Р Е Ш Е Н И Е

225/28.3.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил. Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №386 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В-0047067/08.01.2019 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К., Я.Х. и М.С. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и аксесоари и телекомуникационни услуги, находящ се в гр.Шумен, ул.”Стоян Чилингиров” №2. По повод постъпила потребителска жалба с вх.№В-03-2419 от 13.11.2018 год. на 15.11.2018 год. била извършена проверка в обекта от служители при КЗП, гр.Шумен. Било установено, че потребителят С. на 12.09.2018 год. закупила от търговеца детски часовник “МyКi“. Поради повреда в апарата седем дни след неговото закупуване, на 21.09.2018 год. предявила рекламация в магазина. В съставения приемен протокол било отразено, че часовника се предава за ремонт с оплакване, че има проблем с функцията ON/OFF, като часовникът се изключва сам и има проблем със зареждането. При предаване на апарата в съставения сервизен протокол №502016906 като техническо състояние на часовника било посочено, че същият е без особени белези. В същото време в протокола не било описано състояние на сензора за проникване на влажност, както и дали е констатирана корозия, по която и да е част на часовника. На 27.09.2018 год. потребителката е била уведомена, че часовникът е бил обслужен от сервиз „Алтерко“ и че му се отказва гаранционен ремонт, тъй като били констатирали, че часовникът е мокрен.

По време на проверката било установено, че телефонът е бил върнат на потребителката неотремонтиран. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-2656168/15.11.2018 год. На 27.11.2018 год. от дружеството било представено писмено становище, в което описват причините, поради които са отказали да отремонтират часовника. С Констативен протокол №К-0112257/28.11.2018 год. представител на дружеството е бил поканен да се яви за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0047067/05.12.2018 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Актът бил връчен на представител на дружеството и подписан от него без да изложи възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал и допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-0047067/08.01.2019 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К., Я.Х. и М.С. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г. и на свидетеля Н.И.Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от същия закон е имал задължението да привежда потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Безспорно установено по делото е, а и това обстоятелство не се спори от дружеството – жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а потребителят е получил отказ от удовлетворяване на рекламацията. Като мотив за отказана на гаранционния ремонт дружеството сочи, че са били констатирани следи от мокрене на апарата.

Видно от приложеното, като писмено доказателство по делото Съдържание и обхват на търговската гаранция, която “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД предоставя, гаранцията за апарата не се признава при изрично посочени условия, между които са и всички случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар, неправилно съхранение, заливане с течности, опити за поправка от неупълномощени лица, зареждане с неоригинални зарядни устройства или други външни въздействия в противоречие с изискванията на производителя. В същото време обаче, за да се позове на посочените изключения, при които гаранцията отпада, дружеството е следвало да докаже, че посочените от потребителя повреди, отразени и в документите по делото, се намират в пряка причинна връзка с констатираното мокрете, както и че следи за такова са били налични към момента на приемане на часовника в обекта на фирмата. В този смисъл в представеното Становище №682/27.11.2018 год. е отразено, че е констатирано, че устройството е мокрено. В същото време обаче, липсват доказателства, че описания дефект – нарушена работа на часовника, се намират в някаква връзка с констатираното мокрене. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че при предаване на часовника в обекта на дружеството не е било описано, че е констатирано мокрене на телефона, както по делото не е представено и становище на обслужващия сервиз, от което да се установява, че последните са констатирали това обстоятелство и начина, по който са го констатирали. Следователно, с оглед липсата на доказателства при приемане на апарата по него да е имало следи от влага не може да се сподели извода, че посочения дефект се дължи на наличие на мокрене и очевидно не може да се счете, че повредата е причинена от заливане с течности или друго външно въздействие, поради което не са били налице условията за отнемане на гаранцията, съгласно предоставените на потребителя гаранционни условия.

Съдът не кредитира твърденията на дружеството, изложени в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, изразяващи се в липса на посочена дата и място на нарушението. В тази връзка съдът намира, че действително в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление неправилно е била посочена датата на извършване на нарушението, доколкото за дата на нарушението е приета датата 27.09.2018 год., на която дружеството е отказало рекламацията на потребителя. В същото време обаче доколкото в наказателното постановление по недвусмислен начин е посочена датата на извършената проверка и датите, на които дружеството е извършило всяко едно действие, то и датата на нарушението се явява определяема по смисъла на разпоредбата на чл.113 от ЗЗП /един месец след датата на предявяване на рекламацията, която в случая е датата 22.10.2018 год., доколкото датата 21.10.2018 год. е бил почивен ден/. В тази връзка е и константната практика на ШАС по този въпрос и по-конкретно Решение №363/05.11.2014 год. по КАНД №332/2014 год. по описа на ШАС и др.

Поради изложеното, настоящия състав намира, че дружеството-жалбоподател неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222а от ЗЗП. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган е съобразил факта, че деянието е извършено след като дружеството е било наказано с влезли в сила наказателни постановления за други идентични по вид нарушения, поради което е наложил наказание в размер на максимума, предвидения в разпоредбата на чл.222а от ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че санкцията е определена при правилна преценка на тежестта на нарушението и на неговата обществена опасност, доколкото видно от материалите по делото същото не се явява инцидентна проява в дейността на търговеца, а негова масова практика, водеща до съществено нарушаване на правата на потребителите. При преценка на посочените в наказателното постановление наказателни постановления, съдът съобрази обстоятелството, че липсва посочена дата на влизане в сила на всяко едно от тях, което създава невъзможност да се извърши преценка дали деянието, предмет на настоящото производство не се явява повторно по смисъла на §13, т.21 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. В същото време обаче, доколкото санкцията на нарушителя е определена в размерите, посочени в разпоредбата на чл.222а, а не на тези по чл.231 от ЗЗП, което се явява по-благоприятно за дружеството, изложеното не представлява процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на дружеството. Санкцията е определена при съблюдаване разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и напълно съответства на изложените по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства и липсата на констатирани смекчаващи такива, водещи до приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №57 от 15.02.2019 год. на ШАС по КАНД №19 по описа за 2019 год., което е постановено по идентичен случай.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №В-0047067/08.01.2019 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К., Я.Х. и М.С. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: