Р Е Ш Е Н И Е

 

210/25.3.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:  

                                                                                                  Председател: Диана Георгиева  

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 279 по описа на ШРС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 357215-F389136 издадено на 10.09.2018г. от Директор на офис Шумен при ТД на НАП – Варна, с което на основание чл.179, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „К. – Н.Д.” ЕТ, ЕИК по Булстат 020936462, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. **** № *, вх.*, ап.*, представляван от Н.Х.Д., с ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС. Търговеца - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия търговеца – жалбоподател, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата си.

            Въззиваемата страна, редовно призована изпраща упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди наказателното постановление.       

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.05.2018 г. в офис Шумен към ТД на НАП – Варна, отдел „Услуги на клиенти“ било констатирано нарушение, извършено от ЕТ „К. – Н.Д.“, с ЕИК 020936462. Нарушението било констатирано от свидетелката Ж. К. Д. – инспектор по приходите, която установила, че търговеца – жалбоподател не е изпълнил задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС заедно с дневника за покупките и дневника за продажбите за данъчен период 01.04.2018г. – 30.04.2018г. със срок на подаване най-късно до 14.05.2018г. Това обстоятелство било констатирано от свид. Д. чрез съпоставка на регистрираните по ЗДДС, лица и подадените от тях справки -декларации по ЗДДС и приложенията към тях. С оглед тази констатация до търговеца - нарушител била изпратена покана за подаване на справка-декларация за процесния период и за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На посочения в търговския регистър адрес на управление на търговеца и на посочевия в данъчните служби електронен адрес, лицето или негов представител не било намерено за връчване на поканата за явяване за съставянето на акт за установяване на административно нарушение. На 12.06.2018г. свид. Д. съставила по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, АУАН сер. АN, бланкетен № F389136 срещу „К. – Н.Д.“ ЕТ гр. Шумен, в който посочила, че с горното деяние е нарушил разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС, чл.125, ал.5 от ЗДДС. Впоследствие - на 08.08.2018г. актът е бил предявен и връчен на Н.Д. - представляващ търговеца, който го е подписал без възражения. Писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено Наказателно постановление № 357215-F389136/10.09.2018г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – Варна, с което на основание чл.179, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „К. – Н.Д.” ЕТ, ЕИК по Булстат 020936462, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. **** № 9, вх.*, ап.*, представляван от Н.Х.Д., с ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Ж. К. Д., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свид. Ж.Д., тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с представляващия търговеца - нарушител, които дори не са се познавали и не извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/  за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка - декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, а според ал.5 на цитираната правна норма декларациите по ал.1 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

По делото не се спори досежно факта, че търговеца - жалбоподател, което е данъчно задължено лице регистрирано по ЗДДС не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС заедно с дневника за покупките и дневника за продажбите за данъчен период - 01.04.2018г. – 30.04.2018г., със срок на подаване най-късно до 14.05.2018г.

В конкретният случай  „К. – Н.Д.” ЕТ като регистрирано по ЗДДС, лице е било длъжно да подаде справка-декларация по ЗДДС заедно с дневника за покупките и дневника за продажбите за данъчен период - 01.04.2018г. – 30.04.2018г. Следвало да стори това най-късно до 14.05.2018г., като търговеца не е изпълнил задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС заедно с дневника за покупките и дневника за продажбите за посочения данъчен период - 01.04.2018г. – 30.04.2018г.

Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС, лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1 от ЗДДС или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с „глоба“ - за физическите лица, които не са търговци, или с „имуществена санкция“ - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 лева до 10 000 лева. От обективна страна изискването на закона относно фактическата обстановка на нарушението, визирано в чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС, се свежда до неизпълнение на задължение за подаване на справка - декларация и доколкото се касае за налагане на имуществена санкция, ирелевантни за съставомерността са обстоятелствата, поради които се е стигнало до нарушението. Достатъчно основание за ангажиране отговорността на юридическите лица е констатиране на неизпълнение от тях на задълженията им към държавата при осъществяване на дейността им, когато това е предвидено в нормативен акт, какъвто в случая е чл.179, ал.1 от ЗДДС.  

В настоящия казус търговецът не е изпълнил вменените му от държавата чрез ЗДДС, свързани с данъчното законодателство, задължения и съответно на разпоредбата на чл.83 от ЗАНН административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна. Настоящият съдебен състав намира, че при осъществяване на своята дейност търговеца -  жалбоподател  е  извършил  вмененото  му  нарушение.  Нарушението на чл.179, ал.1 от ЗДДС е формално. При всички случаи  регистрирано лице, което  като е длъжно, не подаде справка-декларация в предвидените в закона срокове, се наказва с „имуществена санкция“  за юридическите лица в определен размер. Със самото неподаване на справката - декларация в срок е вече осъществен състав на нарушението.

С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че административно - наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, като правилно е издирил и действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно нормата на чл.179, ал.1 от ЗДДС.

Съдът намира, че в случая не са били осъществени съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство. Правилно и законосъобразно АУАН е бил съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, съгласно която актът се съставя и в отсъствие на нарушителя, в следните случаи - когато е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. От приложената по делото Покана изх.№ 2291#50/17.05.2018г., издадена от орган по приходите при ТД на НАП, офис Шумен, адресирана до "К. – Н.Д." ЕТ, е видно, че е дадено указание представител на търговеца да се яви в ТД на НАП-гр. Варна, офис Шумен, в 7-дневен срок от получаването, с оглед съставяне на АУАН. Въпросната покана е изпратена на 17.05.2018г. на адреса, регистриран в Търговския регистър като седалище и адрес на управление на дружеството към този момент - гр. Шумен, ул. **** № 9, вх.*, ап.* с известие за доставяне с обратна разписка. От приложеното копие от обратната разписка става ясно, че въпросната покана не е връчена на търговеца, тъй като адресът е несъществуващ. Това обстоятелство обосновава наличието на предпоставките на  чл.40, ал.2, предл.1 от ЗАНН, а именно - нарушителят е известен, но не може да бъде намерен, доколкото не е бил открит на адреса, обявен в Търговския регистър, нито се е отзовал на съобщението на пощенската служба да получи писмото с обратна разписка, изпратено му от органите на НАП. Покана за съставяне на АУАН е бил изпратен и на деклариран електронен адрес, видно от показанията на свид. Д.. С оглед на това съдът приема, че са били налице законовите предпоставки за издаване на АУАН в отсъствие на нарушителя, респективно в хода на административнонаказателното производство не е допуснато приетото за установено от районния съд, процесуално нарушение.

Правилни и съобразени с доказателствата по делото са доводите на административно-наказващия орган, че санкционираното неизпълнение на административно задължение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28, б. “а“ от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 357215-F389136 издадено на 10.09.2018г. от Директор на офис Шумен при ТД на НАП – Варна, с което на основание чл. 179 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „К. – Н.Д.” ЕТ, ЕИК по Булстат 020936462, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. **** № *, вх.*, ап.*, представляван от Н.Х.Д., с ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС, като правилно и законосъобразно.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: