Р Е Ш Е Н И Е

 

218/27.3.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На шести март през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                     Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил. Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №306 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №46-0000336 от 19.12.2018 год. на Началник ОО „АА“, гр.Шумен, с което на Р.К.Х., с ЕГН**********,***  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения.   

            Процесуалният представител на ОО „АА“, гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Р.К.Х. на 12.12.2018 год. управлявал товарен автомобил от категория №3 марка Волво ФХ12420 с рег.№Р3098РВ, с прикачено ремарке от категория 04 марка „Шварцмюлер ПАЗЕ“ с рег. №Р5221ЕХ, собственост на „Никмари Транс“ ООД, притежаваща Лиценз №4132 за международен автомобилен превоз на товари, като се движел  по главен път I-2 в посока от с.Струйно към гр.Шумен. В района на км.103+950 в с.Струйно бил спрян за извършване на рутинна проверка от служители при ОО „АА“, гр.Шумен, при която било констатирано, че водачът извършва превоз на товари с маршрут гр.Русе-гр.Шумен-гр.Русе, за което бил издаден Пътен лист №005566/06.12.2018 год. и че в момента на проверката е без товар. В същото време било установено, че водачът извършва обществен превоз на товари с технически неизправно ППС, тъй като на третата ос на лявата страна липсвали накладки на „дискова спирачка“, което създавало опасност за движението. За констатираното  нарушение на 12.12.2018 год. на Х. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия А-2018 с бланкетен номер №259546. Актосъставителят е посочил, че с описаното деяние от страна на жалбоподателя са нарушени разпоредбите на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, във вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във вр. с Приложение 5, част I, т.1.1.13, буква „в“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС. Актът е подписан от нарушителя, като е изложил, че няма   възражения по него. Въз основа на така съставения на жалбоподателя акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление №46-0000336 от 19.12.2018 год. на Началник ОО „АА“, гр.Шумен, с което на Р.К.Х., с ЕГН**********,***  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.Л.К. и на свидетеля И.С.С. и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на описаното в наказателното постановление наказание съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като съгласно нормата на чл.101, ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147, ал.1 от същия закон.

Дали една неизправност е опасна, значителна или незначителна се преценява съгласно предвидените изисквания в Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. По смисъла, вложен в част I, т.1.1.13, б.“в“ от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Приложение №5 към Наредбата/ опасна неизправност е липсваща накладка за барабанна или дискова спирачка или неправилно монтирана такава.  

В настоящия случай от материалите по делото се установява, че на третата ос на лявата страна на прикаченото към управляваното от жалбоподателя ППС ремарке с рег.№ Р5221ЕХ липсвали накладки на „дискова спирачка“. В подкрепа на този извод са събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.Л.К. и И.С.С., които свидетелстват, че при визуалния оглед на ремаркето лично са възприели констатираната неизправност, като са документирали същата и чрез изготвяне на снимков материал. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че жалбоподателят не е изложил никакви възражения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а не оспорва и извършеното нарушение с жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство, доколкото се позовава единствено на други основания за отмяна на наказателното постановление. Нарушението е описано по ясен и категоричен начин и в акта за установяване на административно нарушение, а съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното.

А с оглед на всичко изложено съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в обжалваното наказателно постановление, доколкото на 12.12.2018 год. е извършвал обществен превоз на товари с технически неизправно ППС, на което на третата ос от лявата страна са липсвали накладки на „дисковата спирачка“, което обстоятелство създава опасност за движението. Същото представлява нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото се квалифицира като техническа неизправност по смисъла вложен в разпоредбата на чл.101, ал.4 от ЗДвП, във вр. с част I, т.1.1.13, б.“в“ от Приложение №5 към Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

В същото време обаче съдът намира, че при съставяне на наказателното постановление е допуснато нарушение при текстовото изписване на самото деяние. Видно от текста на същото е посочено, че се касае за нарушение, изразяващо се в липса на накладки на „дискова спирачка“ на третата ос, от дясната страна на ремаркето. В същото време обаче от материалите по делото се установява, че нарушението касае липса на накладки на „дискова спирачка“ на третата ос, но от лявата страна на ремаркето. Действително най-вероятно грешното посочване на страната /дясна вместо лява/ се дължи на допусната техническа грешка при изписване на същото, но с оглед на обстоятелството, че на жалбоподателя са съставени два различни акта за установяване на административно нарушение, от които единия – касаещ лявата страна, а другия дясната, поради допуснатата неточност се създава неяснота относно факта за кое точно от двете нарушения му е наложено наказание с  настоящото наказателно постановление.  Посоченото разминаване е съществено, доколкото създава неяснота и води до невъзможност жалбоподателя да разбере за кое от двете нарушения е съставено наказателното постановление, предмет на настоящото производство, а от тук и до невъзможност да организира защита си по един адекватен начин. Посоченото нарушение не може да бъде санирано в хода на настоящото съдебно производство, поради което и се явява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Разпоредбите на ЗАНН и по-конкретно нормата на чл.53, ал.2 предвижда възможност за саниране на допуснати пропуски при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, но не предвижда възможност за саниране на пропуски, допуснати в наказателното постановление, в резултат на което е нарушено правото на защита на жалбоподателя и  водят до невъзможност да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил и до невъзможност да организира по един адекватен начин защита си срещу него.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №46-0000336 от 19.12.2018 год. на Началник ОО „АА“, гр.Шумен, с което на Р.К.Х., с ЕГН**********,***  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: