Р Е Ш Е Н И Е
104/15.2.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
тринадесети февруари през
две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 261/2019 г.,
по описа на ШРС
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №
46-0000357 от 31.12.2018 г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на Б.М.А., ЕГН
********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози
/ЗАвтП/ за нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на
пътници, издадена от министъра на транспорта. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно, като излага подробно доводите си за това в
жалбата.
В
съдебно заседание жалбоподателя, редовно
призован, се не явява
лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на посочените в
нея основания и излага допълнителни мотивите в тази насока.
За Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. В
съпроводителното писмо до съда излага също
аргументи за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвръдено изцяло.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
„К.Б. 13“
ООД упражнявало превозваческа дейност посредством
таксиметрови автомобили, собственост на отделни физически лица, за които били
издавани съответни разрешения и които извършвали дейността от името на
регистрирания превозвач, но за своя сметка. Сред тях бил и лек автомобил “Дачия Логан”
с ДК № Н 5504 АХ, управляван от жалбоподателя Б.М.А., който бил и собственик на превозното средство.
Жалбоподателят Б.М.А. на 22.12.2018 г. управлявал лек
таксиметров автомобил “Дачия Логан”, кат. М1, с ДК № Н 5504 АХ по улиците на гр. Шумен. Около 12.30 часа в гр. Шумен, на бул. „Симеон
Велики“ до дом № 68, в посока пл. „Оборище“ водачът бил спрян за проверка от
служители при Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр. Шумен, които извършили проверка на посочения таксиметров автомобил за
спазване на изискванията за извършване на таксиметров превоз на пътници на
територията на Общината. По време на проверката било констатирано, че
таксиметровият автомобил е бил собственост на водача А., с опознавателни знаци
за такси, като с него бил извършван превоз на пътници с разкрита табела „Такси”
на покрива на автомобила, без табела „Не работи” на предното обзорно стъкло, с
включен ЕКАФП, с попълнен пътен лист № 000035 за 22.12.2018 г. от пътна книжка
серия Н № 02828, заверена на 24.10.2018г., издадена от превозвача „К.Б.“ ООД.
Установено било също така, че лекият таксиметров автомобил бил включен в списък
към Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 12 707/21.07.2017 г., издадено на „К.Б. 13“
ООД, но при проверката е без /не представил/ разрешение за извършване на
таксиметров превоз от Община Шумен, т. е. валидно
такова също не било представено. Във връзка с тези
констатации бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 259565
от 22.12.2018 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е
нарушена разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.
Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него сочейки,
че има възражения, но без да ги
конкретизира. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не
депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 46-0000357 от 31.12.2018 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на
Б.М.А., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за
автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба №
34 от 06.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.Л.К. и свидетелката И.С.С. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение са показанията на свидетелите К.Л.К. и И.С.С., които следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл.
12, ал. 1 от ЗАвтП таксиметров превоз на пътници може да се извършва от
търговци, притежаващи удостоверения за регистрация, или от водачи, извършващи
дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка.
Правоотношенията между превозвача и водача се уреждат с писмен договор.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34/06.12.1999
г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта,
задължава превозвачите да осигуряват на своите водачи необходимите документи
за извършване на таксиметровите превози.
Документите, необходими за извършване на такива превози, са посочени в чл. 31
от цитираната наредбата. Първият от изброените документи, които водачът следва
да носи, е разрешението за извършване на таксиметрови превози /чл. 31, ал. 1,
т. 1 от Наредбата/. Предвид издаденото Удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз №
12 707/21.07.2017 г., „К.Б. 13“ ООД се
явява „превозвач” по смисъла на § 1,
т. 5 от ДР на ЗАвП, тъй като представлява юридическо лице, регистрирано като
търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел. В това си качество същото е било натоварено
със задължението по чл. 34, ал. 1, т. 1
от Наредбата. За надлежното изпълнение на това задължение е било необходимо не
само на водачите да бъдат предоставени всички необходими документи, но и да се
осигури съответствие на документите /в т. ч. и на разрешенията за извършване на
таксиметров превоз/ с нормативните изисквания. Едно от изискванията, на които
следва да отговаря разрешението за извършване на таксиметров превоз е визирано
в чл. 24а, ал. 1 от ЗАвП, според който в
разрешението следва да се вписват данните на водача в
случаите, когато той извършва дейността от името на регистриран превозвач, но
за своя сметка. В чл. 24, ал. 1 е предвидено също, че таксиметровите превози на пътници
се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от
името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем
места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с
фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване
на разрешение за таксиметров превоз на пътници.
Разрешението за таксиметров
превоз на пътници се издава от кмета на общината или от упълномощено от него
длъжностно лице за всеки отделен автомобил, като в него се вписват данните на
водача в случаите, когато той извършва дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка. Самото разрешение се издава на регистриран по
реда на този закон превозвач, който е подал заявление до кмета на общината, в
която ще извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници /арг. от чл.
24а, ал. 1 и ал. 2 ЗАвтП/.
Идентична е уредбата и в
издадената на основание чл. 12а, ал. 5 от ЗАвтП, Наредба № 34 от 06.12.1999 г.
за таксиметров превоз на пътници. В чл. 3 от същата е предвидено, че таксиметров превоз на пътници
се извършва както от търговци, притежаващи удостоверение за регистрация и
издадено от кмета на общината или упълномощени от него длъжностни лица
разрешение за таксиметров превоз на пътници /ал. 1 на цитирания чл. 3/, така и
от водачи, извършващи дейността за своя сметка, от името на превозвача по ал. 1
/ал. 2 на чл. 3 от наредбата/.
Съответно според разпоредбата
на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП, водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със
глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
В тази връзка следва да се
посочи, че единственият субект на административно нарушение по чл. 93, ал. 1,
т. 1 ЗАП е именно водачът на моторното превозно средство, който изобщо не е
необходимо да бъде търговец. От представените по делото писмени доказателства /контролна
лента от фискално устройство, пътна книжка серия Н № 02828/ 24.10.2018г. и пътен лист № 000035
за 22.12.2018 г./ по несъмнен начин се установява, че на 22.12.2018 г. Б.М.А. е извършвал таксиметров превоз на пътници без
валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. В процесния случай жалбоподателят Б.М.А. е извършвал
такава дейност от името на „К.Б. 13“ ООД, но за своя
сметка, поради което съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34/1999 г. като водач
на таксиметров автомобил при управление на такъв е длъжен да да
носи разрешението за извършване на
таксиметров превоз. В показанията си свидетелите К.
и С. заявява, че при проверката
жалбоподателят не е представил разрешителни, които да са били валидни. След отписването на автомобила от списъка на автомобили към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, издадено за „К.Б.“
ООД,
разрешението не е годно да породи правни последици и представянето
му следва да се приравни на липса на изискуемото от наредбата разрешение. Обстоятелството, че съгласно чл.
24а, ал. 2 от ЗАП последното се издава на регистриран
по реда на този закон превозвач, по никакъв начин не освобождава водача на МПС
от задължението му да извършва таксиметрова дейност само след
издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници на регистрирания
превозвач /в случая „К.Б. 13“ ООД/, от чието име водачът за своя сметка осъществява дейността. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва
в настоящото производство, че жалбоподателя А. не
е представил на проверяващите разрешение за извършване на таксимитров превоз,
издадено от Община Шумен. От доказателствата по делото се
установява също, че при проверката автомобилът е бил в работен режим, както и
че жалбоподателят вече е бил извършил курсове за превоз на пътници. По този
начин същият действително е извършил административно нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 1 от цитираната Наредба
№ 34/1999г.,
за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление.
Само
за пълнота следва да се добави, че доколкото таксиметровият автомобил преди
това е бил вписан в друга фирма и е извършвал превози след издадено разрешение
на търговско дружество „К.Б.“ ООД, по никакъв начин не променя факта на извършеното на 22.12.2018 г. нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.
за таксиметров превоз на пътници, понеже при проверката по документи е
установено, че таксиметровият автомобил е включен в списък към Разрешение за извършване
на таксиметров превоз на пътници №
12 707/21.07.2017 г., издадено на „К.Б. 13“ ООД, но не е представил на
проверяващите валидно разрешение за
извършване на таксиметров превоз, издадено от Община Шумен за търговско
дружество „К.Б. 13“
ООД. Както по-горе беше посочено
съгласно правилото на чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП, наличието на посочения
административен акт е въведено като предпоставка за законосъобразно
осъществяване на дейността на таксиметровия превоз на пътници.
Съдът
намира и че правилно административнонаказателната отговорност е насочена към
жалбоподателя. Действително, същият няма качеството „превозвач” по смисъла на §
1, т. 5 от ДР на ЗАвП, а според чл. 24, ал. 2 от Наредба №
34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на
транспорта, разрешението се издава от кмета на
общината на превозвача, който има задължение да подаде съответните за това
документи. А по силата на чл. 24а, ал. 1 от ЗАвП разрешението за
извършване на таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на общината или
упълномощено от него длъжностно лице, като именно това са лицата, които следва
да попълнят всички необходими реквизити, вкл. и данните на водача, т. е. превозвачите
нямат нито правото, нито задължението да вписват сами тези данни. Същите обаче
са задължени да предприемат необходимите действия за снабдяване на водачите с
надлежни разрешения, в които техните данни да бъдат отразени, като за целта е
необходимо да представят в Община Шумен определени документи, удостоверяващи
наличието на съответните изисквания, както и да предоставят данните за водачите.
Вписването на данните за водача се извършва едва след представяне на
необходимите за това документи и след удостоверяване на определени
обстоятелства, от надлежно длъжностно лице, като очевидно за целта е необходимо
извършването на съответните действия от страна на превозвача. При
това положение жалбоподателят не е имал правна възможност да се снабди лично с
валидно разрешение, а е следвало такова да му бъде предоставено от превозвача -
„К.Б. 13“
ООД.
Съдът намира обаче, че както превозвача, така и водача, извършващ таксиметров
превоз по реда на чл. 3, ал. 2 от цитираната Наредба, са натоварени със задължението
да извършват таксиметрови превози само с издадено от кмета на общината
разрешение за таксиметров превоз на пътници. След като надлежно разрешение все
още не е било предоставено на жалбоподателя, същият е следвало да се въздържа
от извършването на таксиметрови превози. Нарушението подлежи на санкция по реда
на чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвП, предвиждащ специално наказание за водач на МПС, който извършва
обществен превоз на пътници, без редовно издадено разрешение, като санкционната
разпоредба правилно е издирена от наказващия орган. Следва да се отбележи и че
същата съдържа в себе си и дължимото поведение, като посочването ѝ
гарантира напълно яснотата на наказателното постановление.
Административно-наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно
посочената разпоредба, като е наложил „глоба” в нейния абсолютен размер,
съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не
е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при
определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в
законоустановения му, фиксиран размер.
Същевременно
настоящия съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че процесното нарушение не
съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с
по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че
въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е
установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство,
което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице
основания за приложението на цитираната разпоредба. Напротив,
в случая водача е извършвал превози през един немалък период от време, без да
разполага с надлежно разрешение. Освен това, деянието,
обявено за наказуемо е свързано с осъществяване на превоз на пътници, за който
нормативната база предвижда строги правила за осъществяване. С деянието се
засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за
извършване на превоз на пътници, който ред, предвид завишените изисквания при
осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се ползва
с висока степен на защита. Непредставянето на съответните изискуеми от
нормативната база документи, води до невъзможност от осъществяване на контрол
за спазване на изискванията за осъществяване на посочената дейност от
съответните водачи. Посоченият вид дейност и неспазване на изискванията,
свързани с нея би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени
отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота
на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано,
като маловажен случай. В
практиката си ШАС приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за
маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено от
санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по
надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на
административно-наказателното производство - обстоятелства, които
в случая несъмнено не са налице и следователно липсват основания случаят да
бъде счетен за маловажен.
Не
са налични
обстоятелства, които да обусловят извод за приложимост на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП при определяне на наказанието „глоба“. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП визира случаите, когато
изброените в нея документи, в т. ч. разрешението
за извършване на таксиметрови превози по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34/06.12.1999
г. за таксиметров превоз на пътници, не бъдат „представени
в момента на проверката“,
т. е. случаите, когато
водачите разполагат с тези документи, но не ги представят на контролните органи
при поискване от тяхна страна. Настоящият казус безспорно не е такъв, доколкото
към датата на нарушението деецът не е притежавал валидно издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз
от Община Шумен, поради което правилно е бил санкциониран за нарушение по чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Поради
всичко изложено по-горе и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 46-0000357 от 31.12.2018 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на Б.М.А., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: