Р Е Ш Е Н И Е

 

145/22.2.2019г. ,           гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                                  Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 272 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 258847-F387423/17.09.2018 г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – Варна, с което на основание чл. 179 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „К.-Н.Д.” ЕТ, ЕИК по Булстат 020936462, със седалище и адрес на управление: *******, представляван от Н.Х.Д., ЕГН ********** е наложена „административна санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС. Търговеца - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В първото по делото съдебно заседание представляващия търговеца – жалбоподател, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата.

            ТД на НАП – гр. Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява упълномощен представител. Депозира писмено становище, в което оспорва жалбата изцяло и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.       

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Търговеца – жалбоподател „К.-Н.Д.” ЕТ, представляван от Н.Х.Д., ЕГН ********** осъществява търговска дейност и е регистрирано по ЗДДС лице.

На 17.04.2018 г. в офис Шумен към ТД на НАП – Варна, отдел „Услуги на клиенти“ била извършена данъчна проверка на фирмата от компетентни длъжностни лица, при която било установено, че търговеца – жалбоподател не е изпълнил задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС заедно с дневника за покупките и дневника за продажбите за данъчен период 01.03.2018 г. – 31.03.2018 г. със срок на подаване най-късно до 14.04.2018 г. Това обстоятелство било констатирано от данъчните органи чрез извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях справки -декларации по ЗДДС и приложенията към тях, като с оглед тази констатация до търговеца - нарушител била изпратена покана за подаване на справка-декларация за процесния период и за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На посочения в търговския регистър адрес на управление на търговеца и на посочевия в данъчните служби електронен адрес, лицето или негов представител не било намерено за връчване на поканата за явяване за съставянето на акт за установяване на административно нарушение, поради което последният бил съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. За констатираното нарушение на „К.-Н.Д.” ЕТ бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. АN, бланкетен № F387423 от 30.05.2018 г., като е посочено, че с горното деяние е осъществен състава на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС. Впоследствие, на 08.08.2018 г. актът е бил предявен и връчен на Николай Димитров - представляващия търговеца, който го е подписал без възражения. Впоследствие не се е възползвал и от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 258847-F387423/17.09.2018 г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – Варна, с което на основание чл. 179 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „К.-Н.Д.” ЕТ, ЕИК по Булстат 020936462, със седалище и адрес на управление: *******, представляван от Н.Х.Д., ЕГН ********** е наложена „административна санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.М.И., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелят П.И., тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с представляващия търговеца - нарушител, които дори не са се познавали и не извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/  за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка - декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, а според ал. 5 на цитираната правна норма декларациите по ал. 1 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

По делото не се спори досежно факта, че търговеца - жалбоподател, което е данъчно задължено лице регистрирано по ЗДДС не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС заедно с дневника за покупките и дневника за продажбите за данъчен период - 01.03.2018 г. – 31.03.2018 г., със срок на подаване най-късно до 14.04.2018 г.

В конкретният случай  „К.-Н.Д.” ЕТ като регистрирано по ЗДДС лице е било длъжно да подаде справка-декларация по ЗДДС заедно с дневника за покупките и дневника за продажбите за данъчен период - 01.03.2018 г. – 31.03.2018 г. Следвало да стори това най-късно до 14.04.2018 г., като търговеца не е изпълнил задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС заедно с дневника за покупките и дневника за продажбите за посочения данъчен период - 01.03.2018 г. – 31.03.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с „глоба“ - за физическите лица, които не са търговци, или с „имуществена санкция“ - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 лв. до 10 000 лв. От обективна страна изискването на закона относно фактическата обстановка на нарушението, визирано в чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, се свежда до неизпълнение на задължение за подаване на справка - декларация и доколкото се касае за налагане на имуществена санкция, ирелевантни за съставомерността са обстоятелствата, поради които се е стигнало до нарушението. Достатъчно основание за ангажиране отговорността на юридическите лица е констатиране на неизпълнение от тях на задълженията им към държавата при осъществяване на дейността им, когато това е предвидено в нормативен акт, какъвто в случая е чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.  

В настоящия казус търговеца не е изпълнил вменените му от държавата чрез ЗДДС, свързани с данъчното законодателство задължения и съответно на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна. Настоящият съдебен състав намира, че при осъществяване на своята дейност търговеца -  жалбоподател  е  извършил  вмененото  му  нарушение.  Нарушението на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е формално. При всички случаи  регистрирано лице, което  като е длъжно, не подаде справка-декларация в предвидените в закона срокове, се наказва с имуществена санкция  за юридическите лица в определен размер. Със самото неподаване на справката - декларация в срок е вече осъществен състав на нарушението.

С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че административно - наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, като правилно е издирил и действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно нормата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.

Правилни и съобразени с доказателствата по делото са доводите на административно-наказващия орган, че санкционираното неизпълнение на административно задължение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28,       б. “а“ от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно.

Независимо от изложеното обаче, при извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното наказателно постановление. Съдът констатира, че на търговеца - жалбоподател е било наложено наказание „административна санкция“. Според настоящия съдебен състав с обжалваното наказателно постановление е било незаконосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. За нарушение на данъчното законодателство се налагат следните видове административни наказания - „глоба“ - за физическите лица, които не са търговци и „имуществена санкция“ - за юридическите лица и еднолични търговци. От цитираната разпоредба следва извода, че „К.-Н.Д.” ЕТ е годен субект на административнонаказателна отговорност за нарушения на данъчното законодателство, като подлежи за санкциониране с „имуществена санкция“. В случая обаче в разрез с разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, с процесното наказателно постановление е наложена „административна санкция“ на търговеца – жалбоподател. Административната санкция не е сред административните наказания по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, които се налагат на едноличните търговци. В случая съобразно нормата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС би следвало да се наложи на търговеца – нарушител „имуществена санкция“, която по своята природа и правна характеристика представлява особен вид административна санкция, налагана на юридическите лица и еднолични търговци. Тази отговорност е обективна и безвиновна, като съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАННН за реализирането ѝ е достатъчно обективното осъществяване на запретените действия или бездействия – от една страна, а от друга – имуществената санкция да е предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет.

Като е наложил на едноличния търговец „административна санкция“, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, а и на общите разпоредби на чл. 13 и чл. 83 от ЗАНН, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В тази насока е и практиката на Административен съд – Шумен, в решението по КАНД № 313/2017 г. се приема изрично, че ангажирането на административно-наказателната отговорност на физическо лице, в това му качество, чрез налагане на „имуществена санкция“, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Подчертава се, че законодателят прави ясно разграничение между „глобата“ и „имуществената санкция“, доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби, а и наказанието „глоба“ се налага за извършено административно нарушение - деяние, извършено виновно, докато имуществена санкция се предвижда за неизпълнение на задължение към държавата, отговорността, за която е обективна /безвиновна/ . В цитираното решение се посочва също, че този порок е твърде съществен и не би могло да бъде счетен само за техническа грешка. В този смисъл е и константната практика на съдилищата и по-конкретно Решение № 22/30.01.2019 г. на Административен съд – гр. Шумен по к.н.а.д. № 267/2018 г.; Решение от 07.01.2008 г. на Административен съд – гр. Русе по к.н.а.д. № 251/2007 г.

В конкретния случай като не е съобразил изложеното, административнонаказващия орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 258847-F387423/17.09.2018 г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – Варна, с което на основание чл. 179 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „К.-Н.Д.” ЕТ, ЕИК по Булстат 020936462, със седалище и адрес на управление: *******, представляван от Н.Х.Д., ЕГН ********** е наложена „административна санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, като неправилно и незаконосъобразно.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: