Р
Е Ш Е Н И Е
267/24.4.2019г.,
гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, ХІІ състав
На
двадесет и пети март 2019 година
В
публично заседание в следния състав:
Секретар: М.М.
като
разгледа докладваното от съдията ВАНД
№ 311/19
г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена
е жалба от “Инвест Агро БГ” ООД– гр.Шумен срещу Наказателно постановление №398516-F455139/16.01.2019г. на директора на Дирекция “Контрол” в
ТД на НАП- гр.Варна, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в
размер на 200,00 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.180, ал.3 от
ЗДДС. Жалбоподателят счита, че не е налице неизпълнение на административно
задължение, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Счита също, че са налице
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозира писмена молба в подкрепа на жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: Дружеството-жалбоподател е с предмет на дейност селскостопанско производство и
овощопроизводство; обработване на земеделска земя; механизирани услуги със селскостопанска
техника и извършване на други селскостопански услуги; придобиване, наемане и
арендуване на земя за селскостопанско производство и др. под. На 04.12.2017г.
дружеството издало данъчна фактура за извършена облагаема доставка с №1000000002
с получател „Инвестиционно проектиране“ ЕООД-гр.Шумен, на стойност 17100.00
лева и ДДС-3420,00 лева, с наименование на стоката/услугата- „плащане по
договор“. На 28.12.2017г. дружеството издало и данъчна фактура за извършена
облагаема доставка с №1000000003, отново с получател „Инвестиционно
проектиране“ ЕООД-гр.Шумен, на стойност 8000.00 лева и ДДС-1600,00 лева, с
наименование на стоката/услугата- „плащане по договор“. Дължимият данък върху
добавената стойност по двете фактури в общ размер на 5020,00 лева обаче не бил
отразен в дневника за продажби за данъчен период 01.12.2017г.-31.12.2017г. и
съответно не бил включен в Справка-декларация по ЗДДС за посочения данъчен
период. Същият бил начислен едва през данъчен период 01.04.2018г.-30.04.2018г. На
05.12.2018г. от С.Х.С.- ст.инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, била
извършена проверка за спазване на данъчното законодателство от страна на
дружеството- жалбоподател, по време на която изложените обстоятелства били
установени. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на търговското дружество за това, че
като данъчно задължено лице не е изпълнило
задълженията си по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС да начисли дължимия данък върху
добавената стойност в общ размер на 5020,00лв. за издадените фактури с №1000000002/04.12.2017г.
и с №1000000003/28.12.2017г. за данъчен
период 01.12.2017г.-31.12.2017г. Актът бил съставен в присъствието на управителя
на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били
депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 16.01.2019г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на “Инвест Агро
БГ” ООД– гр.Шумен била наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лева за
извършено неизпълнение на административно задължение по чл. 86, ал.1 и ал.2 от
ЗДДС.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: от разпита на свидетеля С.Х.С., както и от приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетеля следва да
бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като не са констатирани основания за
съмнение в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: Като лице, извършващо независима икономическа дейност, “Инвест
Агро БГ” ООД– гр.Шумен се явява данъчно
задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС. От приложените по делото
писмени доказателства (в т.ч.
и процесните фактури) е
видно, че дружеството е регистрирано по реда на чл.94 и сл. от ЗДДС и е
получило съответен идентификационен номер за целите на ДДС. Според разпоредбата
на чл.2, т.1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка
възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Понятието „облагаема
доставка” е дефинирано в чл.12, ал.1 от ЗДДС, според който такава е всяка
доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е извършена от
данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията
на страната. От своя страна разпоредбата на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС
задължава всяко регистрирано лице да начисли съответния данък върху добавената
стойност, когато същият е станал изискуем, като издаде данъчен документ, в
който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справката- декларация по чл.125 за
този данъчен период и посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите
за съответния данъчен период. Срокът за изпълнение на това задължение е
определен в разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, а именно- до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. В случая
дружеството-жалбоподател е издало фактури за получени плащания по сключен
договор, явяващи се облагаема доставка по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, при
което за него е възникнало задължение да начисли ДДС, когато същият е станал
изискуем. Моментът на възникване на
данъчното събитие (т.е.-доставката
на стоки или услуги, според ал.1 на цитираната норма) се определя от разпоредбата
на чл.25, ал.2 от ЗДДС, според която данъчното събитие възниква на датата, на
която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. По
силата на чл.25, ал.6 от с.з. на датата на възникване на данъчното събитие данъкът
по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за
регистрираното лице да го начисли. Наказващият орган е приел, че данъчното
събитие е настъпило на датите на издаване на процесните фактури. Доколкото в
издадените от самото дружество фактури изрично е посочено, че плащането по
първата фактура е получено на 04.12.2017г., а по втората- на 28.12.2017г.,
съдът приема, че датите на настъпване на данъчните събития са определени
правилно, при което санкционираното дружество е следвало да начисли данък върху
добавената стойност за извършените облагаеми доставки през данъчния период,
през който данъкът е станал изискуем, а именно- м.декември 2017г. Доколкото
това безспорно не е направено в законоустановения срок, съдът приема, че
действително е налице неизпълнение на задължение към държавата, установено с
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС от страна на дружеството –жалбоподател, за което
същото правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно
постановление. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и
относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл.180,
ал.3 от ЗДДС, предвиждащ специална санкция
за регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в
предвидените в този закон срокове, но е начислило данъка в срок до 6 месеца от
края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, какъвто е и процесният случай. Наказанието
е определено в съответния размер, предвиден в закона, при което липсват
основания за неговото изменение.
В жалбата се твърди, че
наказващият орган не е отчел обстоятелството, че процесните фактури са издадени
във връзка с анулиране на предходно издадени фактури с № 0000000002/02.10.2017г.
/с данъчна основа 52100лв. и ДДС 10420лв./
и с №0000000003/20.12.2017г. /с данъчна основа 8000 лв. и ДДС 1600 лв./.
Жалбоподателят твърди, че в действителност на посочените дати не е имало реална
доставка, тъй като към момента на издаване на фактурите не е постъпило плащане,
поради което същите били анулирани и били издадени процесните две такива, за
което били съставени съответни Протоколи за анулиране на фактура. Издадените
Протоколи за анулиране на фактура били отразени в Дневник за продажбите за
м.04.2018г., в който били отразени и вярно издадените фактури с №1000000002/04.12.2017г.
и с №1000000003/28.12.2017г. /по повод на които е издадено атакуваното
наказателно постановление/. Съдът намира, че изложените в жалбата твърдения,
дори и да бъдат кредитирани, не са годни да обусловят отпадането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. На първо място, след
като в самата жалба се приема, че процесните фактури са вярно издадени и
отразяват извършени облагаеми доставки /получени авансови плащания/, то
дължимият във връзка с тях данък е следвало да бъде начислен през данъчния период, през който същият е станал изискуем, а именно- м.декември 2017г. От съдържанието на жалбата не
става ясно защо дружеството намира за законосъобразно начисляването на данъка
едва през м.април 2018г. Следва да се отбележи, че в цитираното в жалбата
Приложение №12 към чл.113, ал.4 от ППЗДДС изрично се посочва, че при положение,
че се анулира документ, то същият се описва в дневника за покупки на
получателя, касаещ данъчния период, през
който е анулиран документът- в случая-м.декември 2017г. След като
жалбоподателят твърди, че първоначално издадените фактури са били анулирани с
Протоколи за анулиране на фактура съответно от 05.12.2017г. и от 29.12.2017г.,
същите е следвало да бъдат описани в дневника за м.декември 2017г., а не за
м.април 2018г., както се твърди, че е направено. Поради това настоящият състав
намери за ненужно попълването на делото с копия от посочените Протоколи, тъй
като същите не биха променили нито фактическите, нито правните изводи на съда. С
по-съществено значение в случая обаче е обстоятелството, че при непостъпване на
плащане, във връзка с което е издадена фактура, е недопустимо анулирането на фактурата по реда на чл.116, ал.1 от
ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда възможност за анулиране на фактури, които
са погрешно съставени или
поправени, като след
анулирането следва да се издадат нови. Посочената
разпоредба обаче визира случаи на допусната техническа
грешка, в които възниква
несъответствие между действителната воля на съставителя и обективираната в
документа такава или когато съставителят сам приеме, че неправилно е начислил
недължим или не е начислил дължим ДДС, като само в тези случаи се приема, че е налице "погрешно съставена
фактура". Погрешна по смисъла на чл. 116, ал. 2 ЗДДС, респ. подлежаща на
анулиране, би била фактура, в която например липсва
начислен, поначало дължим данък, в
резултат от допусната грешка. Това разбиране се споделя в практиката на съдилищата, като изрично в този
смисъл е Определение № 134 от 8.03.2017 г. на ВКС по
т. д. № 2305/2016 г., I т. о., ТК. При
изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, какъвто е и настоящият случай,
надлежният ред за извършване на корекция е този по чл.115, ал.1 от ЗДДС, а именно- чрез
издаване на известие към фактурата. По силата на втората алинея на цитираната
норма известието се издава
задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по
ал. 1. В конкретния случай няма данни относно двете фактури, за които се твърди, че не отразяват постъпили плащания,
да са подавани съответни известия. При това положение и
доколкото законоустановения ред за преодоляване на подобен проблем не е бил
спазен, като същевременно няма никакво законово основание за начисляването на
ДДС през данъчен период м.април 2018г., съдът приема, че санкционираното лице
действително е осъществило вмененото му неизпълнение на административно
задължение, което обстоятелство правилно е констатирано от наказващия орган.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво неизпълнение му е
вменено. В жалбата са изложени твърдения за наличие на съществени нарушения на
процесуалните правила, но същите не са конкретизирани и съдът не констатира
наличието на такива. Мястото на извършване на нарушението е определено правилно.
Според константната съдебна практика отговорността за деяние, осъществено във
формата на бездействие възниква там, където е трябвало да се извърши дължимото
действие (Решение №36/1999г. на ВКС, І н.о.). Доколкото действията по
начисляването на данъка върху добавената стойност приключват с подаването на
справка- декларация по чл.125 от ЗДДС, а същевременно процесното неизпълнение
на задължение се изразява в бездействие, съдът намира, че мястото на
нарушението е гр.Шумен, където се намира компетентният офис на ТД на НАП, пред
който е следвало да бъде подадена съответната СД. Датата на извършване на
нарушението също е определена правилно. Предвид
обстоятелството, че 14.01.2018г. е неприсъствен ден, дружеството е могло
валидно да изпълни задължението си до 15.01.2018г., т.е. първият работен ден,
следващ датата 14.01.2018г. При това положение наказващият орган правилно е
определил, че неизпълнението е осъществено на 16.01.2018г. /в каквато насока е
и трайната практика на ШАС-в този смисъл е решението по КАНД № 166 по описа за 2018г.
и мн. др./. Действително в съставения акт не е изписано изрично, че нарушението е
извършено на посочената дата. Доколкото обаче е посочено, че дължимият ДДС е
следвало да бъде начислен най-късно до 15.01.2018г., липсата на изрично
изписване на датата на нарушението не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като е очевидно, че неизпълнението е осъществено на следващия
ден и това обстоятелство се извежда от самите законови разпоредби. Допуснатата
непрецизност също така е отстранена в наказателното постановление, по реда на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, като датата на извършване на нарушението е посочена ясно. Съдът констатира, че в наказателното постановление
неправилно е посочено, че същото е издадено на 16.01.2018г., а не на същата дата през 2019г., както е в действителност.
Безспорно обаче е налице техническа грешка при издаването на НП, която не е затруднила
правото на защита на санкционираното лице. След като актът е съставен на
05.12.2018г., очевидно е, че е невъзможно наказателното постановление да бъде
издадено преди посочената дата и преди констатирането на нарушението. Поради
това допуснатата непрецизност се явява несъществена и не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила. В решението по КАНД№168/18г. на
ШАС при сходен случай се приема, че неправилното изписване на определена дата
не представлява съществено процесуално нарушение, когато е очевидно, че се касае до явна техническа грешка, която обаче не създава никакви
проблеми за организиране правото на защита на нарушителя.
Не
са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения
от този вид. Не са констатирани също така някакви особени извинителни
обстоятелства, които са да довели до осъществяването на неизпълнението и които
да обусловят приложението на посочената норма.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №398516-F455139/16.01.2019г. на директора на Дирекция “Контрол” в
ТД на НАП- гр.Варна, с което на “ “Инвест
Агро БГ” ООД– гр.Шумен, с ЕИК: 204544567, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 180, ал.3 от ЗДДС, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200,00 лева, като законосъобразно.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски
административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: