Р Е Ш Е Н И Е

199/15.3.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

на дванадесети март, през две хиляди и деветнадесета година,

в публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 281 по описа на ШРС за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 357183-F383347/ 10.09.2018г. на Директора на офис гр. Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.179 от ЗДДС, на ЕТ “К.-Н.Д.”, ЕИК по БУЛСТАТ: *****, представлявано от Н.Х.Д., е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като в жалбата си твърди, че фирмата му не функционира от 2011г.и че АУАН е бил съставен предварително.

Същият се явява лично в съдебно заседание и поддържа жалбата.

Процесуалният представител на ТД на НАП гр.Варна – административно - наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 19.03.2018г. в ТД на НАП Варна офис Шумен, било констатирано, че ЕТ „К.-Н.Д.“ ЕТ, ЕИК по БУЛСТАТ *****, не е изпълнило задължението си да подаде в законовия срок справка –декларация по ЗДДС, заедно с Дневник за покупките и Дневник за продажбите, за данъчен период от 01.02.2018г. до 28.02.2018г.

Съгласно чл. 125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри, като декларациите по ал. 1 се подават до 14 -то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Справката - декларация за данъчен период от 01.02.2018г. до 28.02.2018г. не е била подадена и към датата на съставяне на АУАН.

Била изпратена покана изх. № 1758-44/19.03.2018г., за съставяне и връчване на АУАН до “К.-Н.Д. ” ЕТ, на адрес: ********, за която, на обратната разписка е отразено - непознат на адреса.

Бил съставен акт за установяване на административно нарушение в отсъствие на жалбоподателя, сер. АN, № F383347 от 08.05.2018г., в който е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС, а именно, че данъчно задълженото лице не е подало в законоустановения срок справка – декларация по ЗДДС, за данъчен период 01.02.2018г. до 28.02.2018г.Посочена е дата на нарушението 15.03.2018г.

Била изпратена втора покана с рег. № 1758-53/09.05.2018г., на адрес: ********, за връчване на съставения на 08.05.2018г. АУАН F383347/08.05.2018г., за която, на обратната разписка е отразено –несъществуващ адрес.

Съставения на 08.05.2018г в отсъствие на представляващия ЕТ АУАН бил връчен на 08.08.2018г., без отразени възражения.

Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни възражения в законоустановения в чл.44, ал.1 от ЗАНН, 3-дневен срок.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено Наказателно постановление № 357183-F383347/10.09.2018г. на Директора на офис гр. Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което, на основание чл.179 от ЗДДС, на “К.-Н.Д. ”ЕТ, ЕИК по БУЛСТАТ: *****, представлявано от Н.Х.Д., е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС. Констатираното неизпълнение е за първи път.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава както от всички събрани по делото писмени доказателства, така и от събраните гласни доказателства и по-специално от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел, извършил проверката и актосъставител.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:

ЕТ „К.-Н.Д.” е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, във вр. с чл.5 от ЗДДС и е било задължено, съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС, да подаде справка- декларация в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, декларациите по ал.1 се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице.

Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от данъчно задълженото лице, че същото не е изпълнило задължението си да подаде справка -декларация за данъчен период 01.02.2018г. до 28.02.2018г. лично или чрез упълномощено лице, в компетентната териториална дирекция на НАП, която в настоящия случай се явява ТД на НАП гр. Шумен. Такава е била подадена по – късно, след законовия срок.

При така установеното, съдът намира, че данъчно задълженото лице, като не е подало изискуемата по ЗДДС справка- декларация в срок, на 15.03.2018 год., е било в неизпълнение на задължението по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС.

Съдът констатира от приложеното НП, че на търговеца - жалбоподател е било наложено наказание „административна санкция“ имуществена санкция, в размер на 500лв. В тази връзка е направено възражение от представителя на дружеството - нарушител. Освен това, в съдебно заседание представителят на ЕТ представи и копие на решение за вписване в ТР при ШОС, където, като седалище и адрес на управление е посочен адрес: ******.

Съдът констатира при служебна проверка в ТР също, че адресът, отразен в търговския регистър като седалище и адрес на управление, е: ******* т.е. АНО правилно е изпратил поканите именно до адрес на ЕТ, посочен в ТР.

За нарушение на данъчното законодателство и в частност на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС, се налагат следните видове административни наказания - „глоба“ - за физическите лица, които не са търговци и „имуществена санкция“ - за юридическите лица и еднолични търговци. В конкретния казус е безспорно, че „К.-Н.Д.” ЕТ се явява годен субект на административно - наказателна отговорност за нарушения на данъчното законодателство, като подлежи за санкциониране с „имуществена санкция“. В процесното наказателно постановление е отразено, че е наложена „административна санкция“ имуществена санкция в размер на 500лв на търговеца – жалбоподател. Съдът приема, че в случая е налице допусната техническа грешка от АНО, която обаче не води до извод за отмяна на НП само на това основание, доколкото, след израза „административна санкция“, е изписано: имуществена санкция в размер на 500лв., т.е. правилно е преценен видът на санкцията за конкретното нарушение.

Въпреки горното, при преценка на нарушението, съдът, като съобрази обстоятелството, че ЕТ не развива търговска дейност и не реализира приходи и факта, че констатираното нарушение е за първи път, приема, че по същество деянието представлява “маловажен случай”. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика, при преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способът и начинът, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Вярно е, че обществените отношения, които регулира ЗДДС, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на данъчните и осигурителни норми не може да се квалифицира като маловажен случай, доколкото засяга базови обществени отношения, не представлява абсолютен императив и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др.

В настоящия случай съдът прецени цялостната дейност на нарушителя, обстоятелството, че няма данни за други нарушения и наложени наказания по ЗДДС, нарушението е извършено за първи път, което показва, че случаят е инцидентна проява в дейността на санкционираното ЕТ.

Преценявайки изложеното и липсата на вредни последици от деянието, доколкото дружеството не развива търговска дейност и не реализира доходи и печалби и доколкото в настоящия случай се касае за подаване на нулева справка – декларация, настоящият съдебен състав приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, следва да се квалифицира като "маловажен случай". Още повече, че преценявайки наложеното за това нарушение наказание, съдът счита, че същото се явява прекалено тежко, съобразявайки тежестта на извършеното, неговата обществена опасност и най-вече обстоятелството, че ЕТ не развива търговска дейност.

Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно -наказващия орган по отношение приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.

Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 357183-F383347/10.09.2018г. на Директора на офис гр. Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на “К.-Н.Д.” ЕТ, ЕИК по БУЛСТАТ: *****, представлявано от Н.Х.Д., е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд, в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: