Р Е Ш Е Н И Е

 

212/25.3.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                                        Председател: Пл. Недялкова  

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №315 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №16 – 0869 - 000295/07.03.2016 год. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.3 от КЗ на О.Й.Н., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В жалбата оспорва фактическите констатации в АУАН и в НП. В съдебно заседание редовно призован не се явява. Явява се процесуален представител адв. М. П.от ШАК, която излага допълнителни доводи. Счита ,че  неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.638 ал.3 от КЗ, тъй като същият има качеството на собственик. Сочи също така, че неправилно е посочена разпоредбата въз основа на която е санкциониран жалбоподателя, а именно чл. 638 ал.3 от ЗДвП.

            Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в хода по същество , счита че жалбата е основателна, предвид представените доказателства, че жалбоподателят е собственик на автомобила.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят О.Й.Н., ЕГН ********** и Г.И.Н. ЕГН ********** са съпрузи от 30.05.1997г. По време на брака придобили л.а. „Пежо 206 1.4“ с рег. № Н 3902 ВА, който бил регистриран в сектор ПП при ОДМВР- Шумен на 02.07.2010г. на името на Г.И.Н..

На 07.02.2016г. около 10.50 часа в гр.Шумен по бул. „Велики Преслав“, жалб. Н. управлявал л.а. „Пежо 206 1.4“ с рег. № Н 3902 ВА. Бил спрян за проверка от служители на сектор „ПП” към ОДМВР – Шумен, при която било констатирано, че МПС нямало сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. За констатираното нарушение св.С.С. съставил срещу Н. АУАН №295/07.02.2016г. за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ. Актът е подписан от Н. без отразени възражения. Впоследствие не се е възползвал и от законното си право да депозира  възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбопаодателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева, на основание чл.638 ал.3 от КЗ. НП му е връчено лично  на 22.01.2019г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Б.С. и Р.М.И. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: 

В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.

Въз основа на събраните доказателства безспорно се установява, че към 07.02.2016г.  по отношение на л.а. „Пежо 206 1.4“ с рег. № Н 3902 ВА не е имало валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”.

В разпоредбата на чл.461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена “Гражданската отговорност” на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство.

Разпоредбата на  чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ  вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което  притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.

Административно-наказателната разпоредба на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ предвижда “глоба” в размер от 250 лева за лицето, което  няма сключен  действащ договор за задължителна застраховка  “Гражданска отговорност, във връзка с притежаваното от него МПС, а  чл.638 ал.3 от КЗ - “глоба” в размер от 400 лева за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по 638 ал.3 от КЗ. Съгласно чл.21 от СК вещните права придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо  на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят има качеството на собственик, тъй като МПС е придобито след сключване на брака и е семейна имуществена общност.

В хода на административно – наказателното производство тези обстоятелства не са установени, което е довело и до неправилно квалифициране на нарушението и неправилно приложение на съотносимата санкционна разпоредба.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено без да се  обсъждат и останалите възражения на  жалбоподателя.  

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление №16 – 0869 - 000295/07.03.2016 год. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.3 от КЗ на О.Й.Н., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева като неправилно и незаконосъобразно.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

Районен съдия: