Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 305/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Р.К.Х. *** срещу Наказателно постановление №46-0000335/19.12.2018г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на лицето била наложена глоба в размер на 500,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.179, ал.6, т.3 от Закона за движение по пътищата. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира писмена молба в подкрепа на жалбата. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 12.12.2018г. около 14,15ч. жалбоподателят управлявал от гр.Русе към гр.Шумен товарен автомобил от категория №3, марка „Волво ФХ 12420” с рег.№ Р3098РМ, с прикачено ремарке от категория №4 с рег.№ Р5221ЕХ, марка „Шварцмюлер ПАЗЕ“. На път I-2, км.103+950, в с.Струйно, обл.Шумен, същият бил спрян за проверка от свидетелите И.С.С. и К.Л.К.- инспектори към ОО „Автомобилна администрация”- гр.Шумен. При проверката било констатирано, че водачът извършва превоз на товари с маршрут гр.Русе-гр.Шумен-гр.Русе, за което бил издаден Пътен лист №005566/06.12.2018 год., като в този момент е без товар. Същите извършили визуален оглед на посоченото МПС и установили, че на колелото на третата ос от дясната страна на автомобила липсва спирачния диск. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че извършва обществен превоз на товари с технически неизправно ППС, като създава опасност за движението. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 19.12.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Р.Х. била наложена глоба в размер на 500,00 лв., за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, вр. с чл.101, ал.4, вр. с Приложение 5, част I, т.1.1.14, б.“в“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на свидетелите И.С.С. и К.Л.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата също така не извличат никаква полза от твърденията си и не са били в някакви особени отношения с жалбоподателя, при което липсват основания за съмнение в достоверността на техните твърдения.

По делото като веществено доказателство е приложена и фотоснимка, отразяваща извършеното нарушение. Последната не е изготвена по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

В депозираната писмена молба жалбоподателят оспорва факта на нарушението, като твърди, че спирачният диск е бил на съответното място. Двамата свидетели обаче са категорични, че лично са възприели описаната в наказателното постановление неизправност. Липсата на спирачен диск се установява освен това не само от показанията на свидетелите, за които, както беше посочено, не са налице основания да не бъдат кредитирани, но и от приложената фотоснимка. На същата ясно личи липсата на диск от лъщящ метал в централната част на колелото, какъвто представлява съответният спирачен диск. При това положение и доколкото твърденията, че спирачен диск е бил наличен, не са подкрепени с конкретни доказателства, съдът намира изложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че жалбоподателят не е направил възражения в подобна насока при съставянето на акта, а и в депозираната впоследствие жалба.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. На основание чл.101, ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147, ал.1 от същия закон, а именно- Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. От своя страна разпоредбата на чл.37, ал.1 от Наредбата посочва, че минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност се съдържа в приложение № 5. Цитираната норма също така категоризира неизправностите в три групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, а именно- незначителни неизправности, значителни неизправности и опасни неизправности. Дефиниция на понятието опасни неизправности се съдържа в чл.37, ал.4 от Наредбата, според която такива са неизправностите, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението или оказват въздействие върху околната среда. Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Приложение №5 към Наредбата/ изрично категоризира липсващ спирачен диск в групата на опасните неизправности /част I, т.1.1.14, б.“в“ от Приложението/. По изложените по-горе съображения съдът приема за безспорно установено, че на колелото на третата ос от дясната страна на управлявания от жалбоподателя автомобил е липсвал спирачния диск. По този начин Х. действително е осъществил нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, вр. с чл.101, ал.4, вр. с Приложение 5, част I, т.1.1.14, б.“в“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г., тъй като е извършвал обществен превоз на товари с технически неизправно ППС, на което на третата ос от дясната страна е липсвал спирачен диск, което обстоятелство е създавало опасност за движението. За констатираното нарушение същият правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Съдът не констатира наличие на претендираните с жалбата нарушения на чл.57, ал.1, т.5, 6 и 7 от ЗАНН, а и конкретни такива не са изтъкнати от жалбоподателя. Санкцията е наложена законосъобразно на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП, предвиждащ специално наказание за лице, което управлява технически неизправно пътно превозно средство, при констатирани опасни неизправности, какъвто е и настоящият случай. Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за индивидуализация.

На следващо място, не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил с прикачено ремарке, при което наличието на подобна неизправност несъмнено е създало значителна опасност за останалите участници в движението, предвид теглото на композицията. Липсват и данни за наличието на някакви особени извинителни обстоятелства за извършването на деянието, които да обусловят извода за неговата маловажност.

Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление. Същото се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №46-0000335/19.12.2018г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на Р.К.Х. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.6, т.3 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: