч/, като от показанията на посочените свидетели се установява, че преследваният от тях автомобил рязко е увеличил скоростта си на движение след подаването на сигнал за спиране, с явно намерение на водача да избегне проверка, което изключва възможността полицейският автомобил да не е бил забелязан. В показанията си свидетелите П. и Б. са категорични, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, като изявленията им кореспондират напълно и на показанията на св.Г., а се подкрепят и от тези на св.С.. При това положение съдът приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят действително е управлявал процесния лек автомобил, както и че след като е бил надлежно поканен, същият е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който откаже да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В практиката си ШАС приема, че посочената норма освен санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции (Решение от 01.04.2009г. по к.а.н.д. №52/2009г.). По изложените по-горе съображения съдът приема, че Д. действително е управлявал МПС, като при извършване на съответна проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Жалбоподателят също така е отказал да даде кръвна проба, независимо, че му е бил издаден съответен талон за медицинско изследване. С поведението си Д. несъмнено е извършил нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран по реда на посочената разпоредба. Неоснователни са доводите, изложени в писмените бележки, че на жалбоподателя е бил издаден непопълнен талон, поради което същият не е бил наясно кога и къде трябва да се яви. Нарушителят е транспортиран до МБАЛ-Шумен от полицейски служители, предоставен му е бил талон за медицинско изследване, но Д. е отказал да подпише талона, да даде кръвна проба и изобщо да контактува с лекаря. За установяването на това обстоятелство от съществено значение са и показанията на св.С., която потвърждава, че лично е изписала на талона, че лицето е отказало да предостави проба за изследване за наличие на наркотични вещества. Показанията на посочената свидетелка, за която липсват основания да не бъдат кредитирани, опровергават твърденията, изложени в писмените бележки, че на жалбоподателя не е бил предоставен талон за изследване, а такъв бил изготвен единствено с цел на Д. да бъде вменено нарушение. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че нарушението се изразява в отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство или в неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества, като съставът на процесното нарушение е осъществен още с отказа на нарушителя да бъде изпробван с техническо средство. Следва да се отбележи също, че няма нормативно изискване поканата за изпробване с техническо средство да бъде осъществена чрез фактическо поднасяне на съответното техническо средство към лицето, а е напълно достатъчно устно приканване на водача да бъде изпробван. За констатираното нарушение жалбоподателят е санкциониран законосъобразно, като кумулативно предвидените наказания са определени правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено. Не представлява съществено процесуално нарушение включването и на втората форма на изпълнителното деяние в обстоятелствената част на наказателното постановление. Допълването на фактическата обстановка по никакъв начин не е рефлектирало върху административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, който е санкциониран за извършването на едно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а същото е осъществено още с отказа да бъде изпробван с техническо средство. Правото на защита на санкционираното лице не е накърнено и с налагането на наказание на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. За посочването на приложимия закон е необходимо и достатъчно конкретизирането на нарушената норма по начина, избран от законодателя, а именно- чрез цитиране на съответният член и алинея от нормативния акт. Не трябва да се забравя и че наказателното постановление е единство от обстоятелствена част и диспозитив, като конкретно осъществена хипотеза от санкционната норма се установява в напълно достатъчна степен от изложената от наказващия орган фактическа обстановка.

Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването му, които да доведат до формиране на извод за неговата маловажност.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0869-003388/07.01.2019г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Ж.И.Д. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: