Р Е Ш Е Н И Е

 

310/21.5.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

****ският районен съд, единадесети състав

На двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                    Председател: Ростислава Георгиева

Секретар Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №308 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №361325-F398338/01.10.2018 год. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на  на НАП, с което на „Х.-Л.Х.” ЕТ, с ЕИК127570883, със седалище и адрес на управление:  гр.****, ул.”******” №2, представлявано от Л.Х. А., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да измени размера на наложеното му административно наказание. В съдебно заседание представляващия търговеца не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.   

            Процесуалният представител на Териториална дирекция на НАП - гр.**** - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В последното съдебно заседание по делото не се явява лично. От негово име е депозирана писмена молба, в която  излага становище по съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.07.2018 год. при извършване на данъчна проверка в търговски обект – зеленчуков магазин, находящ се в гр.****, ул.”******” №2, стопанисван от ЕТ „Х.-Л.Х.”, с ЕИК127570883, представляван от Л.Х. А., с ЕГН********** от компетентни длъжностни лица при ЦУ на НАП било извършено засичане на фактическа и касова наличност. Било установено, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство, съгласно междинен отчет от Фискалната памет е в размер на 14.74 лева. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 68.50 лева, а от страна на материално отговорното лице било декларирано начално салдо в размер на 5.00 лева. Същото начално салдо било отразено и в паметта на  въпросното ФУ за деня на проверката чрез операция „служебно въведени“, като не били отбелязани въведени и/или изведени пари в и извън касата. Констатираната разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ била в размер на 48.76 лева. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка №0308773 от 31.07.2018 год. За констатираното нарушение на търговеца на 04.08.2018 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер.АN, №F398338, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Актът е бил предявен на нарушителя на същата дата и подписан от него без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт,  съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление №361325-F398338/01.10.2018 год. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на НАП, с което на „Х.-Л.Х.” ЕТ, с ЕИК127570883, със седалище и адрес на управление:  гр.****, ул.”******” №2, представлявано от Л.Х. А., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Е.К.Д., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.  

По отношение на събраните в хода на производството гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката Е.К.Д., доколкото същите са еднопосочни, последователни и напълно кореспондират със събраните в хода на производството писмени доказателства.

По делото като свидетел е разпитано и лицето В.А.И., но съдът намира, че показанията на същия не допринасят за изясняване на делото от фактическа страна и не установяват фактическа обстановка, различна от изложената по-горе. В този смисъл  съдът намира, че показанията на свидетеля  И. не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите не кореспондират със събраните в хода на производството доказателства и по-конкретно с показанията на посочената по-горе актосъставителка. В същото време сумата, за която свидетелят И. твърди, че е предал на представляващата търговеца е  различна от установената по време на проверката разлика в касовата наличност. При преценка на показанията на свидетеля съдът съобрази и обстоятелството, че същият е съпруг на представляващата търговеца и показанията му освен, че не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, са  до голяма степен предубедени и имат за цел избягване от администиративно-наказателната отговорност на търговеца за посоченото деяние.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ задължава извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, като съгласно ал.2 на същия член за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал.1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ в момента на извършването й с точност до минута.  От материалите по делото е видно, че наличното в търговския обект на жалбоподателя фискално устройство е притежавало операции по ал.1, поради което всяка една промяна в касовата наличност е следвало да се отразява в устройството. От представените като писмени доказателства по делото Протокол за извършена проверка №0308773 от 31.07.2018 год., Дневни финансови отчети, а и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Е.К.Д. се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ в размер на 48.76 лева. В този смисъл съдът взе предвид обстоятелството, че наличната сума по каса е била в размер на 68.50 лева, началното салдо, въведено във ФУ - в размер на 5 лева, а дневният оборот, отчетен от въпросното ФУ е бил в размер на 14.74 лева. От изложеното може да се направи извода, че данъчно задълженото лице не е отразило въвеждане на сумата от 48.76 лева в касата, в момента на нейното действително въвеждане и с точност до минута.

В тази връзка съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата, че посочената сума е била лично нейна и й е била предадена от нейния съпруг по време на извършване на самата проверка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение представляващата търговеца е заявила, че няма възражения по изложената в него фактическа обстановка, като такива не са били направени и по време на самата проверка. Подобно твърдение е било изложено едва с жалбата, предмет на настоящото производство и се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на търговеца. В същото време обаче по изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че по делото не са налице достатъчно доказателства, въз основа на които да се приеме за достоверно посоченото твърдение. Единственото ангажирано доказателство е събраните гласни доказателства чрез разпита на съпруга на търговеца, които настоящият състав не кредитира по изложените вече съображения, които не следва да бъдат преповтаряни.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило задължението си да отбележи във ФУ промяната на касовата наличност на 31.07.2018 год. в момента на извършването й с точност до минута, а именно въвеждането в касата на сумата от 48.76 лева, търговецът е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.

Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно поради изложеното настоящият състав намира, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство. Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло от настоящия състав. В тази насока е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение №88 от 15.03.2016 год. на АдмС - **** по к. а. н. д. №42/2016 год., Решение №20 от 9.02.2016 год. на АдмС - **** по к. а. н. д. №294/2015 год., Решение №185 от 22.04.2013 год. на АдмС - **** по к. а. н. д. №55/2013 год. и др.

При определяне на приложимата санкционна норма административно-наказващият орган е отчел факта, че въпреки, че сумата, с която се различава касовата наличност е била налична в касата, доколкото липсват доказателства, че същата е получена в резултат на неотчитане на продажби, е приел, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи в търговския обект на дружеството. В тази връзка на жалбоподателя е била наложена по-лека санкция, каквато е предвидена в разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, с оглед препращащата норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС.  Освен това разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ визира като нарушение всички случаи на неотразяване във ФУ, независимо дали става въпрос за извеждане или за въвеждане на суми от касата в обекта.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от ЕТ „Х.-Л.Х.” като административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.  Правилно е била издирена и приложена и действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда глоба или имуществена санкция за лице, което извърши или допусне извършване на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, какъвто се явява Наредба №Н-18/13.12.2006 год., като в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Административно-наказващият орган правилно е приложил санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС, към която препраща разпоредбата на ал.2 от същия член, в случай, че нарушението не води до неотразяване на приходите, доколкото посоченото условие е налице в настоящия случай. 

В същото време обаче съдът намира, че наказващият орган не е индивидуализирал правилно наложената санкция. Наложил е санкция в размер над минимума, предвиден в посочената разпоредба, без да изложи конкретни мотиви и съображения  в тази насока. При определяне на наказанието не се е  съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като не е отчел и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. С оглед на изложеното съдът намира за правилно и законосъобразно наложеното на търговеца наказание да бъде намалено от 700 на 500 лева. При определяне размера на санкцията съдът взе предвид и представените в хода на съдебното производство данни за  влошеното здравословно състояние на представляващата едноличния търговец, които не са били представени пред наказващият орган, но доколкото са представени пред настоящата инстанция, следва да бъдат отчетени при определяне на санкцията на нарушителя. 

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като наложената на нарушителя имуществена санкция следва да бъде намалена от 700 лева на 500 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ наказателно постановление №361325-F398338/01.10.2018 год. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на  НАП, с което на ЕТ „Х.-Л.Х.”, с ЕИК127570883, със седалище и адрес на управление:  гр.****, ул.”******” №2, представлявано от Л.Х. А., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, като намалява размера на наложената имуществена санкция от 700 /седемстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ****ския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: